РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2366
гр. Пловдив, 12.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ
състав в открито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА и прокурор КИЧКА
ПЕЕВА-КАЗАКОВА, като
разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно
дело № 707 по описа за 2022год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 74, ал. 2 от Закона
за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Производството по делото е образувано по
искова молба от Б.И.В., ЕГН:
**********,***, чрез адв. П.К.К., против
Министерство на вътрешните работи на Република България с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 74, ал. 2 от
ЗЗДискр. Претендира се
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4,737.45лв., представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 18.12.2006 г. до
14.01.2009 г.,
В исковата молба
ищецът твърди, че като
държавен служител в Министерството на вътрешните работи на Република България, за периода от
18.12.2006 г. до 14.01.2009 г., министърът на МВР, в качеството си на орган по
назначаване, е осъществил спрямо него дискриминационни действия, изразяващи се
в по-неблагоприятно третиране в сравнение с държавните служители на същото
ведомство чрез изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер,
поради което виновно са му били причинени
имуществени вреди в размер на 4,737.45лв
Ответникът – Министерството
на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител по пълномощие
юрисконсулт Д. Б., намира предявения иск за недопустим, алтернативно за
недоказан по основание и размер. Подробни съображения излага в отговора на
исковата молба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът счита исковата молба за
основателна, а претенцията за доказана по основание и размер.
Относно
възражението за недопустимост на предявения иск съдът намира за установено
следното:
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1, ал.
1, от чийто незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите. Съобразно
чл. 205 АПК
пък е посочено, че искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите. Следователно, пасивно легитимиран ответник по исковете за
обезщетение е юридическото лице, с което съответното длъжностно лице - пряк
причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. В този смисъл е
и т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС по т. гр д. № 3/2004 г., ОСГК. В настоящия случай
такова юридическо лице е Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 2, ал. 2 от
Закона за министерството на вътрешните работи, като исковете за
обезщетение срещу това юридическо лице, са насочени срещу надлежния ответник,
притежаващ самостоятелна правосубектност.
При така изложените съображения настоящият
състав на съда намира, че исковата претенция е процесуално допустима, като
предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед
фактическите твърдения, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди,
вследствие на допуснати по отношение на него дискриминационни действия по
смисъла на чл. 4, ал. 2 от
ЗЗДискр.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Ищецът в качеството му на държавен
служител на Министерството на вътрешните работи на Република България, за
периода от 18.12.2006 г. до 14.01.2009 г., е бил командирован за участие в
полицейския контингент на международната мироопазваща мисия на ООН в Косово. На
15.01.2009 г., след завръщането му от мисията, е бил преназначен като полицейски инспектор към РДВР
- Пловдив на същия щат и длъжност, които е заемал преди заминването му в Косово.
Ищецът е
инициирал производство пред Комисията по защита от дискриминация (КЗД), която
със свое Решение № 186/07.06.2017 г., постановено по преписка № 84/2009 г. е приела за установено, че жалбоподателя по време на
участие в мисия EULEXна ЕС в Косово, в качеството на държавен служител на Министерство
на вътрешните работи в процесния период е бил третиран по-неблагоприятно от
министъра на вътрешните работи в качеството на орган по назначаване в сравнение
с държавните служители на същото ведомство чрез лишаване от заплащане на
възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски за пенсия
в намален размер, което представлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4,
ал. 2 от ЗЗДискр по признак „обществено положение“ и нарушение на чл. 6 от ЗЗДиСКр.
Това решение е било поправено с Решение № 203/30.06.2017г. като в
диспозитива на Решение № 186/07.06.2017г. EULEX на ЕС в
Косово следва да се чете UNMIK в
Косово на ООН.
Решение № 186/07.06.2017г. на КЗД е било
обжалвано пред АССГ, който с Решение № 5989/24.10.2017 г., постановено по
административно дело № 8167/2017г., е отхвърлил жалбата на Министъра на
вътрешните работи като неоснователна.
Решението на АССГе било обжалвано пред
ВАС, който с Решение № 12411/18.09.2019 г.
,постановено по административно дело № 725/2018 г., ВАС, оставил същото в сила.
Ищецът
е предявил иск ал. 1 от ЗОДОВ против МВР пред Административен съд – Пловдив,
като съдът с Решение № 2076/16.11.2020
г., постановено по административно дело № 3896/2019 г., Административен съд-
Пловдив е осъдил ответника да заплати следните обезщетения:
-
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, в
размер на сумата от 800лв. представляваща неосигурено вещево доволствие, за
периода от 18.12.2006 г. до 14.01.2009 г.. ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 18.09.2019 г., до окончателното й изплащане.
-
както и обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи, в размер на сумата от 25,070.76лв. (двадесет и пет хиляди и седемдесет
лева и седемдесет и шест стотинки!, представляваща неизплатените трудови
възнаграждения, за периода от 18.12.2006 г. до 14.01.2009 г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 18.09.2019 г., до
окончателното й изплащане;
-
обезщетение
за неимуществени вреди в размер на сумата от 3,000лв. изразяващи се в морални болки и страдания,
накърняване на човешкото достойнство и гражданските права, неравностойно
положение спрямо колегите в Република България и подронен авторитет пред
колегите от международните полицейски сили, смесено тревожно-депресивно
разстройство, за периода от 18.12.2006 г. до 14.01.2009 г„ ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 18.09.2019 г., до
окончателното й изплащане.
Решението на административният съд е
било обжалвано пред ВАС, който със свое Решение № 7096/11.06.2021 г.,
постановено по административно дело № 894/2021 г. е оставил същото в сила.
По делото бе назначена ССчЕ, като вещото
лице приема следното:
Размерът на действително внесените в НОИ вноски за
ДОО, фонд „Пенсии“ от страна на Министерство на вътрешните работи на Република
Българин по пенсионното досие на Б.И.В. относно периода на участието му в
мисията на ООН в Косово от 18.12.2006г. до 14.01.2009г. възлиза на 1 399,80 лв.
Размерът на осигурителните вноски които,
Министерство на вътрешните работи е следвало да внесе в НОИ за осигурителни
вноски но фонд „Пенсии“ за Б.И.В. за периода на участието му в мисията на ООН в
Косово за периода от 18.12.2006г. до 14.01.2009г. възлиза на сума в размер на 6
137,27 лв.
Размерът
на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ които, ищецът Б.И.В. е довнесъл в НОИ
за периода на участието му в мисията на ООН в Косово от 18.12.2006г. до
14.01.2009г. е както следва:
- За периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г. в
размер на 3 646,20 лв.
- За периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. в размер на 4 200, лв.
Общо
за периода на участие в мисията на ООН в Косово от 18.12.2006г. до 14.01.2009г.
за осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ е довнесена сума в размер на 7
846,20 лв.
Разликата между дължимите от страна на Министерство
на вътрешните работи на Република България осигурителни вноски на база установения
в Решение № 2076 от 16.11.2020г. от Административен съд - Пловдив по
Административно дело № 3896/2019г. размер на месечното трудово възнаграждение и
действително внесените по партидата на Б.И.В. възлиза на 4 737,47 лв.
По делото са приети 13 броя квитанции,
издадени от Национална служба „Полиция“ към МВР, удостоверящи, че ищецът
ежемесечно е довнасял чрез своя работодател
допълнителни осигуровки
От
правна страна съдът намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от
ЗЗДискр. в случаите, когато производството по установяване на
дискриминационно третиране е реализирано по административен ред пред Комисията
за защита от дискриминация (раздел І на глава
четвърта от ЗЗДискр.), всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на
права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да
предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили
вредите. Според ал. 2 на чл. 74 от
ЗЗДискр. в случаите, когато вредите са причинени на граждани от
незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни
лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. В съответствие с
нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като имуществената
отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна, вината не е елемент от
фактическия състав на отговорността.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета
от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1
се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (чл. 203, ал. 2 от АПК). В разпоредбата на чл. 204 от АПК
са регламентирани предпоставките за допустимост на иска, като според ал. 4
незаконосъобразността на действието и бездействието се установява от съда, пред
който е предявен искът за обезщетението. Специалната норма на чл. 74, ал. 2 от
ЗЗДискр. обаче дерогира общата норма, като приложението на чл. 74, ал. 2 от
ЗЗДискр е обусловено от приключило административно производство пред
КЗД, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от ЗЗДискр.
е установен правопораждащият претендираното право на обезщетение акт на
дискриминация. В хипотезата на чл. 74, ал. 2 от
ЗЗДискр. административните съдилища не установяват наличието на
дискриминация, а изследват наличието на вреди в причинно-следствена връзка с
установен от КЗД, като специализиран административен орган, акт на
дискриминация.
Фактическият състав на всеки от
предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 74, ал. 2 от
ЗЗДискр. включва в условията на кумулативност следните елементи:
влязло в сила решение на КЗД, с което е установено извършването на
дискриминация, изразяваща се в дискриминационен акт, действие или бездействие
на държавен орган или длъжностно лице – нарушител и засегнатото лице; наличието
на претърпяна вреда; и причинна връзка между установената дискриминация и
вредата. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав обуславя
неоснователността на иска.
В настоящия случай първият елемент от
посочения фактическия състав е налице. Решение № 186/07.06.2017 г., постановено по преписка № 84/2009 г. е КЗД приела за установено, че жалбоподателя по време на участие в
мисия в Косово, в качеството на
държавен служител на Министерство на вътрешните работи е бил третиран
по-неблагоприятно от министъра на вътрешните работи в качеството на орган по
назначаване в сравнение с държавните служители на същото ведомство чрез
изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер, което представлява
пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.
Налице е и
вторият елемент от фактическия състав за реализиране на отговорността –
настъпили имуществени вреди за ищеца.
Основателно е
твърдението на ищеца, че за периода на своето участие в
мисията на ООН в Косово, той е бил осигуряван от МВР върху размера на
установената в страна минимална работна заплата,.
За
да не бъде намален размерът на получаваната пенсия, ищецът н ежемесечно е
довнасял чрез МВР по партидата си в НОИ допълнителни осигуровки, като никога не е подавал пред НАП декларация
по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно чл. 13, ал.23 от
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските
граждани на работа в чужбина изпратените
за участие в международни мисии по реда на Закона за Министерството на
вътрешните работи служители се осигуряват от работодателя в срока по ал. 2 за
времето, през което ползват неплатен отпуск, с осигурителни вноски за сметка на
държавния бюджет в размера за фонд "Пенсии" върху минималния месечен
размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със
Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната
календарна година, за съответния период.
Ал.4 на същия член
предвижда, че лицата по ал. 3 могат да се осигуряват по свое желание и за своя
сметка върху избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен
размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване за съответната календарна година, като осигуряването се извършва чрез
работодателя.
Като
доказателство за горното в хода на съдебното дирене, ищецът е представил
писмени документи - 13 броя квитанции, издавани от Национална служба „Полиция“
към МВР, удостоверящи, че ищецът ежемесечно е довнасял чрез своя работодател
(МВР) допълнителни осигуровки съгласно цитираната по-горе Наредба за обществено
осигуряване.
От събраните по
делото доказателства се установи по безспорен начин, че в случая от
дискриминационните актове и действия на министъра на вътрешните работи за
ищеца са настъпили имуществени вреди а
именно – претърпени загуби вследствие на изплащане на осигурителни вноски за
пенсия в намален размер
В случая е налице и третият елемент от
фактическия състав на отговорността – пряка причинно-следствена връзка между
осъществената дискриминация по отношение на ищеца и причинените му имуществени
вреди. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна
връзка между претърпените имуществени вреди и конкретните дискриминационни
актове и действия. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на
увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. От събраните по делото
доказателства се установи по категоричен начин, че ищецът е претърпял
претендираните имуществени вреди в резултат на дискриминационните актове и
действия на министъра на вътрешните работи, изразяващи се в изплащане на
осигурителни вноски за пенсия в намален размер, което представлява пряка
дискриминация по признак "обществено положение" по смисъла на чл. 4, ал. 2 от
ЗЗДискр. и нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр.
Вредите, които са причинени на ищеца, са по повод и във връзка с
дискриминационните актове и действия на министъра на вътрешните работи.
Видно от приетото
заключение на вещото лице е, че причинените на ищеца вреди са в размер 4737,47 лв., Съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице като изготвено компетентно, безпристрастно и в съответствие с
поставените му задачи, поради което следва да се приеме, че искът освен по
основание е доказан и по размер.
По изложените съображения предявения иск
следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото на ищеца следва
да му бъдат присъдени сторените от него разноски по делото както следва: 10 лв.
внесена ДТ, 400лв. внесен депозит за вещо лице и 600 лв. за възнаграждение за
адвокат или общо 1010лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. "Шести
септември" № 29, да заплати на Б.И.В., ЕГН: **********,***,
сумата в размер на 4737,47 лв./четири
хиляди седемстотин тридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки
представляващи обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби – изплащане на осигурителни вноски за
пенсия в намален размер за периода 18.12.2006 г. до 14.01.2009 г.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. "Шести
септември" № 29, представлявано от министъра на вътрешните работи, да
заплати на Б.И.В., ЕГН:
**********,***, сумата в размер на 1010/хиляда и десет/ лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: