МОТИВИ
по присъда № 9/22.01.2020 г., постановена
по НОХД
№ 571/2018 година по описа на Ихтиманския
районен съд
Районна прокуратура - Ихтиман е
повдигнала обвинение срещу М.Т.Г. с ЕГН **********, роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, за извършено от
него престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК – за това, че на 08.04.2018 г. около
03.35 ч. в гр.Ихтиман по бул. „Цар Освободител“ е управлявал МПС – лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с рег.№ СО 1547 АС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,03 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № 0173, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал.1 – с Определение от
12.06.2008 г. по НОХД № 6462/2008 год. по описа на Районен съд – гр.София,
влязла в законна сила на 12.06.2008 год.
Представителят
на ИРП поддържа повдигнатото
обвинение, като счита, че то е доказано както от обективна, така и от
субективна страна. Сочи, че в хода на производството е установено както
управлението на МПС, така и обстоятелството, че Г. е употребил алкохол. Навежда
доводи за това, че Г. към момента на извършване на деянието не е бил
реабилитиран за наложеното му по НОХД № 6462/2008 г. на СРС наказание, поради
което и деянието му следва да бъде квалифицирано по по-тежкия състав на чл.
343б, ал. 2 НК. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на 1 година , което да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година.
Подсъдимият Г. не се признава за виновен, като твърди,
че не се е чувствал добре, поради което и решил да отиде до болницата в гр.
Ихтиман с колата на своя приятелка.
Защитникът му адв. Г. пледира за недоказаност на обвинението, а
именно, че не е установено по категоричен начин, че Г. е управлявал МПС след
употреба на алкохол. Сочи, че е нарушена процедурата по установяването на тази
употреба, поради което и не може да се приеме, че надлежно извършено изследване
с техническо средство. Твърди се, че Г. е управлявал автомобила заради влошено
здравословно състояние, поради което следва да се обсъди фигурата на крайна
необходимост. Навеждат се доводи за това, че Г. е бил реабилитиран и
следователно неосъждан, поради което и следва наказанието му да бъде условно.
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства и доказателствата, намиращи се по бързо
производство № 77/2018 г. по описа на РУ – Ихтиман по реда на чл. 14 и 18 НПК
приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 08.04.2018 г. свидетелите А.В. и В.Ц. - служители
на РУ на МВР – Ихтиман били нощна смяна. Около 03.35 ч. се намирали на улица
„Цар Освободител“ в гр. Ихтиман, когато забелязали движещ се автомобил - марка
„Фиат“, модел „Браво“ с рег.№ СО 1547 АС. Решили да извършат проверка на
водача, поради което и подали светлинен и звуков сигнал. Водачът преустановил
движението на автомобила на кръстовището на улиците „Цар Освободител“ и Васил
Левски“. Служителите на полицията установили, че водачът е сам и след
представяне на личните му документи констатирали, че това е М.Г. ***. На св. В. му направило
впечатление, че водачът е в нетрезво състояние, поради което и го изпробвал за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер 0173, което отчело
положителен резултат, а именно 2,03 промила алкохол в издишаният въздух.
На подс. Г. бил съставен АУАН и му бил издаден талон
за медицинско изследване, в който той саморъчно отразил, че не приема
показанията на техническото средство. Г. ***, където в присъствието на друг
полицейски служител – св. К.У., бил съставен протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол, в който дежурният лекар
отразил, че водачът отказва да му бъде взета кръвна проба за алкохол. В
описателната част на протокола е посочено, че Г. отрича употреба на алкохол, но
има мирис на алкохол, е със запазена координация, ясно съзнание, адекватно, но
възбудено поведение.
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства –
показанията на свидетелите полицейските служители, талонът за месицинско
изследване, протоколът за изследване, представените от ФСМП-медицински
документи.
Съдът няма основание да не се довери на показанията на
полицейските служители А.В. и В.Ц., от които несъмнено се установи както
обстоятелството, че подс. Г. е управлявал МПС, така и времето, мястото и начина
на извършената проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Тези
гласни доказателствени средства кореспондират помежду си, взаимно се допълват и
са подкрепени от приложената разпечатка от паметта на техническото средство
„Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер 0173. Установява се от представената справка, че това
техническо средство е преминало
периодичен преглед в специализирана лаборатория на 07.11.2017 г., като срокът
на валидност е на тази проверка е 6 месеца, т.е. до 07.05.2018 г.
Съгласно изисканата от Началника на РУ на МВР Ихтиман
справка на автопатрула в състав А.В. и В.Ц. са били зачислени две технически
средства – Алкотест Дрегер 7410 с фабр. № 0362 и Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен№ 0173, като видно от приложената разпечатка от фискалната памет на Алкотест
Дрегер 7410 с фабр. № 0362 същото не е било използвано на 08.04.2018 г.
Освен това от изготвените във ФСМП Ихтиман медицински
документи – фиш за спешна медицинска помощ, извлечение от амбулаторния журнал и
регистъра на кръвните проби се установява че подс. М.Г., в присъствието на св. К.У.,
е отказал да му бъде взета проба за изследване за наличието на алкохол, като
съгласно същите тези писмени доказателства, независимо от констатираното
повишено кръвно налягане, здравословното му състояние е позволявало да бъде
задържан в поделенията на МВР.
Това означава, че твърденията на подсъдимия в дадените
пред съда обяснения относно причините за управление на автомобила след употреба
на алкохол не са от такова естество, че да изключат обществената опасност на
деянието му. Вярно е, че обясненията на подсъдимия са освен средство за защита,
но и важно доказателствено средство, но щом като тези обяснения са лишени от
житейска логика и не са подкрепени от
други достоверни доказателства, то съдът не може да ги приеме за
източник на правнорелевантни факти.
От заключението на допуснатата в хода на съдебното
следствие комплексна съдебно-медицинска и химическа експертиза, което съдът
кредитира изцяло, се установява, че при констатирана концентрация на алкохол в
дъха на водача чрез използването на техническо средство, което е отчело 2,03 промила,
минималната концентрация на алкохол е 1,93 промила, а максималната – 2,13
промила, което обосновават заключението, че Г. е бил в средна степен на
алкохолно опиване. Вещите лица са отразили, че тази степен на алкохолно опиване
съответстват на отразените в протокола за медицинско изследване данни за мирис
на алкохол, възбудено поведение, нарушено равновесие при затваряне на очите.
Съгласно справката за съдимост на М.Г. е осъждан, като с определение по НОХД № 6462/2008 г. по описа на
Районен съд – гр.София, влязло в законна сила на 12.06.2008 г. е одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство за извършено от него
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и му е било наложено наказание „пробация” за
срок от 7 месеца, включващо двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а,
ал.2, т.1 и т.2 от НК. Впоследствие за престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК по
НОХД № 468/2009г. по описа на РС – Ихтиман, в сила от 17.06.2010 г. му е било
наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 НК за срок
от три години.
По делото е представена характеристична справка,
съгласно която подс. Г. се ползва с добро име сред съгражданите си.
От справката на ОДМВР-София се установява,
че М.Г. има издадено свидетелство за управление на МПС, но със ЗПАМ №
17-0274-000489/12.12.2017 г. същото му е било отнето във връзка с констатирано
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Освен това от тази справка се установява, че Г.
е системен нарушител на правилата за движението по пътищата.
Подсъдимият М.Т.Г. ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, български гражданин,
неженен, със средно образование, трудово ангажиран.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът
призна подс. Г. за виновен в извършването на престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК, като намери, че всичките признаци на състава са несъмнено
доказани както от обективна, така и от субективна страна.
Изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК се изразява в управляване на моторно
превозно средство от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, след като
е осъден с влязла в сила присъда за това, че е управлявал МПС с концентрация
над 1,2 на хиляда.
Отсъствието на
признаци относно престъпния резултат на деянието означава, че съответното
престъпление е формално и е довършено с
осъществяване на изпълнителното деяние. Обществената опасност на транспортните
престъпления, се обуславя от непосредствения обект на засягане, а именно
обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта и охраната на
здравето и живота на хората при управление на моторни превозни средства.
Съдът прие, че
авторството на подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин от
показанията на свидетелите А.В. и В.Ц., които непосредствено са възприели
обективния факт за управлението на автомобила от страна на подс. Г.. В случая е
без правно значение колко пъти и с колко технически средства е бил тестван
подс. Героргиев за употреба на алкохол, щом като Алкотест Дрегера 7510 с фабр.
№ 0173, който е бил технически изправен, е отчел положителен резултат от 2,03
промила
Спорно е дали
концентрацията на алкохол на Г. е установена по надлежен ред. Към момента на извършване на деянието е в
сила Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози , която урежда чрез
специални правила реда за установяване на употребата на алкохол или на друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Именно този ред е
„надлежният ред”, предвиден в обективната страна от състава на престъплението
по чл.
343б, ал.2 НК, който следва да е спазен, за да се
приеме, че количеството алкохол в кръвта на водача на МПС е законосъобразно
установена. Казано по друг начин, този ред е приложимият за установяване на
алкохолното съдържание в кръвта на водача на МПС, защото е предвиден като
обективен признак от състава на престъплението, за което е била привлечен да
отговаря подсъдимият Г..
В случая концентрацията на алкохол е установена чрез
техническо средство при приложение на разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от
Наредбата, съгласно който концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията
на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на
отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.
Установено е, че на Г. е издаден талон
за медицинско изследване, в който той е посочил, че не приема резултатите от
техническото средство, но впоследствие в медицинското заведение е отказал да
даде кръв за изследване, който отказ е надлежно удостоверен в съставения протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол, както и в регистъра на кръвните
проби.
Предвид заключението на допуснатата комплексна съдебно
медицинска и химическа експертиза, във всички случаи концентрацията на алкохола
в кръвта на Г. е бил над инкриминирания в чл. 343б, ал. 2 НК минимум от 0,5
промила.
Дори да се приемат за достоверни
твърденията на подс. Г. за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол,
тъй като не се е чувствал добре и е трябвало да посети Центъра за спешна
медицинска помощ в гр. Ихтиман, според настоящия състав не е налице крайна
необходимост, при която би се изключила обществената опасност на деянието.
Съгласно чл. 13, ал. 1 НК не е общественоопасно деянието, което
е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или
обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако
причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Това
означава, че за да е осъществено при крайна необходимост, деянието
трябва да е насочено към отстраняване на възникналата непосредствена опасност,
застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни
блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените
интереси. Допълнително е изискването на закона да не съществува друг начин за
избягване на тази непосредствена опасност, освен чрез противоправното поведение
на дееца.
В случая съдът няма
основание приеме, че за Г. не е съществувал друг, законосъобразен начин да се
придвижи до ФСПМ Ихтиман - той се е
намирал в гр. Ихтиман и е разполагал с възможност да потърси помощ от другиго, включително
и като намери друг водач или да позвъни на безплатния телефон за спешни
повиквания 112. За наличието на обществена опасност на деянието на Г. говори и
обстоятелството, че извършеното от него не е инцидентно – той многократно е бил
санкциониран както по административен ред, така и по съдебен ред за управление
на МПС след употреба на алкохол, като отлично е съзнавал последиците от своето
поведение.
По отношение на квалификацията на деянието на Г. по
чл. 343б, ал. 2 НК съдът приема следното: От справката му за съдимост бе
установено, че той е осъждан за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1 НК по
НОХД № 6462/2008 год. по описа на СРС, в сила от 12.06.2008 г., като му е било
наложено наказание пробация за срок от 7 месеца. Впоследствие за извършено на
04.09.2009 г. деяние по чл. 343б, ал. 2 НК по НОХД № 468/2009 г. на РС-Ихтиман
му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66 НК е отложено за срок от три години, и глоба в
размер на 300 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година.
В случая реабилитация а деянието по чл. 343б, ал. 1 НК
би настъпила съобразно правилото на чл. 86, ал. 1, т. 2 НК, ако
в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или
намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. По делото обаче се
установи, че малко повече от година след влизането в сила на това осъждане на
04.09.2009 г. Г. отново е управлявал МПС след употреба на алкохол, за което
деяние му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
чието изпълнение е отложено а срок от три години. При това положение той не би
могъл да се реабилитира на основание чл. 86 НК. Не са изтекли и сроковете за
абсолютната реабилитация по право по чл. 88а НК. В чл. 88а, ал. 4 НК е
предвидено, че когато лицето е извършило две или повече
престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се
заличават след изтичане на предвидените срокове за всички осъждания. Съгласно
основното правило на чл. 88а, ал. 1 НК когато от изтърпяването на наказанието е
изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново
умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване
от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото
в друг закон или указ. Освен това в чл. 88а, ал. 3 НК е посочено, че при
условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е
изтекъл изпитателният срок. Доколко на Г. по по НОХД № 468/2009 г. на РС-Ихтиман, в сила от
17.06.2010 г. му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца чието изпълнение на основание чл. 66 НК е отложено за срок от три
години, а в чл. 82, ал. 1, т. 4 НК е предвидено, че наложеното наказание не се
изпълнява, когато са изтекли пет години, ако наказанието е
лишаване от свобода по-малко от три години, то той е
можело да бъде реабилитиран за всичките си осъждания едва на 17.06.2018 г. Това
означава, че към момента на настоящото деяние – 08.04.2018 г. той не е бил
реабилитиран по никое от осъжданията си, включително и за деянието по чл. 343б,
ал. 1 НК, което обосновава и квалифицирането на деянието му по по-тежкия състав
на чл. 343б, ал. 2 НК. В тази връзка следва да се отбележи, че деянието по чл.
343б, ал. 2 НК макар да наподобява на „повторно" извършване на
престъплението по ал.1, се касае за особен вид „специален рецидив", при
който е достатъчно деецът да се счита за „осъден" с влязла в сила присъда
за деянието по чл. 343б, ал.1 НК, т.е. да не са заличени последиците от това му
осъждане. След като не се касае за „повторно" извършване на „такова" престъпление, то не действа
разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК, изключваща реабилитацията в
5-годишния срок след изтърпяване на наказанието за това предишно осъждане.
От субективна страна, съдът намира, че
подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасните
последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване - знаел е че е
употребил алкохол, но е управлявал лек автомобил. В случая
умисълът може да бъде само пряк, доколкото се касае до престъпление на просто
извършване и е достатъчно деецът да е имал съзнание за обективните свойства на
деянието си. Освен това Г. е знаел, че е
бил осъждан за управление на МПС след употреба на алкохол.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
Основно
изискване за вида и размера на налаганото от съда наказание е то да съответства
на конкретните особености на извършеното престъпно посегателство и неговия
извършител, така че целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК да бъдат
постигнати в максимална степен.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете, че подс. Г. е трикратно осъждан за управление на МПС след употреба на
алкохол, както и че е санкциониран за извършени нарушения на правилата за
движението по пътищата и свидетелството му за управление на МПС е било отнето. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се дадената от негов
съгражданин положителна характеристика, както и че извършеното от страна на подсъдимия Г. деяние не е с висока степен на
обществена опасност – освен отчетената употреба на алкохол не са настъпили
други общественоопасни последици, които да обуславят завишена наказателна
отговорност.
Като отчете тези обстоятелства и
след като до настоящия момент Г. не е търпял ефективно наказание за извършените
от него деяния, свързани с управление на МПС след употреба на алкохол, съдът
прие, че за постигане целите на наказанието по отношение на предвиденото в
закона наказание лишаване от свобода, то следва да бъде наложено наказание в
минималния, предвиден от закона размер, а именно една година. По отношение на
глобата съдът прие, предвид обстоятелството, че подсъдимият получава
доходи и няма низходящи, които да
издържа /видно от представената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние/, че справедливият размер би бил 500 лева, като така
определените кумулативно наказания биха постигнали целите по чл. 36 НК и най-вече биха спомогнали за поправянето и
превъзпитанието на осъдения и биха въздействали предупредително и възпиращо за
останалите членове на обществото.
При определяне на режима на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода съдът съобрази разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, поради което и първоначалният режим на изтърпяване
на наказанието следва да е общ.
По отношение на наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“, което следва да бъде наложено наред с
наказанието лишаване от свобода съдът намери следното: В случая Г. притежава
свидетелство за управление на МПС, но към момента на извършване на деянието – 03.04.2018
г. същото му е било отнето по административен ред. Съобразно разрешенията,
дадени в Тълкувателно решение № 61/1980 г., когато водач на моторно превозно
средство временно е лишен от правоуправление
и през този период извърши престъплението, няма пречка да бъде лишен от право
по чл.37, т.7 НК, защото
временното лишаване от права не се отъждествява с липсата изобщо на
правоспособност.
Поради това и настоящият състав прие, че Г. следва
на основание чл. 343г, вр. чл.
343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК да бъде лишен от право да управлява МПС
за срок от една година, през който срок подсъдимият следва да бъде лишен от
възможността да извърши друго транспортно престъпление.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед постановеното признаване на М.Г. за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, съдът му
възложи на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати разноските по делото, които
са сторени в хода на съдебното производство и възлизат на 470,20 лева.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/