Мотиви по
НЧХД № 265/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, изготвени на
30.06.2020 г.
Производството е наказателно от частен характер,
образувано по тъжба на В.Т.Р. с ЕГН **********
*** против П.Е.Е. с ЕГН ********** и К.А.Е. с ЕГН ********** ***, за това, че на 11.07.2019 г., около 20,00 часа,
на публично място – гр. Нова Загора, ул.“Марица“, пред дом № 15, П.Е.Е. в нейно присъствие я нарекъл „Василке,
боклук, здравей“, които думи били обидни
в контекста, в който били казани, и което е унизително за честта и
достойнството й - престъпление по чл.
148 ал.1 т.1 във вр. с чл. 146 ал.1
предл.1 от НК и на 11.07.2019 г., около
20,00 часа, на публично място – гр. Нова Загора, ул.“Марица“, пред дом №
15, К.А.Е. в нейно присъствие я нарекла
„Боклук си я, боклук, такава си, боклуци мръсни“, които думи били обидни в контекста, в който
били казани, и което е унизително за честта и достойнството й - престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 във вр.
с чл. 146 ал.1 предл.1 от НК.
В същото производство е приет за съвместно разглеждане
предявеният граждански иск от същата тъжителка срещу посочения по
горе подсъдим П.Е., за сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в душевни
страдания, психически стрес, емоционално неразположение и чувство на неудобство
в обществото като личност, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието – 11.07.2019 год. до окончателното изплащане на задължението.
В същото производство е приет за съвместно разглеждане
предявеният граждански иск от същата тъжителка срещу посочената по горе
подсъдима К.Е., за сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в душевни
страдания, психически стрес, емоционално неразположение и чувство на неудобство
в обществото като личност, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието – 11.07.2019 год. до окончателното изплащане на задължението.
В съдебно заседание тъжителката лично и чрез своя процесуален представител – адв. М. поддържа
обвинението, така както е предявено. Поддържа се в пълен размер и предявения
граждански иск. Иска се присъждане на разноските.
Подсъдимите не се признават за виновни, не дават
обяснения по случая и молят да бъдат оправдани.
Процесуалният им представител, адв. Д. моли съда да постанови
присъда, с която да признае подсъдимите за невиновни, да ги оправдае по
повдигнатото обвинение и отхвърли предявения граждански иск. Алтернативно
счита,че бил налице маловажен случай по смисъла на чл.9 ал.2 от НК,ако се
приеме че е осъществен престъпния състав на същото престъпление и на това
основание подсъдимите отново да бъдат оправдани.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.
301НПК, съобразно чл. 14 и 18 НПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Съдът следва да отбележи, че
материалите по делото, формиращи доказателствената съвкупност, са твърде
оскъдни, но са еднопосочни, като формират цялостен извод за описаната по-горе
фактическа обстановка. Следва да се отбележи и че подсъдимите се ползваха от
правото си да не дават обяснения по случая, което също допринесе за намаляване
обема на доказателствената маса.
Подсъмимият П.Е.Е. е роден на *** ***,
български гражданин, разведен, неосъждан, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********.
Подсъдимата К.А.Е. е родена на *** ***,
българска гражданка, вдовица, неосъждана, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********
Подсъдимият П.Е. е син на подсъдимата К.Е..
Служебно известно на съда е, че тъжителката от една
страна и подсъдимите от друга са роднини
по сватовство, по смисъла на чл.76 от СК. Подсъдимият П.Е. и дъщерята на
тъжителката Р. са съпрузи. В настоящия момент те са разделени и водят
бракоразводно дело, което се намира във ВКС на РБ.
По този повод отношенията между страните са се влошили
от преди повече от година, заради това съдът намери за установен несъмнено
семеен конфликт между подсъдимите от една страна и тъжителката и нейното
семейство от друга страна. Това обстоятелство се потвърди и от приложените към
писмо №УРИ-306000-1122/10.02.2020г. на Началник РУ – Нова Загора докладни
записки – 3 броя. Видно от същите, за
периода от 01.01.2020 г.до 11.07.с.г.в РУ Нова Загора са получени сигнали и са
извършени три проверки по повод възникнали ситуации между тъжителката и
подсъдимите. Първият сигнал е от 17.01.2020г. и по повод възникнал
конфликт/скандал, при който подсъдимият Е., идвайки да остави детето в дома на
съпругата си К., са разменили помежду си обидни реплики, както и към родителите
на К.. Били са съставени протоколи за предупреждение. На 02.04.2020г. е получен
сигнал от подсъдимите, които се явили заедно с тригодишния син на подсъдимия Е.
- Е. и отивайки на място на адреса на тъжителката, са установили, че съпругата
на подсъдимия Е., К., я няма там и не желаят на друг да предадат детето, тъй
като трябвало да го предадат лично на нея. Третият случай е по постъпило
заявление от подсъдимия Е. за неизпълнение на съдебно разпореждане от съпругата
му, като са снети обяснения от страните.
По делото, в качеството на свидетели бяха разпитани К.Р.
- съпруг на тъжителката и Д.К.- съсед на тъжителката. Свидетелят Р. заяви в с.з.
от 30.01.2020г., че на 11.07.2019г., подсъдимият Е., заедно с майка си, довели
детето, за да го предадат на неговата майка, около 20 часа. Подсъдимият
изхвърлил обувките на детето на улицата, “защото били евтини“. Детето се
разплакало, свидетелят бил на терасата, на около 5 метра от улицата, а
тъжителката излизала в този момент на улицата. Подсъдимият нарекъл първоначално
свидетеля „боклук“, а след това и по адрес на тъжителката използвал същата
дума. /Заведеното по този повод от свидетеля НЧХД бе прекратено по негова
молба/. След това се качил в автомобила си и заедно с майка си си заминали. Свидетелят
твърди, че тъжителката нищо не е казвала по адрес на подсъдимите, само попитала
намиращите се в близост съседки, дали са чули казаното от подсъдимия.
Свидетелката Д.К. заяви в с.з. от 30.01.2020г., че
била очевидец на случилото се, но не
може да каже на коя дата е било. Свидетелката се намирала на улицата, когато са
дошли до дома на тъжителката подсъдимите. К.-съпругата на подсъдимия Е. излязла,
за да посрещне детето, в който момент подсъдимия Е. изхвърлил маратонките на
детето в средата на улицата. К. отишла да ги прибере и тръгнала да се прибира. “В
този момент В. /тъжителката/ излиза, защото К. плаче. П. казва: В., здравей, боклук
и гаден смях направи. Тръгна към колата на майка си. Тя шофираше и тя каза: боклук
си, такава си, боклуци мръсни. Тази свидетелка заявява още, че другата съседка,
с която разговаряла била по-възрастна и не е сигурна, дали е чула обидните думи
и е разбрала, какво става. Тази свидетелка заяви още, че полицейските органи са
идвали често, за да предотвратяват конфликти между двете страни.
Горецитираните гласни доказателства, въпреки, че са
дадени от съпруг и съседка на тъжителката, не се опровергават от другите
събрани доказателства по делото. Те не си противоречат помежду си и съдържат
подобни факти и обстоятелства. Поради това, съдът счита, че следва да им даде
пълна вяра и да ги кредитира като обективни, още повече, че те кореспондират и
с докладните записки на полицията. Поради това съдът заключи, че следва да
приеме за установена тази фактическа обстановка, с краен извод, че на 11.07.2019г. в гр. Нова Загора, до дома на
тъжителката, около 20 часа, подсъдимите в нейно присъствие са я нарекли с думата „боклук“- подсъдимия Е.
и „боклук си я, боклук, такива са, боклуци мръсни“-изречени от подсъдимата Е..
Изводът за чистото съдебно минало на подсъдимите,
съдът направи въз основа на приложените по делото справки за съдимост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимите са годни субекти на осъщественото деяние,
защото са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да
ръководят своите постъпки /не се събраха доказателства за противното/. Подсъдимите
са се намирали под влияние на кумулирани негативни чувства към тъжителката от
продължително време, дължащи се на семейния конфликт между страните.
Осъществените от подсъдимите деяния, макар и формално
да разкриват обективните и субективни признаци на предвиденото в закона
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК,
доколкото се установи използването на гореописаните думи и изрази с обидно
съдържание от подсъдимите по отношения на тъжителката, не е престъпно по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Това е
така, защото неговата обществена опасност е явно незначителна. Поначало, за да
бъдат признати подсъдимите за виновни, респективно, за да съставлява едно
деяние престъпление, не е достатъчно то само формално да осъществява
субективните и обективни признаци на съответния състав. Необходимо е деянието
да е в достатъчна степен общественоопасно, да накърнява сериозно обществените
отношения, които са предмет на наказателно правна защита. Така и разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК предвижда, че
деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, не е престъпно в две хипотези: когато поради своята
малозначителност изобщо не е общественоопасно или пък, когато неговата
обществена опасност е явно незначителна. В настоящия случай е налице именно
втората хипотеза - деянието се явява малозначително и поради явна
незначителност на обществената опасност на осъщественото от подсъдимите с
употребата на обидните изрази: „боклук“,“боклук си я, боклук, такива са, боклуци
мръсни“.
Действително, с разпоредбите на чл. 146 и сл. НК се
защитават важни обществени отношения, свързани с неприкосновеността на
личността, нейната чест и достойнство. Същевременно обаче, за да бъде
определено като престъпно конкретното поведение, то следва да покаже типичната
за този вид прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да оправдае
използването на методите и средствата на наказателното право. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е обща и принципно
погледнато същата е приложима за всички престъпления на Наказателния кодекс,
независимо от това, какви обществени отношения се охраняват с тях. Затова само
поради обстоятелството, че с дадена разпоредба от особената част на
Наказателния кодекс се охраняват важни обществени отношения, а в настоящия
казус такива, свързани с неприкосновеност на дадена личност и нейната чест и
достойнство, не може априори да бъде изключено приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Следва да се преценят и
всички обстоятелства, отнасящи се до изречените обидни думи, с оглед целта на
използваните действия от подсъдимите, значението на тези действия, обществената
стойност на засегнатите лични отношения, степента на тяхното увреждане. Още
повече, че тези, макар и важни, обществени отношения във връзка с охраната на
дадена личност и нейната чест и достойнство, в конкретния случай са били засегнати
в една относително незначителна степен, като те са повлияни от семейните конфликтни отношения. За да бъде
определено като престъпно едно конкретното поведение, то следва да покаже
типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, в
степен, в която да е обосновано използването на санкционните средства на
наказателното право и да ги направи обществено приемливи.
В случая съдът счете, че с оглед на конкретното
поведение на подсъдимите към пострадалия, обществените отношения, предмет на
наказателноправна защита, са били накърнени в изключително незначителна степен,
което обуславя извода, че въпросните деяния по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК не са престъпни. За да
изгради извода си за незначителност съдът отчита обстоятелството, че се касае
за деяния, които са били причинени в обстановка на влошени семейни отношения
между страните, постоянно възникващи скандали при всяко предаване на детето, в
които участие вземат и двете страни. Следва да се отчете и обстоятелството, че
в конкретния случай е използвана една единствена дума - „боклук“, а очевидци са
били ограничен брой лица - в случая две
лица, които неведнъж са ставали свидетели и преди това на подобни сцени. Т.е, .обидните
думи са станали достояние на малък брой хора. Отделно от това, следва да се
отчете и че подсъдимите са с чисто съдебно минало, липса на лоши
характеристични данни и за двамата, а подсъдимата Е. е и в напреднала възраст.
Безспорно, при преценката, дали се касае за явна незначителност на обществената
опасност на деянието по смисъла на чл.
9, ал. 2 НК, следва да се държи сметка и за обстоятелствата и данните, свързани
и със степента на обществена опасност на личността на дееца / Тълкувателно
решение № 113 от 16. XII. 1982 г. по н. д. № 97/82 г., ОСНК, Решение № 114 от
8.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 40/2011 г., I н. о., НК, Решение № 245 от
16.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 219/2009 г., III н. о и др/. В настоящият случай е налице изключително
ниска степен на обществена опасност на личността на подсъдимите. Съдът взе
предвид и процесуалното поведение на подсъдимите. Също и обстоятелството, ноторно
известно на съда, че на този етап
родителските права върху роденото от брака на подсъдимия Е. и съпругата
му К. дете Е., са дадени на бащата и той, заедно с майка си полага грижи за
отглеждането и възпитанието му.
Предвид на всички гореизложени обстоятелства, сочещи
на изключително незначителна степен на обществената опасност на деянията и на самите
извършители, съдът прие, че в настоящия случай същите определят липсата на
престъпност в него и са налице всички законови предпоставки за приложението
на чл. 9, ал. 2 от НК.
Предвид гореизложеното
и на основание чл. 304 от НПК съдът призна подсъдимите за невиновни в
извършването на престъпните деяния, за които им бяха повдигнати настоящите
обвинения, поради маловажност на случая по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и ги оправда по тези
обвинения.
С оглед признаването на подсъдимите за невинни, не
следва същите да заплащат разноските, представляващи държавна такса от 12 лева.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК.
Предявени са граждански искове за заплащане на
обезщетение от подсъдимите за нанесените обиди на тъжителката, в качеството и
на граждански ищец. Твърди се, че са нанесени неимуществени вреди, подлежащи на
поправяне. Следователно предявения иск е с правно основание на чл.45 от ЗЗД.
Настоящият съд счете, че двамата подсъдими са
осъществили престъпния състав на чл.148 ал.1 т.1 във вр.с чл.146 ал.1пр.1 от НК, но поради незначителност на деянията ги оправда в наказателната част на
обвинението.
Приемайки, че са нанесени обиди от страна на
подсъдимите по адрес на гражданския ищец
в гореописаната фактическа обстановка, съдът счита, че са налице всички
елементи на деликтната отговорност. Автори на деянията са подсъдимите, в
резултат на тяхно противоправно поведение са накърнени честта и достойнството
на ищцата.От това следва,че е налице и причинно-следствена връзка между
деянията и вредоносния резултат.
Съдът следва да отчете всички обстоятелства по
конкретния случай, както и да приложи принципа на справедливост визиран в чл.52
от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение. Безспорно, ставайки
адресат на подобни думи и изрази, макар и с един корен и смисъл, ищцата се е
почувствала засегната, защото думата „боклук“ по адрес на човек, представлява
обидна дума и нейното поведение и претенции говорят за това. От друга страна,
извършителите са ограничили изказа си в
използването само на тази дума, поради което и с оглед съдебната практика съдът
счита, че с оглед приблизително еднаквата тежест на деянията, следва да се
осъдят да заплатят на ищцата обезщетение по 500 лева всеки от тях. В останалата
част за разликата до 1500 лева, съдът намира претенцията на ищцата за
прекомерна и следва да я отхвърли като неоснователна.
Подсъдимите дължат и законната лихва върху присъдената
сума от датата на увреждането - 11.07.2019г..
С оглед горното подсъдимите следва да се осъдят да
заплатят и по 50 лева държавна такса върху уважената част от двата иска.
Водим от тези мотиви, съдът постанови присъдата си и решението
по гражданските искове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: