№ 37
гр. Кюстендил, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20211500500323 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 4561/26.05.2020 г., депозирана от
В. АТ. В., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Д.Д., насочена против
решението от 20.03.2020 г. по гр.д. № 1482/2018 г. на Районен съд – Дупница.
Въззивницата счита атакуваното решение за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано в частта, в която са допуснати до делба
УПИ и сграда при квоти 1/6 за В.В. и 1/3 за Р.Ц., в частта, в която е отхвърлен
инцидентния установителен иск, както и в частта, в която се допуска до делба
на земеделските имоти при квоти по 1/3 за ищцата и двамата ответници.
Твърди се, че решението в обжалваната част е необосновано и
постановено при липса на мотиви, несъобразено с доказателствата по делото,
постановено в противоречие на трайно установената съдебна практика.
Сочи също, че в хода на първоинстанционното производство са
допуснати множество процесуалноправни и материалноправни нарушения и
релевира доводи в тази насока.
Като допуснат съществен процесуален пропуск от първоинстанционния
съд се сочи, че не било разпоредено вписване в Служба по вписванията на
исковата молба и уточнителната молба, с която в делбената маса били
включени земеделски земи. Първоинстанционният съд бил нарушил
1
процесуалните правила с безпричинно отлагане на съдебни заседания и
отхвърляне на допустими искания на ищцата. Твърди се, че
незаконосъобразно съдът не е допуснал откриване на производство по чл. 193
от ГПК на оспорван официален документ – Удостоверение за търпимост на
строежи изх. № 73/07.05.2014г., на който съдът се позовавал при
постановяване на оспорваното съдебно решение.
Въззивницата възразява и срещу приемането от съда в съдебно
заседание от 11.02.2020 г. на писмени доказателства, за които твърди да са
представени извън преклузивните срокове и следва да бъдат изключени от
доказателствения материал по делото. Сочат се доводи в подкрепа на
основателност и доказаност на предявения инцидентен установителен иск,
който първоинстанционният съд неправилно не бил уважил. Акцентира се
върху обстоятелството, че ответниците се сдобили неправомерно с
Нотариален акт за собственост за процесния недвижим имот, придобит по
наследство и давностно владение № 116/2010 г., въпреки че към момента на
издаването му бил издаден Нотариален акт за собственост № 156/1973 г. на
наследодателя им *** Ц., който бил починал и наследен от тях, предвид което
същите били собственици на по 1/3 идеална част от процесния недвижим
имот и построената в него сграда по силата на наследяването. Счита, че по
отношение на ответниците не са налице предпоставките за приложение на
института на придобивната давност и нотариалният акт № 116/2010 г.
следвало да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. Подчертава, че
тежестта на доказване на оспорваното право на собственост с Нотариален акт
№ 116/2010 г. била върху страната която се ползвала от него – ответниците,
като същите в производството не били провели такова обратно доказване.
Предвид изложеното се твърди, че сделката обективирана в Нотариален акт
№ 80/2017 г., по силата на която К.Ц. с покупко-продажба е прехвърлила на
Р.Ц. 4/6 идеални части от процесния имот, не е проявила вещноправен
транслативен ефект, тъй като тя притежавала 1/3 идеална част, и същата
сделка е относително недействителна на осн. чл. 76 от ЗН. По направеното от
ищцата възражение на осн. чл.76 от ЗН, първоинстанционният съд не се бил
произнесъл.
В допълнение се сочи, че при постановяване на обжалваното решение
съдът не се бил произнесъл и по делбата на земеделските земи, като не били
обсъдени свидетелските показания, не бил извършен прецизен анализ на
доказателствения материал.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която е
допусната делба на УПИ и сграда при квоти 1/6 за В.В. и 1/3 за Р.Ц., в която
инцидентният установителен иск е отхвърлен и не е допусната делба спрямо
К.Ц., както и по отношение допускането до делба на земеделските имоти при
квоти по 1/3 за В.В., Р.Ц. и К.Ц. и постановяване на ново решение, с което
предявеният инцидентен иск да бъде уважен, а делбата да бъде допусната при
претендираните от ищцата квоти.
2
С въззивната жалба се правят доказателствени искания на осн. чл. 266,
ал. 3, недопуснати от първоинстанционния съд, поради процесуални
нарушения: на осн. чл. 192 от ГПК за изискване и прилагане в цялост на
преписката по издаване на удостоверение за търпимост за строежи изх. №
73/07.05.2014г. от гл. архитект на Община Бобошево; за допускане на един
свидетел при режим на довеждане, с показанията на който ще се доказва, че
двуетажната масивна жилищна сграда в имота е построена преди 24.03.1968
г.; за прилагане на писмено доказателство – писмо изх.№ Б-129-01-
065/14.10.2010 г.
В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна,
в който се изразява становище за допустимост на въззивната жалба, но
неоснователност на изложените в нея твърдения.
Счита се, че за въззивницата липсвал правен интерес от оспорване по
реда на чл. 193 от ГПК на удостоверението за търпимост.
Определят се като несъстоятелни твърденията й по отношение на
приети от съда като доказателства по делото писмени документи.
Твърди се, че предявеният инцидентен установителен иск е нередовен,
доколкото от петитума на исковата молба не ставало ясно дали е предявен
положителен или отрицателен такъв.
Иска се потвърждаване като правилно и законосъобразно на
обжалваното решение в частта, в която е оставено без уважение искането на
ищцата за откриване на производство по чл. 193 от ГПК на приет като
доказателство по делото официален документ, както и е отхвърлен като
неоснователен предявения от ищцата инцидентен установителен иск.
Противопоставя се на доказателствените искания на въззивницата, като
неотносими, за изискване на административната преписка относно
удостоверението за търпимост и приемане на писмено доказателство по
делото. Възразява срещу искането за допускане до разпит на един свидетел,
предвид допускане от първоинстанционния съд на гласни доказателства за
същото обстоятелство; респ. в случай на уважаване на искането на
въззивницата, се прави искане за допускане до разпит при режим на
довеждане на един свидетел, който ще установява сочени в отговора
обстоятелства.
По делото е постъпила втора въззивна жалба с вх. №
4820/29.05.2020 г. от адв. Е.Б., в качеството й на пълномощник на Р. Д. ЦВ., с
адрес на призоваване: гр. Рила, ул. „***“ № 1, насочена срещу решение от
20.03.2020 г., постановено по гр.д. № 1482/2018 г. по описа на РС – Дупница,
в частта в която е допуснато извършване на съдебна делба между ищцата В.В.
и Р.Ц. на УПИ ІV-1240 в кв. 33 по отменения план на гр. Бобошево, с площ от
470 кв.м, както и в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба
между ищцата и двамата ответници на земеделски земи.
С въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и
3
незаконосъобразност на първонстанционния акт в частта относно допуснатата
делба на УПИ ІV-1240, с оглед неправилната индивидуализация от страна на
районния съд на процесния имот по предходен, а не действащ регулационен
план.
Въззивникът счита, че същото възражение е относимо и по отношение
допуснатите до делба земеделски имоти, предвид наличието на действаща
кадастрална карта на гр. Бобошево. Излагат се доводи за недопустимост на
обжалваното решение в частта, с която е допусната делба на земеделски земи
между ищцата и двамата ответници при равни права по 1/3 ид. част,
доколкото в производството по допускане до делба на земеделските имоти не
били конституирани всички съсобственици.
Иска се отмяна като неправилно и незаконосъобразно на обжалваното
решение, в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба между
ищцата В.В. и Р.Ц. на УПИ ІV-1240 в кв. 33 по отменения план на гр.
Бобошево с площ от 470 кв.м, както и обезсилване на решението в частта, с
която е допуснато извършване на съдебна делба между ищцата и двамата
ответници на земеделски земи при права по 1/3 ид. част за тримата и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС.
Претендират се разноски във въззивното производство.
С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
В законоустановения срок е подаден и отговор по въззивната жалба
от насрещната страна В.В., чрез пълномощника адв. Д.Д., с която се възразява
на твърденията от въззивника, като неправилни, неоснователни и недоказани,
че процесните делбени имоти не били индивидуализирани по действащите
кадастрални данни и относно недопустимост на делбеното производство
поради наличие на съсобственост с трети лица с доводи в подкрепа на
противоположното становище. Иска се оставяне на въззивната жалба без
уважение.
Не се заявяват доказателствени искания.
Постъпила е и жалба, именувана Въззивна частна жалба,
депозирана от В.В. – ищец в първоинстанционното производство, против
допълнително Решение на Районен съд Дупница (ДРС) по гр. дело №
1482/2018 г., неправилно именувано „определение“.
В жалбата са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт.
Изразени са и доводи по същество, от съдържанието на които може да
се изведе, че всъщност се обжалва решението по чл. 250 от ГПК. Довод в този
аспект може да се вземе от разпоредбата на чл. 250, ал. 3 от ГПК, според
която съдебното решение, постановено по реда на чл. 250 от ГПК (независимо
дали с него се уважава или отхвърля искането за допълването на основното
решение), подлежи на обжалване по общия ред. В случая жалбата, макар и
наименована „частна“, има характер и по своята същност е въззивна такава,
4
тъй като с нея е обжалвано изцяло първоинстанционното Определение, по
същината си решение, № 260160/19.02.2021 г., което е постановено по реда на
чл. 250 от ГПК.
В жалбата се сочи, че в хода на производството пред ДРС не е
извършен анализ на фактическата обстановка и събрания доказателствен
материал.
Поддържано е, че *** Ц. притежавал имот, придобит по наследство и
давност, за което бил съставен Нотариален акт № 156/1973 г. След смъртта си
остави законни наследници съпругата си и двамата си сина – *** и ***. Така
правата им наследството били равни – по 1/3 ид.ч. С договор за продажба за
наследство *** Ц. прехвърлил наследството на ищцата и настоящ
жалбоподател – В. В.. Междувременно ответниците се снабдили с
констативен нотариален акт досежно процесния имот, т.к. го смятали за свой
– придобит по давност и наследство. Той бил оспорен в хода на
първоинстанционното производство с предявен инцидентен установителен
иск, в който смисъл по реда на чл. 250 от ГПК първоинстанционното решение
е допълнено, като той е отхвърлен, но произнасянето на ДРС в този смисъл
било неправилно, заради което се иска неговата отмяна. Не било обсъдено и
поддържано от страната възражение по чл. 76 от ЗН.
Не са поддържани доказателствени искания.
Насрещната страна е депозирала отговор, в който е застъпено
становище за допустимост, но неоснователност на депозираната жалба.
Поддържано е също, че исковата молба, с която е предявен инцидентен
установителен иск, е нередовна. Изложени са доводи по същество досежно
правата на страните в съсобствеността, като е застъпено мнение, че правилно
ДРС е отхвърлил инцидентния установителен иск.
Не са заявени доказателствени искания.
В съдебно заседание постъпилите жалби и отговори, както и
отговорите на тях, депозирани от страните, се поддържат.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и
събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
В.В. против *** *** за делба на недвижим имот в гр. Бобошево, останал в
наследство от общия на ответниците наследодател *** Ц., като ищцата е
поддържала, че по силата на Договор за продажба на наследство от 18.02.2016
г. се явява правоприемник на 1/3 ид.ч от наследството, което придобила от
наследника на наследодателя *** Ц. – неговия син *** Ц..
В предмета на делбата са въведени и сградите в поземления имот, както
и още шест земеделски имота, като ищцата е поддържала, че те са били
възстановени по пътя на земеделска реституция на наследници на бащата на
5
наследодателя *** Ц.. Молбата в т.см. е постъпила с вх.№ 5956/25.04.2019 г.,
но няма данни да е разпоредено вписването й.
Наред с това е бил поддържан и т.нар. „инцидентен установителен иск“
– за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищцата е
собственик на 1/3 ид.ч. от парцела, предмет на делото, както и на сградите в
него, като частен правоприемник на *** Ц. по силата на договор за продажба
на наследство от 22.02.20216 г.; за признаване на установено, че К.Ц. не е
собственик на 4/6 идч.ч от него, а Р.Ц. на 1/6 ид.ч.; да се отмени и нотариален
акт №116/2010 г. на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Съделителят К.Ц. е противопоставила възражение, че претенцията
спрямо нея е недопустима, доколкото по силата на договор, материализиран в
Нотариален акт № 80/2017 г. се разпоредила с притежаваната от нея част от
наследството на *** Ц. в полза на сина и Р.Ц. – тук ответник. Освен това
смята претенцията за неоснователна в сочените в исковата молба идеални
части, макар и да не оспорва наличието на съсобственост.
Съделителят Р.Ц. е застъпил идентични доводи и възражения.
В хода на производството са събрани множество писмени
доказателства, от анализа на които е установимо, че с договор за продажба на
наследство ищцата придобила от *** Ц. наследството, оставено му от
покойния му баща *** Ц..
Според данните в Удостоверение за наследници № 53/2016 г. *** Ц.
починал на 17.12.1999 г. и оставил наследници по закон съпругата си К.Ц. и
синовете си *** и *** Ц.и.
Видно от приложения Нотариален акт № 156/1973 г. *** Ц. бил признат
за собственик на парцел ІV-1240 в кв.33 по плана на гр.Бобошево.
Приложена е скица за имота № 59/21.05.2018 г., съгласно която имотът
понастоящем представлява УПИ VII за пл.№ 845, с площ от 590 кв.м., като
уличната и дворищната регулация са утвърдени със Заповед № 231/04.12.1990
г.
Приобщен е бил и разписен лист към плана, одобрен със Заповед №
6253/1957 г. досежно УПИ (парцел) IV-240, както и извадка от посочения
план за процесния имот.
Ангажирани са доказателства за данъчна оценка за имотите, предмет на
делбата.
Приобщена към делото е била и покана по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Видно от приложения Нотариален акт № 116/2010 г. ***, *** и ***
Цветени били признати за собственици при съответните им права на УПИ,
съставляващо дворно място, образуващо имот № 845, за който е отреден
парцел VII, попадащ в кв.30 по плана на гр.Бобошево, утвърден със Заповед
№ 231/1990 г., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна
сграда.
6
Досежно сградата е приложено Удостоверение за търпимост
№73/07.05.2014 г., Строителен протокол №4/1974 г. и Строително
разрешително №4.
С договор за покупко-продажба на част от имот, отразен в Нотариален
акт № 80/2017 г. К.Ц. се разпоредила с притежаваните от нея идеални части
от имота в полза на сина си Р.Ц..
Страните не спорят, че *** и *** Ц.и сключили граждански брак на
24.03.1968 г. – в т.см. Удостоверение № 5/1968 г.
Прието по делото е и заключение на вещото лице ***, според което в
процесния имот има изградени две сгради – двуетажна масивна жилищна
сграда и едноетажна масивна сграда.
Видно от приложеното Решение № Б-13/19.05.1999 г. на наследници на
*** Ц. е възстановено правото на собственост върху пет земеделски имота.
Съгласно Решение № Б-13/19.05.1999 г. на наследници на *** Ц. е
възстановено правото на собственост върху овощна градина с площ от 1,000
дка.
За имотите по решенията са изготвени и приети съответните скици – л.
162-167.
Страните не спорят, че *** Ц. е починал на 12.07.1987 г. и е преживял
съпруг на *** Ц.. Той е оставил законни наследници – своите 6 деца, сред
които и *** Ц. – наследодателят на настоящите съделители. Налични са
данни, че 5 от децата им също са починали, като оставили свои законни
наследници - в т.см. е и Удостоверение №298/2019 г.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите *** *** и ***.
При тези данни първостепенният съд е постановил съдебен акт, с който:
“ДОПУСКА извършването на съдебна делба между В.В. и Р.Ц. НА
СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ: УПИ ІV-1240 в кв.33 по плана на
гр.Бобошево с площ от 470 кв.м.при съседи:от две страни улица, УПИVІ-
843,УПИ VІІІ-844,ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със
застроена площ 72 кв.м.; Нива от 800дка м.Гнилата, землището на
гр.Бобошево, представляваща имот с № 044030, нива от 0.842 дка. в м.
Залепето, землище на гр.Бобошево, представляваща имот с № 176087, нива от
0.353 дка в м.Долно Мирково; имот с № 179027, нива от 0.600дка в м. Долно
Мирково; имот с № 179041; нива от 0.925 дка в м. Песо Поле, имот с №
193076; овощна градина от 1 дка в м.Белча имот с №159013.
Делбата да се допусне при следните права за В.В. 1/6 ид.ч. от УПИ и по
1/3 ид.ч. за земеделските земи.
За Р.Ц. 5/6 ид.ч. от УПИ и 1/3 ид.ч. от земеделските земи, за К.Ц. 1/3
ид.ч. от земеделските земи, КАТО спрямо нея иска за делба на УПИ и сграда
се отхвърля като неоснователен.“.
7
Отхвърлен е бил като неоснователен и инциденетен установителен иск
на В.В. против *** и *** „за установяване на нейни права от 1/3 ид.ч. от УПИ
ІV-1240 в кв.33 по плана на гр.Бобошево и отмяна на нот. акт“.
Решението е било допълнено с Определение от 12.10.2020 г., като до
делба са допуснати и „едноетажна жилищна сграда от 11 кв.м. и едноетажна
масивна сграда от 12 кв.м. построени в УПИ VII-845 кв.30 по плана на гр.
Бобошево.“.
С допълнително решение също, именувано „определение“, по реда на
чл. 250 от ГПК е отхвърлен иска на В.В. „за отмяна на нот.акт и установяване
на права“.
При тази фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен
състав намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е
от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано от състава, който го е постановил.
То обаче, е недопустимо в неговата цялост. Съображенията за този
извод са следните:
В частта, в която съдът е допуснал извършването на съдебна делба
между В.В. и Р.Ц. на следния недвижим имот: УПИ ІV-1240 в кв.33 по плана
на гр.Бобошево с площ от 470 кв.м.при съседи: от две страни улица, УПИVІ-
843,УПИ VІІІ-844, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със
застроена площ 72 кв.м., всъщност липсва надлежно произнасяне, доколкото
имотът не е записан според данните за актуалния му статут, въпреки
отправеното искане в т.см. – спр. л. 84 от делото.
В този смисъл непротиворечиво в съдебната практика се поддържа
разбирането, че урегулираните поземлени имоти се индивидуализират преди
всичко чрез заснемането им по действащия регулационен план, който
определя и техния пространствен обхват и градоустройствен статут. След
влизане в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР)
индивидуализацията на имотите се извършва и със заснемането по кадастъра,
който е съвкупност от основни данни за местоположението, границите,
размерите и собствеността на недвижимите имоти – чл.2 ЗКИР.
Наред с това земеделските земи, които са били кооперирани,
одържавени или отнети от техните собственици след 1944 г. подлежат на
възстановяване по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред. Според ТР
1/1997г. на ВКС, ОСГК и двата вида решения на Общинските служби по
земеделие – по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ имат
конститутивно действие. Те, заедно с приложените скици, установяват
заснемането на земите по картата на възстановената собственост и
установяват новите им реални граници.
8
От горното следва, че когато имотите, съотв. земите, предмет на иска за
делба, са описани с площ и граници по отмемен план, респ. според документа
за собственост преди възстановяването, исковата молба е нередовна, защото
обстоятелствената част не ги индивидуализира понастоящем. В този случай
съдът има задължение да остави исковата молба без движение с указания до
ищеца за надлежна индивидуализация на поземлените имоти по действащия
план и/или одобрените кадастралната карта и кадастрални регистри, респ. да
опише земите по площ, граници, населено място, землище, съответния
идентификационен номер и плана, по който са заснети така, както са
възстановени с окончателния акт и приложената към него скица.
В същото време, ако исковата молба е била нередовна в сочения
смисъл, но по-късно ищците представят нова, вписана искова молба, с която
имотите са индивидуализирани с идентификатори по кадастралната карта и
кадастралните регистри, съотв. влезлия в сила план за новообразуваните
имоти и заповед по §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и съответните им граници, то тогава
нередовността на исковата молба е отстранена и съдът следва да се
произнесе по иска за делба въз основа на поправената искова молба, без
да е необходимо да се произнася с нарочен акт, с който да приеме
уточнението.“. Така напр. Решение N29/04.03.2013г. на Върховния
касационен съд на Република България, първо гражданско отделение по
гражданско дело N 517/2012 г.
Именно в тази насока ищецът е прецизирал искането си, макар и без
указания в т.см., като с молба вх. №5956/2019 г. е описал имотите с данните
от актуалния им статут. Въпреки това съдът реално се е произнесъл по
непредявен иск, допускайки до делба УПИ ІV-1240 в кв.33 по плана на
гр.Бобошево с площ от 470 кв.м.при съседи: от две страни улица, УПИVІ-843,
УПИ VІІІ-844, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със
застроена площ 72 кв.м., с данните от отменения план, какъвто иск всъщност
не е поддържан.
В тази част първоинстанционното решение е било допълнено по реда на
чл. 250 от ГПК, като до делба е допусната и „едноетажна масивна жилищна
сграда от 11 кв. м. и едноетажна масивна сграда от 12 кв.м., построени в УПИ
VII-845, кв. 30 по плана на гр. Бобошево.“.
С този допълнителен диспозитив пък е налице още по-голяма неяснота
досежно волята на съда и имотите, предмет на делбата, доколкото и с
първоначалния акт е допусната делба на УПИ ІV-1240 в кв.33 по плана на
гр.Бобошево, но решението е допълнено с посочените сгради, но …построени
в УПИ VII-845, кв. 30 по плана на гр. Бобошево.
И доколкото диспозитивното начало в гражданския процес е уредено в
разпоредбата на чл. 6 от ГПК като основно начало на процеса, а съдът е
длъжен да даде защита и съдействие на страните само в рамките, посочени от
ищеца с основанието и петитума на иска, произнасяне извън тези рамки също
обуславя недопустимост на решението му - така Решение № 120/11.12.2018 г.
9
по гр. д. № 4813/2017 г. на ВКС, III г. о., Решение № 94 /9.05.2014 г. по гр. д.
№ 5666/2013 г. на ВКС, III г. о. и мн.др. Първоинстанционният съд в случая
не е спазил това основно правило, заради което обжалваното решение следва
да бъде обезсилено в тази част като недопустимо, на основание чл.293, ал.4
ГПК, във вр. с чл.270, ал.3, изр. 3 ГПК, а делото върнато на Районен съд -
Дупница за разглеждане от друг състав на съда и произнасяне по иска, с
който е бил сезиран.
Недопустимостта на акта в посочената част води до необходимост от
обезсилване и на акта, с който той е допълнен.
Извън това, споделима е и тезата за допуснато нарушение, поради
липсата на разпореждане за вписване на поправената искова молба, но с оглед
постановките в ТР№3/2009г. на ОСГК на ВКС изискването за вписване на
исковата молба (в т.ч. и на исковата молба за съдебна делба), не е условие за
нейната редовност и съдържание по смисъла на чл.127 ГПК, нито има за
последица постановяване на недопустим съдебен акт (по останала невписана
искова молба). Но при новото разглеждане на делото се налагат действия по
реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК за надлежното вписване на уточняващата молба,
с която в предмета на делото са въведени и сградите в имота, както и
земеделските земи, в Агенция по вписвания при ДРС, т.к. съгласно
препращащите разпоредби на чл.114, б „в”, чл. 112, б „з” към чл.112, б. „а”
ЗС, липсата на таковае пречка за разглеждането на исковата молба за делба –
спр. посоченото вече Тълкувателно решение №3 от 19.07.2010 г. по т.д.
№3/2009 г. на ОСГК на ВКС на РБ.
Досежно частта, в която съдът е допуснал до делба Нива от 800 дка
м.Гнилата, землището на гр.Бобошево, представляваща имот с № 044030,
нива от 0.842 дка. в м. Залепето, землище на гр.Бобошево, представляваща
имот с № 176087, нива от 0.353 дка в м.Долно Мирково; имот с № 179027,
нива от 0.600дка в м.Долно Мирково; имот с № 179041; нива от 0.925 дка в
м.Песо Поле, имот с № 193076; овощна градина от 1 дка в м.Белча, имот с
№159013, атакуваното решение също е недопустимо. Изложените по-горе
доводи касаят и тази част от атакувания акт, доколкото с молба с вх. №
5674/19.04.2019 г. ищецът е индивидуализирал и земеделските имоти с
актуалния им статут по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-274/21.01.2018 г. на изпълнителния директор
на АГКК, като е приложил и актуални техни скици, но съдът ги е допуснал до
делба с данните им по картата на землището, при това непълни – без граници
и съседи.
