№ 49608
гр. София, 02.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110143313 по описа за 2025 година
С искова молба с вх. № 272512/12.08.2025г. ищецът Г. А. Й. е предявил против „*****
отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр.
чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия Договор за
паричен заем № 1192076/24.11.2024 г., сключен между страните поради противоречие със
закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК –
поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД –
поради противоречие с добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 372,12 лева,
представляваща недължимо платена сума от ищеца по нищожен договор за паричен заем №
1192076/24.11.2024 г.
Ищецът твърди, че на 24.11.2024г. чрез онлайн платформата на ответника „***** е
сключил с последния Договор за паричен заем № 1192076/24.11.2024 г., по който в полза на
ищеца е отпуснат заем в размер 1200 лева. Ищецът дължал връщане на предоставената сума
на 8 броя вноски, като възнаградителната лихва била посочена в общ размер на 304,10 лева.
Ищецът сочи, че се е снабдил с извлечение за извършените и предстоящите плащания по
процесния договор, в резултат на което е установил, че в погасителния план са включени и
допълнителни суми – неустойки, които не ставало ясно за какво се дължат. Чрез
включването на сумите за неустойка размерът на общия дълг нараствал до сумата от 2488
лева, което надвишавало отпуснатата главница с почти 1287 лева. Ищецът не разполагал с
копие от договора, като ответникът няколкократно отказвал да представи такова. В исковата
молба се поддържа, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като не е посочен коректно годишният процент на разходите, доколкото в него
не е включена неустойката. Освен това не било ясно какви разходи включва размера на
посочения ГПР, освен дължимата възнаградителна лихва, като по този начин потребителя
бил поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява какви суми
дължи. Поддържа, че неустойката по договора е такава за непредставяне на обезпечение и
същата следва да бъде взета предвид като разход по кредита, което в случая не е било
сторено. Същата съставлявала скрит добавък към възнаградителната лихва и невключването
й в разходите следвало да се приравни на непосочен ГПР. Непосочването на действителен
размер на ГПР съставлявало нелоялна търговска практика. Навежда довод, че с уговорената
неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер па ГПР в чл. 19, ал. 4
ЗПК. Счита, че самата неустоечна клауза е нищожна, тъй като чрез нея се прехвърля риска
от неизпълнение на задължението на кредитодателя по чл. 16 ЗПК да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя, като по този начин ответникът черпел права от
1
собственото си бездействие. Неустойката противоречала и на добрите нрави, тъй като чрез
се обезпечавало не главното задължение за връщане на заетата сума, а акцесорното
задължение за представяне на обезпечение и същата би се дължала дори и потребителят да е
изпълнява надлежно задължението си и без кредиторът да е претърпял вреди, т.е.
неустойката няма обезпечителна и обезщетителна функция. Поради това, неустойката
съставлява механизъм за генериране на допълнителни разноски, които е следвало да се
включат към ГПР, а и противоречала на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Излага доводи за
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави,
предвид прекомерния размер на лихвата от 50%. Предвид нищожността на процесния
договор, ищецът счита, че на основание чл. 23 ЗПК дължи връщането единствено на чистата
стойност на кредита (главницата) в размер на 1200 лева и всички суми над главницата са
недължимо платени. Ищецът твърди, че по договора е заплатил сума в общ размер на
1572,12 лева, поради което ищецът дължи връщането на сумата от 372,12 лева. Моли искът
да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени и разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане по чл. 190
ГПК, както и искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „*****, в
който оспорва исковете. Не оспорва, че страните са сключили процесния договор за паричен
заем. Ответникът твърди, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени
всички законови изисквания, с което оспорва доводите на ищеца. Поддържа, че вземането за
неустойка по договора за непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при
изчисляване на размера на ГПР. Посочва, че неустойката е индивидуално договорена между
страните като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след
сключване на договора и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на
задължението си, от което следвало, че към момента на сключване на договора потребителят
е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя
при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, с оглед на което ищецът
предварително е бил наясно с икономическите последици от сключваните договора за
кредит. Поддържа, че неустойката не съставлява скрито възнаграждение, независимо че
страните са се съгласили да се заплаща на части заедно с месечните погасителни вноски по
договора за кредит. Оспорва възнаградителната лихва да противоречи на добрите нрави,
доколкото същата е част от ГПР, като по отношение на последния е установен максимален
размер в ЗПК и към датата на сключване на договора възлиза на 66,10%, като от това
следвало, че размерът на договорната лихва е опосродено нормативно регулиран. Още към
сключването на договора за потребителя е бил уведомен за всички дължими суми чрез
индивидуално договаряне. Поддържа, че не е налице противоречие на договорната
неустойка с добрите нрави, поради изложените аргументи, свързани с индивидуалното
договаряне и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху
обстоятелствата, водещи до начисляването на неустойка и върху отпадането на това
вземане. Ищецът не бил предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора
от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна
кредиторът направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение и е
дал на кредитополучателя възможност и допълнителен срок да предостави обезпечение и да
не заплаща неустойка. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да
упражни правото си на отказ от договора по чл. 7 от същия, както и в Стандартния
европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от посочената неустойка, както и
че е имал възможност за удължаването на тридневния срок за предоставяне на обезпечение,
чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно
заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед. Оспорва да е налице някоя от
хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като излага, че клаузите в процесния договор са уговорени
2
индивидуално с потребителя. От липсата на пороци, които да водят до нищожност на
процесния договор, следвало, че е неоснователен и осъдителният иск за връщане на сумата
от 372,12 лева. Отделно от това оспорва твърденията на ищеца за заплащане по договора на
сума в общ размер на 1572,12 лева, като твърди, че общо заплатената от потребителя сума е
в размер на 1555,00 лева. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са
относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК,
под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, под
евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за целия Договор за паричен заем №
1192076/24.11.2024г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
2. Отделя за безспорни и ненуждаещо се от доказване следните обстоятелства: 1)
че между „***** и ищеца е сключен Договор за паричен заем № 1192076/24.11.2024г. с
твърдените клаузи, по който е отпусната сума в общ размер на 1200 лева за главница и
същата е получена от ищеца; 2) че в договора се съдържа клауза, предвиждаща заплащането
на ГЛП от 50.00%, като е била начислена и неустойка за непредставяне на обезпечение,
която не е била включена от кредитора като разход при изчисляване размера на ГПР; 3) че
при определяне размера на ГПР ответникът е взел предвид като разход единствено
уговорената между страните възнаградителна лихва.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесната клауза,
предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, както и клаузите,
определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на
договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР,
съответно, че клаузите не са неравноправни, уговорени са индивидуално, не съставляват
възнаграждение за кредитодателя и не излизат извън присъщите на неустойката функции.
С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за паричен
заем № 1192076/24.11.2024г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да
докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клауза,
предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера
на ГПР и ГЛП, а именно, че клаузите са равноправни, че не представляват скрито
възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на
включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по
чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е налице заобикаляне на закона и не
противоречат на добрите нрави.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника договор за паричен заем №
1192076/24.11.2024г.; че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в
патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника е без правно основание, т.е. без да е било налице годен
юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни
клаузи в договора за паричен заем № 1192076/24.11.2024г., въз основа на които са извършени
3
начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.
Искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е обусловен от обуславящия иск за нищожност,
доколкото в предмета на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата,
съответно наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на
обуславящия иск).
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената
им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника по делото да
представи заверени преписи на всички документи по преписка по договор за паричен заем
1192076/24.11.2024г. е основателно и следва бъде уважено.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно.
Вещото лице следва да отговори също така какъв е размерът на уговорената и начислена
неустойка по процесния договор за кредит, както и да посочи на кои дати ищецът е
извършвал плащания по договора, в какъв размер са тези плащания (общо и поотделно) и за
погасяването на какви вземания са отнасяни плащанията.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 05.02.2026г. от 13,40 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най- късно до първото по делото
заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите
справки, вкл. справка в счетоводството на ответника, да отговори на всички формулирани
въпроси в исковата молба, както и на въпросите, които са служебно поставени от съда в
мотивите на настоящото определение, като ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 350 лева,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. И., която да бъде уведомена за поставените задачи и да
бъде призвана за съдебно заседание след представяне на доказателства за внесен депозит
4
от ищеца, като в призовката бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не
по-късно от една седмица преди съдебното заседание с преписи за страните.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да представи заверен препис
от преписката по договор за паричен заем № 1192076/24.11.2024г., в т.ч. препис от процесния
договор и от общите условия към него, като ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при
неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и
обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца се изпрати и
препис от отговора на исковата молба и приложенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5