Решение по дело №2882/2016 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 май 2017 г. (в сила от 17 ноември 2017 г.)
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20162230102882
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №

 

                               Гр.Сливен, 18.05.2017 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

   Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

 

при участието на секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното гр.д.№ 2882  по описа за 2016 г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

В исковата молба ищеца твърди, че работи като държавен служител от надзорно-охранителния състав на ГДИН при МП на длъжността назирател с местоизпълнение на служебните задължения –територията на Затвора,гр.Сливен.Сочи се, че ищецът изпълнява служебните си задължения в дежурства по утвърден месечен график на смени 24,12, и 8часа, като работното му време в периода до 20.02.2015г. се е изчислявало сумарно за тримесечен период, а след това ежемесечно.Твърди се, че поради характера на постова служба в затворите една от характеристиките й е нейната непрекъснатост и по време на дежурство ищецът е бил лишен от законоустановеното си право на почивка, тъй като е оставал на разположение на съответния ръководител, без право да напуска района на поделението, без право да съблича униформеното си облекло.Сочи се, че работодателя е зачитал и заплащал несъщинските почивки по време на  8часовите и 12часовите дежурства като работно време, но несъщинската почивка по време на 24часови дежурства не са зачитани и заплащани от ответника като работно време, реално са заплащани 22.5часа от 24часово дежурство.Твърди се, че по времето, което не е заплащано  ищецът е изпълнявал трудовите си функции на работното място, с униформено облекло и е имал задължението да е на разположение на съответния началник, без право да напуска района на съответното поделение.Сочи се, че ответника е отказал да заплаща 4-те часа от всяко 24часово дежурство.Твърди се, че реално  предвид работата на смени ищецът се е явявал на работа 15минути преди започването на самото дежурство за извършване на инструктаж и развод, както и е оставал 30минути след края на дежурството, когато е бил провеждан  отвод на смяната.Сочи се , че по този начин при 8часовото дежурство ищецът е отработвал 8.30часа, при 12часовото дежурство 12.45ч., а при 24часовото-24.45часа.Твърди се , че ответника не признава времето  за инструктаж, отвод и развод за работно време и не го заплащал на ищеца.Сочи се, че освен дежурствата, които ищеца е давал по месечен график е бил длъжен да извършва  претърсвания на помещения и обиски на лица с различна времева продължителност, в период след приключване на дежурството и предаване на смяната или в ден на законоустановена междудневна почивка, следващ дежурството.Сочи се, че и този труд не е отчитан и заплащан от работодателя като извънреден такъв.Твърди се, че ищецът е бил задължен да посещава почти ежемесечно служебни занятия, извън дежурствата, които не винаги са били отчитани като работно време и съответно заплащани от работодателя.Сочи се, че ищецът има положен нощен труд, който също не е заплатен от ответника.Твърди се, че ищецът има право на безплатна храна по време на положените наряди и такава не му е заплащана от ответника.

            Поискано е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд  в размер на 1000лв  за периода 16.05.2014г. до 5.07.2016г., лихва за забава в размер на 100 върху главницата, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, допълнително възнаграждение  за положен от ищеца нощен труд в размер на 200лв за периода 1.07.2014г. до 31.12.2014г., мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 20лв, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, левовата равностойност на полагаща се безплатна храна  за периода от 16.05.2014г. до 5.07.2016г. в размер на 500лв, мораторна лихва за забава в размер на 50лева върху главницата, както и законата лихва , считано от дата на подаване на исковата молба.

            Поискано е да се признае за установено, че ищеца разполага с право на допълнителен отпуск за компенсация на положения от него извънреден труд над 50часа за периода от 16.05.2013г. до 4.07.2016г.

Съдът е квалифицирал предявеният главен иск за заплащане на ответника на сумата от 1000лв за  положен, но незаплатен извънреден труд, като такъв с правно основание чл.187, ал.5 т.2,вр.ал.6 от ЗЗМВР , вр.чл.211, ал.5, т.2 и т.6 във вр.с ал.6 ЗМВР/отм .ДВ.бр.53 от 27.06.2014г./ , във вр. с чл.19, ал.2 ЗИНЗС.

Съдът е квалифицирал акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 100лв като такъв с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на главниците в размер на законната лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка от тях и до предявяване на исковата молба.

Съдът е квалифицирал предявения главен иск за заплащане на ответника на сумата от 200лв за положен, но незаплатен нощен труд, като такъв с правно основание чл.179, ал.1 от ЗМВР .

Съдът е квалифицирал акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 20лв като такъв с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на главницата в размер на законната лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка от тях и до предявяване на исковата молба.

Съдът е квалифицирал предявения главен иск за заплащане на ответника на сумата от 500лв за полагаща се, но незаплатена безплатна храна по време на дежурства, като такъв с правно основание чл.181,ал.3 от ЗМВР,вр. чл.23,ал.1 от ЗИНЗС.

Съдът е квалифицирал акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 50лв като такъв с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на главницата в размер на законната лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка от тях и до предявяване на исковата молба.

Съдът е квалифицирал предявения положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл.211, ал.5,т.1 от ЗМВР/отм .ДВ.бр.53 от 27.06.2014г./вр.чл.187, ал.5,т.2 от ЗМВР.

            Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че  е работил като надзирател, полагал е извънреден труд,полагал е 8ч., 12ч.,24ч. дежурства,, че почивките са били по време на непрекъсваем производствен процес, че извън работното време е извършвал претърсвания на помещения и обиски, че ежемесечно е участвал в служебни занятия, е негова.

            В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника  е постъпил.Оспорени са изцяло предявените искове както по основание, така и по размер.Сочи се, че с заповед на министъра на правосъдието е постановено, че почивките не се включват в работното време и съответно не се заплащат от ответника.Сочи се, че инструктажа е зачетен от ответника като част от работното време, времето за отдих се зачита за работно време.Поискано е да бъде отхвърлен предявения осъдителен иск за заплащане на извънреден труд като неоснователен.

             По отношение на предявения иск за заплащане на нощен труд е заявено, че предявения иск е неоснователен, тъй като министъра на правосъдието не е издал заповед, регламентираща условията и реда за изплащане на нощен труд.

           По отношение на предявения иск за безплатна храна по време на положените от ищеца дежурства е заявено, че искът е неоснователен, тъй като на ищеца ежемесечно е изплащана сума за храна в размер на 80лв.

          По отношение на предявения установителен иск е заявено, че иска е недопустим, тъй като има предявен осъдителен иск за заплащането на извънреден труд.Заявено е, че след 24-часово дежурство ищеца е ползвал 72часова почивка и времето от 48час до 72час се явява допълнителен отпуск.

Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че правилно е изчислявано отработеното време от ищеца и  е заплащан полагания извънреден труд, заплащана му е сума за храна, е негова.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява. От името на адвокат пълномощника му Н.П. се моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски, в предоставения срок представя подробна писмена защита, в която моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ГДИН при МП, редовно призовани, явява се юриск.П.С. която моли  да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, прави възражение за погасителна давност по отношение на претенциите за извънреден труд за периода от 1.04.2013г. до 30.06.2013г. и да бъдат присъдени на доверителя й направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение и заплатен депозит за назначената и изпълнена експертиза, подробни съображения излага в писмена защита, депозирана в предоставения срок.

С протоколно определение от 9.12.2016г. е допуснато изменение на предявения осъдителен иск за възнаграждение за положен извънреден труд, да се счита предявен за периода от 1.04.2013г. до 5.07.2016г., установителния  иск за признаване за установено, че се дължи на ищцата допълнителен отпуск да се счита предявен за 8 часа за периода от 19.07.2013 до 1.07.2014г.

В съдебно заседание  на 1.02.2017г. процесуалния представител на ищеца е редуцирал периода на иска за безплатна храна  до  31.10.2014г.

С протоколно определение от 21.04.2017 г. е допуснато изменение на размера на иска за извънреден труд,  да се счита предявен в размер на 1049.29 лв. за периода от 1.04.2013 г. до завеждането на исковата молба,  лихвата за забава за извънреден труд, да се счита предявена в размер на 121.90 лв., иска за нощен труд, да се счита предявен в размер на 82 лв., законна лихва в размер за този иск в размер на 12.32 лв., иска за безплатна предпазна храна, да се счита предявен в размер на 290.40 лв. за периода от 08.07.2013 г. до 31.10.2014 г., мораторната лихва върху този иск в размер на 55.35 лв., иска за положен труд по време на официални празници да се счита предявен за сумата от 197.11 лв., а мораторната лихва върху него в размер на 30.59 лв.,  а по отношение на установителния иск за допълнителен отпуск, да се счита предявен за 10 мин. С протоколно определение от 21.04.2017 г. е оттеглен установителния иск, че ищеца има право на допълнителен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа.

Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК  след като обсъди становището на страните и представените и приети по делото писмени  доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

         От удостоверение на П.С.А. се установява, че за периода от 08.07.2013 г. до 08.07.2016 г. е назначена на длъжност в затвора гр. Сливен „Надзирател втора степен”, съгласно заповед Л-6931/11.09.2012 г. на ГДИН, считано от 17.09.2012 г. и към датата на издаване на удостоверението (20.10.2016 г.) служителя не е бил в предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.

Със заповед от 06.08.2012 г. въз основа на  чл. 211 от ЗМВР, във вр. чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС за реда за разпределяне на работното време в ГДИН и териториалните й служби в чл. 5, ал. 3 е предвидено „с разпределението на работните смени се определя времето за почивки при 12 –часовите и 24-часовите смени, както и почивките, съобразно въведения физиологичен режим на труд и почивка. В чл. 5, ал. 4 от заповедта е предвидено, че времето за почивка за хранене не може да бъде по малко от 30 минути. В чл. 8, ал. 2 е посочено, че работното време на държавните служители работещи на смени се начисляват часове, сумирано за тримесечен период, съгласно указанията, посочени в Приложение № 1. В чл. 9, ал. 1 е предвидено, че времето за обедна почивка и почивката за хранене не се отчитат за работно време, а в чл. 9, ал. 2 е посочено, че времето на разположение в поделението, когато се изпълняват служебните задължения и физическото присъствие на служителите се включва и отчита за работно време. В чл. 9, ал.3 от заповедта е посочено, че времето за хранене и физиологичните почивки се включват в отработеното време, в случаите когато работната смяна или дежурство се изпълнява от един служител или характера на дейността не позволява ползването на почивки. В тези случаи на държавните служители се осигурява време за хранене, без да прекъсват изпълняването на задълженията. В чл. 10, ал. 1 е посочено, че работното време на държавните служители, работещи на смени се отчита на тримесечен период, въз основа на утвърдените графици и положения труд. В чл. 10, ал. 2 е посочено, че отработените часове над нормативно установения брой за съответния период се отчита с протокол. В чл. 11 е предвидено, че дежурствата се отчитат в часовете за месеца, през който са положени, въз основа на утвърдения график и протокол, изготвен от съответното лице. В чл. 13, ал. 1 от заповедта е посочено, че положения извънреден труд се отчита  почасово с протокол. В чл. 17, ал. 1 е предвидено, че възнагражденията за извънреден труд се включват в месечното възнаграждение и се изплащат  в месеца, следващ отчетения тримесечен период при своевременно изпращане на протоколите във финансовите звена. В чл. 19 е посочено, че заповедта влиза в сила от датата на издаването й и отменя заповедта от 10.10.2017 г. В указания за отчитане на положения труд, издадени въз основа на заповедта § І – Разпределение и отчитане на положения труд при работа на смени е посочено, че отчетния период е тримесечен, в т. 2 е отразено, че отчитането на отработените часове се изчислява сумирано за тримесечния период, а когато сборът от часовете надвишава нормата работни часове за периода на сумираното отчитане, часовете в повече се отчитат за работа над установеното работно време и се компенсират като извънреден труд по реда на ЗМВР. В т. 3 е посочено, че времето за почивка с изключение на физиологичните почивки не се включва при отчитането на отработените часове.

Със заповед от 16.01.2013 г. на Министъра на правосъдието е наредено на служителите на ГДО и ГДИН и териториалните им звена и служби да се изплаща сума за храна в размер на 60 лв. месечно. В т. 2 е отразено сумата по т. 1 да се изплаща за действително отработено време. При неотработен пълен месец, левовата равностойност на храната да се изчислява пропорционално на отработеното време. В т. 3 при изчисляване на индивидуалния месечен размер за отработено време да се зачита времето на ползване на платен годишен отпуск и времето на ползване на отпуск поради временна неработоспособност, бременност и раждане. В т. 4 е посочено, че сумата за храна не се заплаща за времето когато на служителите е осигурено безплатно целодневно хранене при провеждане на курсове за професионално обучение, участие в учения във връзка с овладяването на кризи и бойно мобилизационната подготовка на състава, на ползването на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на ползването на неплатен отпуск, разрешен на друго основание, на командироване в чужбина с продължителност над един месец, на отстраняване от длъжност. В т. 5 е предвидено при настъпване на обстоятелствата по т. 4, екземпляр от заповедта да се изпраща своевременно на Отдел ФБСО за ГДО и обслужващото финансово звено за ГДИН. В т. 6 е отразено, че сумата по т. 1 не е елемент от брутното трудово възнаграждение, върху нея не се начисляват осигурителни вноски и не се включва в базата за определяне на обезщетенията по ЗМВР и КТ.   В т. 7 от заповедта е отразено, че сумата по т. 1 не подлежи на облагане по ЗДДФЛ. В заповедта е отразено, че влиза в сила от 01.01.2013 г.

Със заповед от 31.01.2013 г. на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 204, ал. 6, вр. ал. 3 и чл. 21, т. 11 а от ЗМВР са определени размера на сумите за безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето за 2013 г., както следва: за работа при условията на чл. 2, т. 1 от наредба № І з-1681 от 21.08.2012 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето и на ободряващи напитки за служителите на МВР, които работят на смени в размер на 3.75 лв. на ден на служител; за работа при условията на чл. 2 от т.2 до т. 11 от наредбата в размер на 2.40 лв. на ден на служител; за работа при условията по чл. 2, т. 12 от наредбата приведено на работни дни на основа нормалната продължителност на работното време дневно по чл. 211 ал. 1 от ЗМВР в размер на 2,40 на ден на служител. Със същата заповед е определен размера на сумата на ободряващите напитки по чл. 10, ал. 1 от наредбата за 2013 г. до 0.60 лв. на смяна на служител и присъствено дежурство за времето от 22:00 ч до 06:00 ч. Посочено е, че заповедта влиза в сила от 1.01.2013 г.

Със заповед от 21.12.2013 г. на Министъра на правосъдието е наредено на служителите на ГДО и ГДИН и териториалните им звена и служби да се изплаща сума за храна в размер на 80 лв. месечно. В т. 2 е посочено, че сумата по т. 1 да се изплаща за действително отработено време. При неотработен пълен месец, левовата равностойност на храната да се изчислява пропорционално на отработеното време. В т. 3 при изчисляване на индивидуалния месечен размер за отработено време да се зачита времето на ползване на платен годишен отпуск и времето на ползване на отпуск поради временна неработоспособност, бременност и раждане. В т. 4 е посочено, че сумата за храна не се заплаща за времето, когато на служителите е осигурено безплатно целодневно хранене при провеждане на курсове за професионално обучение, участие в учения във връзка с овладяването на кризи и бойно мобилизационната подготовка на състава, на ползването на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на ползването на неплатен отпуск, разрешен на друго основание, на командироване в чужбина с продължителност над един месец, на отстраняване от длъжност. В т. 5 е предвидено при настъпване на обстоятелствата по т. 4, екземпляр от заповедта да се изпраща своевременно на Отдел ФБСО за ГДО и обслужващото финансово звено на ГДИН. В т. 6 е отразено, че сумата по т. 1 не е елемент от брутното трудово възнаграждение, върху нея не се начисляват осигурителни вноски и не се включва в базата за определяне на обезщетенията по ЗМВР и КТ.   В т. 7 от заповедта е отразено, че сумата по т. 1 не подлежи на облагане по ЗДДФЛ. В заповедта е отразено, че влиза в сила от 01.01.2014 г.

 Със заповед от 03.04.2014 г. въз основа на  чл. 211 от ЗМВР, във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, чл. 16 а – 16 ж от ППЗИНЗС за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби, отчитането и компенсирането на работа извън установеното работно време в чл. 2, ал. 1 е предвидено, че за дейностите чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8 -, 12-, или 24- часови наряди по утвърдения график. В чл. 5 е посочено, че в заповедта на началниците на териториалните служби се определят разпределението на работното време на служителите с установен ненормиран работен ден, продължителността на нарядите за служителите, работещи при непрекъсваем работен процес, дейностите за чието изпълнение се установява режим на полагане на дежурства и време на разположение, видовете почивки, тяхната продължителност с начален и краен час и разпределение в рамките на работното време, времето за отдих, времето за хранене, в случаите по чл. 16 б, ал. 3 от ППЗИНЗС, организацията за отчитане на отработеното време. Физиологичните почивки следва да се посочват отделно в заповедта. Времето за участие на държавните служители в мероприятия по подготовка и проверка на готовността на личния състав за работа във военно време се включва в рамките на установените общи работни часове за месеца. в чл. 7 е предвидено, че с разпределението на нарядите се определя времето за хранене или времето за отдих, както и физиологичните почивки. В чл. 9 е предвидено, че при разпределяне на нарядите и дежурствата на държавните служители се осигурява не  по-малко от 12-часова непрекъсната междудневна почивка и не по-малко от 36 часа непрекъсната седмична почивка. В чл. 11, т. 1 е отразено, че работното време на държавните служители, работещи в наряд се изчислява и отчита в часове сумирано за тримесечен период. В чл. 16 е предвидено, че положения извънреден труд, извън установеното работно време се отчита почасово с протокол. В чл. 28 е предвидено, че инструктажът, отвода, приемането и сдаването на дежурство (наряд) са част от работното време и се провеждат в рамките на нормативно определената продължителност на наряда (дежурството), като отчетеното отработено време не може да надвишава нормативно определената продължителност на наряда (дежурството). В чл. 30 е посочено, че положения труд през времето на разположение за служителите, работещи в наряд се отчитат като работа над установеното работно време, като компенсирането не може да се извършва преди изтичането на съответния тримесечен период. В случаите, когато служител не е отработил нормативно определения брой часове за съответен отчетен тримесечен период се взема предвид, часовете положен труд през време на разположение. Компенсирането на отработените часове по време на разположение като работа над установеното работно време се извършва само при надхвърляне на нормативно определения брой часове за съответния отчетен тримесечен период. Когато отработените часове по график и часовете положен труд по време на разположение и/или почивка са по-малко от/или равно на нормативно определения брой часове за съответния отчетен период, служители не се компенсира са допълнително възнаграждение за извънреден труд. В чл. 32 от заповедта е посочено отчитането на работа над установеното работно време, да се посочва само в цяло число 3, 9, 18.

Със заповед от 24.04.2014 г. на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 204, ал. 6, вр. ал. 3 и чл. 21, т. 11 а от ЗМВР са определени размера на сумите за безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето за 2014 г., както следва: за работа при условията на чл. 2, т. 1 от наредба № І з-1681 от 21.08.2012 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето и на ободряващи напитки за служителите на МВР, които работят на смени в размер на 3.75 лв. на ден на служител; за работа при условията на чл. 2 от т.2 до т. 5 и т. 7 до т. 11 от наредбата в размер на 2.40 лв. на ден на служител; за работа при условията по чл. 2, т. 12 от наредбата приведено на работни дни на основа нормалната продължителност на работното време дневно по чл. 211 ал. 1 от ЗМВР в размер на 2,40 на ден на служител. Със същата заповед е определен размера на сумата на ободряващите напитки по чл. 10, ал. 1 от наредбата за 2013 г. до 0.60 лв. на смяна на служител и присъствено дежурство за времето от 22:00 ч до 06:00 ч.

Със заповед на Министъра на вътрешните работи от 28.10.2014 г. е разпоредено за всеки отработен нощен час или част от него между 22 и 06:00 часа на държавните служители да се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. За работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не на държавните служители се изплащат допълнително възнаграждение в размер, удвоения размер на основното месечно възнаграждение. За времето, през което с писмена заповед и/или график, издадени от съответния ръководител, държавния служител е на разположение и се намира извън местоработата си на място, определено в заповедта и/или графика се изплаща допълнително възнаграждение за всеки час или част от него в размер на 0,35 лв.

Със заповед от 08.12.2014 г. на Министъра на правосъдието е наредено на служителите на ГДИН и териториалните й служби, да се изплати сума за храна в размер на 120 лв. за месец 12.2014 г. В т. 2 е отразено сумата по т. 1 да се изплаща за действително отработено време. При неотработен пълен месец, левовата равностойност на храната, да се изчислява пропорционално на отработеното време. В т. 3 при изчисляване на индивидуалния месечен размер за отработено време да се зачита времето на ползване на платен годишен отпуск и времето на ползване на отпуск поради временна неработоспособност, бременност и раждане. В т. 4 е посочено, че сумата за храна не се заплаща за времето когато на служителите е осигурено безплатно целодневно хранене при провеждане на курсове за професионално обучение, участие в учения във връзка с овладяването на кризи и бойно мобилизационната подготовка на състава, на ползването на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на ползването на неплатен отпуск, разрешен на друго основание, на командироване в чужбина с продължителност над един месец, на отстраняване от длъжност. В т. 5 е предвидено при настъпване на обстоятелствата по т. 4, екземпляр от заповедта да се изпраща своевременно на Отдел ФБСО за ГДО и обслужващото финансово звено за ГДИН. В т. 6 е отразено, че сумата по т. 1 не е елемент от брутното трудово възнаграждение, върху нея не се начисляват осигурителни вноски и не се включва в базата за определяне на обезщетенията по ЗМВР и КТ.   В т. 7 от заповедта е отразено, че сумата по т. 1 не подлежи на облагане по ЗДДФЛ.

Със заповед от 24.01.2015 г. на Министъра на правосъдието е наредено на служителите на ГДО и ГДИН и териториалните им звена и служби да се изплаща сума за храна в размер на 80 лв. месечно. В т. 2 е отразено сумата по т. 1 да се изплаща за действително отработено време. При неотработен пълен месец, левовата равностойност на храната да се изчислява пропорционално на отработеното време. В т. 3 при изчисляване на индивидуалния месечен размер за отработено време да се зачита времето на ползване на платен годишен отпуск и времето на ползване на отпуск поради временна неработоспособност, бременност и раждане. В т. 4 е посочено, че сумата за храна не се заплаща за времето когато на служителите е осигурено безплатно целодневно хранене при провеждане на курсове за професионално обучение, участие в учения във връзка с овладяването на кризи и бойно мобилизационната подготовка на състава, на ползването на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на ползването на неплатен отпуск, разрешен на друго основание, на командироване в чужбина с продължителност над един месец, на отстраняване от длъжност. В т. 5 е предвидено при настъпване на обстоятелствата по т. 4, екземпляр от заповедта да се изпраща своевременно на Отдел ФБСО за ГДО и обслужващото финансово звено за ГДИН. В т. 6 е отразено, че сумата по т. 1 не е елемент от брутното трудово възнаграждение, върху нея не се начисляват осигурителни вноски и не се включва в базата за определяне на обезщетенията по ЗМВР и КТ.   В т. 7 от заповедта е отразено, че сумата по т. 1 не подлежи на облагане по ЗДДФЛ. В заповедта е отразено, че влиза в сила от 01.01.2015 г.

Със заповед от 30.01.2015 г. въз основа на  чл. 187 и 188 от ЗМВР, във вр. чл. 10, ал. 1 и  чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. чл. 16 а – 16 ж от ППЗИНЗС за реда за разпределяне на работното време в ГДИН и териториалните й служби е предвидено в чл. 2, ал. 1, че за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работният процес се организира в 8-, 12- или 24- часови наряди по утвърден график или по дежурство. В чл. 7 е предвидено, че извънредния труд за държавните служители не може да надвишава 280 часа годишно, а за служителите работещи в наряд 70 часа на отчетен период. В чл. 10, ал. 2 е предвидено, че с разпределянето на нарядите се определя и времето за хранене и времето за отдих, както и физиологичните почивки, а в чл. 10, ал. 3 е посочено, че времето за хранене или времето за отдих не може да бъде по-малко от 30 минути.В чл. 15, ал. 1 е предвидено, че работното време на държавните служители, работещи в наряд се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период, като отработеното време включва работните часове в рамките на установеното редовно работно време, удълженото работно време, времето за хранене, времето за физиологични почивки, времето за провеждане на професионално обучение, времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от дежурство, времето за отдих, фактически извършената работа по време на разположение, работа извън установеното редовно работно време, времето на дежурство, времето на пътуване при командироване след проведен инструктаж, когато в заповедта за командироване е разпоредено по време на пътуването да бъде изпълнявана задача. В чл. 16, т. 1 е предвидено, че времето за обедна почивка и почивките за хранене не са работно време. В чл. 17 е посочено, че отработеното време от държавните служители, работещи в наряд, се отчита на тримесечен период.  В чл. 26, т.1 е посочено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 часа и 6:00 часа за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетения период. В чл. 30 е предвидено, че за всеки отработен час или част от него между 22 и 06:00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. В чл. 30, т. 1 е предвидено, че за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение.

Със заповед на Министъра на правосъдието от 09.04.2015 г. е допълнена точка 15 от заповедта от 30.01.2015 г., а именно часовете положен труд над установената нормална продължителност на работното време се отчитат ежемесечно в часове за месеца, в който са положени.

Със заповед от 21.01.2016 г. на Министъра на правосъдието е наредено на служителите на ГДО и ГДИН и териториалните им звена и служби да се изплаща сума за храна в размер на 80 лв. месечно. В т. 2 е отразено сумата по т. 1 да се изплаща за действително отработено време. В т. 3 - при неотработен пълен месец, левовата равностойност на храната да се изчислява пропорционално на отработеното време. В т. 4 при изчисляване на индивидуалния месечен размер за отработено време, да се зачита времето на ползване на платен годишен отпуск, времето за изпълнение на обществени и граждански задължения, времето на ползване на отпуск поради временна неработоспособност, командироване или специализация в чужбина при условията и по реда на НСКСЧ до 30-тия календарен ден включително, без прекъсване. В т. 5 е посочено, че сумата за храна не се заплаща за времето, когато се ползва отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, предоставя за ползване със заявление, ползване на отпуск за отглеждане на дете до 2 г. възраст или при осиновяване на дете от 2 до 5 годишна възраст, ползване на неплатен отпуск независимо от основанието, командироване или специализация в чужбина при условията и по реда на НСКСЧ с продължителност над един месец, командироване в чужбина при условията и по реда на НКСЗМ, временно отстраняване от длъжност, когато на служителите е осигурено безплатно целодневно хранене при провеждане на курсове за професионално обучение или участие в учение във връзка с овладяването на кризи и бойно мобилизационна подготовка на състава. В т. 9 е отразено, че сумата по т. 1 не е елемент от брутното трудово възнаграждение, върху нея не се начисляват осигурителни вноски и не се включва в базата за определяне на обезщетенията по ЗМВР и КТ.   В т. 10 от заповедта е отразено, че сумата по т. 1 не подлежи на облагане по ЗДДФЛ. В заповедта е отразено, че влиза в сила от 01.01.2016 г.

С писмо от 13.01.2017 г. на ГДИН към МП до П.С.А. е посочено, че за 2013 и 2014 г. не са издавани заповеди от Министъра на правосъдието във връзка с чл. 204, ал. 6, вр. ал. 3 от ЗМВР отменен.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец юли 2013 г. му е начислен порцион в размер на 60 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец август 2013 г. му е начислен порцион в размер на 60 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец септември 2013 г. му е начислен порцион в размер на 60 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец октомври 2013 г. му е начислен порцион в размер на 60 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец ноември 2013 г. му е начислен порцион в размер на 60 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец декември 2013 г. му е начислен порцион в размер на 60 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец януари 2014 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец февруари 2014 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец март 2014 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец април 2014 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец май 2014 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец юни 2014 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец юли 2014 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец август 2014 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец септември 2014 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец октомври 2014 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец ноември 2014 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец декември 2014 г. му е начислен порцион в размер на 120 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец януари 2015 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец февруари 2015 г. му е начислен порцион в размер на 72 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец март 2015 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец април 2015 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец май 2015 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец юни 2015 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец юли 2015 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец август 2015 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец септември 2015 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец октомври 2015 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец ноември 2015 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец декември 2015 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец януари 2016 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец февруари 2016 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец март 2016 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец април 2016 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец май 2016 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец юни 2016 г. му е начислен порцион в размер на 80 лв.

От заверено копие от изплащателна ведомост на П.С.А. се установява, че за месец юли 2016 г. му е начислен порцион в размер на 120 лв.

От показанията на свидетеля Огнян Гинчев се установява, че дежурните в затвора гр. Сливен работят на 8-, 12- и 24-часови  дежурства. Ищцата работи и на 24-часови дежурства. По време на 8-часово дежурство имат  един път 30 минутна почивка, която ползват в района на затвора и нямат право да го напускат. Осем часовите дежурства започват в 7:45 и завършват в 16:30 ч., има 8-часови дежурства, когато се охранява болница, които започват от 7.45 часа до 13:30 часа. Цялото денонощие се покрива от по три дежурства от по 8 часа. Половин часовата почивка се провежда в стола, от този който обядва, който не обядва до портала на затвора се провежда почивката, където има барче.  При 12- часовото дежурство на работа има две почивки от по 30 минути. При 24- часово дежурство има една почивка за обяд с продължителност 30 минути, една за вечеря с продължителност 30 минути, почивка за отдих през нощта, която свидетеля не знае колко продължава, тъй като не дава 24-часови дежурства. Има стаи за отдих. Реалната продължителност на осемчасовото дежурство е от 7:45 часа сутринта до 16:30 часа след обяд. В 7:45 часа дежурните влизат на развод, провежда се инструктаж, запознават се  с обстановката в затвора, задачите които трябва да свършат през деня.  След като приключи дежурството се попълва постовата документация и се сдава дежурството. При 12-часовото дежурство, началото е 7:45 часа с развод, инструктаж, приемане на дежурство, вечерта приключва 20:30 часа вечерта със сдаване на дежурство и отвод.  При 12-часовото нощно дежурство, застъпват в 19:45 часа, влизат на инструктаж, въоръжават се, поемат постовете, сутринта в 8:30 часа е сдаването. След като приключат дежурствата, има планирани претърсвания. Планираните претърсвания се извършват веднъж в месеца, уведомяват се дежурните предварително, че трябва да се явят на еди коя си дата, в еди колко си часа, но не ги уведомяват за какво става въпрос. Те се правят на отделни жилищни помещения, а тези претърсвания, на които ги викат през почивните дни, те са пак планирани по график, който дежурните не знаят, информират ги предния ден преди претърсването. Тези планирани претърсвания са обикновено на цели групи, а не на отделни жилищни помещения. Планираните претърсвания продължават различно време, може да е два часа, може да е четири часа. Другите претърсвания са всекидневни, отново са по график, дежурните ги информират сутринта на развода, те са по време на самите  дежурства. Времетраенето, пак зависи от това колко човека има в жилищното помещение. Отделно има планирани претърсвания на парова централа. Там където е котелното и се топли вода за къпане и парното. По принцип при женския състав ежедневно има планирани претърсвания. Има служебни занятия. По време на учебната година всеки месец има занятия за обучение, но това не е през цялата година. Продължават около два часа. Запознават ги с нови нормативни актове, има изпити, стрелби, инструктаж по време на самите стрелби, преди започването им. По време на развода и на отвода, дежурните носят униформа и са на разположение на дежурния главен надзирател. По време на развода трябва да реагират, но зависи ако е по-тежка ситуацията помагат.  По време на отдиха и на храненето, дежурните нямат право да напускат територията на затвора и да свалят униформата.  Периодичността на стрелбите е два до три пъти годишно. Времетраенето на предаването на дежурството зависи от поста, първи пост който е на портала там няма какво да се сдава, втори пост който е обход на целия район се обикаля целия район, приемат се цехове, приемат се лишени от свобода, които са в момента на работа по цеховете, физическите заграждения, въобще целия район, другия мъжки пост е 11-ти пост. Той отговаря за мъжете, приема мъжете в мъжкото отделение, приема цялото отделение, стаите, физическите заграждения, сервизните помещения. От показанията му е видно, че получават тонизиращи напитки за дежурствата за тъмната част на денонощието, които са чай и кафе. За наряда дават една торбичка определен брой за всички, които са на този наряд. Във фиш за работна заплата има отразяване заплащането на порциона. По време на 12-часовото дежурство, дежурните не получават безплатна предпазна храна. По време на възникване на ситуация,  централния 10 пост има камери и се вижда за какво става въпрос, по станции  уведомяват дежурните, че в пета група има проблем. Няма значение къде е дежурния, дали е  в почивка, щом е свободен и не си оставя поста, а се отзовава. Преценката е на всеки един от дежурните, ако не е ангажиран с конкретна дейност е длъжен да се яви при възникване на ситуация. По време на служебните занятия служителите, които са на дежурство не присъстват на тези занятия.   При встъпване в дежурство дежурните се подписват на ежедневна нарядна ведомост, в която е отбелязано номера на поста, който застъпва и времетраенето на дежурството. Когато си тръгват  се разписва постова книга. За обученията се води списък с печат на затвора кой присъства. За претърсванията,  евентуално в ежедневната ведомост може би има отразяване на времетраенето на претърсванията. В ежедневната нарядна ведомост се отразяват почивките, началото и края им.

От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза се установява, че  за второто тримесечие на 2014 г. месец април, май и юни ищеца има общо работни часове 280, за третото тримесечие на 2014 г. месец юли, август и септември ищеца има общо работни часове 480, за четвъртото тримесечие на 2014 г. месец октомври, ноември и декември ищеца има общо работни часове 504, за първото тримесечие на 2015 г. месец януари, февруари и март ищеца има общо работни часове 312. Въз основа на заповед от 30.01.2015 г. на МП и от 09.04.2015 г. на МП за периода от 01.04.2015 г. до 30.06.2015 г.  индивидуалната норма за работно време на ищеца е била начислявана помесечно, като съответно за м.04.2015 г. са начислени 160 часа, за м.05.2015 г. са начислени 152 часа, за м.06.2015 г. са начислени 120часа,за м.07.2015 г. са начислени 136 часа, за м.08.2015 г. са начислени 168 часа, за м.09.2015 г. - 128, за м.10.2015 г. са начислени 176 часа, за м.11.2015 г. са начислени 168 часа, за м.12.2015 г. са начислени 168 часа, за м.01.2016 г. са начислени 160 часа, за м.02.2016 г. са начислени 168 часа, за м.03.2016 г. са начислени 176 часа, за м.04.2016 г. са начислени 160 часа, за м.05.2016 г. са начислени 152 часа, за м.06.2016 г. са начислени 176 часа. В заключението е посочено, че при определянето на продължителността на положения от ищеца труд през всеки от отчетните периоди от 01.04.2014 г. до 30.06.2016 г. при определянето, вещото лице е отчело 8-часовите дежурства, като 8 часа и 30 минути, 12-часовите, като 12 часа и 45 минути а 24-часовите, като 24 часа и 45 минути. В заключението е отразено, че за второто тримесечие на 2014 г. П.С.А. е положила 26 часа и 27 минути извънреден труд, за третото тримесечие – 78 часа и 21 мин., за четвъртото 70 часа и 14 мин., за първото тримесечие на 2015 г. – минус 56 минути,  месец април 2015г . – 3 часа и 51 минути, месец май 2015 г. -  26 часа и 42 мин., месец юни 2015 г. – 42 часа и 57 минути, месец юли 2015 г. – 16 часа и 6 минути, месец август – 30 ч и 21 минути, месец септември 2015 г. – 16 часа и 27 мин., месец октомври 2015 г.- 20 часа и 51 минути, месец ноември 2015 г. – 25 часа и 59 мин., месец декември – 1 ч и 42 мин, месец януари 2016 г .- 19 ч и 6 мин, месец февруари 2016 г -  4 ч и 21 мин, месец март 2016 г – 17 ч и 36 мин, месец април 2016 г. – 24 часа и 29 мин., месец  май 2016 г – 16 ч и 6 мин и месец юни 2016 г – 26 ч и 53 мин. В експертизата, вещото лице е разбило на каква часова ставка следва да се изчислява положения извънреден труд от ищеца, а именно с 50 на сто увеличение  върху основното месечно възнаграждение. В заключението е посочено, че неизплатеното  трудово възнаграждение за извънреден труд възлиза на  1049.29 лв., а лихвите върху вземането за извънреден труд са в размер на 121.90 лв. върху чистия размер на вземането. В заключението е посочено, че П.С.А. е положила нощен труд за третото и четвъртото тримесечие на 2014 г. и размера на дължимото му възнаграждение за нощен труд е 82 лв., а лихвите върху него са в размер на 12.32 лв. От заключението е видно, че на ищеца е заплащана сума за храна за периода от 01.07.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 60 лв. месечно и от 01.01.2014 г. до 31.10.2014 г. в размер на 80 лв. месечно. В заключението е посочено, че министъра на правосъдието не е издавал заповеди за изплащане на суми за безплатна храна във вр.  с чл. 2, т. 12 от Наредба Із -1681/21.08.2012 г. и ответника не е извършвал плащания свързани с тази разпоредба. В заключението на вещото лице е посочено, че с оглед разпоредбите на процесните две заповеди на МВР и на база отработените 12- и 24-часови смени от ищеца са определени суми за храна в размер на 290.40 лв. за периода от м.05.2014 г. до м.10.2014 г. Дължимата лихва за неизплатена безплатна храна за периода м.05.2014 г. до м.10.2014 г. е в размер на 55.35 лв. От заключението се установява, че ищцата има незаплатено възнаграждение за положен труд по време на официални празници за периода от м.06.2014 г. до м.12.2014 г. в размер на 197.11 лв. и съответно лихва върху възнаграждението в размер на 30.59 лв. От заключението е видно, че през процесния период от 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г. в затвора гр. Сливен не се е начислявал нощен труд, тъй като Министъра на правосъдието е издал заповед за това, едва на 01.01.2015 г.  В заключението е отразено, че при ответника 8-часовата смяна е смяната и изплащана като 8 часа, 12-часовите смени, като 12 часа, а част от тях като 11 часа и 45 мин., а 24 –часовите смени са смятани за плащане като 22 часа и 30 мин, а част от тях като 24 часа. В заключението е отразено, че при определяне на 24-часовите, 12-часовите и 8 –часовите дежурства и отчитането им съответно като 24 часа, 12 и 8 часа е констатирано, че на ищеца е изплатено възнаграждение за извънреден труд колкото му се дължи. В заключението е посочено, че в част от периодите, ответникът е отчитал 24-часовите дежурства, като 22 ч и 30 мин, а 12 часовите, като 11 ч и 15 мин. Това са периодите за второто тримесечие на 2014 г. В заключението е отразено, че по този начин чистата сума за извънреден труд възлиза на 320.07лв., а дължимите лихви в размер на 50.45 лв.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

Съдът не кредитира отговорите на експертизата по въпросите, поставени от ответника, тъй като за база за изчисляване не е вземано реално отработеното от ищеца време,а фиксираните от ответника часове 24часа за 24часово дежурство, 12 часа за 12часово дежурство, 8 часа за осем часово дежурство.

            Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и кореспондират помежду си.

 Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

По предявения главен осъдителен иск с правно чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6  от ЗМВР (отм.), във вр. чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС за осъждане на Главна дирекция Изпълнение на наказанията да заплати на П.С.А. сумата от 1049.29 лв., представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 1.05.2014 г. до 30.06.2016 г.  В чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР  в сила от 27.06.2014 г. е предвидено, че държавните служители в МВР при работа извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсират с възнаграждение за извънреден труд до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени. В ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че извънредния труд по ал. 5 се заплаща с 5 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение.  В ал. 7 е предвидено, че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.  В разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени, сумирано за тримесечен период. В разпоредбата на чл. 211, ал. 5 , т. 2 от ЗМВР, действал до 27.06.2014 г. е предвидено, че на служителите се дължат възнаграждения за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработено време над 50 часа. В ал. 6 е посочено, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение. В чл. 211, ал. 3 е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени, сумирано за тримесечен период. В чл. 19, ал. 1, т.1 от ЗИНЗС е предвидено, че служители в ГДИН и териториалните й служби са държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража. В чл. 19, ал. 2 изрично е предвидено, че за този вид служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. Безспорно се установи по делото, че ищеца е работил като младши инспектор, надзирател І степен в затвора, гр. Сливен при ответника ГДИН. От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, както и от представените и приети по делото писмени доказателства, а също и от показанията на разпитания по делото свидетел, се установи по безспорен и категоричен начин, че при сумарното изчисляване на тримесечен период на положения от ищеца труд, ответника не е заплатил в пълен размер извънредния труд, който се дължи по силата на горецитираните разпоредби, като допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд се изчислява с увеличаване с 50% върху основното трудово възнаграждение. В чл. 211, ал. 2 е визирано, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд се установява намалено работно време, като работното време на работещите на 24 часови смени се изчислява сумарно за тримесечен период. В чл. 211 , ал. 3 е предвидено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени сумирано за тримесечен период. От показанията на разпитания по делото свидетел, както и от заключението на вещото лице изрично е посочено, че принципа на 24 часовите дежурства е определено,  като началото на дежурството е определено в 7:45  часа сутринта и започва с инструктаж, въоръжение и приемане на постовете, а края на дежурството е фиксиран на следващия ден в 8:30 сутринта, когато приключва със сдаване на дежурството и докладване, като дежурния реално отработва дежурство от 24 часа и 45 минути. Т.е с действията по приемане и сдаване на дежурството реално ищецът отработва при ответника 24:45 часа на разписано двадесет и четири часово дежурство, тъй като самото естество на работа  изисква това. За 12-часовите дежурства се установи, че реално ищецът е отработвал по 12 ч и 45 мин, като сутрешното започва в 07:45 ч. и приключва в 20:30 ч, а вечерното започва в 19:45 ч и приключва  8:30 ч на следващия ден. Безспорно се установи по делото , че 8-часовите дежурства започват в 7:45 ч и приключват в 17:30 ч след обяд. В дежурствата реално влиза времето за хранене – 30 мин при 8 часовото дежурство, два пъти по 30 мин при 12-часовото и при 24-часовото - 30 минути през деня и 3 слети часа през тъмната част на денонощието. От показанията на свидетеля, безспорно се установи, че по време на хранене през дежурство, служителите на ответника не напускат територията на затвора гр. Сливен и са непрекъснато на разположение на главния надзирател. установи се в производството, че по време на приемане, сдаване на дежурство, по време на почивката за хранене и отдих служителите носят работно облекло и следва да реагират на всяка заповед на главния надзирател.

За ищеца е възникнало право да иска заплащането на извънреден труд при наличието на положен такъв.Непрекъснатото дежурство на ищеца, поради действията по сдаването и приемането на смяната е с продължителност 24.45часа, а не 24часа, 12,45 часа, а не 12 часа, а съответно при осемчасовите дежурства реално отработеното е 8 часа и 30 минути.  Безспорно се установи по делото, че ответника дължи на ищеца сумата от 1049.29 лв. за периода от 01.05.2014 г. до 30.06.2016 г. С тълкувателно решение № 8/2013 г. на ОСГК на ВКС, изрично е прието, че при непрекъсваем производствен процес (смени, дежурства), нормативно определеното време за хранене се включва в работното време ако работника или служителя е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя.В същото тълкувателно решение е прието, че когато се изчислява извънредния труд при тримесечното сумарно отчитане на работното време, ако съответния тримесечен период работника или служителя е ползвал отпуск, независимо от продължителността и вида му, тримесечната норма се редуцира съответно на реално отработените дни. Времето за приемане и сдаване на дежурството също е част от работното време, както и времето за почивка при положение, че служителя остава на разположение на прекия си ръководител. Безспорно се установи от заключението на назначената и изпълнена експертиза, че ответникът дължи на ищеца сумите за извънреден труд. Почивката, която е във време на дежурство, не е цялостна почивка и когато служителят е длъжен да е на непосредственото разположение на прекия си ръководител. Не случайно и ЗМВР и ЗИНЗС използват термините „дежурство, смяна, наряд” – през този период от време, работника или служителя няма възможност да ползва същностна почивка и реално отдиха, който ползва е за задоволяване на жизнени потребности. Посочването в подзаконови нормативни актове, че средната продължителност на работното време не може да надвишава установената продължителност на работния ден, реално в случая не е спазено. Установи се, че 24-часовите дежурства са 24 часа и 45 минути, 12-часовите – са 12 часа и 45минути, а 8-часовите са 8 часа и 30 минути. С оглед пълнота на изложението, следва да се отбележи, че в част от процесния период, ответника при сумираното изчисляване на работното време, престирано от ищеца е начислявал вместо 24 часа и 45 минути по 22 часа и 30 мин., а за 12 часовите дежурства по 11 часа и 45 мин. Задължение на работодателя е да компенсира в пълен размер работника или служителя, който дава дежурства. Работодателят следва да отчита както времето по приемане и сдаване на дежурство, така и времето за хранене и почивка. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ППЗИНЗС , че времето за обедна почивка и почивките за хранене не са работно време. В Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 4.11.2003 г., относно някои аспекти на организацията на работното време, в чл. 2, т. 1 е предвидено изрично определението за работно време – това е всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължение в съответствие с националното законодателство. В т. 5 на чл. 2 е предвидено работа на смени – всеки метод за организация на работа на смени при който работниците последователно един след друг, работят на едно и също работно място, съгласно определен режим, включително режим на редуване, който може да е непрекъснат или прекъснат, налагащ необходимостта работниците да работят по различно време през определен период от дни или седмици. Безспорно се установи в производството, че по време на ползваните почивки през дежурствата, както и ползването на времето на хранене, дежурните, в това число и ищеца са непрекъснато на разположение и на заповед на гладния надзирател. Самото естество на дежурството сочи, че времето за хранене съответно и почивка са несъщински такива, доколкото дежурните са длъжни да отреагират на всяка заповед на главния надзирател, т.е. почивките за хранене и почивките за възстановяване са част от работното време на дежурните и съответно, ответникът дължи  заплащането им.

 С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен за сумата от 1049.29 лв., представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.05.2014 г. до 30.06.2016 г.

По предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд, съдът приема така предявеният иск за основателен. Иска е предявен за сумата от 121.90 лв., а от заключението на вещото лице и изслушването му в съдебно заседание се установява, че дължимата мораторна лихва за забава върху незаплатеното допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд възлиза на 121.90 лв.

По предявеният иск с правно основание чл.179, ал. 1 от ЗМВР за заплащане на допълнително трудово възнаграждение в размер на 82 лв. за положен нощен труд за периода 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г., съдът приема предявеният иск за основателен и доказан.  В разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 6:00 ч за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Съгласно разпоредбата на ал. 2, размера на възнаграждението по ал. 1, условията и реда за тяхното изплащане се определят със заповед на Министъра на вътрешните работи.В чл. 16 а, ал. 7 от ППЗИНЗС е предвидено, че държавните служители от ГДИН и териториалните й служби получават компенсация за нощен труд, съгласно ЗМВР.  Допълнителното възнаграждение за нощен труд при работа на смени или дежурства цели да компенсира работника или служителя за положената работа през тъмната част на денонощието, както и за невъзможността за реално възстановяване на работните сили.  От заключението на вещото лице, безспорно се установява, че ищецът има положен нощен труд, който не е заплатен от ответника съответно за третото тримесечие на 2014 г. и четвъртото тримесечие на 2014 г., като допълнителното възнаграждение за нощен труд възлиза на 82 лв.  С оглед изложеното, предявеният иск, ще следва да бъде уважен изцяло.

По претенцията за мораторна лихва върху възнаграждението за положен нощен труд, с правно основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, в размер на 12.32 лв., съдът приема иска за основателен. Безспорно се установи в производството, че за периода  от 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г. ищецът е полагал нощен труд, но ответника не му го е заплатил и към момента на изготвяне на екпертизата, поради което ответникът дължи заплащане на мораторната лихва на ищеца, с оглед основателността на главния иск.

По предявеният иск с правно основание чл. 181, ал. 3 от ЗМВР, във вр. чл. 23, ал. 1 от ЗИНЗС за заплащане на сумата от 290.40 лв., представляваща стойността на полагащата се на ищеца безплатна храна за периода от 1.05.2014 г. до 31.10.2014 г., съдът приема предявеният иск за основателен и доказан. Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3 на ЗМВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, на служителите се осигуряват безплатна храна, а на служителите, полагащи труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч се осигуряват ободряващи напитки. В разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от ЗМВР, действал от 24.02.2006 г. до 27.06.2014 г. е предвидено, че на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. В ал. 3 на същия член е посочено на служителите, които работят при специфични условия и рискове за здравето се осигурява безплатна храна, а на служителите работещи на смени се осигуряват ободряващи напитки. С Наредба № Із -1681/21.08.2012 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето и на ободряващи напитки, на служителите на МВР, които работят на смени. В чл. 2,т . 12 е предвидено за извършване на дейности при специфични условия и рискове за живота и здравето се осигурява безплатна храна на служители на МВР, които работят на 12- и 24-часови смени при сумарно изчисляване на работното време с изключение на служителите на МИ-МВР по чл. 2а от Наредбата. В чл. 5 т. 2 от Наредбата е предвидено какво включва безплатната храна. В чл. 6 от Наредбата е посочено, че осигуряването на безплатна храна става чрез предоставяне на ваучери или пари. Наредбата е отменена от 1.11.2014 г. С оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 1 е предвидена храна или левовата й равностойност на служители на МВР, независимо от  естеството им на работа,т.е. заплащането на храна и левовата й равностойност по чл. 204 ал. 1 от ЗМВР не зависи от това дали лицето работи на дежурство или не. По същият начин е и в горецитираните заповеди на министъра на правосъдието, с което е определено общо на всички служители от ГДО и ГДИН да се изплаща сума за храна в размер първоначално на 60 лв., а в последствие на 80 лв. месечно. Видно и от представените по делото фишове, както и от заповедите, изплащането на тази сума за храна не е обвързана от това дали лицето ползва платен годишен отпуск, отпуск поради временна неработоспособност или е давало реално дежурства. Естеството на работа на ищеца е свързано с полагането на дежурства и специфични условия и рискове за здравето, с оглед на факта, че дежурствата се полагат в затвора, гр. Сливен и през цялото време на дежурствата, ищецът е бил на разположение на главния надзирател. Разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от ЗМВР/отм/ се отнася за допълнително второ плащане на храна за определена категория служители, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето. За процесния претендиран период Министъра на правосъдието, не е издал заповеди за безплатна храна по чл. 204, ал. 3 от ЗМВР/отм/ във вр. с чл. 2,т. 12 от Наредба № Із-1681/21.08.2012 г. и съответно не са извършвани плащания на ищеца за безплатна храна. Доколкото обаче за всички неуредени случаи ЗИНЗС препраща към ЗМВР и с оглед специфичния характер на работата, както и времето на полагане на труд и мястото, съдът приема че ответникът е следвало да осигури безплатна храна на ищеца. В заключението на вещото лице е сметната безплатна храна за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г. в размер на 290.40 лв. Сумите за безплатна храна се начисляват ежемесечно. В исковата молба ищецът е поискал да се заплати сумата за безплатна храна за периода от 16.05.2014 г. до 07.07.2016 г. В съдебно заседание на 01.02.2017 г. ищецът чрез процесуалния си представител е редуцирал искането за заплащане на безплатна храна до 31.10.2014 г.,т. е. претендираният от ищеца период е от месец 05.2014 г. до 31.10.2014 г. Иска ще следва да бъде уважен за сумата от 290.40 лв. за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г.

На основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД по претенцията за мораторна лихва за незаплатена безплатна храна, съдът приема иска за основателен, с оглед основателността на главния иск,  иска следва да се уважи за сумата от 55.35 лв.

По предявеният иск за заплащане на положен труд от ищцата по време на официални празници за периода 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г. в размер на 197.11 лв., съдът приема предявеният иск за основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 6:00 ч за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Съгласно разпоредбата на ал. 2, размера на възнаграждението по ал. 1, условията и реда за тяхното изплащане се определят със заповед на Министъра на вътрешните работи.Безспорно се установи в производството, че ищцата е полагала труд по време на официални празници, който не й е заплатен от ответника за периода от 1.07.2014г. до 31.07.2014 в размер на 197.11лв.Установи се по делото, че към момента на полагането на труда не е имало действаща подзаконова нормативна уредба за заплащането на положения труд по време на официални празници.Разпоредбата на чл.19,ал.2 от ЗИНЗС обаче препраща за държавни служители, който пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража в ГДИН и в териториалните й служби, се прилагат разпоредбите относно държавна служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго.В ЗИНЗС не е предвидено заплащането на положен труд по време на официални празници, поради което следва да намери приложение чл.179,ал.2 от ЗМВР.Във всички случаи на работа по време на официални празници следва да се заплаща възнаграждение в удвоен размер в този смисъл е и последващата заповед н министъра на правосъдието от 30.01.2015г., макара и не касаеща процесния период.В този смисъл е и заповедта от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи, както и  чл.21,ал.1, т.3  от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.В този смисъл е и разпоредбата на чл.262, ал.1, т.3 от КТ а именно, че положения извънреден труд през време на официални празници се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служитебя и работодателя, но не по-малко от 100 на 100 за работа през дните на официални празници.Ответникът не може да черпи права от собственото си бездействие- неиздаването на съответния подзаконов нормативен акт/правилник, наредба/ или индивидуален административен акт /заповед/ за процесния период, с който да предвиди по какъв начин се обезщетява положения труд по време на официални празници.С оглед изложеното предявения иск следва да бъде уважен.

На основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД по претенцията за мораторна лихва за положен труд по време на официални празници, съдът приема иска за основателен, с оглед основателността на главния иск,  иска следва да се уважи за сумата от 30.59 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК по направеното искане от страна на адвокат пълномощника на ищеца да му бъдат присъдени разноски в размер на 3100 лв. за предявените девет иска и с оглед на направеното възражение от юрисконсулта на ответника за прекомерност  на адвокатския хонорар, както и факта, че по отношение на деветия установителен иск, ищеца чрез процесуалния си представител го е оттеглил в открито съдебно заседание, съдът приема че ще следва да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски в размер на 2400 лв., съразмерно на уважената част от исковете и на основание чл.2, ал.5 чл. 7, ал. 1, т. 2, предл. предпоследно и чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ще следва да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на  100 лв. за оттегления положителен установителен иск.

            На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на СлРС държавна такса по предявените седем иска в размер на 400 лв., както и депозита за  назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, в частта заплатена от бюджета на СлРС в размер на 250 лв.

Така мотивиран,СлРС

                                                                            Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на П.С.А., ЕГН ********** *** на основание чл.187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2 и т. 6, вр. ал. 6, ЗМВР/отм. ДВ брой 53 от 27.06.2014 г./ вр. чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС сумата от 1049.29 лева/хиляда и четиридесет и девет лева и двадесет и девет стотинки /, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.05.2014г. до 30.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба 08.07.2016 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на П.С.А., ЕГН ********** *** на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД сумата от 121.90 лева/сто двадесет и един лева и деветдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за неизплатеното трудово възнаграждение за положен извънреден труд, като мораторната лихва е начислена за периода от изискуемостта на всяко вземане за неизплатено трудово възнаграждение.

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на П.С.А., ЕГН ********** *** на основание чл.179, ал. 1 от ЗМВР сумата от 82 лева/осемдесет и два лева/, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба 08.07.2016 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на П.С.А., ЕГН ********** *** на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД сумата от 12.32 лева/дванадесет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за неизплатеното трудово възнаграждение за положен нощен труд, като мораторната лихва е начислена за периода от изискуемостта на всяко вземане за неизплатено трудово възнаграждение.

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на П.С.А., ЕГН ********** *** на основание чл. 181, ал. 3 от ЗМВР, във вр. чл. 23, ал. 1 от ЗИНЗС, във вр. чл. 204, ал. 3 от ЗМВР /отм. ДВ брой 53 от 27.06.2014 г./ сумата от 290.40 лева/двеста и деветдесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща левовата равностойност на полагащата се на ищеца безплатна храна за периода 1.05.2014 г. до 31.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба 08.07.2016 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на П.С.А., ЕГН ********** *** на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД сумата от 55.35 лева/петдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за неизплатената безплатна храна, като мораторната лихва е начислена за периода от изискуемостта на всяко вземане до предявяването на исковата молба

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на П.С.А., ЕГН ********** *** на основание чл.179, ал. 1 от ЗМВР сумата от 197.11 лева/сто деветдесет и седем лева и единадесет стотинки/, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен  труд по време на официални празници за периода 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба 08.07.2016 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на П.С.А., ЕГН ********** *** на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД сумата от 30.59 лева/тридесет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за неизплатеното трудово възнаграждение за положен труд по време на официални празници, като мораторната лихва е начислена за периода от изискуемостта на всяко вземане за неизплатено трудово възнаграждение.

 

 

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на П.С.А., ЕГН ********** *** на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 2400 лева/две хиляди и четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати по сметка на СлРС сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева /, представляваща държавна такса по предявените осем иска и разноски за назначената експертиза.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от страните да се връчи на страните!

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: