№ 363
гр. Пазарджик , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20215220200286 по описа за 2021
година
Производството по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.
Производството е по жалба на М.Г. И., ЕГН ********** от гр.София, кв.*****, ул.
„****" № 10, чрез адв.С.Д. от САК, с която се обжалва НП № 19-1006-003590 от
02.10.2019г, издаден от началник група към ОДМВР – Пазарджик, сектор Пътна полиция, за
нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП и две нарушения по чл.100, ал.1, т.1, за който му е наложено
наказание "глоба" в размер на 300 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец- по първо и две глоби по 10лв. по второто и третото, с молба същото да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.
В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразсност на
издаденото НП, които са следните: Не извършил нарушенията за които е санкциониран, тъй
като по пътната мрежа на с.Радиново и до АМ „Тракия“ нямало поставени пътни знаци,
указващи действаща забрана за навлизане на товарни МПС на магистралата. Отговорните за
поставянето на съответната сигнализация не били изпълнили своите задължения, вменени
им със Заповед№ 1212/29.11.2018г. на АПИ и т.5 и 6 от нея. В резултат по никакъв начин
не било сведено до знанието на водачите съществуването на такава забрана и било
обективно невъзможно да се разбере за наличието й, а от тук и жалбоподателят да съобрази
поведението с правилата за движение, респективно с пътните знаци, тъй като такива
липсвали. Освен това в обжалваното НП липсвало място на извършване на нарушението, а
посочените като такова –Община Пазарджик, на път Автомагистрала № А-1 било до толкова
неясно и неточно, че не само било неприемливо но и съставлявало пречка за упражняване на
правото на адекватна защита. А също така и са извършване на проверка от съда за местна
компетентност на АНО.
Допълнително сочи, че за същото твърдяно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП на
1
жалбоподателя М.И. била издадена Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 19-5313-000120/30.09.2029г., с която на осн.чл.171, т.2 т ЗДвП му било наложена
мярката –временно спиране от движението на МПС за срок от 1 месец. В последствие тази
заповед за ПАМ била отменена, като незаконосъобразна с влязло в сила Решение
постановено по адм.д.№ 1286/2019г. на АдС-Пазарджик.
По тези съображения се иска отмяна на цялото НП, като неправилно и
незаконосъбразно, както и съдът да съобрази решенето на АдС-Пазарджик за отмяна на
ПАМ, с оглед фактическите и правни обстоятелства приети с него.
В о.с.з. жалбоподателя се представлява от пълномощник адв.С.Д., който поддържа
жалбата и иска отмяна на НП в частта в която е наложена глоба от 300лв., а в останалата
част предоставя това на съда. Претендира присъждането на разноски.
В о.с.з. въззиваемата страна – ОДМВР - Пазарджик, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител, не взема отношение по жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
С АУАН от 05.09.2019г. с бланков № 153176, съставен от СП. Г. В.–
мл.автоконтрольор в ПП при ОД на МВР-Пазарджик в присъствието но свидетеля КР. Г. В.
от гр.Пазарджик е съставен такъв против М. Г. ИВ., ЕГН ********** от гр.София,
притежаващ СУМПС № 28367431 кат.Д, за това, че на 05.09.2019г. около 18,20 часа на
АМ“Тракия“, км.90 в посока към гр.София, М. Г. ИВ., управлява влекач „***“, модел *****,
с рег.№ СТ0714ВН с прикачено полуремарке „**** с рег.№ ******, като влекача е
собственост на „*******“ ЕООД с ЕИК ****** - с.Житен, като извършва следните
нарушения: 1. Водачът на МПС навлиза след знак забраняващ влизането на съответното
ППС, при въведена временна забрана за движение; 2. Не носи СУМПС; 3. Не носи
контролен талон към СУМПС, с което е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В акта е записано, че е иззет СРМПС № *********.
АУАН е връчен на жалбоподателя М.И. срещу подпис на 05.09.2021г., който е
отбелязал да има следните възражения: излизам от пътен възел Пловдив, посока София и
няма знак за забрана.
С обжалваното НП № 19-1006-003590 от 02.10.2019г, издадено от началник група към
ОДМВР – Пазарджик, сектор Пътна полиция, на М. Г. ИВ., ЕГН ********** от гр.София са
наложени три наказания глоба, а именно: на осн.чл.183, ал.7 от ЗДвП – глоба в размер на
300лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец; на осн.чл.183, ал.7, т.1, пр.1 от
ЗДвП – глоба в размер на 10лв.и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на
10лв. Посочено е, че на 05.09.2019г. около 18,20 часа на АМ“Тракия“, км.90 в посока към
гр.София, М. Г. ИВ., управлява влекач „***“, модел *****, с рег.№ СТ0714ВН с прикачено
полуремарке „**** с рег.№ ******, като влекача е собственост на „*******“ ЕООД с ЕИК
****** - с.Житен, като извършва следните нарушения: 1. Водачът не съобразява
поведението си с ПЗ „Б 4“, при въведена временна организация на движението с Заповед
РД-11-1212/29.11.2028г. на АПИ, като водачът на МПС навлиза след знак забраняващ
влизането на съответното ППС, при въведена временна забрана за движение, с което е
нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП; 2. Не носи СУМПС за съответната категория, с което е нарушил
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; 3. Не носи контролен талон от СУМПС, с което е нарушил чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
НП е връчено на жалбоподателя срещу подпис на 14.07.2020г. Жалбата е подадена в
ОДМВР – Пазарджик на 23.07.2000г., като е изпратена по пощата с клеймо от 21.07.2020г.
2
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
В изпълнение на своите правомощия съдът констатира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от младши
автоконтрольор в съответствие с чл.189, ал.1 ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от
орган, надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал.12 ЗДвП с т.2.11 от същата заповед.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма, в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, като е спазена и законоворегламентираната процедура
по тяхното връчване.
Налице е пълна идентичност на нарушенията описани в АУАН с тези описани в
обжалваното НП.
От представената Заповед РД-11-1212/29.11.2028г. на АПИ се установява с нея да е
наредено „да се забрани движението на МПС, предназначени за превоз товари с техническа
допустима максимална маса над 12 тона, включителн састъв с ремаркета и полуремаркета. В
т. 1 от нея забранта е за периода от 01 юни до 15 септември 2019г. вкл, по автомагистралите,
а т.1.1. забранява движението по АМ „Тракия“, както следва: - петък от 18,00 часа до 20,00
часа в участъка София-Пловдив, посока Бургас; -неделя от 16,00 часа до 20,00 часа в посока
Бургас-София.
От показанията на свидетеля по акта К.В., се установява следното: записаната в акта
дата свидетеля заедно с колегата си В., в качеството им на полицейски служители към
ОДМВР – Пазарджик, били на работа, като изпълнявали контрол по спазване на заповед на
АПИ за въведени ограничения за празниците - забрана на движение на камиони по
магистралата. Свидетелят твърди, че на всеки вход и изход на магистралите имало
поставени знаци за въведена забрана за движение на камиони за празничните или почивните
дни. Конкретно на пътния възел на 90км от магистралата имало поставени такива знаци,
които и до момента били там, въпреки забраните да не важали. Не му е известно обаче дали
има поставени забранителни знаци за товарните автомобили на други пътни възли извън
територията на област Пазарджик. Спрели са жалбоподателя на самата магистрала, тъй като
се движел по АМ Тракия по време на забраната. Освен това при проверката водачът не бил
представил свидетелство за правоуправление и синия талон към него.
Разпитан като свидетел актосъставителя С.В., заявява, че не си помня нищо.
От показанията на свидетеля на жалбоподателя – А.Р., се установява следното:
Познава М.И. от 7-8 години, който работи като международен шофьор на камион. Три
семейства си били организирали почивка и се били уговорили да тръгнат заедно на 6
септември за празниците. На 05.09.2019г. той и се обадил и й казал, че са го спрели на
магистралата Не тръгнали него ден, а на следващия ден. На път за почивката минали покрай
мястото, където е товарил на път за магистралата. Той бил товарил в с.Радиново.
Свидетелката твърди, че са минали от там специално за да проверят дали има забранителни
знаци за камиони Б4, но видели такива да няма поставени. На свидетелката не е известно
дали си носел книжката и контролния талон при проверката, тъй като не била там.
От правна страна съда приема следното: Настоящата жалба е процесуално допустима,
тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсвало място на извършване
3
на нарушението, а посоченото за такова било неточно и неясно, тъй като както в АУАН,
така и в НП е посочено нарушението да е извършено на АМ “Тракия“, км.90 в посока към
гр.София. Действително по отношение на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП не посочено от
къде точно жалбоподателят се включил в движението по АМ “Тракия“, но като е посочен
съответния километър от нея и посоката на движение, с това в достатъчна степен е
конкретизирано мястото на нарушението. В случая не се касае за непосочване на мястото на
извършване на нарушението, а за липса на описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Това е така, тъй като нито в АУАН, нито в НП
има данни за това къде се намирал забранителния знак за движение по АМ, който е нарушен
от жалбоподателя, респективно с който не е съобразил поведението си. А съгласно чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН това е задължителен реквизит на наказателното постановление.
Същевременно от показанията на свидетеля В. се установява, че жалбоподателя се е
движил по магистралата, но не се знае къде точно се включил в движението по нея. А от
показанията на св.Р. се установява, че на мястото от където жалбоподателят се включил в
движението, не имало поставени забранителни знаци за движение на товарни камиони, в
съответствие с Заповед РД-11-1212/29.11.2028г. на АПИ. На следващо място въпросната
заповед на АПИ касае забрана за движение на МПС, предназначени за превоз товари с
техническа допустима максимална маса над 12 тона. Липсват каквито и да било данни в
АУАН и в обжалваното НП, за това каква е допустима максимална маса на управляваното
от жалбоподателя МПС – товарен камион с полуремарке.
Ето защо и съдът намира, че НП № 19-1006-003590 от 02.10.2019г. е
незаконосъобразно в частта с която за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, на осн.чл.183, ал.7 от
ЗДвП, поради липса на задължителни реквизити по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а поради
недоказаност на извършване на нарушението. И като такова в тази част следва да бъде
отменено.
Според настоящата инстанция жалбоподателя действително е извършил описаните в
акта и наказателното постановление административни нарушения по чл. 100, ал.1, т.1
предл.1 и 2 от ЗДвП, а именно неносене на свидетелство за управление на МПС и неносене
на контролния талон към свидетелството за управление. Разпитания по делото свидетел дава
показания за това, което са възприели на място - при проверката на посочената по-горе
нарушителят не е представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към
него. Всъщност в жалбата не са изложени каквито и да било съображения по отношение на
тези две нарушения, и защо намира НП в тази част за незаконосъобразно или неправилно.
С разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 предл.1 и 2 от ЗДвП е вменено задължение на
всеки водач да носи визираните документи- СУМПС и контолен талон. Както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление,
правилно е посочена нарушената материална разпоредба от ЗДвП. АНО за това нарушение
правилно е приложил санкционната норма по чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП. С цитирана
разпоредба по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП законодателят е предвидил
административнонаказателна отговорност за водач, който не носи определени документи -
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство. Именно последната норма е била приложима в
случая, тъй като на датата визирана в наказателното постановление жалбоподателят
действително не е носил свидетелство за управление и контролен талон, но не е бил лишен
от право да управлява МПС. Административно наказателната разпоредба е правилно
приложена. Административното наказание е определено в законоустановения размер.
Ето защо в тази си част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
4
Предвид изхода на делото частично основателно е искането на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски по дело. Представляван е от адвокат и са представени
доказателства за направени разноски от общо 550лв. за адв. възнаграждение. Ето защо и на
жалбоподателят ще се присъдят разноски в размер на 275лв, по съразмерност.
Административно наказващият орган не представляван от юрисконсулт и не претендирал
разноски, поради което и такива не му се следват.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ частично НП № 19-1006-003590 от 02.10.2019г, издаден от началник
група към ОДМВР – Пазарджик, сектор Пътна полиция, за нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП, в
частта в която на М.Г. И., ЕГН ********** от гр.София, кв.*****, ул. „****" № 10, за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на осн.ч.183, ал.7 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" в
размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-1006-003590 от 02.10.2019г, издаден от началник група
към ОДМВР – Пазарджик, сектор Пътна полиция, в частта в която на М.Г. И., ЕГН
********** от гр.София, кв.*****, ул. „****" № 10, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.1 е наложено наказание "глоба" в размер на 10 лв. и за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 е наложено наказание
"глоба" в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик, да заплати на М.Г. И., ЕГН ********** от гр.София,
кв.*****, ул. „****" № 10 ОДМВР-Пазарджик сумата в размер на 275 /двеста седемдесет и
пет/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от
Административно-процесуалиня кодекс пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен
срок от съобщението на страните по делото, че е изготвено, а копие от него да им се
изпрати.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5