№ 203
гр. Варна, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000629 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на ЗД
„Бул Инс“ АД със седалище гр.София срещу решение № 260140 от
19.07.2021г. по търг.дело № 782/20г. по описа на Окръжен съд – Варна,
търговско отделение, в частта му, с която застрахователното дружество е
осъдено да заплати на ЦВ. СТ. Д. обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на ПТП на 11.03.2019г., причинено от водача на лек
автомобил „Фолксваген“ с рег.№ В 7249 НК, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със
законната лихва, за разликата над 15 000лв. до присъдените 25 000лв.
В жалбата се оспорва приетия от съда размер на присъденото
обезщетение като се твърди, че същото е прекомерно и противоречи на
принципа на справедливостта. Сочи че съгласно заключенията и на двете
съдебно-медицински експертизи, при процесното ПТП ищецът е получил
едно единствено травматично увреждане – счупване на малкия пищял на
лявата подбедрица. Травмата не е лекувана оперативно, а консервативно, с
поставяне на гипсова имобилизация, свалена на деветия ден след поставянето
и. Позовава се на заключенията на двамата експерти за периода на
1
възстановяване от получената травма – 15 – 20 дена според доктор М, 1 – 1.5
месеца според Д, както и че към момента функцията на крайника е
възстановена без дефицит. Твърди че определеното обезщетение за една
травма, лекувана консервативно, от която ищецът се е възстановил напълно за
около един месец, противоречи на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, не е
съобразено със социално икономическата обстановка в страната, явно е
несправедливо и противоречи на морала. Счита че обезщетение в размер на
15 000лв. би било справедливо.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната от него част и да постанови друго, с което искът за обезщетение
за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 15 000лв. до
присъдените 25 000лв. Претендира направените по делото разноски. В
депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител,
поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна ЦВ. СТ. Д. от гр.Долни Чифлик, в депозиран в
срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност
на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната от
застрахователя част. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
от ЗА. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален
представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от ЦВ. СТ. Д. срещу ЗД
„Бул Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв.
в резултат на пътно-транспортно произшествие на 11.03.2019г., причинено
виновно от Н Б Ю при управление на лек автомобил с рег.№ В 7249 НК, при
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, ведно със законна лихва. Предмет на въззивно обжалване е
решението на първоинстанционния съд само в частта му, с която е
застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 15 000лв. до 25 000лв., ведно със
законна лихва. Първоинстанционното решение в частите му, с които искът за
2
обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата 15
000лв. и с която същият иск е отхвърлен за разликата над 25 000лв. до 35
000лв. е влязло в сила.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че
пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 11.03.2019г., вината на водача Нина
Юлиянова и механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е спорно,
че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който
е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от Юлиянова вреди при
управлението на лекия автомобил.
Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди.
По размера на обезщетението:
Не са спорни установените от първата инстанция травматични
увреждания: счупване на малкия пищял на лява подбедрица. Предвид
характера на контузията е поставена гипсова имобилизация, която е свалена
след деветия ден. Прилагани са обезболяващи. Лечението е завършило с
оздравяване, функцията на крайника е възстановена без дефицит и не се
очакват за бъдеще усложнения. Въззивният съд приема, че счупването на
малкия пищял на лява подбедрица обуславя трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за период от около месец – месец и
половина, посочен от експерта д-р Д в заключението на повторната съдебно-
медицинска експертиза, тъй като в тази част изводът на експерта напълно
кореспондира със събраните по делото гласни доказателства за реалния
период на възстановяване.
От показанията на разпитания по делото свидетел В С М, съпруга на
въззиваемия, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво,
кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема
за установено че Д. след произшествието е изпитвал силна болка и не е могъл
да стъпва на крака си, помагал си е с дървени патерици. След свалянето на
3
гипса кракът му е бил подут и го е болял, и при стъпване на него е накуцвал.
Докато е бил с гипс и първоначално след свалянето му свидетелката се е
грижила за съпруга си като му е помагала за всичко – къпане, хранене,
обличане. Според показанията на свидетелката около месец след
произшествието е продължило възстановяването от травмата, като и към
момента при натоварване или лошо време съпругът и се оплаква от болки в
крака.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 15 000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от Д. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е преживял в резултат на
претърпяното на 11.03.2019г. пътно-транспортно произшествие. Към момента
на ПТП ищецът е бил на 30 години. Получил е счупване на малкия пищял на
лява подбедрица, лекуван е консервативно. Възстановителният период е
продължил около месец – месец и половина, като към момента е налице
пълно възстановяване от травмата. Въззивният съд намира, че този размер
обезщетява обичайният период за възстановяване и обичайният интензитет
на болките и страданията. Доказателства за усложнения, за болки и страдания
с интензитет над обичайния няма по делото.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от
пострадалия неимуществени вреди обжалваното решение в частта му, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати на Д. обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 15 000лв. до 25 000лв. следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което искът за този размер да
бъде отхвърлен.
По претенциите за разноски:
С оглед изхода на спора пред въззивния съд следва да бъде изменен
размера на присъденото по реда на чл.38 ал.2 от ЗА възнаграждение в полза
4
на процесуалния представител на ищеца. Дължимото адвокатско
възнаграждение за първа инстанция е в размер на сумата 812.57лв. с ДДС,
поради което и решението на първата инстанция в частта му, с която е
присъдено адвокатско възнаграждение за разликата над тази сума до
1 354.29лв. следва да бъде отменено. С оглед предмета на въззивно обжалване
и изхода на спора разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на въззиваемия по реда на чл.38 от ЗА за въззивна инстанция не
следва да се присъждат.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и променения от
въззивния съд размер на уважената част от иска, дължимите в полза на
застрахователното дружество разноски за първа инстанция са в размер на
1 097.14лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Поради което и в
полза на застрахователя следва да бъде присъдена още сумата 548.57лв. С
оглед предмета на въззивно обжалване и изхода на спора направените от
въззивника разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 1 280лв.,
представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение следва да му
бъдат присъдени изцяло.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и намаления размер
на уважената част от иска за неимуществени вреди следва да бъдат изменени
и дължимата за първа инстанция държавна такса и разноски, заплатени от
бюджета на съда, възложени на застрахователя, поради което и решението в
частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати
държавна такса за разликата над 600лв. и разноски за разликата над 382.40лв.
следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260140 от 19.07.2021г. по търг.дело № 728/20г.
по описа на Окръжен съд – Варна, в частите му, с които ЗД „Бул Инс“ АД е
осъдено да заплати на ЦВ. СТ. Д. обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на ПТП на 11.03.2019г., причинено от водача на лек
автомобил „Фолксваген“ с рег.№ В 7249 НК, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със
законната лихва, за разликата над 15 000лв. до 25 000лв.; с която ЗД „Бул
5
Инс“ АД е осъдено да заплати на Адвокатско дружество В. и Бачева“
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за разликата над
812.57лв. до 1 354.29лв.; и в частта му, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС държавна
такса за разликата над 600лв. до 1 000лв. и направени от бюджета разноски за
разликата над 382.50лв. до 892.50лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЦВ. СТ. Д. от гр.Долни Чифлик срещу ЗД „Бул
Инс“ АД със седалище гр.София за обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на ПТП на 11.03.2019г., причинено от водача на лек
автомобил „Фолксваген“ с рег.№ В 7249 НК, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, за разликата
над 15 000лв. до 25 000лв.
ОСЪЖДА ЦВ. СТ. Д., ЕГН **********, от гр.Долни Чифлик,
ул.“Огражден“ № 5, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София,
ЕИК *********, още 548.57лв. /петстотин четиридесет и осем лева и петдесет
и седем стотинки/, представляваща направени разноски за първа инстанция и
сумата 1 280лв. /хиляда двеста и осемдесет лева/, представляваща направени
за въззивно производство разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6