В тази част делбата е извършена и без да са конституирани всички
надлежни страни.
Видно от приложеното Решение № Б-13/19.05.1999 г. на наследници на
*** Георгиев Ц. е възстановено правото на собственост върху пет земеделски
имота. С Решение № 13-Б/19.05.1999 г. е бил възстановен на наследници на
същото лице още един имот – овощна градина от 1.000 дка. За тях са
10
изготвени и приети съответните скици – л. 162-167. Тези именно имоти са
въведени в предмета на делбата по реда на чл. 341 от ГПК с молба вх. №
5956/2019 г. Страните не спорят, че *** Ц. е починал на 12.07.1987 г. и е
преживял съпруг на *** Ц.. От брака си те имат 6 деца, сред които и *** Ц. -
наследодателят на страните по делото тук. Налични са данни, че останалите 5
от децата от децата им също са починали, като те също са оставили свои
законни наследници - В т.см. Удостоверение №298/2019 г. Така се налага
извод, че съсобствеността с участие на третите лица е съществувала преди
смъртта на наследодателя и по наследство съделителите са придобили само
идеалната част от имота, която е притежавал техният наследодател. Досежно
посочените земеделски земи има и други съсобственици в качеството им на
наследници на *** Ц., които не са участвали в делбата, въпреки че по силата
на земеделската реституция се явяват съсобственици на процесните
земеделски имоти. В тази хипотеза съдът реално не е определил предмета на
спора, вкл. легитимираните да участват по делото лица в качеството им на
съсобственици.
При тези обстоятелства липсва яснота и по това как са формирани
квотите в тази съсобственост по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите тук, като
се изхожда именно от доказателствената установеност, че земеделските земи
са били възстановени на наследници на *** Ц., част от които, както вече се
посочи, не са участвали като страни по делото.
Действително разпоредбата на чл. 345 ГПК предвижда специален ред
за делба на наследствен имот, който наследодателят е притежавал в
съсобственост с трето лице, но доколкото останалите съсобственици не са
привлечени за участие в това производство, като няма данни тези имоти да са
поделени между надлежните техни съсобственици извънсъдебно, реално се
достигнало до делба на идеални части от имот, което е недопустимо, освен
ако не се поиска конституиране на лицата, които притежават останалите
идеални части от обекта.
Това следва и от приетото в ППВС № 4/1964 г., съгласно което делбата
между наследниците и третите лица може да се извърши в същото
производство. За съда обаче не възниква задължение служебно да
конституира третите лица. В хода на делбения процес е следвало да бъдат
посочени и конституирани и съсобствениците на тези имоти като страна в
делбеното производство, доколкото неучастието на съделител води до
нищожност на извършената на съдебна делба. Но относно тази абсолютна
процесуална предпоставка, съдът следи служебно и е следвало да укаже
извършването на процесуалното действие при условията на чл. 129 от ГПК, а
в противен случай да прекрати производството в тази част. В т.см. въззивната
инстанция споделя утвърдената в такава насока практика на съдилищата -
Решение № 513 от 15. V. 1991 г. по гр. д. № 949/90 г., I г. о. Решение № 845 от
8. I. 1993 г. по гр. д. № 684/92 г., I г. о. Решение № 704 от 28. XI. 1995 г., гр. д.
№ 717/95 г., I г. о. Решение 259/21.10.2011 г. по гр. д. № 96/2011 г. на ВКС,
Решение № 228/15.05.2012 г. по гр. д. 1026/2011 на ВКС, и намира, че
11
произнасянето по същество на иска, при неучастие на всички съделители в
делбата е довело до постановяване на недопустимо решение.
Вместо да отправи надлежни указания в т.см. съдът, както вече се
посочи, се е произнесъл реално по заявено искане за делба на идеални части
от недвижимите имоти (земеделски), а решението по него също е
процесуално недопустимо - в този смисъл Решение № 259/21.10.11 Г. по гр. д.
№ 96/11 г. на ВКС, II ГО, което е постановено в производство по чл. 290 от
ГПК и е задължително.
При посочените съображения и в тази част решението ще бъде
обезсилено, съотв. върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане
от друг негов състав.
В частта, в която е бил отхвърлен като неоснователен „инциденетен
установителен иск на В.В. против *** и *** „за установяване на нейни права
от 1/3 ид.ч. от УПИ ІV-1240 в кв.33 по плана на гр.Бобошево и отмяна на нот.
акт“. Съответно и в частта, в която с допълнително решението в тази част,
именувано „определение“, по реда на чл. 250 от ГПК е отхвърлен иска на В.В.
„за отмяна на нот.акт и установяване на права“, волята на съда също е
останала съвършено неясна. При отправения петитум в този смисъл са били
предявени едновременно отрицателен и положителен установителен иск. В
съдебно заседание на 26.11.2019 г. – първо по делото, е приет за разглеждане
установителен иск по чл. 457 от ГПК. В същото време е постановен
отхвърлителен диспозитив за „установяване“ на права в полза на ищцата и
„отмяна на нот. акт.“ Така волята на съда не може да бъде изведена нито по
пътя на тълкуването, вкл. по чл. 251 ГПК, нито чрез поправяне по чл. 247
ГПК. Това налага обезсилването му и в тази част.
В тази част при новото разглеждане на делото следва да се изясни
допустимостта на тази претенция, като се изхожда от характера на искането.
Безспорно, в първото по дело съдебно заседание ищецът може да съединява
допълнително към вече предявения иск срещу първоначалния ответник
единствено инцидентен установителен иск (чл.212 ГПК). По правило с този
иск се търси самостоятелна защита относно преюдициално правоотношение
спрямо спорното право. В случая предявеният и приет в първото съдебно
заседание установителен иск няма такъв характер. Ищцата не е навела като
негово основание различни фактически твърдения от тези, които са наведени
като основание на иска си за делба (за друго правоотношение, което да е
преюдициално (обуславящо) по отношение на съсобствеността, на която е
основан искът за съдебна делба). Налице е съдебна практика, която приема, че
правото на собственост на ищците не е преюдициално, а е същото което
подлежи на установяване по иска за делба с решението по допускането на
делбата в първата фаза на делбеното производство (с което се установяват
всички съсобственици и техните права от съсобствеността върху процесните
вещи и имоти) – напр. Решение №56/21.05.2018 по дело №2462/2017 на ВКС,
ГК, I г.о. Поради това се следва нова проверка за допустимостта на тази
12
претенция.
Следва да съобрази още, че едновременно предявяване на положителен
и отрицателен установителен иск от една страна при един и същ предмет на
спора, е недопустимо, доколкото предявяването на положителен
установителен иск изчерпва прания интерес на ищеца. Действително, негов
изключителен прерогатив е (при наличие на интерес) да избере пътя, по който
ще защити правото си, но в процесния случай се стигнало наслагване на
претенции с еднакъв по същината си предмет, което в контекста и на
изложеното по-горе, е довело до постановяването на недопустим съдебен акт.
Извън горното и възприетия извод за недопустимост на атакувания
съдебен акт изцяло, съдът не дължи произнасяне по съществото на
постъпилите въззивни жалби.
По разноските: С оглед характера на производството и фазата, в която
се намира, на страните не следва да се присъждат разноски. В т.см. е
разпоредбата на чл. 355 ГПК, която предвижда, че в първа фаза на делбата
страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по
извършване на делбата във втора фаза. Последователната е и съдебната
практика в тази насока – напр. Определение № 144/24.04.2012 г., по гр. д. №
70/2011 г., Решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС и мн.др.,
която приема, че решението по първата фаза на делбата не финализира
процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски.
Не се налага произнасяне досежно разноските и защото с въззивното
решение не се разрешава спора по същество. (виж Определение №
673/14.11.2017 г. по ч. т. д. № 2686/2017 г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС).
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение №193/20.03.2020 г., постановено по гр.д.
№1482/2018 г. на Районен съд - Дупница, както и Определение от 12.10.2020
г. и Определение № 260160/19.02.2021 г., с които е било допълнено, като
НЕДОПУСТИМО и
ВРЪЩА делото на Районен съд - Дупница за ново разглеждане от друг
състав на същия съд, с оглед мотивите на този съдебен акт.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните
при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14