М О Т
И В И
към присъда по НОХД N 164 по описа за
2018 год. на Каварненски районен съд.
Срещу подсъдимия Д.С.Р. ЕГН ********** роден на ***г***,българско
гражданство,р.п.,начално образование,неженен, безработен, осъждан е повдигнато
обвинение и същият е предаден на съд за това,че на 09.02.2018г. чрез използване
на техническо средство-клещи, след предварителен сговор с непълнолетния С.Б.Р.,
непълнолетния Н.И.Г. и непълнолетния П.А.С. е отнел чужди движими вещи-10 метра
кабел СВТ 3х25+16,10 метра кабел СВТ 3х25,70 метра Кабел СВТ 3х16+10,50 метра
кабел СВТ4х16,10 метра кабел СВТ4х70,40 метра кабел СВТ 4х25 и 0,5
пространствен кубик дърва за огрев от дървесен вид „Гледич“ от владението на Л.П.П.,без
негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои,на обща стойност
1763,36/хиляда седемстотин шестдесет и три лева и тридесет и шест
стотинки/лева-престъпление чл.195 ал.1 т.4 и т.5 във връзка с чл.194 ал.1 от НК
Срещу подсъдимия С.Б.Р.
ЕГН **********,роден на ***г***,българско гражданство,р.п.,осъждан е повдигнато
обвинение и същият е предаден на съд за това,че на 09.02.2018г. в
гр.Каварна,като непълнолетен,след като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,чрез използване на техническо
средство-клещи и след предварителен сговор с Д.С.Р.,непълнолетния Н.И.Г. и
непълнолетния П.А.С. е отнел чужди движими вещи-10 метра кабел СВТ 3х25+16,10 метра
кабел СВТ 3х25,70 метра Кабел СВТ 3х16+10,50 метра кабел СВТ4х16,10 метра кабел
СВТ4х70,40 метра кабел СВТ 4х25 и 0,5 пространствен кубик дърва за огрев от
дървесен вид „Гледич“ от владението на Л.П.П.,без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои,на обща стойност 1763,36/хиляда седемстотин
шестдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/лева-престъпление по поради
което и на основание чл.195 ал.1 т.4 и т.5
във връзка с чл.194 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
В съдебно
заседание подсъдимият С.Б.Р. нередовно призован,не се явява,представлява се от
адв.С.К.,редовно упълномощен и приет по делото,който счита,че делото следва да
се разгледа по реда на чл.269 от НПК.
Съдът прие,че са
налице предпоставките на чл.269 ал.3 т.1 от НПК,с оглед извършеното щателно
издирване и приложените следствие на него писмени доказателства.Видно от писмо
рег.№ 283000-3663/24.10.2018г. на ОД на МВР Добрич,с телеграма № 30593/24.10.2018г. на
ГД“Национална полиция“ лицето С.Б.Р. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес
*** е обявен за общодържавно издирване с мярка „Установяване на адрес“,като от
извършените оперативно-издирвателни мероприятия за установяване
местонахождението на лицето е установено,че на 28.09.2018г. през ГКПП „Русе-Дуван мост“ е напуснал
пределите на страната,заедно с майка си Г. В. Й..***7000-7699/18.09.2018г. се
установява,че С.Б.Р. има регистрирани преминавания през ГКПП на страната.От
писмо рег.№ И-12682/18.09.2018г. на ГД „Изпълнение на наказанията“ се
установява,че лицето С.Б.Р. към настоящия момент не пребивава в затворите и
арестите на територията на ОСИН гр.София.От писмо рег.№ И-34238/19.09.2018г. на
Национална следствена служба на писмо изх.№ 47849/29.10.2013г. на ОД на МВР
Добрич група „БДС”,писмо изх.№ 34955/29.10.2013г. на Национална Следствена
служба се установява,че за С.Б.Р. няма данни,да се намира в някои от арестите
на страната.
С оглед на
гореизложоените фактически данни настоящия съдебен състав намира,че няма пречки
за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия С.Б.Р.,като в съдебно
заседание същият се представлява от упълномощен защитник адв.С.К. *** и освен
това разглеждане на делото в отсъствие на подс.Р. няма да попречи за разкливане
на обективната истина,като местонахождението му в страната не е известно и след
щателно издирване не е установено,по смисъла на чл.269 ал.3 т.2 от НПК.Освен
това по делото има данни,че същият се намира извън пределите на Република
България и местоживеенето му не е известно по смисъла на чл.269 ал.3 т.4 б.“а“
от НПК.
Подсъдимият Д.С.Р.
разбира в какво е обвинен,признава се за виновен,прави пълни самопризнания и
изразява съжаление за извършеното.Моли съда за снизхождение при определяне на
наказанието.
Представителят на
Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Д.С.Р. за
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 от НК и срещу С.Б.Р. за
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 от НК вр. с чл.63 ал.1
т.3 от НК..Намира,че проведеното съдебно следствие потвърждава фактическата
обстановка отразена в обвинителния акт, като счита обвинението за доказано от
обективна и субективна страна,въз основа на събраните в хода на ДП№ 39/2018г.
по описа на РУ Каварна и на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства.С оглед на предвиденото в инкриминирания текст на закона
наказание представителят на обвинението предлага по отношение на подсъдимия Д.С.Р. да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1/една/ години,като на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде
отложено изтърпяването на така наложеното наказание с четиригодишен изпитателен
срок,а по отношение на подс.С.Б.Р. който е бил непълнолетен по време на
деянието да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година,с тригодишен изпитателен срок.
Упълномощеният
защитник адв.Д.В. от името на своя подзащитен Д.С.Р. признават всички факти и
обстоятелства изложени в обвинителния акт и тези които са установени в
досъдебното производство.Не оспорват,че квалификацията на деянието изисква
налагане на наказание „лишаване от свобода”,като считат,че са налице
предпоставките за прилагане института на „условното осъждане”,но упълномощеният
защитник изразява несъгласие с продължителността на изпитателния срок по чл.66
ал.1 от НК,като счита,че 3-годишен изпитателен срок по отношение на подс.Р. е
по –справедлив и би осигурил едно положително въздействие върху личността на
подсъдимия.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА
Подсъдимите С.Б.Р.
и Д.С.Р. се познавали добре и заедно със свидетелите П.А.С. и Н.И.Г. били
приятели.
На 09.02.2018г.
подсъдимите Р. и Р. и свидетелите С. и Г. се срещнали,първоначално пред магазин
в махалата,а след това в Жилфонда на улица „***“ № 5 като установили,че нямат
пари,решили да извършат кражба на кабели,за да си набавят средства.
За целта решели да проникнат
стопански двор на улица „***“ № 5 в гр.Каварна,заедно с административна сграда
и складове за земеделска продукция собственост на Л.П.П..
Четиримата имали две запалки,чували и
проникнали в обекта като прескочили оградата на мястото където имало натрупан
чакъл до оградата и като си светили със запалките влезли в отворените
складове.Там изплашили кучетата и с намерено техтническо средство-клещи
започнали да режат и да издърпват от стените и склбадовете всички кабели,които
можели да стигнат и одрежат.
По този начин четиримата извършили
кражба на чужди движими вещи: 10 метра кабел СВТ 3х25+16,10 метра кабел СВТ
3х25,70 метра Кабел СВТ 3х16+10,50 метра кабел СВТ4х16,10 метра кабел
СВТ4х70,40 метра кабел СВТ 4х25 и 0,5 пространствен кубик дърва за огрев от
дървесен вид „Гледич“ от владението на Л.П.П..
Напъхали всички
кабели в два чувала и на смени ги носили до площадка на стария бетонов
възел,където изгорили кабелите и след това ги
скрили в двора на Дианабетон.На следващия ден предали кабелите на пункт
за изкупуване на черни и цветни метали на свидетеля Д.В.М. като получили 120
лева,които разделили помежду си.
