№ 1052
гр. С., 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506894 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20032779 от 04.02.2021 г. по гр.д.№ 54124 по описа за 2017
г. на СРС, Второ ГО, 172-ри състав се: ОСЪЖДА по исковете с правно
основание 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, А.К. Д., да заплати на „Т. С.“ ЕАД, сумата от 332.34 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода м.08.2014 г. до м.
04.2016 г., ведно със законната лихва от 07.08.2017 г. до окончателното й
заплащане като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер
от 393.04 лв. и за периода 05.2013 г. –м.17.2014 г., вкл.; да заплати сумата от
43.91 лв., мораторна лихва върху главницата за периода 16.09.2015 г. до
20.07.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен
размер от 61.33 лв. и за периода 15.08.2014 г.-15.09.2015 г., вкл.; да заплати
сумата от 28.07 лв., представляваща такса за дялово разпределение за
периода 01.05.2014 –м.04.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до
пълния предявен размер от 30.11 лв. и за периода м.06.2013 г.; ОТХВЪРЛЯ
искът, предявен от „Т. С.“ ЕАД срещу А.К. Д. с правно основание чл. 86 ЗЗД
за заплащане на сумата от 6.21 лв. –лихва върху вземането за таксата за
1
дялово разпределение.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата пред СРС- А.К. Д..
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи, че решението е постановено в разрез със Закона за
наследството. Неправилно СРС бил приел, че наследството се счита за прието
в момента в който е открито. Сочи, че начините на приемане на наследството
са посочени в чл.49 ЗН - с изрично волеизявление до районния съд по
местооткриването на наследството и мълчаливо – чрез конклудентни
действия. В случая не били ангажирани никакви доказателства за приемане на
наследството по един от двата начина. Сочи, че в случая ищецът бил поискал
да инициира производство по чл.51 ЗН, но СРС отхвърлил това искане. По
този начин ответницата била осъдена да заплати задължение без да е ясно
дали е наследник.
Иска се от съда да отмени обжалваното решение изцяло и да отхвърли
така предявеният иск.
Въззиваемата страна – „Т.-С.“ ЕАД, ищец пред СРС, не депозира
отговор по въззивната жалба. В течение на производството излага становище
за неоснователност на същата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач-„Т.-С.с” ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
В частта в която с първоинстанционното решение СРС е уважил
претенциите на ищеца, въззивната жалба е допустима, тъй като е налице
правен интерес от обжалване.
В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, въззивната
жалба е недопустима, тъй като не е налице правен интерес от обжалване.
В тази й част въззивната жалба е недопустима и като такава ще следва
да бъде оставена без разглеждане.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
2
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
ответницата е наследник по закон на К.И.. Съдът бил обявил с нарочно
определение за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
наследодателят на ответницата е бил титуляр на правото на собственост върху
описания в исковата молба недвижим имот- ап.35 с административен адрес:
гр.С., ж.к.“*******, аб.№ 313099. За безспорно и ненуждаещо се от доказване
било обявено и обстоятелството, че ответницата е придобила собствеността
върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство от нейния
наследодател К.И.. При това положение в патримониума на ответницата било
преминало и задължението за заплащане на цената на процесната топлинна
енергия по арг. от чл.153, ал.1 ЗЕ. СРС е приел за неоснователно
възражението, че ответницата не е приела наследството на К.И.. Наследството
се считало за прието към датата на откриването му, т.е. към датата на смъртта
на наследодателя. За да отпаднела тази презумпция с обратна сила, следвало
наследникът да се е отказал от наследството. В случая такива доказателства
по делото не били представени.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема за
правилен извода на СРС, че страните по делото са обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който
топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на
физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия
за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на
продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по
съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от Общите
условия.
Не се спори по делото, че ответницата е наследник по закон на К.А.И.,
починал на 06.07.2012 г. Това не само е безспорно, но и се установява от
представеното от ищеца удостоверение за наследници от 04.09.2017 г.,
издадено от район „Подуяне“ /л.29 по делото пред СРС/.
С нарочно определение от 05.06.2020 г. СРС е обявил за безспорно и
3
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че наследодателя на
ответницата – К.А.И. е бил титуляр на правото на собственост върху
процесния имот.
С нарочно определение от 01.02.2021 г. СРС е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата по силата
на наследствено правоприемство е придобила собствеността върху
процесния имот от нейния наследодател К.И..
При това положение доводите на въззивницата са неоснователни.
Следва да отбележим, че наследодателят на ответницата е починал на
06.07.2012 г. Исковата молба е предявена на 07.08.2017 г., т.е. близо пет
години след откриване на наследството на К.А.И.. Ответниците е имала
достатъчно време да се откаже от наследството на баща си.
В случая, обаче, е налице приемане на наследството чрез конклудентни
действия.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в която претенциите
на ищеца са били уважени.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
такива в размер на 100 лв. за юрк.възнаграждение.
Следва да се присъди и сумата в размер на 300 лв. – за особен
представител.
С оглед изхода на спора разноски се следват и такива ще бъдат
присъдени в общ размер на 400 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20032779 от 04.02.2021 г. по гр.д.№ 54124 по
описа за 2017 г. на СРС, Второ ГО, 172-ри състав в частта в която се:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 318, ал. 2 ТЗ и
чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, А.К. Д., да заплати на „Т. С.“ ЕАД,
сумата от 332.34 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода
м.08.2014 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната лихва от 07.08.2017 г. до
окончателното й заплащане; да заплати сумата от 43.91 лв., мораторна лихва
върху главницата за периода 16.09.2015 г. до 20.07.2017 г.; да заплати сумата
от 28.07 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода
01.05.2014 –м.04.2016 г., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА А.К. Д., ЕГН **********, гр.С., ж.к.“*******, ап.35, да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.“*******, сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски
пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на А.К. Д., срещу
решение № 20032779 от 04.02.2021 г. по гр.д.№ 54124 по описа за 2017 г. на
СРС, Второ ГО, 172-ри състав, в частта в която се отхвърлят исковете на
„Т. С.“ ЕАД срещу А.К. Д. с правно основание 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 318, ал. 2 ТЗ
и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата до пълния предявен размер
от 393.04 лв. и за периода 05.2013 г. –м.17.2014 г., вкл.; за разликата до
пълния предявен размер от 61.33 лв. и за периода 15.08.2014 г.-15.09.2015 г.,
вкл.; за разликата до пълния предявен размер от 30.11 лв. и за периода
м.06.2013 г.; ОТХВЪРЛЯ искът, предявен от „Т. С.“ ЕАД срещу А.К. Д. с
правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 6.21 лв. –лихва върху
вземането за таксата за дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на „Т.-С.с” ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
5
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК с изключение на частта в която има характер на
определение. В последната част може да се обжалва пред САС в 1-
седмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6