Р Е Ш Е Н И Е

№ 7

гр. Пловдив, 27.05.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV граждански състав, в публичното заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 6/2020 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на П.Е.Г. срещу Заповед за задържане на лице рег. № *****., издадена от Д.Р.С., на длъжност ******* при 01РУ при ОД на МВР Пловдив., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане на Г. за 24 часа.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител, иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съобразения, че не бил посочен начинът на установяване на употребата на наркотици, не било извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, не било разяснено правото за медицински преглед, не било разрешено да се свърже с адвокат и да проведе телефонен разговор.     

Ответникът – органът, издал оспорвания акт, взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, П.Г. е бил задържан в помещение за временно задържане на РУ. Като мотивировка на заповедта е посочено, че за лицето има данни, че е извършило престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК- управление на МПС след употреба на наркотични вещества, ДП № ****. по описа на 01РУ гр. Пловдив.

Съгласно разпоредбите на чл. 146 АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган– полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от издателя, които да са от категорията на съществените, като не са допуснати и нарушения на материалния закон. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на ПАМ, като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което в случая е налице. По отношение на тази заповед са неприложими изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК за съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на специалния закон – чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в тази правна норма – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. В заповедта е посочено и правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й – управление на МПС след употреба на наркотични вещества с конкретизирано досъдебно производство. Фактическите съображения в заповедта се допълват и от данните в приложения по делото АУАН, също връчен на жалбоподателя, като се установяват от приложения талон за изследване, с положителен резултат за „Тhc-тетрахидрокамибинол и АМР“ и ксерокопие на опаковка на „Drug Check 3000”, със срок на годност до 02.2021г. Тези обстоятелства са довели до ограничаване на правото на придвижване на жалбподателя.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За реализиране на основанието, предвидено в чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, необходимо и достатъчно условие е наличието на данни за извършено престъпление, от които може да се направи предположение за възможна съпричастност на задържаното лице към конкретното противоправно деяние. Не е необходимо тези данни да са пълни или да уличават по категоричен начин лицето в извършеното престъпление, достатъчно е да сочат на обстоятелства, обосноваващи подозрение срещу лицето. Приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейския орган, с оглед преценка за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Целта на закона при постановяване на ПАМ по ЗМВР "задържане за срок от 24 часа" е да се попречи на задържаното лице да се укрие и да се осигури възможността спрямо него да бъде проведено предварително разследване. Ето защо мярката е предвидена с цел улесняване на безпрепятственото изпълнение на правомощията на полицейските органи по разкриване на престъпление, а не с оглед наличието на вече доказано такова.

От събраните по делото доказателства е видно, че полицейският орган е разполагал с данни за предполагаемо участие на жалбоподателя в конкретно престъпление – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Това деяние е въздигнато като престъпление в чл. 343б, ал. 3 НК. Следователно законосъобразен и обоснован е изводът на ответника, че към момента на издаване на оспорената заповед са били налице непротиворечиви данни за извършено престъпление и за възможно участие на жалбоподателя в него. Обстоятелството, че впоследствие химическата експертиза на кръвта на лицето не е установила наличие на наркотични вещества не променя изводите. Както вече беше посочено, достатъчно е към момента на издаване на заповедта да съществуват данни за извършено от лицето престъпление, без да има категорични доказателства за това. Данни за престъпление са били налице- положителен тест за наркотици и управление на МПС, за което има съответен състав на престъпно деяние по НК.

Възражението за невписване в заповедта на правото на медицинска помощ е неоснователно. Видно от представената към преписката декларация, жалбоподателят е уведомен за всички свои права, вкл. на защита от адвокат и медицински преглед, като не е пожелал да се възползва от тях.   

Непредоставянето на възможност за телефонно обаждане е действие на полицейските органи следващо издаването на заповедта и не влияе на нейната законосъобразност. Същото се отнася и за неправилното посочване на съда, пред който подлежи на оспорване административния акт. Нарушението не е съществено, доколкото жалбоподателят е запознат с възможността за съдебен контрол и срока за подаване на жалбата.

Предвид изложеното, правомощието на органа да наложи мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е упражнено законосъобразно – при реализиране на визираните в закона предпоставки и в съответствие с неговата цел, а именно да се разкрие престъплението и да се попречи на заподозрения да се укрие и/или да осуети наказателното преследване. В този смисъл: Решение № 5332 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12228/2018 г., V о.; Решение № 1934 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 538/2019 г., V о.; Решение № 3785 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3061/2015 г., V о.

Не е налице и нарушение на чл. 5 ЕКЗПЧОС, тъй като задържането е законосъобразно и е спазен редът, разписан в националния закон. Не е нарушен принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 АПК, прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая "задържането за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че заповедта е материално законосъобразна, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата съответства на целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Е.Г. срещу Заповед за задържане на лице рег. № ****., издадена от Д.Р.С. на длъжност ******* при 01РУ при ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане на Г. за срок до 24 часа.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ /п/

                                                                                                            /Тоско Ангелов/

 

Вярно с оригинала.

Р.М.