РЕШЕНИЕ

                                                                 

                                                             №……/……  2021г.

 

                                   Година 2021                            Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет седми състав

На дванадесети януари                                Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

       като разгледа докладваното от съдията АНД № 4127 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на : Й.И.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,  депозирана чрез процесуален представител -адв.Й.А. против Наказателно постановление № 23-0000725 от 26.08.2020г., издадено от Директора на РД „АА" - Варна, с което за нарушаване нормата на  чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева  на основание чл. 177, ал.3, пр.2 от ЗДвП.  

    В жалбата си въззивникът твърди, че НП  е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Оспорва вмененото му нарушение.  Сочат се нарушения на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН т.к. в издаденото наказателно постановление не било посочено описание на нарушението от фактическа страна и обстоятелствата, при които е извършено, като това водело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. АУАН бил съставен въз основа на придружаващите товара документи и не можело да се приеме за доказано претоварване на превозното средство над допустимата маса. Неправилно била определена датата и мястото на извършване на нарушението. Сочи се, че твърдението на АНО, че общата допустима маса на ППС е надвишена с 5 360 кг. е недоказано, тъй като е нарушен редът за извършване на съответното измерване. При извършване на проверката изобщо не било извършено измерване на общата маса на ППС-то със средство по смисъла на чл.35 от Наредба № 11/03.07.2001г. и при определените в нормативния акт предпоставки.Сочи се , че наказанието не било съобразено и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

 

     В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. В хода по същество на делото се позовава на аргументите посочени в жалбата и претендира за сторените по делото разноски.

    Въззиваемата страна , редовно призована, в първото съдебно заседание изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата. Във фазата по съществото на делото не участва представител.

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

    На 11.06.2020 год. свидетелите З.Ю. и Т.Т., двамата инспектори в РД "АА" Варна, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се били позиционирали в района на крайезерния път в гр.Варна. Около 09.40 часа, на 50 метра след хипермаркет „Аветисян", посока бул.“Република“ инспекторите при РД "АА" Варна спрели за проверка въззивника, който управлявал съчленена композиция състояща се от товарен автомобил марка "МАН", кат. N3 с peг. № СА1794НА с две оси, с прикачено полуремарке с три оси кат. 04G с peг. № С6230ЕР и двете собственост на превозвача "Инфр Инвест Контракт" ЕООД. В хода на проверката по представените от въззивника товарителница, пътен лист и кантарна бележка те установили, че въззивникът извършва обществен превоз на 30 840 кг. слънчогледова пелетирана люспа по маршрут  гр.Варна - ПЧМВ.  От така представените от въззивника документи било установено, че общата маса на натоварване на съчленената композиция възлиза на 45 360 кг. и надвишава допустима максимална маса определени в наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ – 40000кг. с 5 360 кг. По време на проверката въззивникът не представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите норми издадена от АПИ. Органите на контрол не разполагали с техническо средство за измерване.

    На място св.Ю. съставил на въззивника АУАН в който посочил, че същият е нарушил нормата на  чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ, като представените от въззивника по време на проверката документи – пътен лист, товарителница, кантарна бележка и разпечатка от дигитална карта на водача били иззети.

     Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване „желая да бъда претеглен контролно“, но без да оспори фактическите констатации посочени в него.

      Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното наказателно постановление, с което на основание основание чл. 177, ал.3, пр.2 от ЗДвП наложил на въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 1300  лева за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП.

      Наказателното постановление било връчено лично на Й. на 24.092020г.. В законоустановения 7-дневен срок, на 29.09.2020г. /видно от входящия номер на жалбата/, чрез Директора  на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна, Й. *** срещу горепосоченото НП.

     Съдът  напълно кредитира показанията на свидетелите Т.Т. и З.Ю., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

    Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

    Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-  от показанията на свидетелите Т. и Ю., дадени в съдебно заседание, АУАН , пътно-прехварлителна разпискакантарна бележка, товарителница, пътен лист, извадка от дигиталната карта на водача, справка за водачазаповед за компетентност, справка от директора на РД „АА“-Варна, ведно с ежедневен отчет и рекапитулация и от останалите приети по делото писмени доказателства.

           

     Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

    Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм.наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. Посочването в акта и НП, че към момента на проверката въззивникът не е представил квитанция от АПИ е достатъчно за обективната съставомерност на вмененото нарушение, доколкото недвусмислено сочи на неспазване на установения ред за движение като в този смисъл е налице и константна практика на АС Варна, например Решение по к.н.а.х.д. № 1892/2016 год. Решение по к.а.н.х.д. № 1790 по описа на съда за 2017 година, Решение по к.а.н.х.д. № 282 по описа на съда за 2017г. и ред други. От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на 11.06.2020 г. /датата на извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато свидетелят Ю. и неговият колега Т. пряко и непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар, както и съдържанието на придружаващите превоза документи. И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр.Варна то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – Директор на РД"АА" - Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-30/21.01.2020 год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на регионалните дирекции "АА" да издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията.

      След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че въззивникът е извършил нарушението, за което му е наложена санкция. Съдът не споделя посоченото в жалбата, че нарушението не е доказано. Напротив същото е безспорно доказано от представените от самия водач документи, съпътстващи извършвания от него превоз. Последните в хода на проверката не са били оспорени, което да е наложило замерване с техническо средство на превозното средство. Посочването, че желае да бъде изтеглен контролно, също не води до оспорване на представените от самия него в хода на проверката кантарна бележка, товарителница и прочие. В тази връзка, съдът намира, че въззивникът едва в жалбата се опитва да установи съществено процесуално нарушение, като в нито един момент в хода на АНП от самото му започване със съставяне на АУАН, до издаване на НП, не е отрекъл по същество извършеното нарушение. Следва да се отбележи, че въззивникът не твърди неистинност на представените съпътстващи превоза документи. Прочие ако беше сторил това би се стигнало до други наказателноправни последици. Съдът не споделя и възражението в жалбата, че установяването на действителното тегло на проверяваното превозно средство следвало да бъде доказано чрез измерване с измервателно средство, в която насока била и разпоредбата на чл.35 ал.3 от НАРЕДБА № 11 от 3 юли 2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Цитираната разпоредба касае проверката и заверяването на разрешителното или документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 на влизащите и напускащи страната извънгабаритни ППС и е относима към проверките извършвани на граничния контролно-пропускателен пункт от длъжностните лица на Агенция „Митници”.

   От представените при проверката кантарна бележка от "Олива" АД – Разделна-трето лице изпращач на стоката, както и товарителница № 002520, както и от приложения по делото пътен лист в съвкупност се установява, че теглото на стоката е 30 840 кг. Видно от съдържанието на товарителницата това тегло е било налично и към 11.06.2020г., което е отбелязано в самата нея. Видно от пътния лист, на 11.06.2020г. водачът е напуснал базата в 09.40ч. по маршрут гр.Варна -ПЧМВ, като проверката от контролните органи е извършена около 09.40ч. т.е. непосредствено след напускане на базата и отправяне по маршрут. Твърденията, че водачът с помощта на друго физическо лице е разтоварил 5 400 кг от товара в базата на дружеството в гр.Белослав /посочено в жалбата и в с.з. от процесуалния представител на възз./ са голословни и лишени от всякаква логика. Ако действително е било така, то в товарителницата от 11.06.2020г. този факт е следвало да бъде отбелязан, а той не е. Нещо повече от пътния лист и от самата товарителница въобще не е отразено водачът да е пребивавал в гр.Белослав. От своя страна в товарителницата е вписано, че товарът към 11.06.20г. е 30 840 кг. Ето защо съдът отказа да разпита поискания свидетел, който няма как да обори представените по делото писмени доказателства от самия водач. При измерването, извършено от изпращача, е определено и теглото на превозното средство, както и общата маса на натовареното превозно средство – 45 360 кг, която е с  5 360 кг. по-висока от допустимата максимална маса. Така представените документи са частни писмени документи, единият от които изхожда от превозвача и удостоверява неизгодни за него факти и обстоятелства, а вторият изхожда от трето лице, което не е заинтересувано от изхода на спора. Тези документи са подписани от водача, приел от името на превозвача превозвания товар и носещ отговорността за доставянето му до крайния получател във вида и количеството, в което го е приел. Ето защо те правилно са ценени от актосъставителя и от административнонаказващия орган като частни удостоверителни документи, безспорно доказващи удостоверените в тях факти относно общата маса на натовареното превозно средство, надхвърляща допустимата максимална маса по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, и съответно, доказващи извършването на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП. Ето защо изводът на административнонаказващия орган, че е доказано извършеното нарушение е правилен и съответства на установените в производството обстоятелства.

    Съгласно нормата на  чл. 139, ал.1, т.2 пр. 2 от ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Няма спор че тази норма е банкетна като в случая бланкетния състав е запълнен с нормата на чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която въвежда допустима максимална маса от порядъка на 40 тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване, в случаите на съчленени ППС с пет, шест и повече оси в разновидността на МПС с две оси с полуремарке с три и повече оси. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че процесният случай попада именно под действието на нормата на чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС, което наместо с изискуемата максимална маса от 40 тона (40 000кг.), е с общо тегло 45. 360 тона или 45 360  кг. В горната насока са както показанията на разпитаните по делото свидетели, така и приложените към АНП и представени от въззивника по време на проверката кантарна бележка, в която е отбелязано, че нетното тегло на слънчогледовите пелети, с която е било натоварено ППС е 30 840 кг., което се равнява на 30.840 т., както и от товарителницата в която също е отбелязано, че теглото на пелетите е 30 840 кг., което се равнява на 30.840 т., като за съда няма никакво съмнение, че въззивникът (професионален водач на МПС) е съзнавал, че тежестта на ППС-то, заедно с товара не е съответствала на допустимата максимална маса - 40 тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване . Да се твърди, че в чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ не се цитирали килограми , а тонове е меко казано несериозно, тъй като е въпрос на елементарни познания по математика, а не на специални знания, превръщането на килограми в тонове.

     С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че АНО правилно е преценил, че въззивникът е допуснал нарушение на нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ.

    Въззивникът е съзнавал, че общото тегло на ППС и товара превишават 40т., както и обстоятелството, че липсва издадено надлежно разрешително (съответно документ установяващ плащането на съответна такса за движение на тежко ППС по отношение на товарния автомобил и товара за 21.09.2017 г.) и въпреки наличните представи е предприел управление на ППС – МПС с две оси и свързано полуремарке с три оси с обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата посочена по-горе.

   АНО е наложил за визираното нарушение  следващото се наказание, съобразно нормата на чл. 177, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Определил е същото в размер към средния предвиден в санкционната норма, а именно глоба в размер на 1300лв. позовавайки се на високата степен на обществена опасност на нарушението и значителното превишаване на допустимата маса – повече от 10% квалифициращо нарушението като много тежко нарушение съобразно Приложение І, т.4 от Регламент 2006/403 на ЕС.

    В случая видно от мотивите изложени в НП, АНО е определил размера на санкцията отчитайки само наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства каквото обстоятелство безспорно е значителното превишаване на допустимата маса на ППС-то. По преписката отсъстват доказателства възз. да е бил наказван за такова нарушение на ЗДвП или пък за каквото и да е било друго нарушение на правилата за движение или на разпоредбите регламентиращи транспортната дейност. От друга страна действително нарушението е с висока степен на обществена опасност, но това е отчетено от законодателя с оглед фиксирания от него значителен по размер минимум на наказанието - 500 лв., поради което не следва в случая този факт да се отчита допълнително при определяне размера на санкцията. И като съобрази горните обстоятелства и като прие, че отсъстват данни за други нарушения на възз., съдът счете, че така наложеното му наказание се явява прекомерно завишено. Счете, че в случая дори наказание наложено в минимален размер – 500 лв. би постигнало целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН. Поради това съдът прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание глоба от 1 300 лв. на 500 лв.

    С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание глоба от 1 300 лв. на 500 лв..

 

   С оглед направеното искане от процесуалния представител на дружеството за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

 

   Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

 Нормата на чл. 143, ал.1 от АПК сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

   В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.

    Пред съда, в придружителното писмо, с което адм.преписката е изпратена, административно наказващият органе е нааправил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По време на устните състезания процесуален представител на възз. също е поискал присъждане на сторените в производството разноски.

     В контекста на приложението на цитираната по-горе разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП, доколкото юрисконсулт е представлявал РД „АА“-Варна в първото по делото заседание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални  процесуални усилия  по поддържане на обвинителната теза на АНО,  намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция. Поради това и дължимото юрисконсултско възнаграждение се явява сумата от 30,76 /тридесет лева и седемдесет и шест стотинки / лева.

    Според задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В обстоятелствената част на решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител. В зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод. От приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат А. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съд. По делото обаче липсва договор  за правна защита и съдействие и не са представени други доказателства за заплащане на  възнаграждение в брой или по банков път до приключване на устните състезания във въззивното производство. При отсъствие на доказателства за плащане на възнаграждението въззивният съд намира, че няма законово основание да присъди съразмерно на уважената част от иска възнаграждение под формата на разноски по чл. 78 ГПК. Така възприетото разрешение съответства и на задължителните указания, дадени  в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи присъждането на адвокатско възнаграждение от представянето на доказателства за реалното му плащане. В този смисъл- Определение № 145/13.02.2014г. по ч.гр.дело № 358/2014 год. на ВКС, трето гражданско отделение. Предвид изложеното съдът намира искането на въззивника  за присъждане на разноски за неоснователно.

 

       Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

        ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000725 от 26.08.2020г., издадено от Директора на РД „АА" - Варна, с което на Й.И.Й., ЕГН **********, с адрес: *** за нарушаване нормата на  чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева  на основание чл. 177, ал.3, пр.2 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ на 500/ петстотин/  лева.  

 

      ОСЪЖДА Й.И.Й., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна  сумата от 30,76 /тридесет лева и седемдесет и шест стотинки / лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 

       Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: