Р
Е ШЕ Н И Е
№
гр.София, …..…/30.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, в закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА
РАДЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 11634 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - З.” АД – длъжник по изпълнително дело № 20198440400473/2019 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег.
№ 844 в КЧСИ, против постановление от 25.07.2019 г., с което съдебният
изпълнител е отказал да намали допълнителното присъединено адвокатско
възнаграждение с постановление 16.04.2019 г. в размер на 72 лева в полза на
взискателя „ДЗИ-О.З.“ ЕАД. Излагат се доводи, че претендираното допълнително
възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото и обстоятелството, че единствените предприети от взискателя
действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, с посочване
в нея на способа за изпълнението. Не счита, че за определяне размера на
адвокатското възнаграждение в случая е приложима Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/, доколкото
наредбата се прилагала към дела с по-висока правна и фактическа сложност.
Поради това моли съда да намали общия претендиран размер на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, като му присъди
единствено претендираното възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно
240 лева.
Оспорва
се и начислената и събрана от длъжника пропорционална
такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ/
ТТРЗЧСИ/, като неправилно изчислена, тъй
като при изчисляването ѝ не следвало да се взема предвид размерът на
събраното адвокатско възнаграждение като вземане за разноски в рамките на
изпълнителното производство. Евентуално, моли съда да намали размера ѝ
пропорционално на намаления размер на адвокатското възнаграждение. Прави се
искане за присъждане на разноски в производството по жалбата.
Взискателят по изпълнителното дело „ДЗИ
- О.З." ЕАД, изцяло оспорва жалбата, като сочи, че претендиралите размери
на възнагражденията по чл. 10, т.1 и т. 2 от Наредбата, попадат изцяло в
рамките на предвидения с наредбата минимум, като всяка от сумите е
претендирана, ведно с начисления ДДС. Счита, че по делото са налице достатъчно
действия по процесуално представителство и съдействие на взискателя, които да
обосноват претенцията за изплащане на адвокатско възнаграждение, предвидено в
чл. 10, т. 2 от Наредбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя в настоящото производство.
В мотивите си
по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител излага становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и представените по делото доказателства, намира следното:
Производството
по изпълнителното дело № 20198440400473/2019 г. по описа на ЧСИ С.Я.
е образувано на 19.02.2019 г. по молба
на „ДЗИ - О.З." ЕАД, чрез адвокат Б.. Приложен е оригинал на изпълнителен
лист и е поискано да се образува изпълнително дело за събиране на присъдените
на основание чл. 411 от КЗ в негова полза суми, а именно: 215 лева – регресно
вземане за изплатено от взискателя обезщетение за вреди по преписка 44010211702294,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.06.2018 г. до изплащането
ѝ, и сумата от 410 лева – разноски производството. Направено е и искане
за присъждане на разноски по делото – адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнителното дело, в размер на 240 лева с ДДС.
По
делото са извършени следните изпълнителни действия: длъжникът „ЗАД ОЗК - З.” АД
е поканен да изпълни доброволно задължението на 20.02.2019 г., извършена е
справка при Национална агенция за приходите относно наличието на евентуални
задължения на длъжника към бюджета, по нарочни молби поради неплащане в срока
за доброволно изпълнение от 12.04.2019 г. и от 15.04.2019 г. от взискателя, са
извършена справка относно наличните банкови сметки на длъжника, е наложен запор
по банковите сметки на длъжника в „О.Б.“ АД.
Вследствие
наложения запор, „О.Б.“ АД превела по сметката на ЧСИ Якимов сумите от
1 236,20 лева и 1 003 лева.
Наред
с тези действия, по изрична молба от страна на взискателя от 15.04.2019 г.,
съдебният изпълнител, с постановление от 16.04.2019 г., е присъединил за
събиране в производството допълнителен адвокатски хонорар по чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/Наредбата/ в размер на 72 лева. Вследствие отправеното от страна
на длъжника възражение, ЧСИ е издал постановление от 25.07.2019 г., с което, на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е отказал да намали размера на приетия за
събиране адвокатски хонорар за взискателя по делото.
При
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Депозираната
жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК
(аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по
тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Според
настоящата съдебна инстанция Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения се прилага към всички възнаграждения,
получавани от адвокати, регистрирани и практикуващи в Република България,
съгласно българското законодателство. С наредбата се определя минималният
размер на адвокатското възнаграждение, както в съдебни, така и в изпълнителни
производства, като съгласно пар. 1 от ДР на Наредбата, за непредвидените в тази
наредба случаи, възнаграждението се определя по аналогия. Критерият, по който
следва да се определи дали наредбата е приложима или не, е дали лицето,
извършващо процесуалното представителство, притежава качеството „адвокат“ и дали осъществява възмездно
представителство в хода на производството, за което са представени
доказателства, а не дали случаят се отличава с правна и фактическа сложност.
Последната характеристика се взима предвид, наред с други фактически
обстоятелства, като критерий при извършване на преценка относно това, дали
размерът на претендираното възнаграждение е справедлив.
Неоснователни
са възраженията на длъжника по изпълнителното дело, че възнаграждението по чл.
10, т. 2 от Наредбата не се следва на взискателя по изпълнителното дело, тъй
като последният реално е предприемал действия единствено по образуване на
изпълнителното производство, но не е извършвал действия в хода на
изпълнителното производство. Видно от приложения към делото препис на книжата
по цитираното изпълнително дело, взискателят е предприемал действия чрез
процесуалния си представител в хода на изпълнението /молба за проучване на
банкови сметки на длъжника и за налагане на запор върху открити негови банкови
сметки/, които действия са били насочени към събиране на вземането и дори са
дали резултат, като вземането е събрано в пълен размер на 22.04.2019 година. В
този смисъл, следва да се приеме, че по делото в действителност са извършвани действия
от страна на процесуалния представител на взискателя, с цел удовлетворяване на
парични вземания, по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата.
Съгласно
възприетото в т. 2 от ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 год. по т. д. № 3/2015 г.,
на ОСГТК на ВКС, дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят
авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника
възниква материално - правно отношение за възстановяването им. По силата на това
правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка
с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има
съответното задължение да ги възстанови.
Аналогично, за да бъде взето предвид като разноски по изпълнителното
дело от съдебния изпълнител, адвокатското възнаграждение следва преди това да е
заплатено от взискателя, което подлежи на установяване с надлежни доказателства
– било то платежно нареждане или разписка, обективирана в договора за правна
защита и съдействие, или оформена като отделен документ.
От
приложеното копие от изпълнителното дело се установява взискателят реално да е
извършил разноски по заплащане на адвокатското възнаграждение по изпълнително
дело № 20198440400473 срещу длъжника ЗАД ОЗК З. АД както по
образуване на изпълнителното дело в размер на 240 лева, така и допълнителни
разноски, претендирани с молба от 15.04.2019 г. в размер на 72 лева, тъй като и
в двата платежи документа – фактури са цитирани номерата на щетата, във връзка
с която са платени сумите, който номер съвпада с номера на щетата, посочена в
изпълнителния лист .
Поради
това, в полза на взискателя е възникнало вземане за тези разноски срещу
длъжника в размер на сумата от О.312 лева, вкл. и атакуваното допълнително
възнаграждение в размер на 72 лева.
Частично
основателна обаче е жалбата срещу определената пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Според
настоящата съдебна инстанция, при определяне на
„паричното вземане“ и „събрана сума“, въз основа на която се изчислява
размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се включат и
разноските на взискателя (ако са доказани) за адвокатското възнаграждение за
представителство в рамките на изпълнителното производство. Под употребеният в
т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“ следва да се разбира както паричното
вземане, предмет на изпълнение в изпълнителния процес, посочено в изпълнителния
лист като титул, удостоверяващ правото на принудително изпълнение на
взискателя, така и разноските на взискателя в рамките на изпълнителния процес,
за които няма издаден изпълнителен лист, но които подлежат принудително
изпълнение на основание постановлението за разноски в изпълнителното
производство. Вземането за тези разноски е парично вземане и за събирането му
се прилагат общите правила. То е вземане, което е различно от това, за което е
издаден изпълнителния лист, но правилата за събиране на двете вземания – това
по изпълнителния лист и това по постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат,
са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с оглед характера на
вземането. Следователно, за събиране на вземането на взискателя за разноски за
адвокат ще се дължат онези такси разноски по изпълнението, които биха се
дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за събиране
на което е образувано принудителното изпълнение. Това се потвърждава от случая,
когато притезанието, за което е издаден изпълнителен лист, не е парично. В
последната хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са различни от
тези за събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното дело. За
разноските на взискателя за адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление
и това е изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става
освен непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по постановлението
на ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от
способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се
наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично
вземане. Изпълнителното производство не може да приключи преди да се
удовлетвори вземането на взискателя за разноски по постановлението на ЧСИ,
независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист.
(в този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на
ВКС). В подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с
която при определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26
от Тарифата изрично са изключени определени разноски на взискателя по
изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени
направените от него разноски за адвокат.
С
оглед гореизложеното, Съдът намира, че дължимата такса по т. 26 от Тарифата
следва да се определи на основа събраните суми, посочени в призовката за
доброволно изпълнение и в постановление от 16.04.2019 година, като се включи и
адвокатското възнаграждение за взискателя.
Същевременно
обаче, видно от данните по делото, ЧСИ неправилно е определил размера на
дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, с оглед размер насъбраната
парична сума, а именно – 955, 73 лева (сумите по изпълнителния лист и дължимото
адвокатско възнаграждение, без авансовите такси – забележка 4 от т.26 от
ТТРЗЧСИ). Дължимият размер на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата е 95,73
лева. Над този размер до определения размер в запорното съобщение до третото
лице – 114,69 лева постановлението за разноски следва да се отмени.
Относно искането за разноски в
настоящото производство.
Частният
жалбоподател е поискал присъждането на разноски за настоящото производство.
С
оглед възприетото становище за частична основателност на жалбата, искането
следва да бъде оставено уважено до размер на сумата от 5 лева.
Водим
от горното, СГС, Търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по
жалба на „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - З.” АД – длъжник по изпълнително дело № 20198440400473/2019 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег.
№ 844 в КЧСИ постановление от 25.07.2019 г., с което съдебният изпълнител е
отказал да намали определения размер на пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ,
като ОТМЕНЯ постановление за разноски по делото, инкорпорирано в съобщение
от 19.04.2019 г. и запорно съобщение от 19.04.2019 г. в частта относно
определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ ЗА
СУМАТА НАД 95,73 лева – пропорционална такса по т.26 от
Тарифата.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.” АД –
длъжник по изпълнително дело № 20198440400473/2019 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег.
№ 844 в КЧСИ, против постановление от 25.07.2019 г., с което съдебният
изпълнител е отказал да намали допълнителното присъединено адвокатско
възнаграждение с постановление 16.04.2019 г. в размер на 72 лева в полза на
взискателя „ДЗИ-О.З.“ ЕАД и да измени постановлението за разноските от
16.04.2019 г. и обективираното в запорното съобщение от 19.04.2019 г. задължение за пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ (до размер на
сумата от 95,73 лева).
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
– на страните по производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.