Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 06.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12408 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.М.К.
срещу З. „Б.и.“ АД за осъждането му да заплати сумите от 2 396.53 лева
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане и 60 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди от претърпяното на 08.10.2011 г. ПТП, ведно
със законната лихва от датата на причиняване на вредите до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че на 08.10.2011 г. пострадал при ПТП,
вследствие на което получил увреждания, обезщетени с влязло в сила решение по
гр.д. № 6489/2013 г. по описа на СГС. Впоследствие се наложило ищецът да прави
допълнително разходи за лечение, представляващи имуществени вреди, които
следвало да бъдат обезщетени от ответника.
К. претърпял и допълнителни неимуществени вреди, които не
били обезщетени от ответника и се дължали на влошеното му здравословно състояние.
От ответника е постъпил отговор, в който се излагат
доводи за недопустимост и неоснователност на исковете.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са искове с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ
вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В приложение
на нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца беше да докаже
непредвидимо влошаване на здравословното му състояние, което влошаване се
намира в причинна връзка с увреждането при ПТП на 08.10.2011 г., необхванато от
обезщетението, присъдено по гр.д. № 6489/2013 г., както и за новонастъпили след
исковата молба от 15.05.2013 г. увреждания: преболедувани пневмонии, еректилна
дисфункция, енцефалопатия, херния на подбедрица и разкъсани мускулни влакна на
дясна раменна става и дискова херния.
Основният
спор по делото е съсредоточен около наличието на причинна връзка между
описаните увреждания и процесното ПТП.
Съгласно
чл. 147 от ГПК до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са
могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно или да твърдят
нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да представят
доказателства за тях.
При същите
обстоятелства страните могат да твърдят нови обстоятелства или да представят
нови доказателства до приключване на съдебното дирене във въззивното
производство, съгласно чл. 266 от ГПК.
Относно твърдението
за право на обезщетение за прекарани белодробни заболявания и пневмонии съдът
взе предвид епикризата на л. 24 от делото, издадена на 18.04.2016 г., от която
е видно, че К. е прекарал многократно пневмонии, последната преди четири
години. В приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза,
изготвена от вещото лице д-р С. се установява, че след посочената дата не са
били налице данни за белодробни заболявания. Отбелязана е диагноза в епикризи
от 2011 г. микробелодробна тромбоемболия, без потвърждение за тромбоемболичен
процес в белия дроб.
Състоянието
на дихателните органи на К. е взето предвид както от първата, така и от
въззивната инстанция при обсъждане на дължимия размер на обезщетението.
Това се
отнася и до еректилната дисфункция. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Следва да се отбележи, че не е било необходимо ищецът изрично
да е предявил иск за обезщетяване на това увреждане. Заболяването е установено
в хода на производството по гр.д. № 6489/2013 г., посочено е и в писмените
бележки на представителя на ищеца, а в решение от 15.01.2016 г. съставът на СГС
е определил размера на обезщетението, като приел, че това увреждане е в причинна
връзка с ПТП от 08.10.2011 г. Намаляването на размера на обезщетението от
състава на САС, неотчитайки това заболяване, е било основание за касационно
обжалване, но не поражда право за ищеца да търси обезщетение за това в отделно
производство.
Мускулната
херния на лява подбедрица е описана като увреда, подлежаща на обезщетяване по
гр.д. № 6489/2013 г., като същата е била описана при преглед на 05.11.2014 г.
(така вещото лице д-р С. в приетата по настоящото дело съдебно-медицинска
експертиза). Хипотрофията на мускулатурата на левия долен крайник е описано
като усложнение, настъпило в хода на амбулаторното лечение в решение от
15.01.2015 г. по описа на СГС І-10 състав.
Що се
отнася до разкъсаните мускулни влакна на дясно рамо, характерът на увредата не
предполага възникването й след 18.05.2015 г., когато са приключили устните
състезания пред въззивната инстанция, за да се твърди нововъзникнало увреждане,
намиращо се в причинна връзка с ПТП на 08.10.2011 г.
В
изготвеното от вещото лице неврохирург заключение е отбелязано, че диагнозата
травматична енцефалопатия е поставена след ЕЕГ изследване на 14.01.2014 г. и е
записано състояние след ПТП и тежка черепно-мозъчна травма и посттравматична
енцефалопатия. При този вид увреждане задължително настъпвали необратими
нарушения на мозъчните функции и болните имали неврологични, психични и
ендокринни симптоми – парези, смущения в говора, засягане на черепно-мозъчни
нерви. В анамнезата нямало оплаквания, характерни за черепно-мозъчна травма.
Каквито и да било данни за мозъчна увреда липсвали и в медицинската
документация.
Вещото
лице д-р С. е категоричен, че травматична дискова херния в гръбначния стълб,
която да представлява усложнение, настъпило в резултат на ПТП на 08.10.2011 г.
не е налице. Освен че не е била диагностицирана в нито един медицински документ
след пътния инцидент на 08.10.2011 г., това увреждане не могло и д ас еполучи
при установения механизъм на ПТП – падане на пода в автобус в посока напред.
Нещо повече, оплаквания от болки в кръста, крака или в гръбначния стълб ищецът
не е имал в продължение на четири години след инцидента. Поради това причинна
връзка между това заболяване и ПТП липсва.
Ищецът не
доказа нововъзникнали (след 18.05.2015 г.) усложнения, които не са били
обезщетени по заведеното през 2013 г. гр.д. № 6489/2013 г. по описа на ВКС или
представляват непредвидено усложнение, налагащо уважаване на иска.
Относно
иска за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение
на заболявания, съдът намира следното:
Представените
по делото 74 на брой фактури са за закупени в периода края на 2011 г. – 2012 г.
лекарства и медицински консумативи за превръзки на оперативни рани, антибиотици
за възпалителни процеси на горните дихателни пътища в съчетание с отхрачващи
лекарства. Според вещото лице д-р С. ищецът е приемал и препарати за високо
артериално налягане, язва на дванадесетопръстника; за подобряване състоянието
на имунната система; за стеатоза на черния дроб; за обезболяване на оплаквания
в кръста и лумбалния пояс.
Съдът
намира, че този иск следва да бъде частично уважен, тъй като ищецът е извършил
разходи за лечение, представляващи имуществени вреди, намиращи се в пряка
причинна връзка с процесното ПТП и данни те да са били претендирани от
ответника и съответно заплатени от него липсват.
Тъй като
не се доказа всички разходи да са във връзка с уврежданията – язва, високо
кръвно налягане, болки в кръста и лумбалната област, съдът счита, че това
обезщетение следва да бъде определено по реда на чл. 162 от ГПК – в размер на
1 800 лева. Сумата се дължи от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане.
При този
изход на спора разноски се дължат на ответника, който единствен е поискал
такива и е представил доказателства за извършването им.
Представителят
на ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
от 5 000 лева, което е основателно. Определено по правилата на чл. 2, ал. 5, чл.
7, ал. 2, т. 2 и ал. 8 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., възнаграждението за
процесуално представителство и защита по иска с размер 60 000 лева е
2 916 лева и следва да се присъди в този размер. Възнаграждението за
защита по иска за сумата от 2 396.53 лева, определено по правилата на Наредба
№ 1/2004 г. възлиза на 597.31 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
ответника се дължи възнаграждение в размер на 148.68 лева. Съдът не намира
основание да определи възнаграждения, по-високи от нормативно определените,
като броя на проведените съдебни заседания предполага добавяне на 100 лева за
всяко такова, проведено след второто по ред. Нормата на чл. 7, ал. 8 от Наредба
№ 1/2004 г. е приложена при определяне на горепосочените хонорари.
Поради
това на ответника се следват разноски на обща стойност 3 064.69 лева.
Ответникът
дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 72 лева държавна такса.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.М.К., ЕГН ********** срещу З. „Б.и.“ АД, ЕИК********иск с правно основание
§ 22 от ДР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 60 000
лева обезщетение за неимуществени вреди, получени при ПТП на 08.10.2011 г. и неприсъдено
по гр.д. № 6489/2013 г. по описа на СГС, І-10 състав или за нововъзникнали
непредвидими усложнения, изразяващи се в преболедувани пневмонии, еректилна
дисфункция, енцефалопатия, херния на подбедрица и разкъсани мускулни влакна на
дясна раменна става и дискова херния.
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ДР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) З. „Б.и.“ АД, ЕИК********,със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Е.М.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 800 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи за лечение, ведно със законната лихва от 11.10.2016 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
2 396.53 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е.М.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК********,със седалище и адрес на
управление *** сумата от 3 064.69 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ДР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) З. „Б.и.“ АД, ЕИК********,със седалище и адрес на управление ***
да заплати по сметка на СГС сумата от 72 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: