РЕШЕНИЕ
№….../…...г.
***, …………………….
2017
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врати на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Зорница Гладилова
При секретаря Таня Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 1047 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Подадена е
молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ.
Молителят „Л.О.”
ЕООД на основание чл. 625 във вр. е чл. 632 от Търговския закон моли да бъде открито
производство по несъстоятелност спрямо дружеството и поради недостатъчност на
наличното имущество на дружеството за покриване на началните разноски, да бъде
спряно производството. Дружеството имало изискуеми публични
задължения, произтичащи от търговски сделки. Задължението
към Националната агенция по приходите било за данък добавена стойност с
основание PA №
Р-22002215002898-091-001/13.11.2015 г. и възлизало на 199 158.80 лв. „Л.О.”
ЕООД имало задължения към доставчици, като „С.О.“ ЕООД е заличен търговец,
поради което следва да се приеме, че това задължение е недължимо.
Дружеството
осъществявало дейност по търговия с горива, но след издаване на ревизионния акт
и предприетите запори на сметките му от страна на НАП, дейността му била силно
затруднена и постепенно преустановена. Преустановяване на активна търговска
дейност довела до неплатежоспособност, тъй като не се
генерирали оборотни средства и дружеството не било в състояние да погаси
публично-правния си дълг по влезлия в сила ревизионен акт. Неплатежоспособносттанастъпила
на 20 февруари 2017 г.
Дружеството
било и свръхзадължено, което се
установявало от описа на активите и пасивите, че наличното му имущество по см.
на чл. 742 от ТЗ не е достатъчно да покрие паричните му задължения.
Налице били
законовите основания по чл. 632 от ТЗ и молителят иска от съда да обяви
неплатежоспособността му с начална дата 20.02.2017 г., съответно свръхзадължеността, да открие производството по
несъстоятелност, да прекрати дейността на търговеца, да го обяви в
несъстоятелност и да спре производството поради липса на средства, които да
покрият първоначалните разноски.
Молителят е
представил PA Р-22002215002898-091
-001/13.11.2015 г.; ОПР към 31.12.2016 г.; Баланс към 16.01.2017 г.; Списък
кредитори към 20.03.2017 г.; Уведомление чл. 87 ДОПК.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от молителя. Вещото лице З.Д.
е направило икономически анализ на предприятието на „Л.О.” ЕООД на база
отчетите за приходите и разходите и счетоводните баланси към 2013 г., към 2014
г., към 2015 г. и към 31.12.2016 г., както и към датата на заключението.
Анализът на капиталовата структура показвал, че основен дял в структурата на
активите на дружеството за целия анализиран период имали краткосрочните
вземания, а основен дял в пасивите – краткосрочните задължения. Важен финансов
индикатор за дружеството бил отрицателния нетен оборотен капитал за изследвания
период, който можело да се счита за симптом на недобро финансово здраве.
Финансовия резултат от обичайната дейност на дружеството бил загуба.
Показателите за рентабилност, поради отчетения резултат загуба, били с
отрицателни стойности. Последни плащания към доставчици дружеството е
извършвало през 2014 г. Тъй като
задълженията по PA №
Р-22002215002898-091-001/13.11.2015 г. не са намерили отражение в Баланса на
дружеството както към 31.12.2015 г., така и към 31.12.2016 г., както и че
посочените краткосрочни вземания на дружеството произтичат от повече от 1
година, вещото лице е изчислило вариант на коефициентите за ликвидност,
автономност и задлъжнялост към 31.12.2016 г. и към 31.12.2015 г., отчитайки
посочените краткосрочни вземания като вземания над 1 година и добавяйки
задълженията по PA №
Р-22002215002898-091-001/13.11.2015 г. При това изчисление стойностите на всички коефициенти на
ликвидност са под 0.5; стойностите на коефициентите на финансова автономност и
задлъжнялост са отрицателни величини. Вещото лице е посочило, че общата
балансова стойност на притежаваните активи от „Л.О.” ЕООД към 31.12.2016 г.,
към 31.12.2015 г. и към 31.12.2014 г. не са били достатъчни за покриване на
всички негови задължения, за разлика от 31.12.2013 г., когато общата балансова
стойност на притежаваните активи е била достатъчна за покриване на всички
задължения. В съдебно заседание при изслушване на експертизата вещото лице е
посочило, че описаните в заключението парични средства от 2014 г. до 2016 г. са
едни и същи и са пренасяни всяка година в балансите. При изследването на
наличното имущество обаче такива не се установяват като най-вероятно молителят
не разполага с тях.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608,
чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е
подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от
лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2.
Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо
задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ
или да се установи свръхзадължеността му съгласно
чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5.
Затрудненията на длъжника да не са временни по арг.
чл.631 от ТЗ.
Молителят
поддържа, че е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е
дадено в чл.608 ал. 1 от
ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми
парични задължения по
търговска сделка, публични задължения /към държавата или
общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни
вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест
при доказване на състоянието на неплатежоспособност
на търговеца, поради което под „спиране на плащанията" по см. на чл.608
ал.2 от ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да
се разбира не
спиране на плащанията
на задълженията на
длъжника изобщо, а
единствено на задълженията,
които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на
плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за
състоянието на неплатежоспособност, защото
съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е
без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящият случай към датата на подаване на
молбата молителят е спрял плащанията по търговските сделки, както и
на публичните задължения, поради което на основание чл.608 ал.2 от ТЗ, съдът
приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
Това се
потвърждава и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза като по отношение на
финансово-икономическото състояние на молителя следва да се посочи и следното:
Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят
натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника
за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения
на едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели
при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си,
са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част
от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри
групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/,
краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/,
краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като
групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага
и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо,
най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може
незабавно да ги трансформира в друг вид
актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на
краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към
краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част или на
всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при
коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи
към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в
това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват
материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие
показателя за наличните парични средства е най-динамичен / както беше
посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори
няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си едно стабилно
предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на
паричните средства като част от него, то
този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност,
следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ
възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен
капитал т.е включително с материалните запаси, краткосрочните си вземания и
краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, която се осъществява
при стопанските операции, се трансформират в парични средства.
Следва да се отбележи, че делението на
краткотрайните активи на 4-ри вида според
тяхната ликвидност не следва да се абсолютизира, тъй
като с оглед слабата развитост у нас на
финансовия пазар спрямо стоковия пазар, не може да се приеме, че корпоративните
ценни книжа имат по-голяма ликвидност от материалните
запаси /такава може да се признае единствено на ДЦК/. На следващо място,
помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в
голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи
т.е. от това
колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните
финансови активи и паричните средства като
% от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна
зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският
коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност
се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните
финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и
сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки,
готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща
ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на
предприятието.
На база на гореизложеното, съдът приема, че
водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника
е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички
краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Съдът възприема за
меродавни коефициентите по заключението на вещото лице, изчислени при отчитане
на задълженията по PA № Р-22002215002898-091-001/13.11.2015
г., тъй като показателите, с които работи експертът,
отразяват реалното положение на предприятието към посочения момент
/който е и последният най-близък момент към хода на устните състезания - чл.188 ал.З от ГПК /, с оглед на
това, че са взети предвид всички фактори. За норматив при коефициента за
обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй като при него предприятието
има толкова краткотрайни активи, колкото са
неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема
плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника за целия
анализиран период от съдебно-икономическата експертиза е много под единица при
норматив 1-ца, което сочи, че предприятието не може да поеме на 100% плащанията си. Ето защо, въз основа на коефициента на
обща ликвидност, съдът приема, че не се оборва презумпцията на чл.608 ал.2 от ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл.608 ал.З от ТЗ,
неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в
състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори,
какъвто е настоящия случай. Трябва да се
отбележи, че при икономическия анализ на състоянието на предприятието на
длъжника се използват различни икономически показатели, но те са
носители на различна информация и на тази плоскост относими
за състоянието на неплатежоспособност на длъжника са единствено показателите на ликвидност. Останалите показатели, като
показателите за автономност, за рентабилност и ефективност, дават друга,
макар и значима информация за предприятието,
служеща за други цели, различни от тези, за които се използват показателите за
ликвидност.Така например, коефициентите за рентабилност са съотношение
на финансовия резултат към такива величини като собствения капитал, пасивите и активите и в случая са
отрицателни, тъй като предприятието е на загуба. Коефициентът на
финансова автономност сочи, че предприятието
не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения. На база на
гореизложеното, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията му, без
опасност за интересите на кредиторите.
Съдът намира, че
цялостният анализ на предприятието на молителя и неговото
финансово-икономическа състояние сочи на недобро финансово здраве и
невъзможност на молителя да посреща задълженията си, както и да ги обезпечи с
притежаваните от него активи.
Пред вид осъществяването на състава на
чл.630 ал.1 от ТЗ и липса на пречки по чл.631 от ТЗ, молбата по чл.625 и чл.629
ал.З от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да се уважи.
По аргумент на чл.608 ал.1 от ТЗ, в
който е дадено легално определение на понятието неплатежоспособност, началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да
изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. Видно от представените сведения
в заключението на вещото лице като дата на настъпване на неплатежоспособност
следва да бъде определена 31.12.2014 г.
Съдът с оглед искането на молителя и установеното от съдебно-счетоводната
експертиза, намира, че наличното имущество е недостатъчно за покриване на
началните разноски и такива не са предплатени по реда на чл.629б ТЗ. Налице са
условията за постановяване на решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на
„Л.О.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.****, бл.***,
вх.*, ет.* и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА
ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2014 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ,
на
основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по отношение на „Л.О.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, ж.к.****, бл.***, вх.*, ет.*.
НАЛАГА общ
запор и възбрана върху имуществото на „Л.О.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, ж.к.****, бл.***, вх.*, ет.*.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
на дейността на предприятието на „Л.О.” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, ж.к.****, бл.***, вх.*, ет.*.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Л.О.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.****,
бл.***, вх.*, ет.*.
СПИРА
производството по несъстоятелност по дело по несъстоятелност № 9185/2016 г.
Препис от
решението да се изп,ати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър, съгласно чл.61За ал.1
от ТЗ.
СЪДИЯ: