Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1586 03.10.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти състав, в публично заседание на четвърти септември, две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Димитров
адм. дело номер 1282 по описа за 2019 година за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс:
Образувано е по жалба на В.А.Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – чрез адв. К. срещу Заповед № 19-0769-000958
от 30.04.2019г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, буква „б“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор В. ***, с-р Пътна
Полиция - Бургас - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
В сезиращата съда жалба се
излагат възражения, че оспорения индивидуален административен акт е
незаконосъобразен, тъй като при постановяване му е допуснато нарушение на
процесуалноправни норми. Посочва се, че за твърдяното в заповедта нарушение е
налице вина в самите проверяващи, които според жалбоподателя са поискали
проверката да бъде извършена с негодно и неодобрено по надлежния ред техническо
средство, за установяване на което обстоятелство се правят и доказателствени
искания. Сочи като нарушени и правилата за извършване на кръвен тест, като
оспорва връчването на протокол за това. Иска се отмяна на заповедта.
Ответникът – В. С.,
полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция, не се явява лично, не
изпраща процесуален представител. Изпраща писмено становище, като изразява
мнение за валидност и законосъобразност на оспорения адм. акт.
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за
форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По делото е установено, че длъжностно лице
от състава на с-р Пътна полиция при ОД на МВР Бургас е съставило АУАН,
серия АА, № 454390/27.04.2019г. за това, че на 27.04.2019г. В.А.Д., като водач
на МПС управлявал лек автомобил „Ауди А8“ с рег.№ СВ 1122 МВ, собственост на БМ
Лизинг ЕАД, като отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества
или техни аналози с техническо средство дрегер Дръг тест 5000. Заради отказа
бил издаден талон за медицинско изследване №0000917. По делото е представено копие
на цитирания АУАН и талон (л.7 и 8).
Предвид
установеното нарушение е била издадена процесната ЗППАМ № 19-0769-000958/30.04.2019г.
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. Обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя Д. на 15.05.2019г., за което е
направено отбелязване на гърба на същата (л.5 гръб). Недоволен от така
постановената заповед, жалбоподателят атакува същата с доводи за
незаконосъобразност, като твърди, че заповедта е издадена в нарушение на
процесуалния и материалния закони.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
При проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият
съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и
в законоустановената форма,
при спазване на административно производствените правила за неговото
издаване и в съответствие с материалноправните разпоредби.
Този извод се налага по следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт –
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Актът е
издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № 251з-209/18.01.2017
г. на директора на ОД на МВР - Бургас (л.36). По силата на чл. 165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени от министъра на
вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от
всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя
пътни превозни средства, като на основание чл.165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при
изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по
т.1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в
допустимите от закона случаи.
Съгласно чл.170, ал.1 от ЗДвП, контролът
по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и
издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните
служби по тази глава. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по б.„б“ се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната
компетентност.
Сезираният съдебен състав намира, че
оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания за
издаването по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като са описани факти относно
необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание – чл.22 от ЗАНН. Видно от съдържанието на самата заповед,
тя съдържа фактически основания – точно посочен АУАН на който се позовава
административният орган в оспорената заповед, дата и част на извършване на
нарушението, регистрационен номер на автомобила, установен по съответния за
това ред отказ за извършване на проверка с техническо средство и връчен талон
за изследване т.е., всички релевантни за приложимата правна норма факти са
надлежно посочени в заповедта. Те са и в последствие надлежно
доказани.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства
за извършено административно нарушение съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Т.е., освен основание за
реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, актът е
доказателствено средство, с което са констатирани обстоятелствата, послужили
като основание за налагане на принудителната административна мярка по реда на
АПК.
Актът за установяване на административно
нарушение е част от административната преписка по издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.
59, т. 4 пр. 1 АПК - цитиран е в обстоятелствената част на заповедта.
Последното не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За
целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта
за налагането й е самостоятелен административен акт, като жалбоподателят не се
е възползвал от процесуалните способи за оборване на изложените факти и
обстоятелства. Следва да бъде допълнено, че актосъставителят е изпълнил всички
свои служебни задължения, касаещи спорната ПАМ, като е предоставил на
жалбоподателя и талон за медицинско изследване (л.8), който не се оспорва от
жалбоподателя, че е получен от него, като не са ангажирани други доказателства
за установяване на факти и
обстоятелства, годни да оборят констатациите на длъжностните лица, към датата
на постановяване на заповедта, че лицето не се е явило за назначеното от
полицейския орган съдебно изследване.
Проверката за законосъобразност на акта
обхваща правните и фактически основания с приоритет на вторите. Според
теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на
фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване
на разпореждането. Данните по делото отричат извод в тази насока, тъй като
фактическите основания за издаването на акта не са опровергани, нито данните от
преписката поставят под съмнение истинността на приетите за установени от
органа факти, които категорично сочат, че Д. е управлявал моторно превозно
средство, отказал е по ирелевантни за производството причини да бъде изпробван
за употреба на наркотици и техни аналози с техническо средство и му е бил
връчен талон за изследване.
Законосъобразността на административния
акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Те
индивидуализират предмета на делото и от посочените в оспорената заповед факти
към момента на постановяването произтича правото на органа да постанови
административния акт.
Що се отнася до правните основания за
издаване на заповедта, същите могат да бъдат изведени от съдържанието на обжалваната
заповед. Съгласно чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП - временно се отнема свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач: " който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо
вещество, както и при отказ да бъде
проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване -
до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на медицинско изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи;
Чл. 171, т. 1 б. “б“ от ЗДвП съдържа
няколко хипотези, които са предвидени алтернативно и самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата /всеки от двата законово установени способа има отделно
практическо приложение и правно значение - отказът на водача да бъде проверен
по някой от тях, дават възможност за прилагане на ПАМ, ирелевантно от личните
му мотиви.
При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание, т.е. той действа при условията на обвързана компетентност.
Пред съда остана необорена фактическата
констатация на управление на МПС и отказ да бъде проверен с техническо
средство, нито се обори по Надлежния ред отразеното в талона за изследване
обстоятелство, че същият е бил изготвен и връчен на Д., без последният да се
възползва от възможността да извърши назначеното изследване.
Това поведение е фактическо основание за
прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/, тъй като деянието е
нарушение от обхвата на изрично посочените в ЗДвП, чл. 171, т.1 б.“б“
основания.
Задължението за обосноваване на
административния акт от фактическа страна е за органа - издател, който в
конкретния случай не е допуснал нарушение на административно производствените
правила, тъй като към момента на постановяване на спорния административен акт
са били налице всички фактически основания за постановяване на спорната
заповед.
Възраженията на жалбоподателя за допуснато
при издаване на заповедта съществено нарушение на процесуалноправните норми са
неоснователни.
Принудителната административна мярка е с
превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други
подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има
самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се
установява нарушението и от тези на НП, с което се налага административното
наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ,
предхожда налагането на административното наказание с правораздавателен акт на
административнонаказателна юрисдикция – наказателното постановление. Всеки от
тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици.
Принудителните административни мерки са форма на изпълнително-разпоредителна
дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна
принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна
репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С
налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма
(чл.171, т.1, б.“б“), а не санкционната норма, предвидена за нарушаване на
материалния закон и затова тя не е средство за реализиране на правна
отговорност.
В случая Съдът приема, че с налагането на
процесната ПАМ административният орган е осигурил както безопасността на
движението за другите участници в него, така е и преустановил административното
нарушение.
В настоящата хипотеза жалбоподателят –
адресат на оспорения индивидуален административен акт е упражнил ефективно правото
си на защита подавайки жалба срещу него и имайки възможността да представи по
образуваното съдебно производство допълнителни доказателства и да изложи факти,
за да обори констатациите на органа. Това в настоящото производство не е
сторено. Талонът за изследване е официален диспозитивен документ, предоставящ
правото да бъде извършено медицинско изследване, чийто резултат би освободил
жалбоподателя от административнонаказателна отговорност и би се явил основание
за отмяна на ПАМ. Жалбоподателят излага единствено отрицателен факт, че талонът
не му е връчен, който бива оборен от положения от самия него подпис, чието
авторство същият не оспорва.
Оспорената заповед е фактически обоснована
и не се установяват неизяснени обстоятелства, които да подложат на съмнение
необходимостта от налагане на ограничението спрямо конкретния адресат. В хода
на делото не са представени доказателства, преодоляващи квалификацията -
нарушител относно жалбоподателя, към момента на постановяване на заповедта.
Адресатът на заповедта правилно е определен в лицето на установения като
управляващ провереното МПС В.Д.. Срокът на действие на временната ПАМ е
дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правната норма, като
правилно е възпроизведен и в спорната заповед.
В обобщение се налага извод, за това, че
фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1 б.
„б“ ЗДвП е управление на МПС от страна на водача и отказ да бъде
проверен с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване.
За жалбоподателят стои налична
възможността да заяви връщане на СУМПС незабавно след изтичане на максимално допустимия
срок на принудителната административна мярка, респ. след решаване на въпроса за
отговорността, като самият орган е също задължен да следи това служебно.
Всичко изложено води съдебният състав до
извода, че оспорената заповед е материално законосъобразна, защото установените
от органа факти обосновават приложението на чл. 171, т.1 б.“б“ ЗДвП. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че жалбата е неоснователна.
Налично е отправено нарочно искане от ответната
страна за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство, като е
представено становище по съществото на спора от страна на Росица Паязова,
началник група АНД, ОПТП, профилактика и ПОВ в Сектор Пътна Полиция, към отдел
охранителна полиция, поради което в полза на ответника съдебният състав следва
да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата В.А.Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** срещу Заповед № 19-0769-000958 от 30.04.2019г. за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, издадена
от полицейски инспектор В. ***, с-р Пътна Полиция - Бургас - временно отнемане
на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** да заплати на ОД на МВР Бургас юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.172, ал.5 ЗДвП.
Административен съдия: