ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№........... 2020година град Свиленград
Свиленградският районен съд, ІІІ -ти наказателен състав на 19 август 2020
година в закрито
заседание в следния състав:
Председател:Добринка
Кирева
като разгледа докладваното от
Председателя Кирева ЧНД № 411 по
описа за 2020година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.4
НПК.
Образувано е по жалба
на „Kozmo Kimya Sanayi Ve Dis Tiscaret Limited Sirketi „/Козмо Кимия Санайи Ве Дъш Тиджарет Лимитет Ширкети/ със седалище и адрес
на управление –гр.Истанбул, Р.Турция
чрез пълномощника си адв-Фани
Божинова против Постановление от 01.07.2020г на прокурор от РП-Свиленград за
прекратяване на наказателното
производство водено по ДП № 423/2018г
по описа на РУ Свиленград,пр.преписка
№816/2018г. по описа на РП Свиленград образувано за престъпление по чл.172б,ал.1 от НК.
Претендира се отмяната на оспорения
прокурорски акт, поради неговата незаконосъобразност и връщане на делото на
прокурора. Конкретните оплаквания,
инвокирани с жалбата са ,че Постановлението на РП
Пловдив,не им е било връчвано ,а от там извода,че същото не е влязло в законна
сила,което било основание за отмяна на прокуроският акт .
В този смисъл обжалва
горецитираното постановление за прекратяване, като неправилно и
незаконосъобразно. Наличието на правен интерес в свое лице да упражни правото на жалба против
Постановлението на прокурор за прекратяване на наказателното производство, се
обосновава с твърдението дружеството„ Козмо Кимия Санайи Ве Дъш Тиджарет Лимитет Ширкети” да е притежателя на марката „KOZMO”, от тук и явяващо се пострадало ЮЛ от
конкретното престъпление.
Съдът, след като се
запозна с жалбата и наведените доводи в
нея, както и с оспореното постановление на прокурор, така също и с
материалите от досъдебното производство,
приема за установено от фактическа страна, следното:
На 18.05.2018г. в деловодството на
Митница Пловдив било получено писмо от адв.Фани Божинова в качеството й на
представител на горепосоченото турско дружество,с което информирала,че
дружеството „KOZMO” е собственик на марката „Кilltox“ и имали основания да
смятат,че били нарушени правата върху интелектуалната собственост,чрез вноса и
продажба на територията на Р.България на препарати –инсектициди в аерозолна
опаковка с марката „ all kill tox „. В писмото си адв.Божинова
предоставяла информация за производителя
и вносителя на стоките.
На 22.06.2018година в
Митница Пловдив били представени
документи за даване на допустимо митническо направление-режим „допускане за
свободно обръщение” на стоки,превозвани в товарен автомобил с рег.№ РВ 6131 РС
и №РВ 0163 ЕВ.Регистрина била и митническа декларация от 22.06.2018,с
която били декларирани 400кашона по
48броя или общо 19 200броя препарати за унищожаване на пълзящи и летящи
насекоми ,марка „ ALL KILL TOX”. Към декларацията били приложени и търговска
фактура от 20.06.2018г.; документ за статут,турска износна декларация №0125782
от която се установявало,че получател на стоките било дружеството „Ню Маркет
2006” ООД гр.София,а изпращач „Юзтюрк Евсел Козметик „ гр.Истанбул,Турция.В
хода на проверката документирана с Протокол за извършена проверка
№573/29.06.2018г. се установило,че в
превозното средство били натоварени 10палета,съдържащи 280бр.колети с по
4стека по 12броя или общо 13 440броя по 400мл. Препарат за унищожаване на
пълзящи и летящи насекоми марка „ ALL KILL TOX”. За разликата в броя на декларираните и фактически
наличните в превозното средство бил постъпил факс от изпращача,че 120бр.колети
не били натоварени и стоели във фабриката.
Тъй като било подадено
заявление от представителя на КОЗМО и на
основание чл.17,парг.1 от Регламент №608/2013г.на Европейския съюз , стоката/ 280бр.колети с по 4стека по 12броя
или общо 13 440броя по 400мл. Препарат за унищожаване на пълзящи и летящи
насекоми марка „ ALL KILL TOX”/ била задържана с разписка за задържане
№0010181/29.06.2018г.,като впоследствие била предадена на съхранение в склад на
Митница Пловдив.
За задържаната стока били
уведомени както подателя на сигнала адв.Божинова ,така и получателя на
стоката-„Ню Маркет 2006” ООД гр.София.
Получателя на стоката-„Ню
Маркет 2006” ООД гр.София подало
възражение до Началника на Митница Пловдив,в което сочи,че е вносител на
марката „ ALL KILL TOX” още от 2013година и дружеството било подало в
Патентното ведомоство на Р.България,заявка с вх.№151259 от 02.07.2018година за
регистрация на обемна марка за стоките и услугите в класове:05;35 и 39 от
МКСУ,като е приложил удостоверение за това. Соче,че съгласно чл.10,ал.1 от ЗМГО
„Правото върху търговската марка се придобива чрез регистрация,считано от
датата на подаване на заявлението”,което довеждало до извода,че именно
дружеството получател е фактическият собственик и ползвател на нерегистрината
до този момент обемна марка с формата на фалкона,съдържаща словесния израз„ ALL
KILL TOX”. Излага и доводи за неприложимост на цитирания Регламент,като по
същество е поискала задържаната стока да бъде освободена.
На 10.07.2018година в
Митница Пловдив било постъпило писмо от адв.Божинова,че стоките не са
оригинални с оглед на което да не се освобождават от митническите органи ,а
следвало да бъдат унищожени.
На 18.07.2018година по
идентичен начин е получена още една пратка
съсъ същият получател и стока-520броя колети или общо 24 960броя
препарати, декларирани с ЕАД,фактура от 13.07.2018година ,опаковъчен лист и турска износна декларация№0125733. Отново
била извършена щателна физическа проверка, документирана с Протокол за
извършена проверка №620/18.07.2018год.,като отново същите препарати били
неправилно декларирани. Същите били задържани с разписка за задържане
№00102016/18.07.2018г. и отново били уведомени ,както подателя на сигнала,така
и получателя на стоката.
В резултат на всичко изложено, представителят на Kozmo
Kimya Sanayi Ve Dis Tiscaret Limited Sirketi, подал сигнал до Софийска районна прокуратура с искане да бъде образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 172б ал.1 от НК.
С оглед данни за извършено престъпление на територията на РП – Свиленград, преписката е била изпратена по компетентност в РП – Свиленград.
По същата било образувано настоящото досъдебно производство.
Била изискана информация от Патентното ведомство относно регистрирани търговски марки за унищожаване
на насекоми - „All kill tox“ и „Кilltox“,както и дали имат официални представители ,като в
отговор на запитването от патентното ведомство е постъпил отговор,че Kozmo Kimya Sanayi Ve Dis Tiscaret Limited Sirketi е притежател на права върху словните и комбинирани марки,регистрирани
съгласно Закона за марките и географсикет означения и Мадридската спогодба за
международна регистрация на марки,съдържащи словния елемент „Кilltox“,като патентното ведомство не разполагало с информация за юридическите лица
или търговски представители на притежателите на марките.
Била
изискана справка относно задграничните
пътувания на товарни автомобили с горепосочените рег номера,като по ДП е
постъпила такава,видно от което в периода от 01.06.2018година до
18.07.2018година има 5 броя резултати.
Била
изискана справка от Митница
Пловдив,колко вноса на продукта „All kill tox“ е извършила фирмата получател преди
констатираните случаи на 26.06. и 18.07.2018г.,като е постъпил отговор,че
в периода 01.01.2009г. до момента имало
констатирани две нарушения/процесните две/,а дружеството е оформило 13броя
ЕАД-то за внос на препарати за унищожаване на летящи насекоми,като в 3бр. от
тях не е декларирана марка на продукта,в
1бр. е декларирана марка FILTOX и в 1бр. ЕАД
от 14.08.2017г. е декларирана марка „All kill tox“.
По
досъдебното производство са извършени разпити на свидетели в това число и
представител на пострадалото дружество св.Божидар Божинов, преупълномощен от
адв.Фани Божинова. На досъдебното производство обвинение не е повдигано.
В хода на извършеното разследване била назначена експертиза за нарушаване на търговска марка, със следните
поставени задачи към вещото лице:1. Дали знаците, които са поставени върху
инкриминираните вещи са идентични или сходни с регистрирани търговски марки?;2.
Ако са идентични или сходни за
регистрирани търговски марки, въвеждат ли в заблуждение потребителя за
произхода им ?;3. На кого са притежание тези търговски марки и адреси за кореспонденция
с право-притежателите ?; 4. Регистрирани ли са тези търговски марки на
територията на Република България?.
За обекта на тази търговска марка KILLTOX ,което вещото лице е констатирало,че е има регистрация № 78946 от 29.07.2005г.със срок на действие на марката до 2025г.- Притежание са на KOZMO KIMYA SANAYI VE DIS TICARET LIMITED SIRKETI, TR, Istanbul, null,
Gokevler Mah. 2312. Sok. No: 16 Ginza Corner Plaza C Blok D: 29, 34522 Esenyurt констатира сходство спрямо един
от надписите изписани по опаковките на инкриминираните стоки. Сходството в този случай се състоял в:а/ визуално различие на изписване на KILLTOX и ALL KILL TOX. Различието се състои в:
KILLTOX е една цяла дума, а ALL
KILL TOX са три отделни самостоятелни думи. При това положение не
може да се говори за общ корен – TOX.б/фонетично сходство във висока степен.Фонетично при
произнасяне думата KILLTOX и израза ALL KILL TOX звучат достатъчно
сходно. в/ смислово сходство между сравняваните обекти – двете
думи имат сходно смислово значение в
превод, до колкото корена/думата TOX изобщо може да
бъде преведена, тъй като на никакъв език
не означава нищо .г/цялостно различно впечатление, създавано от сравняваните марка/маркировка. От направения анализ било видно, че произтича сходство между двата обекта,
но начина по който е интерпретиран надписа
на инкриминирания продукт, давало основание да се счита, че това
сходство не било достатъчно да заблуди потребителя, въпреки силното фонетично
сходство.
Регистрирана била и
международна IR марка с действие на
територията на Р България, № 1097534 от 17.06.2011г. със
срок на действие до 2021г. Марката била 3D изображение на флакон с надпис KILLTOX INSECTICIDE AEROSOL.
Притежание на KOZMO KİMYA SANAYİ VE DIŞ TİCARET LİMİTED
ŞİRKETİ, TR, Hadimköy Mah.
Dr. Mithat Marti Caddesi No:22
Arnavutköy Istanbul (TR). По отношение на сравнителния анализ на обектите
констатирал сходство в степен, която не
била също достатъчна да подведе
потребителя. визуално сходство. Единственото
общо визуално възприятие между двата обекта бил синия цвят на флаконите, който
при това бил в различни нюанси. При
визуалното възприятие на инкриминирания продукт първично се възприемал големия
бял надпис ALL TOX и лимонено жълтата звезда, разположени в средата на флакона. Докато при
оригинала (обекта на марката), първично се възприемало тъмно оранжевото
излъчване на триъгълника с поместено в
него стилизирано изображение на комар и
надписа KILLTOX. Словния блок бил разположен в горния край на флакона,
което концентрира вниманието по-скоро върху този триюгълник. Разкъсването на двете думи ALL
и TOX изписани в
разляти бели букви със черен контур, от
дребно изписаната оранжева дума KILL, едновременно с това
разхвърлени в средата на
флакона, контрастира с златистата
стегнато изписана в стил „конд“ цяла дума KILLTOX, подчертана в тъмно оранжев контур и разположена в горната част на
флакона.
Присъствието на
разностранен правоъгълен триъгълник, обърнат с хипотенузата надолу, в
който в лимонено жълт цвят е поместен
надпис „ -1€“, върху процесния продукт, извиква
възприятие на стока от типа „за 1 лев“,
докато строгите надписи и подредените елементи върху фасадата на оригинала (обекта на марката), създава
респект и усещане за надежден и
качествен продукт.; б/ фонетично
сходство между изследваните обекти.;в/
смислово различие между изследваните
обекти.; г/цялостно различно впечатление, създавано от
сравняваните марка/маркировка.Така констатираното
сходство не било в степен достатъчна да
заблуди потребителя за произхода на стоките маркирани по този начин.В
заключение вещото лице и след извършено от него проучване чрез анкетиране сред 20
случайно избрани потребителя,при което нито един от тях не решил, че може да се заблуди от
показаните му изображения,същият мотивирайки се и с европейската практика и въз
основа на неговите анализи е заключил,че в конкретния казус
са визуални параметри, по отношение на които обаче сходството било
недостатъчно да заблуди потребителя. Дори по отношение на словната марка,
за другите показатели (освен фонетичния)
по които обичайно се правило сравнението –не било видно сходство в степен на
заблуда на потребителя.По отношение на обекта на 3D марката спрямо
инкриминираните продукти, определено сходството не било достатъчно да подведе
потребителя. Марките били притежание на :KOZMO KIMYA SANAYI VE DIS TICARET LIMITED SIRKETI, TR, Istanbul, null,
Gokevler Mah. 2312. Sok. No: 16 Ginza Corner Plaza C Blok D: 29, 34522 Esenyurt KOZMO KİMYA SANAYİ VE DIŞ
TİCARET LİMİTED ŞİRKETİ, TR, Hadimköy
Mah. Dr. Mithat Marti Caddesi No:22 Arnavutköy Istanbul
(TR). Марките били регистрирани и действат на територията на Република България. Марките са регистрирани като: национална марка и марка, регистрирана в страната по Мадридската спогодба, на която
България е посочена страна.В Патентното ведомство на Република България липсват регистрирани лицензионни договори за марките обект на експертизата.
С Постановление от
10.05.2019г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство по
ДП № 423/2018г по описа на РУ Свиленград, образувано за престъпление по
чл.172б,ал.1 вр с чл.26,ал.1 от НК,което постановление е обжалвано от
пострадалото ЮЛ в законнопредвидения за това срок.
С Определение
№231/31.05.2019г. постановено по ЧНД №368/2019г. по описа на РС
Свиленград,съдът е потвърдил обжалваното
постановление.
Същото е било обжалваното от
пострадалото дружеството,като с
Определение №254 от 18.07.2019г. по ВЧНД№411/2019г. по описа на ОС Хасково
,въззивната инстанция е отменила обжалваното Определение № 231 от 31.05.2019г.,
постановено по ЧНД № 368 по описа за 2019г. на РС – Свиленград и е отменила
постановление от 10.05.2019г. на РП – Свиленград за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 423/2018г. по описа на РУ – Свиленград ,в
резултат на което е постановила да се върне делото на РП – Свиленград за
продължаване на разследването съобразно дадените указания.
В мотивите на последното е
прието,че основният спор по делото бил съсредоточен върху въпроса дали е налице
сходство между веществените доказателства и притежаваните от ощетеното
юридическо лице търговски марки и дали това сходство е в степен, която може да
въведе в заблуждение потребителя относно произхода на стоката.
Преценката на спорния факт
относно вероятността от объркване следвало да бъде извършена въз основа на
няколко фактора: 1. сходство на стоките; 2. сходство на знаците; 3. отличителни
и доминиращи елементи на марките; 4. релевантните потребители.
Въпросът за сходство на
стоките не бил разглеждан в изготвената в хода на досъдебното производство
експертиза, тъй като не е бил поставен такъв въпрос на вещото лице. Въззивната
инстанция е посочила,че съгласно Методическите указания за прилагане на чл. 12
от Закона за марките и географските означения /МУ по чл. 12 от ЗМГО/ идентични
са стоките, които са описани с еднакви термини или със синоними.
Притежаваните марки от
ощетеното юридическо лице са били регистрирани за стоки от клас 5 от
Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки
(Ницска класификация). Клас 5 от МКСУ включва фармацевтични, медицински и
ветеринарни препарати; хигиенни препарати за медицински цели; диетични храни и
вещества за медицински или ветеринарни цели, бебешки храни; диетични добавки за
хора и животни; пластири, превързочни материали; материали за пломбиране на
зъби и за зъбни отливки; дезинфектанти; препарати за унищожаване на вредни
животни; фунгициди, хербициди. Веществените доказателства също представлявали
препарати за унищожаване на вредни животни.
Наличието на идентичност на
стоките (дезинфектанти; препарати за унищожаване на вредни животни) имало
значение за крайния извод за възможността за объркване на потребителя, тъй като
принадлежността на стоките и услугите към един клас увеличавала вероятността за
наличие на идентичност или сходство. В този смисъл въззивният съдебен състав е
приел възражението на жалбоподателя за пропуск при изготвянето на
съдебно-марковата експертиза за основателно.
На следващо място било
преценката за сходство на знаците. Те се сравнявали винаги във вида, в който са
защитени. Затова ако марката съдържала и елемент, който не е защитен, той не
следвало да бъде включен в преценката за сходство на двата знака.
При това положение
въззивната инстанция е приела,че вещото лице при преценката за сходство бил
включил и всички останали елементи от визията на оригиналния продукт.
Същевременно оценката на
степента на сходство не трябвало да се базира на отделни елементи, а следвало
да се основава на целостта на заявената марка като се вземели предвид
отличителните и доминиращите елементи.
Методическите указания по чл.
12 от ЗМГО давали дефиниция на двете понятия - Под „отличителен” елемент се
разбирало този елемент в състава на марките, който в най-голяма степен служи за
осъществяване на основната функция на марката – да отличава стоките и/или
услугите на едно лице от тези на други лица, а „доминиращ” елемент бил този,
който благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление,
което марката оставя у потребителите.
В представената експертиза
вещото лице изброявало кои са били доминиращите елементи, но посочвал
елементите от визията на оригиналния продукт, а не на защитената комбинирана
марка. Същевременно вещото лице не е посочило кои елементи счита за
отличителни. Доводът, че не следвало да се преценява единствено словната марка,
не бил подкрепен с аргумент, а само било посочено, че „...не е справедливо само
словната марка да бъде противопоставяна...“.
Вещото лице не било отчело
вида на търговската марка, а именно, че същата е „измислена“, тоест
представлява дума, специално създадена, за да бъде използвана като търговска
марка. При фантазиините думи белегът отличителност по смисъла на чл. 9, ал. 1
от ЗМГО бил изразен в най-ясна степен.
При сравняването на словната
марка с веществените доказателства вещото лице неправилно било приело, че
липсва визуално сходство между изписването на словната марка “KILLTOX” и използвания
израз “АLLKILLTOX”.
Съгласно Методическите указания по чл. 12 от ЗМГО визуалното сходство се
определя изключително от дължината на
думите, брой еднакви букви, срички или думи, строеж на думите. В процесния
случай словната марка “KILLTOX” изцяло била включена в използвания върху веществените доказателства
израз, тоест имало сходство между дължината на думите, шест еднакви букви в
една и съща поредност. Без значение е дали съвпадащия словен елемент заемал
първа или втора позиция в състава на сравняваните марки.
Същевременно следвало да се
вземе предвид и правилото, че когато
едната марка се включвала изцяло в другата, те били сходни до степен, която
можело да създаде вероятност за объркване на потребителите, при условие, че
стоките, за които са предназначени марките са идентични - дезинфектанти;
препарати за унищожаване на вредни животни.
Неправилен бил изводът на
вещото лице и досежно наличието на смислово сходство. В експертното заключение
било посочено, че нямало смислово сходство доколкото думата „ТОХ“ не означавала
нищо. В превод, макар и не буквален, предвид това, че думите са измислени, и
двете имали едно и също смислово значение, а именно „отрова, която убива“ или
„отрова, която убива всичко“.
Въззивната инстанция споделила
възражението на жалбоподателя, че разкъсването на отделни срички не водело до
промяна на фонетичното сходство. Но този извод не стоял в противоречие с
изложеното в експертизата, в която е посочено, че е налице висока степен на
сходство.
При анализа за сходство на
веществените доказателства с комбинираната марка, въззивната инстанция е
приела,че действително не точно марката е разглеждана като 3D марка.
Съгласно Методическите
указания по чл. 12 от ЗМГО при преценката за наличие на сходство при
комбинирани марки са визуалното, фонетичното и смислово сходство на
съставляващите ги елементи като следва да се прецени въздействието на образния
и словния елемент. Изводът за смислово различие между изследваните обекти не
кореспондирал с изложеното от вещото лице в останалите части на експертизата, тъй
като сходството на словния елемент и на фигуративния (насекоми) води
до едно и също смислово значение. В този смисъл били и насоките, дадени в
Методическите указания по чл. 12 от ЗМГО – „когато
включеният в състава на комбинирана марка словен елемент е съпътстван от
образен елемент, който подпомага разбирането му от страна на потребителите,
съвкупността от тези два фактора е от съществено значение при общата преценка
на вероятността за объркване на потребителите“.
Наличието на сходство
по-повече от един критерии води до по-голяма вероятност за объркване на
потребителя. В конкретния случай между вещественото доказателство и
регистрираната комбинирана марка се установявало смислово и фонетично сходство
наред с визуално такова макар и в по-слаба степен (една и съща цветова
комбинация).
Последният фактор въз основа,
на който следвало да се извърши преценката за вероятност на объркване на
потребителя била релевантните потребители. За целите на общата оценка за
сходство се приемало, че средният потребител е сравнително добре информиран,
умерено наблюдателен и внимателен при избора си, като следва да се имало
предвид, че той не винаги имал възможност да прави директно сравнение между
стоките.
В експертизата липсвали
заключения относно релевантния потребител с оглед вида на стоката, а именно
дали покупката на тази стока се извършва с предварително проучване или нарочна
консултация, цената на продукта, необходимостта от покупка на такъв тип стоки.
Предвид изложеното съдът е
приел,че възражението за порочност на изготвената от вещото лице анкета за
основателно, доколкото при преценка за вероятност за въвеждане на потребителя в
заблуждение трябвало да се има предвид невъзможността за директно сравнение на
стоките, вместо това при изготвянето на анкетата било извършено директно
сравняване на веществени доказателства с търговските марки и т.н..
След връщане на досъдебното
производство на РП Свиленград, наблюдаващият прокурор е върнал същото за
изпълнение на дадените указания от въззивната инстанция.
С Постановление за
назначаване на допълнителна авторска-правна съдебна експертиза от 18.09.2019г.
разследващият полицай е поставил четири
въпроса към вещото лице,а именно да установи дали процесните вещи задържани на
29.06.2018г. и на 18.07.2018г. в Митница Пловдив са идентични или сходни със
стоката,за която е регистрирана марката на жалбоподателя; Да се установи дали
марките върху процесните стоки задържани
на 29.06.2018г. и на 18.07.2018г. в Митница Пловдив са идентични или сходни със
стоката,за която е регистрирана марката на жалбоподателя; дали процесните притежават отличителните и
доминиращи елементи съгласно методическите указания по чл.12 от ЗМГО със
стоките на жалбоподателя и дали същите са в достатъчна степен да заблудят
потребителя и кой е релевантния кръг потребители и дали този потребител предварително извършва проучване или
консултация за качествата на продукта и дали потребителя може да направи разлика между оригиналния продукт на
жалбоподателя и инкриминирания продукт.
По досъдебното
производство е постъпило допълнително
заключение на вещото лице, в което е посочило,че при извърщване на сравняването,за
установяване на идентичност или сходство за сравняваните знаци съобразно глава
2ра ,т.2,2,1 от МУ ,същите се преценявали по три критерия –Визуално,фонетично и
смислово сходство,а към тях се добавял четвърти критерий – общо
впечатление,създавано от сравняваните марки/маркировки. Посочило е ,че са въведени определения за отличителни и
доминиращи елементи,като изхождайки от определенията,вещото лице е прило,че няма съвпадение между категориите
отличителни и доминиращи,като съответно е посочило какви критерий следва да се
съблюдават и тежестта им при изготяване на заключението.Описал е характеристиките
на националната марка №78946,като е приел,че същата е словна и международната IR марка №1097534-3D
изображение,като приема,че в първото му заключение е направил сравнителен
анализ на сходство в степен,която не е достатъчна да подведе потребителя. Описал
е подробно какво счита,за съотносимо при
изследването му,съобразно МУ,като в заключение е приел,че :съществуват две
марки-едната словна и една международна 3D марка,които пораждат изключителни
права по смисъла на чл.13 от ЗМГО.Имало известно сходство ,но то само било по
отношение на словните части,като според вещото лице това сходство не било
достатъчно до степен на объркване на потребителя.Според вещото лице преценката
на сходството между две марки, не можело да се ограничи до отчитането само на
един компонент от комбинирана марка и до сравняването му с друга марка,а
следвало да се разглежда в нейната
цялост.Само ако всички други компоненти
на марката били прекалено незначителни,преценката на сходство би могла
да се направи единствено въз основа на доминиращият елемент и т.н.. В
конкретният случай,доминиращите елементи
били-начина на оформяне на надписите, тяхното позициониране по протежението на
фалкона и площта която заемат,като и смислово аналогичните фигуративни
елементи-лимонено жълта звезда и оранжев триъгълник. Всички те били
различни и създавали различно възприятие. Посочил е,че марката не била известна
като други такива ,напр./Шанел/. Приел,че има известно сходство/словно/ но то
не било в степен да заблуди потребителя.
На въпрос 1ви вещото лице е посочило,че стоките задържани на 29.06.2018г. и на
18.07.2018г. са идентични със стоките за които била регистрана марката на
жалбоподателя. На 2ри въпрос ,вещото лице е приело,че регистраните
марки/националната и международната/ са
сходни с маркировката по инкриминираните
продукти ,но това сходство не
било в достатъчна степен да заблуди потребителя. По 3-тият въпрос,вещото
лице е заключило,че словната марка представлявала отличителен елемент,но не
представлявала доминиращ такъв,като
имала висока степен на фонетично сходство,но то не било единствено и определящо и реално не било
достатъчно да заблуди потребителя,като се е мотивирал в тази насока,като е
посочил ,че има множество регистрирани марки с корен в думата ТОX ,както и че
съответните институции са приели,че добавянето на наставка към горепосочения корен,не е
основание марката да се счита
заблуждаваща потребителя.Вещото лице отново е заключило,че сходството не било
достатъчно да заблуди потребителя,разглеждайки и двете защитени марки.На 4-ят
въпрос вещото лице е посочило,че релевантният кръг потребители били
хората,които искали да унищожат някакви инсектициди,като съответно биха се
консултирали с продавач консултанта за качеството на продукта и не биха се
повлияли от марката. А тези потребители ,които търсели точна марка били
запознати с нейните характеристики.
По ДП от страна на
дружеството жалбоподател е изпратено Решение от 11.07.2019г. на СГС постановено
по т.д.№1654/2018г.,като видно от същото съдът въз основа на заключение по
делото за същият случай е приел за основателен предявеният иск с правно
основание чл.76,ал.1,т.1 вр с чл.73,ал.1 вр с чл.13,ал.1,т.2 от ЗМГО,присъдил е
разноски в полза на дружеството жалбоподател и е постановил унищожаване на
процесните стоки.
Тъй като ДП не е напълно
окомплектовано,въпреки изискванията на закона в тази насока/по описа са посочени
3 тома,а в съда е представен 1том/,но доколкото по правилата на съда при
ревизия на акт постановен по реда на чл.243 от НПК,делото се разпределя на
първоначалният съдия докладчик,след справка в деловодната програма на
съда се констатира,че е наблюдаващият прокурор е издал Постановление от
05.02.2020г за прекратяване на наказателното производство водено по ДП №
423/2018г по описа на РУ Свиленград/разпечатка от делеводната програма и от
съдебният акт по ЧНД №140/2020г. по описа на съда/.
От съдебният акт по ЧНД
№140/2020г.,се установява,че в обжалваното
постановление ,наблюдаващия прокурор е приел,че не са събрани достатъчно доказателства за извършено нарушение на чл.13 ал.2 т.3 вр.ал.1 от ЗМГО, което пък водело до извода,че не са събрани достатъчно доказателства за извършено от обективна страна престъпление по чл.172 б ал.1 от НК и на основанието на чл.243, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК е прекратил
воденото ДП за престъпление по чл.172б,ал.1 от НК и е постановил веществените
доказателства да се върнат на Марин Йорданов Чуков или на упълномощено от него
лице.
Това постановление отново е било обжалвано от ощетеното ЮЛ и с Определение №141/21.04.2020г. постановено по ЧНД №140/2020г. по описа на
РС Свиленград,съдът е отменил
обжалваното постановление и е върнал досъдебното производство на РП
Свиленград за изпълнение на указанията дадени в съобразителната му част.
До
подаване на Молба за прекратяване от
адв.Йовчев,пълномощник на „Ню маркет 2006”,не са извършвани процесуално следствени
действия по делото/ или поне
такива липсват приложени по ДП/.
На 19.06.2020г. е постъпила в
регистратурата на РП Свиленград Молба за прекратяване от адв.Йовчев,пълномощник на „Ню маркет
2006”. В същата пълномощника е посочила,че имало влязло в сила Постановление за
прекратяване №6228/2018г. на основание
чл.244,ал.1,т.1 от НПК на РП Пловдив ,същата е прекратила ДП №459/2018г. поради
липса на престъпление и доколкото предмета на прекратителното постановление и
предмета на ДП 423/2018г. /на РУ Свиленград /били едни и същи,каели едни и същи стоки,едни и
същи дати и странни,както и били образувани по сигнал на едно и също лице,то е
поискал на основание чл.24,ал.1,т.6 от НПК да бъде прекратено ДП 423/2018г. по
описа на РУ Свиленград,представляващо пр.пр. №816/2018г. по описа на РП
Свиленград.
Към молбата е приложил писмени
доказателства,в това число и Постановление за прекратяване №6228/2018г.
от 28.06.2019г. на РП Пловдив , както и Удостоверение №6228/2018 от РП
Пловдив,съгласно което ДП №459/2018г по описа на отдел Икономическа полиция при
ОД на МВР Пловдив,представляващо пр.пр. №6228/2018г. по описа на РП Пловдив е
приключило с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното
производство от 28.06.2019г.
След постъпване на горепосочената молба на
01.07.2020г. с Постановление за
прекратяване на наказателното производство, наблюдаващият прокурор е отново е прекратил ДП №423/2018г. по описа на
РУ Свиленград на основание чл.243,ал.1,т.1 вр с чл.24,ал.1,т.6 от НПК и е постановил
веществените доказателства по делото да се върнат на собственика им.
Мотивите на прокурора са най общо ,че
за един и същи предмет на разследване са били водени две паралелни
производства,настоящото и това по описа на РП Пловдив и доколкото последното
било прекратено с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното
производство,то било налице законова пречка
за водене на настоящото ,поради което било налице основание за
прекратяване на настоящото наказателно произовдство съгласно чл.243,ал.1,т.1 вр
с чл.24,ал.1,т.6 от НПК.
Същото е връчено на адв.Божинова на
15.07.2020г., като в 7дневния срок-на 22.07.2020г./по пощата/ е подадена
горепосочената жалба, в която жалбоподателят твърди,че Постановлението на РП
Пловдив,не им е било връчвано а от там извода,че същото не е влязло в законна
сила,което било основание за отмяна на прокуроският акт.
Към жалбата са приложени и писмени
доказателства в насока,че е подадена жалба срещу прокурорското постановление на
РП Пловдив.
С допълнителна молба/с
вх.№8820/07.08.2020г. адв.Божинова е посочила,че по подадената от тях жалба
срещу постановлението за прекратяване на РП Пловдив е образувано ЧНД
№4568/2020г. по описа на РС Пловдив.
В тази връзка съдът е
изискал информация от РС Пловдив дали има образувано пред тях ЧНД №4568/2020,с
кои страни и какво се обжалва,както и имали постановен съдебен акт и евнтуално
дали е влязъл в сила.
В отговор на изискната информация е
получен по факса на съда ,отговор от РС
Пловдив с изх.№60307/18.08.2020г./с вх.№9228/18.08.2020г./ писмо видно от което
,пред РС Пловдив е образувано ЧНД №4568/2020г. по описа на съда по жалба на
адв.Фани Божинова в качеството й на пълномощник на Козмо Кимия Санайи Ве Дъш Тиджарет Лимитет Ширкети против Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 28.06.2019г. на прокурор от РП
Пловдив,подадена на 29.07.2020година,като към момента на изготвяне на отговора
липсвал постановен съдебен акт.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Депозираната жалба
срещу Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 423/2018г по описа на
РУ Свиленград е процесуално допустима.
В конкретния случай, съдът приема за спазен преклузивния 7-мо дневен срок за обжалване, предвиден в чл. 234,ал.4 НПК, доколкото обжалваното е връчено на
пълномощника на жалбоподателя на 15.07.2020година,а жалбата е подадена до РП
Свиленград по пощата на 22.07.2020г.
Кумулативно изискуемите
др. процесуални предпоставки също са налице -
жалбата е подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол, както и изхожда
от легитимирано лице – носител на правото да обжалва, в качеството на
претендиращ собственността върху инкриминираните вещи и претърпяло вреди от
престъплението, в този смисъл и явяващо се пострадало ЮЛ .
При тези фактически данни и непосредствени впечатления от обхвата и начина на водене и приключване на
разследването, както и анализа на доказателствения материал, преценена по
същество, депозираната жалба срещу постановлението на РП за прекратяване на
наказателното производство, според съда е основателна.
В подкрепа на което,
решаващият съдебен състав излага следните
аргументи:
На преценка по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК, подлежи правилността
(обосноваността и законосъобразността) на извода на Прокурора. Съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, регламентираща един основен принцип на
наказателното производство, Съдът, Прокурорът и Разследващите органи вземат
своите решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
Прокурорът упражнява законовите
си правомощия, дадени му с разпоредбата на чл. 243, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като
изгражда изводите си въз основа на цялостен анализ на материалите по ДП.
Съгласно нормата чл. 242, ал. 1 от НПК, след като получи делото Прокурорът
прекратява, спира наказателното производство, внася Предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание или Предложение за споразумение за решаване на делото, или повдига
обвинение с Обвинителен акт, ако са налице основанията за това. Преди да
прекрати наказателното производство, Прокурорът е длъжен да извърши проверка
дали са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина
и с оглед на тяхната преценка да провери дали извършеното деяние съставлява
престъпление и от кое лице е извършено престъплението.
Съдебният контрол върху Прокурорското
постановление, както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение, е въведен
от закона по отношение на неговата процесуална и материална законосъобразност,
като Съдът не може да действа като орган на разследването. И това е така, тъй
като в процесуалния закон изрично са определени разследващите органи, които
могат да събират доказателства на ДП. Съдът не е надлежен разследващ орган в
това производство. Затова, при съдебния контрол върху Постановлението на
Прокурора за прекратяване на наказателното производство, могат да бъдат
съобразявани само тези доказателствени материали, които са били събрани до
завършване на разследването. Отделно от това, следва да се има предвид, че
съгласно чл. 127 от Конституцията на Република България, в изключително
правомощие на Прокуратурата е дали да започне наказателно преследване, срещу
кое лице и за какво престъпление.
Престъплението по чл.172 Б ал.1 от НК е престъпление на просто извършване – формално престъпление, като изпълнителното деяние се състои в използване в търговската дейност на марка, обект на изключителното право на марка, без съгласието на притежателя на това право. Самата норма на чл.172 Б ал.1 от НК е бланкетна, като за изясняване елементите от състава на престъплението следва да се ползва и специалния нормативен акт – Закона за марките и географските означения /ЗМГО/. Легалното определение на марка е дадено в чл.9 ал.1 от ЗМГО – „Марка е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.”. Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който най-общо е сходен или идентичен на марката, за означаване на стоки и услуги, които са сходни или идентични на тези, за които марката е регистрирана, или на различни и несходни стоки и услуги, когато съществува възможност сходството на знаците да доведе до объркване на потребителите, както и за всякакви стоки и услуги, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на РБ и използването на знака извлича без основание облаги от отличителния й характер или от известността й, респ. уврежда притежателя й (чл. 13, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗМГО). Формите на "използване" на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО са посочени в ал. 2 на същата разпоредба. Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 от същия закон без съгласието на притежателя на търговската марка е прогласено от чл. 73 от ЗМГО за нарушение на изключителното право върху марката. Използване в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки- чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗМГО, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара или съхранението им с тези цели - чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, вносът или износът на стоки с този знак - чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО или използването на знака в търговски книжа или реклами - чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗМГО. Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. Според
дефиницията на § 1, т. 12 от ДР на ЗМГО по смисъла на този
закон понятията внос и износ се отнасят до стоки, носещи знак, идентичен или
сходен на регистрираната марка, но не и еднакъв с нея т. е., това са стоки,
маркирани с неоригинален знак, който не е оторизиран от титуляра.
Предмет на престъпление по чл.172 б ал.1 от НК са стоки с поставен без съгласие на маркопритежателя знак, който може да бъде идентичен или сходен на регистрираната търговска марка.
В жалбата е налице оплакване, че прокурорът се позовал на представеното към молбата на пълномощника на „Ню маркет 2006”ЕООД- удостоверение от РП
Пловдив,че наказателното производство по
ДП №459/2018г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР Пловдив
с Постановлението
на РП Пловдив,но доколкото ,същото не им е било връчвано и след узнаването му
са подали жалба срещу него пред РС Пловдив, същото не е влязло в законна
сила,което било основание за отмяна на прокуроският акт.
Съдът като съобрази доводите в жалбата ,материалите по делото и обжалваното
постановление на РП Свиленград,намира следното:
Съобразно мотивите на обжалваното прекратително постановление на РП
Свиленград и подадената срещу него жалба
,предмет на настоящият съдебен контрол е: налице ли е влязло в сила постановление за прекратяване на
наказателното производство,по което деянието е идентично с настоящото наказателно
производство,което е послужило за
основание на представителя на РП Свиленград да прекрати наказателното
производство.
Съгласно чл. 4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС никой не
може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление,
за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и
наказателното производство на тази държава.
Според чл.
24, ал. 1, т. 6 НПК не се образува наказателно производство, а образуваното
се прекратява, ако спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено
наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в
сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.
От съпоставката на текстовете на двете
норми е видно, че българският законодател с нормата на чл.
24, ал. 1, т. 6 НПК, не само изцяло е имплементирал принципа не бис ин
идем, въведен в международните актове, но и е уредил по-високо ниво на защита
на подсъдимите лица. Разпоредбата на чл. 4 от Протокол 7 към ЕСПЧ въплъщава
класическия принцип ne bis in idem, забраняващ повторното осъждане за същото
деяние, когато спрямо същото лице за същото деяние има приключило производство
с окончателен /влязъл в сила/ акт .
От своя страна нормата на чл.
24, ал. 1, т. 6 НПК съдържа както класическия принцип, така и процесуалната
гаранция, че няма да се стигне до неговото нарушаване, въплътена в задължението
при две висящи наказателни процедури за едно и също деяние, насочени срещу едно
и също лице да се прекратява тази която е образувана по –късно, макар нито една
от процедурите все още да не е приключила с влязъл в сила акт.
От съпоставката на двете норми е видно,
че принципът ne bis in idem и процесуалната гаранция за неговото спазване
следва да се прилагат по следния механизъм:
Когато спрямо едно и също лице за едно
и също деяние са налице две висящи процедури с наказателен характер, като никоя
от тях не е все още приключила с влязъл в сила акт- следва на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, предл. 1 НПК да бъде
прекратена по-късно образуваната процедура, поради наличие на незавършило
наказателно производство.
Ако по някаква причина обаче двете
производства продължат паралелното си развитие и едно от тях приключи с влязъл
в сила акт, следва на основание класическия принцип ne bis in idem да бъде
прекратено производството, което все още е висящо, независимо кое производство
е образувано първо /така ТР 3/2015 ОСНК на ВКС/.
Смисълът на забраната на чл.
24, ал. 1, т. 6, пр. 1 от НПК("не втори път за същото") е да се
избегне паралелното провеждане на отделни наказателни производства срещу едно и
също лице за идентична деятелност, без оглед на правната квалификация и на различните обществени
отношения, които могат да бъдат засегнати с деянието. Правната доктрина и
съдебната практика са последователни, че правилото "нон бис ин идем"
се прилага само с оглед на фактите, предмет на приключило или висящо
наказателно производство.
В този изричен смисъл са и
задължителните указания, дадени с ТР 3/2015 ОСНК на ВКС, в което се сочи, че в
трайната практика на ЕСПЧ се разглежда като съвкупност от конкретни фактически
обстоятелства, които се отнасят до един и същи извършител и са неразделно
свързани помежду си във времето и в пространството. Според Европейския съд
отправната точка за преценка на понятието "същото деяние" е
"конкретното незаконно поведение", "идентичността на
фактическите актове".
С основополагащо в този смисъл значение
е решението по дело С. З. срещу Русия, в което е въведен хармонизиран подход
при преценка дали се касае за същото деяние, като е прието, че принципа ne bis
in idem въвежда забрана за провеждане на втори процес с наказателен характер
срещу едно и също лице въз основа на идентични факти или факти, които по
същностните си елементи са едни и същи, като от значение за извода дали се
касае за идентични факти е съпоставката конкретните условия на време, място,
обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа
на което е предприето поведението на дееца.
Пак според задължителните указания на
ТР 3/2015 ОСНК на ВКС за преценка дали е нарушен принципа не бис ин идем е без
значение обстоятелството, че в отделните процеси деянието е получило различна
правна квалификация.
В същия смисъл са и указанията дадени в практиката на ВКС
по отделни дела, в която се приема, че без значение за преценката дали лицето е
съдено два пъти за едно и също деяние е обстоятелството, че в двата отделни
процеса с наказателен характер при едни и същи факти лицето е наказано за
нарушение на две различни правни норми, охраняващи различен кръг обществени
отношения.
Така изрично Решение № 227/ 06 януари
2017 г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 617/2016 г. на ВКС,
Решение № 71 от 17.06.2015 г. по н. д. № 1958 / 2014 г. на Върховен касационен
съд, 2-ро нак. отделение на ВКС, Решение № 97 от 11.04.2017 г. по н. д. № 238 /
2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение на ВКС,
В идентичен смисъл е и трайната
практика на ЕСПЧ, която приема, че принципа ne bis in idem се прилага при
тъждество на деянието ("историческият акт"), разбирано като
съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната му
квалификация или от защитавания правен интерес.
В същото време в съдебната практика-
Решение № 38/13.05.2019 по дело № 13/2019 на Върховен касационен съд е прието
следното:
"... В чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК е предвидено, че не
се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато
спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно
производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила
определение или разпореждане за прекратяване на делото". Смисълът на
посочената разпоредба е подчинен на принципа "ne bis in idem" /
"не два пъти за същото /, който е основополагащ във вътрешното ни право и
в приложимото международно право. По въпросите за обхвата на този принцип ,както се посочи
по- горе е
постановено Тълкувателно решение № 3/2015 на ОСНК ВКС, по т. д. № 3/15.
Предвид
горното, следва да се даде отговор на въпросите, в
разглежданата конкретна хипотеза, изправени ли сме пред
последиците от повторно наказателно преследване на едно и също лице за същото
деяние, за което по отношение на извършителя е било проведено окончателно
приключило наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ и НПК и следва ли да бъде елиминирано, чрез един от правните
институти, регламентиран в действащото законодателство, а именно чрез прекратяване на наказателното производство, така както е сторил прокурора
от РП Свиленград.
Съдът съпоставяйки фактите изложени в Постановление №6228/2018г. от 28.06.2019г. на РП Пловдив и настоящото намира, че всъщност
се касае за едно и също деяние /едни и същи стоки,едни и същи дати и странни и
образувани по сигнал на едно и също лице/.
Отделно от това действително е налице произнасяне на компетентен орган/РП Пловдив/ с Постановление за прекратяване
№6228/2018г. от 28.06.2019г. на
РП Пловдив,с което е прекратено ДП №459/2018г по описа
на отдел Икономическа полиция при ОД на МВР Пловдив,представляващо пр.пр.
№6228/2018г. по описа на РП Пловдив , с мотива че липсва извършено престъпление при изложените факти,но това прекратително Постановление №6228/2018г.,не е влязло в
законна сила ,тъй като видно от служебно изисканата от съда информация
,във връзка с оспорване от страна на жалбоподателя,че цитираното Постоновление
на РП Пловдив е влязло в законна сила,се установява от получения отговор от РС
Пловдив ,че пред РС Пловдив е
образувано ЧНД №4568/2020г. по описа
на съда по жалба на адв.Фани Божинова
в качеството й на пълномощник на Козмо Кимия Санайи Ве Дъш
Тиджарет Лимитет Ширкети против
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.06.2019г. на
прокурор от РП Пловдив,подадена на 29.07.2020година,като към момента на
изготвяне на отговора липсвал постановен съдебен акт,респективно посоченото Постановление от 28.06.2019г. на РП Пловдив не е влязло в законна сила, поради което изводите изложени в обжалваният акт на наблюдаващият
прокурор при РП Свиленград относно приложението на чл.24,ал.1,т.6 от НПК/спрямо
същото лице за същото престъпление има влязло
в сила постановление за прекратяване / се явяват неправилни.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че
безспорно по настоящият случай обаче е налице нарушение на правилото"ne bis in idem",
тъй като срещу едно и също лице се
водят две производства с
наказателен характер, с един и същи предмет и които към настоящият момент са
неприключили,но това нарушение следва да бъде отстранено от представителят на
прокуратурата / некомпетентната такава следва да изпрати материалите на
съответната прокуратура по подсъдност съгласно чл.195 вр с чл.36 от НПК/.
Поради гореизложеното следва
да се приеме, че наказателното производство напълно неоснователно е прекратено-при
отсъствие на предпоставките на чл.243,ал.1,т.1 вр с чл.24,ал.1,т.6 от НПК. Този извод, при гореизложените
правни аргументи, налага и цялостната отмяна на обжалваното постановление от 01.07.2020г на прокурор от РП Свиленград.
За пълнота на съдебният акт
следва да се посочи,че не са изпълнение указанията на съда дадени по ЧНД
№140/2020г. по описа на съда,но доколкото прокурора е прекратил производството
на основание чл.243,ал.1,т.1
вр с чл.24,ал.1,т.6 от НПК,съдът не
излага мотиви в тази насока.
Водим от изложеното и на основание чл.243,ал. 4 и ал.5 НПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановление от 01.07.2020г на прокурор от
РП-Свиленград за прекратяване на
наказателното производство водено по ДП
№ 423/2018г по описа на РУ Свиленград,пр.преписка
№816/2018г. по описа на РП Свиленград образувано за престъпление по чл.172б,ал.1 от НК , като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА досъдебното производство
на РП Свиленград за изпълнение на указанията, дадени в съобразителната
част на настоящото определение.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред ХОС,
в 7-мо дневен срок от съобщаването на
страните.
Районен съдия:......................