№ 3691
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110206734 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН
Образувано е по жалба от Л. А. Д., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №22-4332-005798/07.04.2022г., издадено от Д Д Д - Началник Сектор в
СДВР, Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са му
наложени наказания „Глоба” в размер на 1000,00 /хиляда/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП,
като на основание Наредба I3-2539/17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на 10
/десет/ контролни точни след влизане в сила на наказателното постановление.
В депозираната жалба са релевирани бланкетни доводи за незаконосъобразност на
издадения санкционен акт. Формулирана е молба за цялостната му отмяна.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Възползва
се от правото си да даде обяснения, в които излага собствена версия за събитията.
Представлява се от адв. А, който поддържа жалбата. Навежда доводи за несъответствие на
детерминираните в наказателното постановление фактически констатации с обективната
действителност. Сочи, че жалбоподателят е пристъпил към управление на своя автомобил,
тъй като изключителни обстоятелства, свързани с необходимостта да освободи гаражен
изход, са наложили това поведение. Обосновава хипотеза на крайна необходимост, по
смисъла на чл.13 от НК. Моли съда за снизхождение.
Въззиваемата страна Началник Сектор СДВР, ОПП - СДВР, редовно призована, не
изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото
1
закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по
същество тя се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и по различни от изложените в нея
аргументи.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 24.03.2022г., около 22:35 часа, Л. А. Д. управлявал лек автомобил „А”, с рег. № Х
Х Х по платното на ул.”Ф Ж К”, гр.София, в посока от ул.“Н М“ към ул.“Н“. Когато
достигнал до участък от пътя, разположен пред административен адрес ул.”Ф Ж К”№86, той
бил спрян от служителите на Отдел „Специализирани полицейски сили“ – СДВР –
свидетелите Д. С. Д., Б. О. З. и колегите им Д А., ДБ и Д И, назначени като автопатрул с
позивна 470, които изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред в
района. Докато установявали по документи самоличността на водача, полицейските органи
се усъмнили, че същият е употребил алкохол, поради доловен, излъчван от него специфичен
мирис. По този повод те потърсили съдействие от Отдел „Пътна полиция“ - СДВР. На
подадения сигнал на място се отзовал полицейски екип в състав - свид.С. Ц. С. и колегата
му В. Н. А., които поканили водача да се подложи на тест с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510”, с фабричен № ARNА 0148, за установяване наличието на алкохол в
издишания въздух. Предвид отказа на Д. да бъде тестуван на място свид. А. му издал талон
за медицинско изследване с №0006072, връчен му на 24.03.2022г., в 23:45 часа с указания, че
следва да се яви във МБАЛ „Света Анна“ най-късно до 40 минути.
На същата дата - 24.03.2022г., свид. С. Ц. С. съставил на въззивника акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на описаните по- горе дата
и място управлява лек автомобил „А”, с рег. № СВ Х Х, като при проверка „отказва да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство…”. Отразил, че на водача е издадена
заповед за прилагане на принудителни административни мерки и талон за медицинско
изследване. В АУАН като съответна на изложената фактология по нарушението била
вписана разпоредбата на „чл.174, ал.3 от ЗДвП”. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя и двама свидетели, посочени като очевидци на поведението му – Д. Д. и Б. З.,
след което бил предявен на Д., който го подписал и получил препис от него. В АУАН не
били вписани възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН по преписката също не
постъпили такива.
В изпълнение на издадените му с талона за медицинско изследване указания, в 00:15
часа, на 25.03.2022г. Д. посетил посочената му лаборатория към МБАЛ „Света Анна“ и
доброволно предоставил кръв. Резултатът от изследването сочел 1,09‰ съдържание на
алкохол в кръвта.
2
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление №22-4332-005798/07.04.2022г. от Д Д Д –Началник Сектор към Отдел
„Пътна полиция” при СДВР, с което при почти цялостно възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта и допълване на обстоятелството, че е изготвен „ПХЕ (протокол за
химическа експертиза) №116/25.03.2022г. с резултат от кръвна проба 1,09 промила, както и
че водачът е „управлявал МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително“, квалифицирано като нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя била
наложена „Глоба” в размер на 1000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12 месеца. Наказателното постановление било връчено на наказаното лице на
12.05.2022г. Жалбата срещу този акт била подадена чрез наказващия орган на същата дата,
видно от положения щемпел за входящ номер.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните по делото свидетели Д., С., З., А., частично Н. и М и частично обясненията на
жалбоподателя, както и в писмените доказателства по делото: талон за изследване
№0006072, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 25.03.2022г., протокол за
химическо изследване №116/25.03.2022г. от Алкохолна лаборатория към МБАЛ „Света
Анна - София“АД, докладна записка от 24.03.2022г., справка – картон на водача Д., Заповед
№513д-2509/21.04.2015г. на Директора на СДВР, Заповед №8121к-13318/23.10.2019г. на
министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, писмен отговор от ГДНП – МВР, вх.№124974/17.06.2022г., с
приложение копие на протокол №59-64-22/16.02.2022г. за периодична проверка на
анализатор за алкохол в дъха, отговор от ОПП – СДВР, вх.№128814/22.06.2022г., с
приложение извлечение от дневник за отразяване на резултатите от използване на
технически средства за 24.03.2022г., ведно с извлечение от паметта на „Алкотест дрекер
7510“ с №ARNA 0148, отговор от УМБАЛ “Света Анна“ с приложения медицинска
документация, изготвена по повод посещението на жалбоподателя в Алкохолната
лаборатория на 25.03.2022г., отговор от Български институт по метрология (БИМ), вх.
№137576/01.07.2022г. по описа на СРС, с приложения – удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, отговор от ОПП – СДВР, вх.№138892/04.07.2022г. с приложение
разпечатка от РСОД за поверена техника на служител и инструкция за ползване на Алкотест
Дрегер 7510, писмен отговор от ОПП – СДВР, вх.№152267/21.07.2022г. с приложения –
ежедневна форма на отчет, копие на ежедневна ведомост и копие на месечен график на
екипите.
Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите С. и Д., като ги
намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за съставяне на
АУАН и провеждането на предхождащата го проверка. Актосъставителят С. е категоричен,
че относно обстоятелствата, при които е спрян водачът, се е водил по информацията,
3
предоставена му от заварените на място свои колеги. Същевременно е допълнил
възприятията си за поведението на жалбоподателя и въз основа на лични наблюдения след
отправената към него покана да се тестува с техническо средство, респ. заявения от Д. отказ
в тази насока, обусловило съставянето на АУАН. Така изложеното от С. намира
потвърждение и в спомените на свид. Д. – очевидец на събитията. Убедителни са двамата и
относно превозващ се пътник в управляваното от водача превозно средство, което частично
се припокрива с твърденията на свид. М за присъствието му на мястото на проверката,
макар да опровергава версията му, че не се е качвал в автомобила на своя приятел.
Частичните пропуски и липса на спомени, заявени в показанията на свидетелите С. и
Д., съдът отдава на изминалия период от време и естеството на работата на свидетелите
(установяване на множество нарушения почти ежедневно, попълване на документация и т.
н.). Същите не са от естество да препятстват установяването на фактите относно реда за
съставяне на АУАН, ползваните в тази насока документи и процедурата по установяване на
виновния водач. Те дават и ясна представа, при какви обстоятелства е протекла контролната
дейност спрямо въззивника, респ. за какво по същността си деяние е инициирана
административнонаказателната процедура срещу него.
Не компрометира стойността на обсъдените по- горе доказателствени източници и
неспособността на другите разпитани по делото лица - свидетелите З. и А., да възпроизведат
ясен спомен за проверката, обяснена със значимото отстояние на тези факти от момента на
провеждане на разпита им пред съда. Доколкото присъствието им на мястото на
контролната дейност се открива като твърдение и в показанията на свидетелите С. и Д., то
съдът не разглежда като формално лаконично заявеното от З. и А., че потвърждават
участието си в нея, макар да не се ангажират с детайли.
Съдът обсъжда като относими към предмета на доказване показанията на свид. Н.
само доколкото последната е категорична, че няма спомен да е присъствала при провеждане
на проверка на водача Д. на датата и мястото, посочени в АУАН и НП. Така формулирано
изявлението опровергава твърденията на защитата за участие в състава на един от екипите
на МВР на служител на институцията от женски пол, който можел да потвърди версията,
застъпвана от жалбоподателя, за обстоятелствата, при които е пристъпил към управление на
моторното си превозно средство.
С внимание решаващият орган подхожда и към разпита на допуснатия по искане на
въззивника свидетел М, като приема, че те остават изолирани от формираната по делото
доказателствена съвкупност и са дадени единствено, за да обслужат защитната теза. Изводът
се налага предвид констатираните противоречия между заявеното от свидетеля и налагащите
се от другите доказателствени източници факти. Така, според М, автомобилът на приятеля
му се е придвижвал на заден ход в посока към ул.“Н М“ - обстоятелство, дадено в пълен
контраст с установеното по делото, дори заявеното от жалбоподателя. Не следва да се
възприеме като достоверно и твърдението за извършвано от М наблюдение отстрани на
действията на неговия близък, доколкото подобни факти не са споделени от другите
свидетели, а разпитваният не е разпознат от свид. Д. и свид. С., в чиито сведения съдът няма
4
основание да се съмнява, като превозващото се лице на пътническото място в автомобила
при спирането му от полицейските органи. Без разумно обяснение останаха и твърденията
на свидетеля за обстоятелствата, при които Д. е предприел управление на автомобила и
липсата на други неупотребили алкохол лица наблизо, които да му окажат съдействие, още
повече предвид твърденията на М за близки контакти с персонала на заведението, пред
което са се развили събитията и допълненото от него, че именно собственикът на същото
минути след проверката е закарал лично въззивника до МБАЛ „Света Анна“. По изложените
съображения съдът изключва обсъжданите гласни доказателствени средства от
материалната основа, върху която гради своите изводи.
На обсъждане съдът подлага и обясненията на жалбоподателя. Съобразявайки
двояката им природа, приема, че те съответстват на обективната действителност единствено
в частта си относно твърдението за извършено управление на МПС след употреба на
алкохол и релевирания на място пред органите на реда отказ за подлагане на тест с
техническо средство. Като средство за защита обаче съдът ги прочита досежно
обстоятелствата, наложили това поведение, доколкото в тази си част, каза се, те остават
изолирани от приетите за достоверни показания на полицейските служители, а разкриват
противоречия дори с показанията на свид. М.
Съдът не обсъжда като относимо към предмета на доказване по делото и
представеното копие на списък с трафични данни, доколкото то не предлага информация за
дата на генериране и автора на оригинала, така че да може да бъде проверено, поради което
и не може да се изключи версията да е генерирано единствено с цел да обслужи защитната
теза.
Обективни данни в подкрепа на възприетата от съда фактология се съдържат и в
писмени доказателства, събрани по делото, в частност докладната записка, талона за
изследване, протоколите, изготвени във връзка с предприетото от въззивника посещение на
Алкохолна лаборатория към МБАЛ „Света Анна – София“ЕАД за предоставяне на кръв за
изследване, както и отговорите на ОПП – СДВР относно служителите, назначени в наряд за
обслужване на територията, в която попада ул.“Ф Ж К“, в гр. София, състава на екипа на
ОПП – СДВР, посетил мястото на проверката на жалбоподателя, техническото средство, с
което му е предложено да се тестува и неговите характеристики. В своята цялост така
изброените документи разкриват идентичност със заявените пред съда спомени на
разпитаните полицейски служители, допълват ги и се намират с тях в хармонично единство.
Така представените по делото писмени доказателства отразяват проверката, като
предпроцесуална дейност, предхождаща съставянето на АУАН и предоставят възможност за
безпротиворечиво установяване на обстоятелствата по делото. Анализът в съвкупност на
гласните и писмените доказателства формира у съдебния състав еднозначни и категорични
изводи относно фактическите обстоятелства по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
5
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена проверка на
съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения
относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респективно издали
двата документа. Изрично с приложената по делото Заповед на министъра на вътрешните
работи № 8121з– 1632/02.12.2021г., с т.1.3.1 и т.3.6 е делегирана компетентност на
началника на сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР да издава
наказателни постановления и на полицейските органи при ОПП –СДВР да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-
годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна, обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност лицето от
формална страна.
Съставът на настоящата инстанция обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ
елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество,
от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административно
наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказващ
орган със съответния административнонаказателен спор и се иска от него да се произнесе по
същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно
нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление административното
нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде
6
описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни
признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така
следва да съществува правно единство между описаното като нарушение текстово и
цифрово в акта и в наказателното постановление.
Съставеният в конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не
отговарят на императивните изисквания на разпоредбата на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, доколкото отразените в иницииращия процедурата акт признаци на
административно нарушение разкриват флагрантни противоречия с ангажираната
фактология и приложената като съответна на нея правна квалификация в наказателното
постановление.
Пристъпвайки към изпълнение на задължението си да даде описание на твърдяното
нарушение и да очертае всички съставомерни обстоятелства, при които то е извършено,
актосъставителят в АУАН е извел твърдението, че водачът е управлявал МПС и след
спирането му за проверка е „отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA0148…”. В края на
обстоятелствената част на акта е описано издаване на талон за медицинско изследване с
направление за МБАЛ „Света Анна“. Така изложените факти са преценени като относими
към нарушение на нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която, именно, е отразена в цифровата
квалификация, вписана в АУАН. Същата предвижда ангажиране на отговорност в случаите,
в които водачът е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство
или откаже да се подложи на медицинско изследване за установяване съдържание на
алкохол в кръвта и намира приложение като субсидиарна хипотеза в случаите, в които
поради липса на съдействащо поведение от страна на водача не може да се установи
управление след употреба на алкохол или упойващи вещества над допустимите по закон
граници.
Административнонаказващият орган обаче, позовавайки се формално върху
новосъбраните доказателства за установена положителна концентрация на алкохол в кръвта
на водача след медицинското му изследване, без да обсъди спорните обстоятелства,
включително да прецени нуждата от съставяне на нов АУАН, за първи път с наказателното
постановление е приел, че жалбоподателят е „управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, включително”, доколкото резултатът от кръвната
проба, удостоверен в протокол за химическа експертиза, възлиза на 1,09 промила,
ангажирайки вече отговорността на Д. за нарушение на материалната норма на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП и санкционирайки го по реда на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Така приложените
разпоредби обаче въвеждат различно по своите обективни признаци нарушение спрямо това
по чл.174, ал.3 от ЗДвП, доколкото те са основание за ангажиране на отговорност в случай
на престъпване на забраната да се управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
С така описания подход съществено е изменена обстоятелствената част на
7
обвинението, без да съществува правно основание. Доколкото в акта за установяване на
административно нарушение се закрепват фактите такива, каквито са установени от
съответния контролен орган, като с тяхната констатация се поставят и рамките на
административното обвинение, формулировката им обвързва и административнонаказващия
орган при ангажиране на словесната и правна квалификация на съответното нарушение с
наказателното постановление. Недопустимо е със санкционния акт да бъдат въвеждани нови
обстоятелства, които не са били предявени на нарушителя с АУАН и спрямо тях да бъде
прилагана различна правна квалификация. В конкретиката на случая от описанието на
нарушението в АУАН се налага извод, че жалбоподателят, като водач на МПС, е
формулирал отказ да се подложи на изследване с техническо средство за наличие на алкохол
в издишания въздух. Същевременно, в НП е възприета различна спрямо това твърдение
хипотеза, че неправомерното поведение на Д. е реализирано посредством пристъпване към
управление на автомобил след употреба на алкохол с концентрация над допустимите
предели, престъпвайки изричната забрана, ситуирана в друга материална норма от
позитивното право. Така формулирано в двата акта обвинението не само създава неяснота
относно обстоятелствата по конкретно предявеното нарушение, но и разкрива недопустимо
противоречие между първоначалната теза на контролния орган и застъпваната от
наказващия такъв.
Изложените по- горе пороци кореспондират с нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от
ЗАНН. Подмяната на обвинителната теза от наказващия орган в частта относно изискуемите
признаци от обективната страна на едно деяние, пряко относими към неговата
съставомерност, едва на етапа на издаване на наказателното постановление е недопустимо,
доколкото предпоставя условия за непълноценно и неефективно упражняване на правото на
защита на нарушителя. Нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН се явява неприложима в случая,
доколкото се касае за различие в релевантните към отговорността факти. Последната е
относима към хипотези, в които при запазване рамката на установените с АУАН
обстоятелства, наказващият орган отстранява при издаването на НП допуснати
противоречия, които обаче не накърняват последователното и еднозначно възприемане на
фактите. Коментираните недостатъци на санкционния акт не биха могли да бъдат
отстранени от настоящия съдебен състав, доколкото неговите правомощия за лимитирани до
проверка за законосъобразност при обвързващото действие на принципа reformatio in pejus.
Тези пороци водят и до неопределеност на предмета на доказване и невъзможност за
проверка наличието на материално правните предпоставки за налагане на наказание. В
производството, на основание чл.63 от ЗАНН, въззивният съд може да потвърди или да
измени наказателното постановление, но не и да внася промени в правната квалификация и
във фактите, които я обосновават.
Въпреки изложените аргументи, с които обосновава процесуалната
незаконосъобразност на издадения санкционен акт и наличието на формални предпоставки
за неговата отмяна, с оглед пълнота на изложението съдът намира, че следва да предожи и
кратки мотиви по приложението на материалния закон, оспорен от жалбоподателя с оглед
8
възведените в жалбата му фактически твърдения. В тази насока и въз основа на събраните
доказателства – приетите с доверие гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, съдът намира, че по делото е установено категорично, че на посочената дата в гр.
София по ул. „Ф Ж К“, жалбоподателят Д. е управлявал конкретно индивидуализиран лек
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 на хиляда, а именно 1,09 на
хиляда, накърнявайки забраната на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като същевременно е реализирал
и нарушение, изразяващо се в отказ да се подложи на проверка с техническо средство за
установяване наличието на алкохол в кръвта, с което е консумирал състав на нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Дори и хипотетично да бъде възприета защитната му теза, че е искал да
отстрани пречките пред придвижването на друг автомобил в спешна ситуация, поведението
му не изпълва изискуемите характеристики на реализирано в условията на крайна
необходимост, тъй като най- малко не бе доказано, че е съществувала непосредствена
опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин. Въпреки тези фактически
установявания, непреодолимото вътрешно противоречие в тезата на наказващия орган
спрямо тази на актосъставителя, съчетано с формален и неотстраним порок в процедурата
по издаване на наказателното постановление, възпрепятства възможността за
законосъобразно реализиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите фази на
административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание са опорочени поради допуснати
съществени процесуални нарушения, с които е накърнено правото на жалбоподателя да
разбере същността на вмененото му административно нарушение, а това е препятствало
адекватното и пълноценно организиране на неговата защита. Ето защо, съдът намира, че
издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно и неправилно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-005798/07.04.2022г., издадено от
Д Д Д - Началник Сектор при СДВР, ОПП- СДВР, с което на Л. А. Д., ХХХХ на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба” в размер на 1000,00 /хиляда/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба I3-2539/17.12.2012г. на МВР е
постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точни след влизане в сила на наказателното
постановление, като незаконосъобразно и неправилно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административния
съд - гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10