Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Сливен, 02.04.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, граждански състав в съдебно заседание на девети март през две хиляди и петнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря М.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№4069 по описа на съда за 2014г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са
предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 във
връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.327 от ТЗ и по чл.124, ал.1 вр.
чл.422, ал.1 ГПК и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответното
дружество дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ЧГД № 3500/14 на СлРС, срещу която е подадено възражение в
срок. Твърди се от ищцовата страна, че между страните са налице дългогодишни търговски отношения, като
за доставен лозов посадъчен материал от ищеца, ответното дружество дължи
заплащане на главница в размер на 20280 лева с ДДС, която не е заплатена.
Посочени са фактурите, които са издадена за главницата и размера на неплатената
сума.
От съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответната страна дължи на ищеца
сумите, за които по ч.гр.д.№3500/2014г. на СлРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно: главница в размер на 20280 лева, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на
3020.62 лева за периода от падежа по всяка една от фактурите до предявяване на
вземането по чл.410 от ГПК. Претендират се разноските по производството.
От страна на ответното
дружество е постъпил отговор на исковата молба, в който се признава, че между
страните съществуват дългогодишни търговски отношения, както и обстоятелството,
че ищеца е производител на посадъчен лозов материал, но предявените искове се
оспорват като неоснователни, като основното възражение е, че ответното
дружество е възразило при приемането на работата и доставения материал не
отговаря на необходимото качество. Изложени са твърдения и за разменена
кореспонденция между страните. От съда се иска отхвърляне на предявените искове
като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник
и предявените искове се поддържат.
Ответното дружество се
представлява в съдебно заседание от пълномощници, които оспорват исковете и
молят за отхвърлянето им като неоснователни. Претендират се разноските и се
прави възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно съществуването
на дългогодишни търговски отношения. За доставен от ищеца на ответното
дружество лозов посадъчен материал са
издадени от продавача-ищец фактури №57/12.11.2012г. на стойност 9600 лева с
ДДС, №58/21.11.2012г. на стойност 7680 лева с ДДС и №61/20.02.2013г. на
стойност 9600 лева с ДДС. Доставките на посадъчния материал са извършени през
2012г. и стоката е предадена на Йордан Сопотлиев, служител на ответното
дружество в съответния период, който е подписал стоковите разписки №11/15.11.2012г., №13/21.11.2012г. и №10/12.11.2012г. Трите фактури са осчетоводени и от двете страни, включени са в дневниците за
продажби и покупки, а въз основа на тях ответното дружество е ползвало данъчен
кредит. Само по фактура №№57/12.11.2012г. на стойност 9600 лева с ДДС е извършено частично плащане от ответното дружество в полза на ищеца, като
е заплатена сумата 5000 лева. След извършеното частично плащане по посочената
фактура общият размер на задължението на ответната страна към ищеца възлиза на 20280
лева и сумата не е заплатена.
Размерът на мораторната лихва
за периода до завеждане на исковата молба върху неплатената главница за периода
до 19.08.2014г. е в общ размер на 3020,62 лева.
Не се установява стоката да е
била некачествена или да е била приета с възражения. Не е възможно да се установи
точно къде е засаден доставения лозов материал, тъй като е ползван за подновяване
на пропаднали лози в голям масив
/изслушване на вещото лице в с.з. на
09.03.2015г./.
Ищцовата
страна, в качеството на кредитор е подала на 20.08.2014г. заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответното дружество за
дължимите главница и мораторна лихва.
Въз основа на
заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2342/21.08.2014г.
по ч.гр.д.№3500/2014г. на СлРС за главница в размер на 20280 лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 20.08.2014г. до окончателното й изплащане; законна лихва за периода
до 19.08.2014г. в общ размер на 3020,62 лева и разноски по делото в общ размер
на 1596,13 лева.
В
законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение от
страна на ответното дружество е подадено възражение за недължимост на сумите по
нея.
В срока по
чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите
положителни установителни искове.
До
приключване на съдебното дирене по настоящото дело, сумите по издадената
заповед не са заплатени.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства,
които са допустими, относими, безпротиворечиви и неоспорени. Съдът кредитира и
заключението на вещото лице К., в чиято добросъвестност и компетентност няма
основание за съмнение. Заключението на вещото лице К. бе взето предвид само в
частта, в която се основава на преки лични възприятия на експерта, но не и в
частта обоснована с ползването на неофициални данни от трети лица.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените
положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с
чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са основателни.
Безспорно между страните е
налице търговска продажба на стоки. Договорът за продажба е неформален договор
и писмената форма не е условие за неговата действителност и е без значение
начинът на договаряне, като същественото е съвпадането на насрещните воли на
страните за продажба, за да се приеме, че между страните се учредява валидно
облигационно правоотношение. Разбира се само наличието на последното не е
достатъчно за да се приеме, че е налице основание за плащане, тъй като
основанието ще възникне при изпълнението на договора – с извършване на
доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от
страна на купувача. Доказателствата по делото налагат извод за извършени от
ищеца доставки на лозов посадъчен материал, за които са издадени три броя ДДС
фактури. Доставките са удостоверени с издадените стокови разписки, които са
подписани от служител на ответника. Несъмнено установено е, че в дневниците за
покупките при ответника са записани процесните фактури, надлежно са
осчетоводени и по тях е ползван данъчен кредит. Действията на ответника по
приемането на стоката и осчетоводяването на фактурите недвусмислено установяват
договорното правоотношение между страните и изпълнението на ищцовите
задължения. В този смисъл съдебната
практика-например решение №46/27.03.2009г. по т.д.№545/2008г. на ВКС. Ответната
страна не е изпълнила изцяло задължението си да заплати дължимата продажна
цена. Извършено е плащане само на част от сумата по една от фактурите, а към
момента на образуване на заповедното производство и към настоящия момент,
сумите посочени в заповедта по ч.гр.д.№3500/2014г. на СлРС не са заплатени от
ответника.
Ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение в размер на законната лихва, която по размер съответства на
посочената в заповедта за изпълнение.
Предвид изложеното, исковете следва да се
уважат изцяло и да се признае и дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3500/2014г. на СлРС.
По правилата на процеса на ищцовата
страна следва да се присъдят претендираните разноски, които съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК са в общ размер на 2162,26 лева и включват
разходите по заповедното и настоящото исково производство. Възражението на
ответната страна за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар е
неоснователно, тъй като размерът му съответства на действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „ШАТО ШИВАЧЕВО” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ш., общ.Т., ул.”В.” №. ДЪЛЖИ
на ЕТ „ТЕХНОИНЖЕНЕРИНГ-И-Д-ИВАЙЛО КЬОСЕВ” , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с.П., общ.И., обл.Р., ул.”Г. Б.” №. сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №2342/21.08.2014г. по ч.гр.д.№3500/2014г.
на СлРС, а именно- главница в размер на
20280 лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 20.08.2014г. до окончателното й изплащане; законна
лихва за периода до 19.08.2014г. в общ размер на 3020,62 лева.
ОСЪЖДА „ШАТО ШИВАЧЕВО”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ш., общ.Т.,
ул.”В.” №. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ТЕХНОИНЖЕНЕРИНГ-И-Д-ИВАЙЛО КЬОСЕВ” , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.П., общ.И., обл.Р., ул.”Г. Б.”
№. сумата 2161,26 лева /две хиляди сто шестдесет и един лева и 26 стотинки/,
представляваща разноски по делото,
включващи разходите по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: