Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1374 20.10.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на осми октомври две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря И. Л.
с участието на прокурора Христо К.
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1742 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на М.Р.И., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез
адв. С.К. срещу
решение № 760 от 03.07.2020г., постановено по НАХД № 1052/2020 по описа на
Районен съд – Бургас, в частта в която е потвърдено наказателно постановление №
19-0769-005245/24.10.2019г. на Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна
полиция“, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В
касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното
постановление в потвърдената част. Сочат се допуснати нарушения на чл.33, ал.2
от ЗАНН, тъй като при висящо наказателно производство не е прекратено
настоящото административно-наказателно, на чл.34, ал.1 от ЗАНН извън
тримесечния срок след откриване на нарушителя, двойнствено отношение при
прекратяване на регистрацията по чл.584, ал.10 от КЗ вр. с чл.143, ал.10 от ЗДвП и настоящата хипотеза. Счита, че определената санкция „лишаване от право
да управлява МПС“ е несъразмерно тежка, доколкото не е извършено нарушение. Не се
сочат нови доказателства.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.К., който иска съдът
отмени първоинстанционното решение и да отмени наказателното постановление в
обжалваната част.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ редовно
уведомен, не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба.
Не представя доказателства.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за
неоснователност на оспорването.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил
наказателно постановление 19-0769-005245/24.10.2019г.
на Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ в частта, с която
на М.Р.И. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
За да постанови решението, въз основа на
доказателствата по делото, съдът приел, че наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН,
тъй като съдържа изискуемите реквизити, приема че е осъществен състава на
нарушението, правилно определена санкцията, не са налице предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН. В решението са изложени подробни мотиви, въз
основа на които възраженията на жалбоподателя, относно това нарушение, са
преценени като неоснователни.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
В потвърдената част
на наказателното постановление е посочено, че на 27.04.2019г. около 14,50ч. в гр.Бургас, на
бул. „Сан Стефано“, до бл.107 жалбоподателят управлявал лек автомобил „Хонда
Акорд“, с рег.№ А 90 97 НА, с прекратена служебно регистрация на автомобила на
10.01.2019г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Управляваното МПС било
закупено на 05.11.2018г. и не е пререгистрирано в сектор „Пътна полиция“,
ОДМВР-Бургас.
Процесуалният представител на жалбоподателя
възразява, че е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, съгласно която „при констатиране на признак/признаци на
извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява,
а материалите се изпращат на съответния прокурор.“ От събраните по делото
доказателства се установява, че от сектор „Пътна полиция“-Бургас са изпратени
материалите, свързани с настоящото деяние до Районна прокуратура-Бургас, но с
постановление от 18.06.2019г. е постановен отказ за образуване на досъдебно
производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, поради липса на
умисъл. В тази хипотеза не са били налице две висящи производства, тъй като
наказателно производство не е било образувано. Представената съдебна практика
коментира нарушаването на тази разпоредба от гледна точка на изтеклия 6-месечен
срок по чл.34 от ЗАНН до издаването на наказателното постановление, поради
което е неотносима от една страна, а от друга не е обвързваща съда. В настоящия
случай акта за нарушение е съставен на 27.04.2019г., а наказателното
постановление е издадено в изискуемия 6-месечен срок на 24.10.2019г., поради
което дори и да се приеме, че е допуснато нарушение на чл.33, ал.2, то същото
не е съществено.
Процесуалният представител на жалбоподателя
излага аргументи, че е изтекъл 3-месечния срок от откриване на нарушителя,
който е бил известен на наказващия орган на 10.01.2019г., т.е . към датата на
служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, а актът за нарушение е
съставен на 27.04.2019г. Видно от приложената административно-наказателна
разпоредба на чл.175, ал.3 от ЗДвП изпълнителното деяние е „управлява“. Към
датата на служебно прекратяване на регистрацията -10.01.2019г. не е установено
от контролните органи, че жалбоподателят управлява
МПС, а само че лек автомобил „Хонда Акорд“, с рег.№ А
90 97 НА не е регистриран по надлежния ред. В този смисъл към
10.01.2019г. не е установено извършването на нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП,
както съответно и нарушителя, поради което не е изтекъл и 3-месечния срок по
чл.34, ал.1 от ЗАНН, който започва да тече от 27.04.2019г..
По отношение на третото възражение за
наличието на двойнствен подход при служебно прекратяване на регистрацията на
МПС на основание чл.584, ал.10 от КЗ при
липса на застраховка „Гражданска отговорност“ и при настоящата хипотеза. Законовата
регламентация в чл.145, ал.2 от ЗДвП предвижда задължение за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика. Последиците
от неизпълнението на това задължение са определени в чл.143, ал.15 от ЗДвП, ако собственикът в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство. Приетите закони се обнародват в ДВ, с което се приема, че са известни на
гражданите, и в този смисъл за последиците от неправомерното поведение на
задълженото лице е прието, че не се дължи изрично уведомяване.
По
отношение на четвъртото възражение, касаещо определеното наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, единствено
следва да се отбележи, че определеното наказание на жалбоподателя лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 месеца и глоба от 200 лв. е в минималния
предвиден в чл.175, ал.3 от ЗДвП размер, поради което не са налице основания за
изменението им.
Правилни са изводите на районния съд
относно нарушението и размера на
наложеното наказание, като на основание чл.221, ал.2 от АПК, касационният
състав препраща към тях.
С оглед изложеното, касационният
състав приема, че правилно районният съд е намерил обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно, в
обжалваната му част. По тези съображения решението е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва
да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, ХIX състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 760 от 03.07.2020г., постановено по НАХД № 1052/2020 по
описа на Районен съд – Бургас, в частта в която е потвърдено наказателно
постановление № 19-0769-005245/24.10.2019г. на Началник група към ОД МВР
Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.