Решение по дело №217/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 456
Дата: 7 април 2022 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20227040700217
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №    456           / 07.04.2022г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети март, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:    ДИАНА ГАНЕВА

                                                                                                         ГАЛЯ РУСЕВА

 

при секретар Г. Д., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 217/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас, чрез пълномощника си юрисконсулт Т.П.е оспорил решение №83/14.12.2021г., постановено по АНД № 356/2021г. по описа на Районен съд Айтос, с което е отменено издаденото от касатора наказателно постановление № 59 от 04.08.2021г. С наказателното постановление на В.В.О. за нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на основание чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО е наложена глоба в размер на 1400 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие адв.С. поддържа жалбата и иска обжалваното решение да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено.

Ответникът по касация В.В.О., чрез представител по пълномощие адв.М., оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

В.В.О. е наказано за това, че на 30.03.2021г. в ПИ № 87093.92.45 по КККР на с.Ябълчево, община Руен, област Бургас, е извършил дейност по третиране на отпадъци - дейност по третиране на ИУМПС, както следва за: 1.БМВ 320 И с поставена рег. табела отзад с № Х 48 09 ВК, с прекратена регистрация от 27.03.2017г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП (непререгистриано ПС); 2.БМВ 320 с поставена турска рег. табела отзад с № 41 VU 333; 3.Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ с поставена рег. табела отзад с № А 89 50 КР, с прекратена регистрация от 24.03.2017г.; 4.Ауди А3, син на цвят, без поставени рег. табели отзад и отпред, с № на рама WAUZZZ8LZ1A068441, с прекратена регистрация от 06.08.2019г.; 5.½ от Мицубиши, сив на цвят, без поставени рег. табели отзад и отпред, с № на рама JMB0NV240VJ003183, няма данни за собственост в РБ; 6.БМВ, тъмно сив на цвят, без поставени рег. табели отзад и отпред, с № на рама WBAAE110201806956, няма данни за собственост в РБ; 7.БМВ 730 ИА, тъмно сив на цвят, без поставени рег. табели отзад и отпред, с № на рама WBAGF21040DF77016, със служебно прекратена регистрация от 13.12.20218г.; 8.БМВ 316 И, червен на цвят, без поставени рег. табели отзад и отпред, с № на рама WBAAC11010AB62794, със служебно прекратена регистрация от 15.09.2020г., без наличие на разрешителен документ, след като такъв се изисква съгласно чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, т.е. извършвана е дейност по оползотворяване на отпадъци, обозначена с код R13 – съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R1-R12, с изключение на временно съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им, по смисъла на приложение № 2 към §1, т.13 от допълнителните разпоредби на ЗУО, съхраняване на ИУМПС без разрешение по чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО издадено от директора на РИОСВ – Бургас, когато такова се изисква.

Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО.

Съгласно чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I.

Съгласно чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО наказва се с глоба от 1400 до 4000 лв. физическо лице, което извършва дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО, НУБА и/или ИУМПС без регистрация по Търговския закон или без разрешение, ако деянието не съставлява престъпление.

Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, приел, че в АУАН и НП липсва фактическо описание на нарушението и не може да се направи несъмнен извод за извършвана дейност по оползотворяване на отпадъци. Според съда, дори и да се приеме, че нарушението е правилно индивидуализирано, то не се установява по несъмнен начин, че именно В.В.О. го е извършил, доколкото посочения имот е съсобствен и в него осъществява дейност и „Верго 1“ ЕООД. Поради това е отменил наказателното постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът споделя изцяло изводите на районния съд относно отсъствието на достатъчно доказателства, установяващи по несъмнен начин извършителя на деянието. Както правилно е посочил районният съд, доколкото административнонаказателната отговорност е лична, тя не може да произтича автоматично от факта, че жалбоподателят е собственик на имота, в който са били установени ИУМПС, т.е. в случая административнонаказващият орган е следвало да ангажира доказателства, от които се установява, че именно наказаното лице В.О. е извършвал дейност по оползотворяване на отпадъци без наличието на разрешителен документ, какъвто се изисква по чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците. Правилно съдът е достигнал до извода, че не е доказана връзката между собственика на имота, който е В.О., и установените в имота ИУМПС, които подробно са описани в наказателното постановление. В подкрепа на този извод е и фактът, че според представения по делото нотариален акт за имота освен В.О., собственик на имота е и Джулян Хюсеин Сали, като двамата с О. притежават имота при равни квоти, т.е. всеки по ½ ид.ч., а отделно от това в имота търговска дейност осъществява дружеството „ВЕРГО 1“ ЕООД.

В представеният по делото договор за покупко-продажба на МПС (л.43), в които купувач е наказаното лице, автомобилът според неговото описание съвпада с първия автомобил описан в НП и установен в имота е само индиция, но не и доказателство, което по несъмнен начин да установят вината конкретно на В.О., тъй като обстоятелството, че той притежава един от въпросните автомобили не е достатъчно за извода, че извършва дейност по оползотворяване на отпадъци, доколкото не е изследван въпросът дали останалите субекти, които имат отношение към собствеността и ползването на имота, не са лица, които са извършвали такава дейност. Затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, тъй като недоказаността на субективната страна на деянието опорочава наказателното постановление.

Настоящият съдебен състав, за разлика от районния съд, счита, че в АУАН и в наказателното постановление деянието е описано достатъчно ясно и максимално конкретизирано по отношение на дейността по третиране на отпадъци. Описано е извършеното нарушение. Посочените са нарушените норми.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация. Такива са претендирани своевременно в съдебно заседание на 10.03.2022г. и се дължат от касатора в размер на 300 лв., представляващи адвокатското възнаграждение, платено от ответника по касация на ангажирания от него процесуален представител адвокат  М..

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83 от 14.12.2021г. постановено по АНД № 356/2021г. на Районен съд – Айтос.

ОСЪЖДА РИОСВ Бургас да заплати на В.В.О. *** направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: