№ 2963
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря П.Д.Ш.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110201110 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на ЮР. К. СТ.
срещу Наказателно постановление № СО- Т-Ю-20-10-198/06.10.2020г., с
което на основание чл. 36, ал. 2 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията
за извършване на търговска дейност на територията на Столична община му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/
лева за нарушение на чл. 26, т. 1 от същия подзаконов нормативен акт.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, като релевира доводи, че е налице неправилно
приложение на материалния закон, поради неправилна квалификация на
нарушението. Твърди, че не е доказано същият да извършвал търговска
дейност на посочената дата, както и че не притежава качеството „ търговец“.
Намира, че в хода на административнонаказателното производство са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно по
съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН),
изразяващ се в присъствието само на един свидетел, без отбелязване на
1
неговото качество. Обсъжда се и липса на достатъчно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, с което била
накърнена нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Иска се отмяна на атакувания
санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от своя довереник - адв. Е. - САК, който поддържа жалбата с
изложените в нея аргументи. Твърди, че АНО не е доказал тезата си, че
жалбоподателя притежава издадено разрешително, което не е представил на
контролните органи, поради което се касае за осъществен състав на
нарушение по чл. 23, а не по чл. 26 от Наредбата. Моли за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна - Столична община, редовно призована, се
представлява от юрк. Т., който оспорва жалбата и пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 21.06.2020г., свид. Д.П.,Д.Г. и св. В.Х.-И., на длъжност „старши
инспектори” в Столичен инспекторат към Столична община извършили
проверка за спазване правилата за извършване на търговски дейности на
територията на Столична община. В изпълнение на своите контролни
функции те посетили и Южен парк, разположен в район „Триадица“, в гр.
София.
Около 12:30 часа обхождайки „Южен парк“, част I, пред пилоните на
НДК , проверяващите забелязали жалбоподателя, който се намирал зад
подвижна количка, откъдето предлагал за продажба варена и печена
царевица, минерална вода и детски пластмасови играчки. Ползваната от
жалбоподателя количка била разположена върху подовата настилка на
2
пешеходната зона и заемала около 4 кв. м. публична общинска собственост.
Въз основа на възприетото и в изпълнение на контролните си функции
контролните органи изискали от С. да им представи разрешение за ползване
на място за извършване на търговия на открито на терен - публична общинска
собственост, издадено от Кмета на Район „Триадица“ . С. обаче не представил
такова, тъй като не разполагал с такова. Контролните органи не извършили
проверка дали по отношение на С. има издадено такова разрешение, както и
не извършили контролна покупка, нито изискали пояснение, дали извършва
търговията в лично качество, или се намира в трудово - правни отношения с
трето лице - търговец.
Св. П. преценила, че поведението на С. представлява административно
нарушение, поради което съставила Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 20-10-198/21.06.2020г. срещу ЮР. К. СТ.. Като
нарушена била посочена разпоредбата на чл.26, т.1 от Наредба за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община (НРУИТДТСО).
Препис от така съставения АУАН бил връчен на нарушителя на датата
на съставянето му, като същият бил подписан без възражения.
Писмени възражения не постъпили в срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН на 06.10.2020г. Заместник - кметът на
Столична община, упълномощен със Заповед № РД - 09-2027/29.11.2011г. на
Кмета на СО, изменена със Заповед № СО - РД - 09-2540/12.12.2014г. на
Кмета на СО, издал и атакуваното НП № СО - Т-Ю-20-10-198/06.1.2020г., с
което на основание чл. 36, ал.2 и чл.35, ал.3 от НРУИТДТСО била наложена
„Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева.
Горната фактическа обстановка, според съда, се установява от
събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на разпитаните пред съда свидетели Д.М. П. ,
както и в приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля П., като обективни, логични
и последователни. От тях се извеждат факта на констатирана търговия на
открито от обекта, на който е заварен жалбоподателят при ползване за целта
3
на част от терен - публична общинска собственост, както и отсъствието на
издадено към момента на контролната дейност на С. разрешение от Кмета на
района. Категорично П. твърди в своите показания, че лично е възприела
предлаганите за продажба за стоки, като е намерила за житейски логично,
макар да не е извършила контролна покупка, че тяхното предназначение
именно за продажба на потенциални клиенти.
При извършената проверка, обаче контролните органи нито за
изследвали обстоятелството дали се касае за извършване на търговия, дали
завареното на място лице я извършва за своя или за чужда сметка, както и
дали изобщо има издадено разрешително, което е от съществено значение с
оглед правилното индивидуализиране на параметрите на отговорността и
преценка за наличие или липса на осъществен състав на административно
нарушение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и
т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
4
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта -
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение
на разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, доколкото видно от представения по
делото АУАН същият е подписан от двама свидетели, които от своя страна са
участвали при извършване на проверката и констатиране на нарушението.
Липсата на посочване на качеството на участвалия при съставяне на АУАН
свидетел, доколкото в случая не се разкрива хипотезата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН не опорочава процедурата.
Налице е съвпадение между изведените в АУАН фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично
отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото
нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност. Дори и да се приеме
за лаконично, въвеждането на относимите обстоятелства не нарушава
логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не
препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на
съответния състав от материална страна. Отразени са дата, място и конкретни
действия на жалбоподателя, които се отнасят към предявеното му нарушение.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от
извършване на нарушението, респективно - от откриване на нарушителя. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 -
месечния срок. Ето защо е спазен регламентът на чл. 34 ЗАНН досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
По изложените съображения Съдът намира, че при издаване на двата
акта са спазени административнопроцесуалните правила и не са налице
основание за тяхната отмяна на формално основание.
5
По приложението на материалния закон
Административнонаказателната отговорност на въззивника ЮР. К. СТ.
е ангажирана на основание чл. 36, ал. 2 и чл.35, ал.3 от НРУИТДТСО, като му
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева за
нарушение на чл. 26, т. 1 от същия подзаконов нормативен акт. Текстът
въвежда правило, адресирано до лица, притежаващи качеството „търговец“,
поради което и задължителен признак от състава на нарушението му се явява
особеното качество на неговия субект. Доколкото сред текстовете на
Наредбата съдържанието на понятието „търговец“ не е изведено, то същото се
изпълва от легалното определение в чл.1, ал.1 от Търговския закон ТЗ).
Според тази разпоредба „търговец е всяко лице, което извършва по занятие
някои от изброените в чл.1, ал.1 от ТЗ абсолютни /обективни/ търговски
сделки”. Една от тях, съгласно чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ е и покупката на стоки и
други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен
вид. За да се приеме, че сделката е търговска обаче, следва да бъде изпълнено
и второ кумулативно изискване, посочено от закона, а именно тя да се
извършва по занятие, т.е. дейността да се отличава с трайност, периодичност
и системност. Поначало търговец може да бъде, както физическо, така също и
юридическо лице. Съгласно чл.1, ал.3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице
образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се
водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал.1 (чл.1,
ал.1 от ТЗ). От кръга на търговците чл.2 от ТЗ изключва физическите лица,
занимаващи се със селскостопанска дейност, занаятчиите, лицата,
извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, осен
ако тяхната дейност може да се определи като предприятие, лицата,
извършващи хотелиерски услуги чрез представяне на стаи в обитаваните от
тях жилища.
В конкретния случай не е доказано, че С. отговаря на изискването за
особено качество на субекта на административното нарушение. Наказващият
орган носи задължението да събере убедителни доказателства относно
лицето, което със собственото си поведение е извършило нарушението, за да
пристъпи към ангажиране на неговата отговорност именно като извършител
6
на конкретното деяние. Тезата на наказващия орган в случая е изградена
единствено върху наблюденията на актосъставителя върху вида на
фактически извършваната от жалбоподателя дейност, свързана с продажба на
стоки на открито. Не са събрани обаче доказателства, че тази дейност е
предприета от него в личното му качество на търговец, т.е. за негова сметка и
в негова полза. Проверяващите необосновано не са предприели задълбочена
проверка, за да изяснят дали продаваните вещи и съоръженията, които са
ползвани за целта, са собственост на С., респ. дали приходите от дейността му
се отчитат като негови, или те се реализират от трето лице. В тази насока те
не са се възползвали от възможността да изискат сведения от самия
нарушител, както да съберат информация от органите на НАП относно
действащи за лицето трудови договори (в този смисъл и Р№2236/03.04.2018г.
по к.а.н.д.№1014/2018г., I к.с. на АССГ, Р№1260/28.04.2014г. по к.а.н.д.
№10058/2013г., XIII к.с. на АССГ, Р№7670/13.12.2017г. по к.а.н.д.
№9694/2014г. на АССГ, Р№7112/27.11.2017г. по к.а.н.д№7794/2017г., XII на
АССГ, Р№6326/06.11.2017г. по к.а.н.д№5675/2017г., XIII к.с. на АССГ).
Изложеното дотук указва повърхностен подход в процеса по събиране
на относим доказателствен материал, проявен от администратинонаказващия
орган, което е предпоставило и недостатъчна обоснованост на неговата
обвинителна теза. В случая изследване на обстоятелството относно лицето -
търговец, от чието име се извършва търговската дейност на открито, не е било
сторено, поради което и АНО не е изпълнил задължението си да изследва
всички факти и обстоятелства, което от своя страна е довело до издаване на
необоснован и порочен акт.
Предвид изложеното по- горе съдът приема, че възприетите от
административните органи фактически положения относно извършителя на
нарушението са останали недоказани , поради което този съдебен състав
намира, че отговорността на въззивника е ангажирана неправилно и в разрез
със закона, имайки предвид, че в настоящото производство носител на
тежестта на доказване е съответният наказващ орган.
На следващо място АНО неправилно е приложил материалния закон
ангажирайки отговорността на въззивника за извършено от него нарушение
на чл. 26 от Наредбата. Разпоредбата на чл.26, т.1 от НРУИТДТСО въвежда
правило, съгласно което всеки търговец при реализиране на търговия на
7
открито е длъжен да представи при поискване от компетентните контролни
органи разрешение за ползване на място върху терени публична общинска
собственост. Този документ се издава от кмета на съответния район на
Столична община след изпълнение на процедура, подробно разписана в чл.24
от Наредбата. Според чл.25 от същия подзаконов нормативен акт,
разрешението е със срок на валидност до 6 месеца. То е необходимо с оглед
законосъобразното реализиране на търговска дейност на открито, изводимо
от императивния текст на нормата на чл.23 от Наредбата. При съпоставка на
разпоредбите на чл.23 и чл.26, т.1 от НРУИТДТСО и тяхното граматическо и
систематично тълкуване, се налага извод, че двете въвеждат различни
правила за поведение, скрепени със санкция при неизпълнение. Текстът на
чл.23 от Наредбата налага търговията на открито да се реализира само при
наличие на издадено по надлежния ред, разписан в нормите на чл.24- 25 от
Наредбата, разрешение за това. Чл.26, т.1 от НРУИТДТСО, от своя страна,
визира хронологично последващо издаването на съответния акт (разрешение),
адресирано към търговците задължение, а именно извършвайки дейността,
попадаща в рамките на определението на чл.19 от Наредбата, при поискване
от контролните органи да представят разрешение от Кмета на съответния
район на Столична община, с което те предварително разполагат. Налага се
извод, че втората хипотеза може да възникне само при установено
бездействие на адресата на правилото - съответния търговец, обективирано
при наличие на вече валидно издаден акт, допускащ извършване на
търговската дейност, който иначе се намира в неговата фактическа власт.
Субект на задължението по чл.26, т.1 от НРУИТДТСО обаче не може да се
яви лице, на което никога не е издавано разрешение, независимо от това дали
то притежава качеството на търговец, респ. дали извършва търговска дейност.
Относителната самостоятелност на двете обсъждани материални правила за
поведение се потвърждава и от анализа на предвидените съответни на тях
санкции, ситуирани също в отделни норми, както следва: нарушенията на
чл.23 от НРУИТДТСО се наказват съобразно чл.36, ал.1 от Наредбата, докато
санкция за неизпълнение на правилото на чл.26, т.1 от същия подзаконов
нормативен акт е разписана в текста на чл.36, ал.2 от НРУИТДТСО.
В конкретния случай С. не е разполагал с процесното разрешително към
момента на извършване на проверката и не го е представил на контролните
органи, защото такова изначално не му е било издавано. Касае се за
8
обективна невъзможност същият да бъде представен на контролните органи
при неговото изискване, поради което и тази невъзможност не следва да бъде
вменена във вина на въззивника, доколкото поведението му, в случай че
бъдат установени безспорно другите кумулативно изискуеми негови
елементи, би било съставомерно по друг текст, а именно по чл.23 от
НРУИТДТСО (в този смисъл и Р№928/19.02.2014г., III к.с. АССГ, по к.а.н.д.
№8060/2013г., Р№7366/2014г., по к.а.н.д№5240/2014г. на XI к.с., АССГ,
Р№1290/28.02.2022г., по к.а.н.д. №11528/2021г. VIII к.с. на АССГ).
Като е приел, че при така установените факти се разкрива нарушение
по чл.26, т.1 от Наредбата, наказващият орган е допуснал неправилно
приложение на материалния закон, самостоятелно основание за отмяна на
издадения санкционен акт.
По тези причини и в настоящото производството съдът не разполага с
компетентност да допълва или подменя изразеното властническо изявление
на наказващия орган относно формата на изпълнителното деяние, механизма
на извършване на нарушението и неговата правна квалификация, още по-
малко да ги тълкува или извежда от събрания по делото доказателствен
материал, доколкото противното разбиране би поставило правомощията на
контролиращата инстанция в противоречие с принципа reformatio in peius и
по съществото си би представлявало изземване на компетентност. Въззивната
съдебна инстанция не би могла да позове на правомощията си по чл.63, ал.7,
т.1 от ЗАНН и да приложи друг материален закон, доколкото в случая се
касае не само до съществено изменение на фактите, които следва да бъдат
предявени изначално на привлеченото към отговорност лице, но и поради
обстоятелството, че за нарушението на чл.23 от Наредбата е предвидено по-
тежко наказание в санкционната норма на чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО,
съпоставено с относително определения размер на глобите, въведени с текста
на чл.36, ал.2 от Наредбата, имплицитно препращащ към правилото на чл.26,
т.1 от същата, предявено на жалбоподателя.
Съобразно споделените фактически и правни доводи, така протеклите
фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание,
макар да не са опорочени поради допуснати съществени процесуални
нарушения, отговорността на жалбоподателя е ангажирана неправилно,
9
поради което и така издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на делото съдът дължи произнасяне и по въпроса за
възлагане на разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата
препраща към реда, установен в чл.143 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). В конкретния случай на тази съдебна инстанция спорът е
разрешен благоприятно за Ю.С., доколкото се отменя издаденото наказателно
постановление, като се уважава претенцията на жалбоподателя. Въззивникът
е представляван от упълномощен адвокат в производството, поради което и с
оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери
приложение разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143,
ал.1 от АПК, съобразно която при отмяна на издадения акт подателя на
жалбата има право да получи разноските, сторени във връзка със заплащане
на адвокатско възнаграждение, които следва да се възстановят от бюджета на
органа, издал отменения акт. Видно от представените в съдебното заседание
документи (договор за правна помощ и списък с разноски) - на адвоката,
представлявал въззивника, е изплатена сумата от 300,00 лева за процесуално
представителство в настоящото производство. Така посочената сума от 300,00
лева следва да бъде заплатена от бюджета на Столична община по сметка на
жалбоподателя Ю.С..
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 134-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО- Т-Ю-20-10-198/06.10.2020г., с което на
основание чл. 36, ал. 2 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 26, т. 1 от същия
подзаконов нормативен акт
ОСЪЖДА Столична община (СО) да заплати по сметка на ЮР. К. СТ., ЕГН **********,
разноски в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи възнаграждение за
представлявалия го в производството адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- София град,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
10
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11