Според
заключението на вещото лице по назначената за нуждите на делото оценъчна
експертиза отнетите вещи възлизат на обща стойност 1763.36 лева по действащи
пазарни цени към момента на извършване на деянието.
От данните за
личноста на подсъдимите Р. и Р. е видно,че са осъждани и с недобри
характеристични данни.По време на деянието Р. е непълнолетен,като е разбирал
свойството и значението на извършеното и като е могъл да ръководи постъпките
си.И двата подсъдими са били регистрирани многократно в ДПС при РУП-Каварна за
противообществени прояви като непълнолетни и са им налагани различни
възпитателни мерки.
Подсъдимият Д.С.Р.
е осъждан както следва:
Присъда по НОХД № 279/2009г. на
РС-Каварна за престъпление по чл.198 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК вр. с
чл.20 ал.2 вр. с чл.18 ал.1 от НК като е осъден на „лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца,с изпитателен срок на основание чл.69 от НК от 2
години.Деянието е извършено на 06.04.2009г. а присъдата е влязла в сила на
03.11.2009г.
Присъда по НОХД №
58/2012г. на РС-Каварна за престъпление по чл.235 ал.6 вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК като е осъден на Пробация.Деянието е извършено на 10.01.2012г. а присъдата е
влязла в сила на 27.03.2012г.Наказанието е изтърпяно на 09.04.2013г.
Подсъдимият С.Б.Р.
е осъждан както следва:
Присъда по НОХД №
287/2017г. на РС-Каварна за престъпление по чл.195 ал.1 т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.
с чл.63 ал.1 т.3 от НК като е осъден на Пробация.Деянието е извършено на
14.04.2017г. а присъдата е влязла в сила на 19.02.2018г.
По отношение на
извършеното деяние на останалите съучастници-непълнолетните П.А.С. и Н.И.Г. са
разделени материалите в отделна преписка № 467/2017г. по описа на РП-Каварна
като е намерено,че те са извършили деянието при условията на чл.61 ал.1 от НК,като отделените материали са изпратени в МКБППМН-Каварна за разглеждане на
възпитателно дело.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът приема
горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства-обясненията на подсъдимите С.Б.Р. и Д.С.Р., показанията на свидетелите пред
съдия, протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоснимки, оценъчна
експертиза, протоколи за следствени експерименти, справка
съдимост,характеристични данни,ДСМПИС.
Фактическата
обстановка по делото е установена по
безспорен и категоричен начин,след внимателен анализ на всички събрани и
проверени по надлежния процесуален ред доказателствени материали,както и
приобщените към делото,по предвидения процесуален ред и при спазване на процесуалните
изисквания за събирането и проверката им писмени доказателства имащи значение
за изхода на делото и разкриващи релевантни за делото факти.Събраните по делото
доказателствени материали са безпротиворечиви,взаимно допълващи се и
установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимите
обстоятелства.
Подсъдимите С.Б.Р.
и Д.С.Р. правят пълни самопризнания,като в обясненията си дадени в хода на
досъдебното производство в присъствието на защитник,излагат механизма на
извършване на деянията за които им е повдигнато обвинение.Самопризнанията им се
подкрепят от събраните в досъдебното
производство и в хода на съдебното
следствие доказателства.
Съдът кредитира изцяло дадените от
свидетелите Л.П.П.,Н.И.Г. дадени пред съдия по реда на чл.223 ал.2 от НПК,П.А.С.
дадени пред съдия по реда на чл.223 ал.2 от НПК,Д.В. Мустафов показания,като
намира същите за логични,последователни,безпротиворечиви,безпристрастни,взаимно
допълващи се и са подкрепени от останалите събрани и приложени по делото
доказателства,още повече,че горепосочените свидетели са поели и наказателна
отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост.
В показанията на
горепосочените свидетели не са открити вътрешни противоречия,които да изключват
достоверността им в тяхната цялост.Горепосочените показания депозирани в
настоящия процес са единни и напълно правдоподобни относно основните факти по
делото във връзка с извършването на инкриминираните деяния от подсъдимите С.Б.Р.
и Д.С.Р..
Заключението на
назначената и изготвена по делото оценъчна експертиза Съдът възприе изцяло,като
счете,че същата е обективна,компетентна, всестранна,пълна и относима към
предмета на доказване в производството в съответните фази на процеса на базата
на представените от компетентните органи материали.Освен това заключението не е
оспорено от страните в процеса.
Останалите събрани
в процеса писмени доказателства-протоколи за оглед на
местопроизшествие,фотоалбуми,протоколи за следствен експеримент съдът кредитира
изцяло,като прие,че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към
основния факт,включен в предмета на доказване по делото.
Преценявайки
горепосочените писмени и гласни доказателства,Съдът намира,че те съставляват в
своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния
факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в
хармония и водят до извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали
относно авторството на деянието и виновността на дейците.
Според разбирането
на настоящия съдебен състав,обвинението по делото по отношение на подсъдимите С.Б.Р.
и Д.С.Р. е доказано по несъмнен начин,не само въз основа на самопризнанията на
подсъдимите,съдържащи преки доказателства относно извършването на деянието от
подсъдимите,но и на базата на инкорпориращите косвени доказателства за
изложените от свидетелите Л.П.П.,Н.И.Г. дадени пред съдия по реда на чл.223
ал.2 от НПК,П.А.С. дадени пред съдия по реда на чл.223 ал.2 от НПК,Д.В.
Мустафов показания обстоятелства и писмените доказателства,които кореспондират
със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния
факт,включен в предмета на доказване по делото.
Преценявайки
горепосочените писмени и гласни доказателства, Съдът намира,че те съставляват в
своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния
факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в
хармония и водят до извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали
относно авторството на деянието и виновността на дееца.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така
установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си
подсъдимият Д.С.Р. е реализирал обективните и субективни признаци на
състава по195 ал.1 т.4 и т.5 във връзка
с чл.194 ал.1 от НК, подсъдимият С.Б.Р.
е реализирал обективните и субективни признаци на съставите по чл. 195, ал.1,
т.4 и т.5, във връзка с чл. 194, ал.1
във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК,
Изпълнителното деяние на извършената
от подсъдимите Д.С.Р. и С.Б.Р. кражба е
осъществено чрез действие и се изразява в това дейците да прекратят
фактическата власт върху вещите,която до момента на деянието се упражнява от Л.П.П. и същевременно установяват своя фактическа власт върху инкриминираните
вещи.Касае се за типично резултатно престъпление.Престъпния резултат е именно
промяната във фактическата власт върху
предмета на посегателството,настъпила следствие на деянието.Елемент от
обективната страна на деянието в процесния случай е отсъствието на съгласие на
владелеца за отнемане на инкринираните вещи.Това съгласие липсва в конкретния
случай,тъй като лицето което е владеело инкриминираните вещи не е направило
изрично волеизявление,че е съгласен субектите на престъплението да установят
фактическа власт върху предмета на престъплението.Освен прекият умисъл за
отнемане на предмета подсъдимите Р. и Р. са действували с намерение
противозаконно да присвоят вещите предмет на инкриминираното деяние.Такова
намерение е налице,тъй като подсъдимите са
желаели след деянието да се разпореждат с предмета в свой интерес.В
процесния случай конкретното съдържание на присвоителното намерение се изразява
в юридическо разпореждане с предмета на
инкриминираното деяние. Кражбата извършена в съучастие от Д.Р. и С.Р. следва да
бъде квалифицирана по чл.195 ал.1 т.4 от НК ,тъй като субектите на
престъплението са използувал техническо средство-клещи,с които изрязвали и
издърпвали от стените и складовете всички кабели,които можели да стигнат и
отрежат,като при тази квалифицирана кражба извършването на техническа операция
е необходимо условие за осигуряване достъп до вещите и за отнемането
им.Кражбата извършена в съучастие от Дж.Р. и Ст.Р. следва да бъде квалифицирана
по чл.195 ал.1 т.5 от НК,тъй като е извършена от две лица сговорили се
предварително за нейното осъществяване и не представлява маловажен случай.В
самото отнемане на предмета на престъплението са участвували две лица.Освен
това субектите на престъплението са взели решението за нейното извършване и са
съгласували престъпната си воля известно време преди деянието,в сравнително
спокойно състояние и при обсъждане на мотивите „за” и „против” извършването на
кражбата.Освен това всеки един от съизвършителите е съзнавал участието на
другия в осъществяването на изпълнителното деяние.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл от страна на
подсъдимите Д.Р. и С.Р..Те са съзнавали общественоопасния характер на деянието
си, предвиждали са настъпването на общественоопасните му последици и са целяли
те да настъпят. Съзнавали са,че предприемат действия по лишаване от фактическа
власт владелеца на чужда вещ, предвиждали са преминаването и в своя фактическа
власт и са предприели действия по осъществяването му.
Съдът намира, че
по отношение на подсъдимите Р. и Р. е било налице специфичното за този вид
престъпление намерение – противозаконно да се присвои вещта – предмет на
престъплението.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
При реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия Д.С.Р. съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието по 195, ал.1, т.4 и т.5, във връзка с чл. 194, ал.1 от НК.Съобразно
критерия на чл.93, т.7 от НК то е тежко и е с висока степен на обществена
опасност.
При реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия Д.С.Р. съдът взе предвид и подбудите за
извършване на деянието,както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства,с оглед индивидуализация на наказанието по смисъла на чл.54 от НК.
Причина за
извършване на деянието е проявено ниско правосъзнание,стремеж за лесно и бързо
облагодетелствуване по неправомерен начин.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са оказано съдействие в хода на проведеното
разследване и направени самопризнания,а отегчаващо отговорността
обстоятелство-лоши характеристични данни.
Наказателната
отговорност на подсъдимият Д.С.Р. е определена при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства на минимума на предвиденото в инкриминирания текст
на закона наказание.По отношение на подсъдимият Д.С.Р. са налице предпоставките
за прилагане института на „условното осъждане” 1/наложеното наказание е под три
години лишаване от свобода 2/към момента на извършване на деянието подсъдимият Д.Р.
не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер с влязла в
сила присъда и 3/Съдът намира,че за действителното поправяне и превъзпитание на
подсъдимият не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното им наказание.Съдът
намира,че самият факт на обвинението и наказателния процес,на осъждането и
налагането на определено наказание са от естество да окажат върху подсъдимият Д.Р.
и върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно
наказателно-поправително въздействие.При това „условното осъждане” притежава и
специфичен предупредителен момент,в смисъл,че запазва възможността за
привеждане в изпълнение на наказанието,в случай,че подсъдимият в изпитателния
срок извърши друго престъпление-нещо което ще окаже безспорно върху подсъдимият
Д.Р. съществено положително мотивационно
въздействие.
Съдът наложи на
подсъдимия Д.С.Р. следното наказание:
-на основание чл.195 ал.1 т.4 и т.5
във връзка с чл.194 ал.1 вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от 1/една/ година,като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага
изпълнението на наложеното наказание за срок от 3/три/ години.
При реализиране наказателната
отговорност на подсъдимият С.Р. съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието по чл.195, ал.1 т.4 и т.5 във вр.чл.194, ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.Съобразно критерия
на чл.93, т.7 от НК то е тежко и е с висока степен на обществена опасност.
При реализиране
наказателната отговорност на подсъдимият С.Б.Р. съдът взе предвид и подбудите
за извършване на деянието,както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства,с оглед индивидуализация на наказанието по смисъла на чл.54 от НК.
Причина за
извършване на деянието е проявено ниско правосъзнание,стремеж за лесно и бързо
облагодетелствуване по неправомерен начин.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са оказано съдействие в хода на проведеното
разследване,направени самопризнания,по-малко укорими подбуди свързани с тежкото
материално и социално положение,а отегчаващо отговорността обстоятелство-не
добри характеристични данни.
Наказателната отговорност на
подсъдимият С.Б.Р. е определена при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства над общоустановения минимум.По отношение на подсъдимият С.Б.Р. са налице предпоставките за прилагане
института на „условното осъждане” 1/наложеното наказание е под три години
лишаване от свобода 2/към момента на извършване на деянието подсъдимият С.Р. не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер с влязла в сила присъда и 3/Съдът намира,че за
действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимият Р. не е необходимо да
изтърпи ефективно наложеното им наказание.Съдът намира,че самият факт на
обвинението и наказателния процес,на осъждането и налагането на определено
наказание са от естество да окажат върху подсъдимият С.Б.Р. и върху останалите
граждани достатъчно интензивно репресивно наказателно-поправително
въздействие.При това „условното осъждане” притежава и специфичен
предупредителен момент,в смисъл,че запазва възможността за привеждане в
изпълнение на наказанието,в случай,че подсъдимият в изпитателния срок извърши
друго престъпление-нещо което ще окаже безспорно върху подсъдимият С.Р.
съществено положително мотивационно въздействие.
При определяне
наказанието на непълнолетният подсъдим С.Б.Р.,съдът първо замени по реда на чл.63
ал.1 т.3 от НК санкцията предвидена за отделното престъпление в особената част
на НК и след това в така определените рамки индивидуализира наказанието,като
прецени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства-чл.54 от НК.
Съдът наложи на
подсъдимия С.Б.Р. следното наказание:
-на основание чл.195 ал.1 т.4 и т.5
във връзка с чл.194 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 8/осем/ месеца,като на основание чл.69 ал.1 от НК отлага
изпълнението на наложеното наказание за срок от 2/две/ години.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
При разглеждане
основателността на предявеният от Л.П.П. ЕГН ********** с адрес *** граждански
иск срещу подсъдимите Д.С.Р. и С.Б.Р.,Съдът приема,че размера на причинените на
гражданския ищец имуществени вреди се покрива с размера на претендираното от
него обезщетение в същия
размер.Кредитирайки заключението на вещото лице относно стойността на предмета
на престъпното посегателство и при липса на доказателства за пълно или частично
репариране на причинените щети,Съдът уважи предявения граждански иск до размера
на действително причинените вреди,явяващи се пряка и непосредствена последица
от престъплението.Обезщетението за претърпени имуществени вреди от гражданския
ищец следва да се присъди заедно с лихвата за забава,считано от датата на
извършване на деянието,до окончателното изплащане на сумата.
С оглед на тези
обстоятелства основният иск предявен към подсъдимите Д.С.Р. и С.Б.Р.,за
заплащане на Л.П.П. на обезщетение в размер на 1763,36лева,представляващо
претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди от инкриминираното
деяние се явява основателен в пълния му размер,така както е
предявен.Акцесорната към основния иск претенция за заплащане на законна лихва
върху главницата,считано от датата на увреждането/09.02.2018г./ до
окончателното изплащане на дължимата сума,се явява основателна и следва да се
уважи,така,както е предявена.Подсъдимите са осъдени да заплатят по сметка на
Каварненски Районен съд сумата от 70.53 лева,представляваща държавна такса върху стойността на уважения граждански
иск,както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът намира,че с
така наложените наказания биха били постигнати целите на наказателната политика
визирани в чл.36 от НК,както по отношение на индивидуалната,така и по отношение
на генералната превенция.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите са направените по делото
разноски в размер на 100,38/сто лева и
тридесет и осем стотинки/лева,като всеки един от тях следва да заплати по
50,19/петдесет лева и деветнадесет стотинки/лева.
Така
мотивиран,Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :