Номер 21013.10.2020 г.Град Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВрацаI-ви въззивен граждански състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия П. Колева
Секретар:Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Камелия П. Колева Въззивно гражданско дело
№ 20201400500355 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на Н. М. Н. , ЕГН **********, с адрес с. ***, чрез адв.
М. Д., уточнена с молба с вх. № 8848/29.06.2020 г., срещу решение № 252/26.05.2020 г. по
гр. дело № 4267/2019 г. по описа на Районен съд - Враца, с което е признато за установено,
че дължи на Г. Ц. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. ***, сумата от 4333,33 лева - задължение
по запис на заповед от 21.06.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението /19.11.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането, като искът е
отхвърлен до пълния му предявен размер от 6000,00 лева. С решението, съобразно изхода на
делото, на страните са възложени и разноските.
Според жалбоподателя решението е необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Като аргумент в
тази връзка сочи липсата на основание за завеждане на иска, тъй като процесната сума
никога не й е била предоставяна, включително по договор за заем от 21.06.2015 г. и по запис
на заповед от 21.05.2015 г. Оспорва изискуемостта на вземането с довода, че е подадено
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Твърди, че спорът касае други
граждански правоотношения, свързани с настъпила смърт на баща й, но не й с предоставяне
на процесната сума. В тази връзка твърди, че въззивницата-ищец Г. Г., след като се е
свързала със семейството на въззивницата-ответник по повод на настъпилата смърт, е поела
ангажимент да съдейства при транспортирането на тялото, за което поискала сумата от
7000,00 евро, но не представила никакви документи. Позовава се на липсата на
доказателства за заплащане на погребални услуги от страна на въззивницата-ищец, поради
1
което счита че не дължи претендираната сума. Излага аргумента, че представената по
делото фактура за транспортиране на тялото е оспорена и тъй като същата няма фискален
касов бон и не отговаря на изискванията относно съдържанието й, не доказва извършено
плащане от ищцата по повод на тази услуга. Посочва, че във фактурата не е отбелязано в
каква валута е сумата. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира заплащането на
сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззивницата-ищец - Г. Ц. Г. , е депозирала писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че записът на заповед е редовен от външна
страна, вземането по него е изискуемо, а съществуването на каузалното правоотношение, по
повод на което е издаден, е доказано от събраните по делото доказателства, поради което
правилно искът е уважен. Твърди, че за вземането е сключен и договор за заем, но не е
доказано по делото то да обезпечава последния. При тези съображения моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а решението в тази му част да бъде потвърдено.
Претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски.
В същия срок и на основание чл. 263, ал. 2 ГПК въззивницата-ищец депозира насрещна
въззивна жалба срещу решението, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за
сумата над 4333,33 лева до пълния размер от 6000,00 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума от 19.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди, че записът на
заповед е редовен от външна страна, вземането по него е изискуемо, а съществуването на
каузалното правоотношение, по повод на което е издаден, е доказано от събраните по делото
доказателства, което обуславя основателността на иска в цялост. Позовава се на характера
на каузалното правоотношение като такова за водене от стана на въззивницата-ищец на
чужда работа без поръчка, която обаче е одобрена и приета от насрещната страна, поради
което сумата по записа на заповед се дължи.
Моли решението в тази част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
искът да бъде уважен в пълния му предявен размер. Претендира присъждането на
направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК въззивницата-ответник депозира писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба. В подкрепа излага
съображения, посочени и във въззивната жалба, като за основен аргумент изтъква
недължимост на сумата поради липса на основание за това. Прави възражение, че спорът
между страните е решен с влязло в сила решение № 638/09.10.2017 г. по гр. дело №
4533/2016 г. на Районен съд - Враца.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК от Г. Ц. Г. срещу Н. М. Н. за парично вземане в размер на 7466,00 лева, от
които 6000,00 лева главница и 1466,00 лева лихва за периода от 22.06.2016 г. до 16.11.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
19.11.2018 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за държавна
такса. Като основание на вземането е посочено, че то произтича от запис на заповед,
2
издаден на 21.06.2015 г.
Решаващият състав е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 4930/2018 г. за сумата от 6000,00 лева - задължение по запис на заповед от
21.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 19.11.2018 г., до окончателното й изплащане, както и за сумите от 120,00 лева
- държавна такса, и 401,82 лева - адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
заявлението. За претендираната сума от 1466,00 лева - лихва за периода от 22.06.2016 г. до
16.11.2018 г., съдът с разпореждане е отказал издаването на заповед за незабавно
изпълнение, като е указал възможността да бъде предявен иск за това вземане в едномесечен
срок от влизането в сила на акта. Издадените заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист са връчени на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал
писмено възражение, с което оспорва дължимостта на вземането и претендира разноски.
Съобразно текста на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът е указал на заявителя възможността да
установи вземането си чрез предявяване на иск в законовия срок, като представи
доказателства за това, посочвайки му и последиците от неговото бездействие. Заявителят е
бил уведомен за разпореждането на съда. В законовия срок са били представени
доказателства за подаването на искова молба срещу длъжника. В исковата молба се иска да
бъде признато за установено по отношение на длъжника Н. М. Н. , че съществува в полза на
Г. Ц. Г. вземане в размер на 6000,00 лева, представляващо неизплатена сума по запис на
заповед от 21.06.2015 г., както и да бъдат присъдени направените разноски.
В исковата молба въззивницата-ищец поддържа, че записът на заповед е издаден и
подписан от длъжника Н. М. Н. , редовен е от външна страна, има настъпил падеж, но не е
извършено плащане. При тези съображения, позовавайки се на разпоредбите на закона и
съдебната практика, моли предявеният иск да бъде уважен.
Въззивницата-ответник в срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по
основание. Счита, че записът на заповед не отговаря на изискванията на чл. 535 от
Търговския закон /ТЗ/. Посочва, че вземането е погасено по давност съгласно текста на чл.
531, ал. 1 ТЗ. Твърди, че не е налице задължение за връщане на претендираната сума, тъй
като такава не й е била предоставена по издадения записа на заповед. Навежда доводи за
наличие на каузално правоотношение между страните, по повод на което е издадена записа
на заповед. Относно съдържанието на каузалното правоотношение посочва, че между
въззивницата-ищец - от една страна, и въззивницата-ответник и нейната майка и брат - от
друга, била постигната уговорка, първата да съдейства за транспортиране на тялото на
починалия им на 08.07.2012 г. близък от Кралство Испания до Република България. След
погребението въззивницата-ищец поискала сумата от 7000,00 евро, която останалите
отказали да й заплатят, докато не представи документи за извършените разходи. Тъй като не
били представени документи за направените разходи около транспортирането на тялото и
съответно сумата не била платена, всеки един от тях, включително въззивницата-ответник,
бил принуден да издаде запис на заповед за сумата от по 6000,00 лева. Освен това на
25.05.2015 г. същите били принудени да сключат и договор за заем, без сумата отново да им
бъде реално предоставена. Посочва още, че по същия казус има влязло в сила решение №
3
638/09.10.2017 г. по гр. д. № 4533/2016 г. на Районен съд - Враца. Моли искът да бъде
отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 535 ТЗ
във връзка с чл. 422 ГПК. По неговата основателност се е произнесъл с решение, предмет на
проверка в настоящото производство, с което е признал за установено, че длъжникът Н. М.
Н. дължи на Г. Ц. Г. сумата от 4333,33 лева - задължение по запис на заповед от 21.06.2015
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
/19.11.2018 г./ до изплащане на вземането, като е отхвърлил иска до пълния му предявен
размер от 6000,00 лева.
За да постанови този резултат решаващият състав е приел от фактическа страна, че
записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане. Приел е, че от доказателствата по делото се установява наличието на устна
уговорка между въззивницата-ищец - от една страна, и въззивницата-ответник и нейната
майка и брат - от друга, която записът на заповед обезпечава. По силата на тази уговорка
възивницата-ищец е следвало да поеме разноските по транспортирането на нейния вуйчо и
баща на въззивницата-ответник от Кралство Испания до Република България, а разходите за
това да се поемат от наследниците на починалия - въззивницата-ответник като негова
дъщеря, неговият син и съпруга, след представяне на необходимите документи. При тези
фактически изводи е заключил от правна страна, че задълженията по тази уговорка са
изпълнени от въззивницата-ищец, доколкото е видно от представената по делото фактура и
удостоверение от испанско погребално бюро, че последната е направила разноски във
връзка със смъртта на лицето. Предвид ограничената отговорност на наследниците е
определил дължимостта на претендираната сума съобразно техния наследствен дял,
съответно отхвърлил иска за останалата част.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата и
събраните по делото доказателства, основавайки се на своето вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че страните по делото са
първи братовчеди, като въззивницата-ищец Г. Г. живее и работи в Кралство Испания. За да
работи в Кралство Испания, заминал нейния вуйчо и баща на въззивницата-ответник - М.
Н.. На 08.07.2012 г. М. Н. починал в Кралство Испания. Г. Г. се свързала с близките на
починалия - Ц. А. /съпруга/, Н. Н. /дъщеря/ и А. Н. /син/, за да им съобщи за настъпилата
смърт на техния близък. Четиримата се уговорили Г. Г. да укаже съдействие с
транспортирането на тялото до Република България, а те да й платят направените от нея за
това разноски след представяне на нужните документи. Починалият бил балсамиран и
транспортиран до Република България, за които услуги Г. Г. използвала испанско
погребално бюро „Фунерария Винуе S.C.“, като е сключила договор за предоставяне на
погребални услуги. Видно от представеното по делото удостоверение издадената фактура за
извършени погребални услуги за сумата от 6500,52 евро е платена от Г. Г..
Във връзка с уреждане на сметките по транспортиране на починалия Ц. А., Н. Н. и А.
Н. издали в полза на Г. Г. запис на заповед. От представения по делото запис на заповед се
4
установява, че Н. М. Н. се е задължила да плати без протест и без разноски сумата от
6000,00 лева на поемателя Г. Ц. Г. на 21.06.2016 г. По същия повод тримата подписали и
договор за заем, без да им бъде предоставяна заемната сума.
За да приеме посочената по-горе фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
взе предвид свидетелските показания на двамата свидетели относно предоставената от тях
информация за отношенията между страните, постигнатата между тях уговорка и
подписването на записа на заповед, тъй като ги счита за обективни, непротиворечиви както
помежду си, така и с оглед на останалите доказателства по делото. В останалата част, а
именно сведенията за изтеглен от Г. Г. банков кредит и стойността на разходите,
показанията на свидетеля В. не следва да се вземат предвид, тъй като са изолирани от
останалите доказателства по делото и с тях не се възпроизвеждат факти, които свидетелят е
възприел лично.
В подкрепа на свидетелските показания в кредитираната им част са приетите като
доказателства по делото фактура и удостоверение от испанско погребално бюро, договор за
предоставяне на погребални услуги, удостоверение от институт по съдебна медицина,
разрешение за транспортиране и протокол за балсамиране. Изброените писмени
доказателства следва да се вземат предвид, тъй като са редовни от външна страна и не са
оспорени по съответния ред. Същите имат отношение към предмета на делото, защото дават
информация, че в погребално бюро „Фунерария Винуе S.C.“ е извършено балсамиране на
трупа и предоставяне на ковчег за транспортирането му във връзка с договор за погребални
услуги с Г. Г., съдържащ вида на извършената услуга и нейната стойност. Стойността на
услугата и нейният вид се потвърждават и от представената по делото фактура с №
00107/30.07.2012 г.
Настоящият съдебен състав счита, че тук е мястото да се произнесе по направеното
възражение срещу нередовността на представената по делото фактура поради липса на
изискуемите по закон реквизити. Последните са уредени както в националното
законодателство, така и в европейското такова. Видно от разпоредбата на чл. 226 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност представената по делото фактура съдържа изискуемите
реквизити и следва да бъде взета предвид като доказателство по делото. Липсата на
фискален касов бон не се отразява върху нейната действителност, тъй като такова изискване
относно съдържанието на фактурата не е предвидено в европейското и българското
законодателство. Не прави фактурата нередовна и липсата на посочена валута на сумата, тъй
като сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, като се прилага
принципът, че сумите са изразени в националната платежна единица на държавата-членка, в
която се извършва доставката на стоки или услуги. Дори фактурата да не съдържаше всички
предвидени в ЗСч. реквизити и да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени
доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали
доказателства по делото /в който смисъл са решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010
г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г. на ВКС, ІІ т. о./.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
5
Предмет на проверка в настоящото производство по подадените въззивна жалба и
насрещна въззивна жалба е посоченото по-горе решение в неговата цялост. С определение
№ 499/20.08.2020 г., постановено по настоящото дело, въззивната жалба на Н. М. Н. ,
уточнена с молба с вх. № 8848/29.06.2020 г., срещу решение № 252/26.05.2020 г. по гр. дело
№ 4267/2019 г. по описа на Районен съд - Враца, в частта му, с която е отхвърлен
предявеният против нея иск за сумата над 4333,33 лева до пълния размер от 6000,00 лева е
оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част е прекратено.
Посоченото определение не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което съдът не
дължи произнасяне по въззивната жалба в тази й част.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително. Произнасянето на съда съответства на предявеното искане и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и съдебният акт са
допуситими. Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК решението е
частично неправилно, по следните съображения:
По въззивната жалба на Н. Н.:
Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, е съществуване на
вземането, основано на записа на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от
издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
издаден редовният запис на заповед, съдът е длъжен да ги разгледа, като в този случай
предметът на иска не се променя, а разкриването на основанието на поетото задължение за
плащане или обезпечителния характер на ценната книга зависи от процесуалната активност
на ответника по делото.
Въззивницата-ответник оспорва задължението както поради непредоставяне на сумата
с подписването на записа на заповед, така и поради наличие на каузално правоотношение.
Непредоставянето на сумата по запис на заповед обаче не опорочава последната. Това е
изводимо от самия характер на ценната книга, която представлява едностранна абстрактна
сделка, но същевременно и материализира парично вземане, без да е необходимо поемателя
по записа на заповед да дължи насрещна престация, поради което е достатъчно само и
единствено записът на заповед да е редовен от външна страна, т.е. да съдържа изискваните
от чл. 535 ТЗ реквизити, и материализира подлежащо на изпълнение парично вземане, за да
се приеме искът за основателен. Когато обаче има въведено възражение за наличието на
каузално правоотношение, както е в настоящия случай, проверка на съда не следва да бъде
ограничена единствено в рамките на въведените от длъжника абсолютни менителнични
възражения. В тази връзка са наведени твърдения, че записът на заповед обезпечава
постигната между страните устна уговорка за транспортиране на починал на страните
близък от Кралство Испания до Република България. От събрание по делото писмени и
6
гласни доказателства действително се установява, че между Г. Г. - от една страна, и Ц. А., Н.
Н. и А. Н. - от друга, е постигната уговорка, по силата на която Г. Г. се задължила да укаже
съдействие с транспортирането на тялото на починалия на страните близък роднина до
Република България, а те да й платят направените от нея за това разноски след представяне
на нужните документи. Доказано по делото е от показанията на разпитаните свидетели, че
именно по повод на задълженията на Ц. А., Н. Н. и А. Н. като наследници на починалия,
чието тяло е трябвало да се транспортира, възникнали от тази уговорка, през 2015 г. тримата
подписали в полза на поемателя Г. Г. запис на заповед за сумата от по 6000,00 лева. При
това положение абстрактния характер на сделката е опроверган с наличието на посочената
уговорка. Тълкувайки съдържанието на последната, може да се заключи, че има характера
на договор за поръчка. За да бъде изпълнен договорът за поръчка, съответно да има
основание да доверителят да заплати на довереника средствата, които са необходими за
изпълнение на поръчката, и направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е
претърпял във връзка с изпълнението на поръчката и които са обезпечени с издадения запис
на заповед, е необходимо да се докаже по делото, че довереникът е извършил възложените
му действия и по повод на тях да е направил разходи. В конкретния случай въззивницата-
ответник не прави оплакване, че въззивницата-ищец не е извършила поетия от нея
ангажимент за оказване на съдействие при транспортиране на тялото на починалия им
близък роднина, а спори относно наличието на доказателства за размера на извършените от
последната разходи. Въпреки това от доказателствата по делото - договор за погребални
услуги, фактура и удостоверение от испанско погребално бюро, може да се направи извод,
че въззивницата-ищец е изпълнила задължението си по договора, като тялото е
транспортирано до Република България и погребано. Посочените доказателства дават
сведение и за извършените от последната разходи и техния размер. Това е така, защото от
договора за погребални услуги личи облигационна обвързаност между Г. Г. и испанското
погребално бюро, която се потвърждава и от издадената въз основа на договора фактура,
като и в двата документа е посочен предмет и стойност на услугата. Наличието на такава
обвързаност и изпълнението на задължението на Г. Г. за заплащане на дължимата сума се
извежда и от представеното удостоверение. Последното има характер на разписка за
получена сума по смисъла на чл. 77 ЗЗД и удостоверява, че Г. Г. е изпълнила задължението
си да плати на кредитора - испанско погребално бюро „Фунерария Винуе S.C.“ сумата от
6500,52 евро.
С оглед на изложеното може да се заключи, че както каузалното правоотношение, за
обезпечаването на което е издадена процесната запис на завод, е доказано, така е доказано и
изпълнението на задължението на Г. Г. по него. При тези обстоятелства, а и в тежест на
въззивницата-ответник е било да докаже изпълнение на своето задължение по това каузално
правоотношение. Това обаче не е сторено, доколкото по делото не са налице доказателства,
а и не се навеждат такива твърдения, че
задължението на въззивницата-ответник да заплати направените разноски след изпълнение
на възложените действия, е изпълнено.
По отношение размера на направените разноски от въззивника-ищец настоящият
7
съдебен състав съобрази, че равностойността им в български лева е погрешна изчислена от
първоинстанционния съд, като вместо обща сума на разноските от 12713,91 лева
/равностойността на 6500,52 евро/, решаващият състав е посочил сумата от 13000,00 лева,
поради което определяйки дължимото съобразно разделната и равна отговорност на всеки
един от тримата длъжници погрешно е пресметнал дължимата сума вместо 4237,97 лева е
присъдил 4333,33 лева.
С оглед на това въззивната жалба на Н. Н. се явява частично основателна, а решението
като неправилно следва да бъде отменено само в частта за сумата над 4237,97 лева до
присъдения размер от 4333,33 лева. В останалата си част въззивната жалба на Н. Н. е
неоснователна, а решението правилно, поради което следва потвърдено.
Направените от жалбоподателката възражения, че вземането по запис на заповед
обезпечава договор за заем и този спор вече е решен с влязло в сила решение са
неоснователни. Договорът за заем е издаден след записа на заповед, поради което не може
последният да обезпечава вземането по договора за заем. Освен това, от доказателствата по
делото се установява наличието на каузално правоотношение с твърдяното от въззивника-
ответник съдържание, което не изпълва състава на договор за заем, поради което
настоящото производство не следва да се занимава с вземането по този договор. По тази
причини и с оглед липсата на тъждество от обективно и субективно естество не може по
настоящото дело да бъде противопоставен и отвод на сила на пресъдено нещо, обоснован с
решение по 638/09.10.2017 г. по гр. д. № 4533/2016 г. по описа на Районен съд - Враца, което
е било насочено срещу А. Н. и е имало за предмет разглеждане на иск за вземане по договор
за заем.
По насрещната въззивна жалба на Н. Н.:
Единственото оплакване в насрещната въззивна жалба касае размера на иска, като
въззивникът-ищец счита, че последният следва да бъде уважен в пълен размер, след като от
каузалното правоотношение и изпълнение на възложените по него действия е доказано.
Настоящият съдебен състав счита направеното оплакване за неоснователно. Законът, и
по-конкретно разпоредбата на чл. 121 ЗЗД, предвижда, че освен в определените от закона
случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В
настоящия случай и тълкувайки постигната между страните уговорка, имаща характер на
договор за поръчка, се извежда, че Ц. А., Н. Н. и А. Н. в качеството си на наследници на
починалия си близък роднина М. Н. са възложили на Г. Г. да извърши необходимите
действия по организиране транспортиране на тялото му, а след представяне на
необходимите документи относно направените разходи, последните ще й заплатят сторените
разноски. От така направеното волеизявление на страните не може да се заключи, че
тримата са се задължили да заплатят направените разноски солидарно. Това следва и от
обстоятелството, че всеки един от тях е подписал запис на заповед за сума от по 6000,00
лева. Щом като длъжниците не са се задължи солидарно, а от уговорка им не става ясно кой
за каква част от дълга се е задължил, следва да се приложи правило, че всеки от тях дължи
по равна част от общите разноски, направени във връзка с изпълнение на договора между
страните. С оглед на това искът следва да бъде уважен само за 1/3 част от направените
8
разходи по транспортиране на тялото на починалия. Изложеното дава основание да се
приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а решението в тази му обжалвана част, като
правилно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивника-ответник Н. Н. има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Последната в срок е заявила претенцията си за присъждането им
и е представил доказателства за реалното им извършване. Съобразно отхвърлената част от
иска /95,36 лева/ и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивницата-ищец Г. Г., следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника-ответник - Н. Н., сумата от 10,91 лева, представляваща
направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна
такса. При този изход на спора следва да бъдат преразгледани и разноските пред
първоинстанционния съд. Тези разноски са поискани своевременно, включително и пред
въззивния съд, както и са представени доказателства за реалното им заплащане, поради
което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивницата-ищец Г. Г., следва да бъде осъдена да
заплати допълнително на въззивника-ответник - Н. Н., сумата от 9,53 лева разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд съобразно
отхвърлената част от иска. За да се присъдят тези разноски, решението в частта, в която
въззивницата-ответник е осъдена да заплати на въззивницата-ищец разноски пред
първоинстанционния съд съобразно уважената част от иска, следва първо да бъде отменено
за горницата над 877,13 лева до пълния присъден размер от 896,86 лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд -
Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 252/26.05.2020 г. по гр. дело № 4267/2019 г. по описа на
Районен съд - Враца В ЧАСТТА МУ, с която е признато за установено, че Н. М. Н. от с.
***, дължи на Г. Ц. Г. , от гр. ***, сумата над 4237,97 лева до размера от 4333,33 лева -
задължение по запис на заповед от 21.06.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението /19.11.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и В
ЧАСТТА, с която Н. М. Н. , от с. *** е осъдена да заплати на Г. Ц. Г. , от гр. ***, сумата над
877,13 лева до пълния присъден размер от 896,86 лева представляваща направени разноски в
производството пред първоинстанционния съд съобразно уважената част от иска, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Ц. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. ***, срещу Н. М. Н. ,
ЕГН **********, с адрес с. ***, иск с правно основание чл. 535 ТЗ във връзка с чл. 422 ГПК
за признаване за установено, че дължи сумата над 4237,97 лева до размера от 4333,33 лева -
задължение по запис на заповед от 21.06.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението /19.11.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. Ц. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. ***, да
заплати на Н. М. Н. , ЕГН **********, с адрес с. ***, сумата от 10,91 лева, представляваща
9
направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна
такса съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. Ц. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. ***, да
заплати допълнително на Н. М. Н. , ЕГН **********, с адрес с. ***, сумата от 9,53 лева
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10