Решение по дело №204/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

12.04.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

11 април

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диатна Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

204

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 394923-F398711/07.01.2019г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на ЕТ „Е. Б.-75“ с ЕИК ***, с.Полковник Желязово, за извършено нарушение по чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 970.01 лв. на основание чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят ЕТ „Е. Б.-75“ с.Полковник Желязово твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. На 27.08.2018г. АУАН бил съставен в негово отсъствие, като в акта нямало посочване свидетеля Х.Б. какво удостоверявала-данните по акта или липсата му при съставяне на акта. Административното производство започнало в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като били изтекли повече от три месеца от откриване на нарушителя. Гледал се краткия преклузивен тримесечен срок, а той бил изтекъл, тъй като срещу жалбоподателя като физическо лице бил съставен АУАН на 18.12.2017г., а по-късно и срещу ЕТ на 02.02.2018г., в които изрично било посочено, че е достигнал прага на задължителна регистрация по ЗДДС и трябвало да се регистрира до 16.05.2016г. Затова нарушителят бил открит със съставянето на АУАН на 18.12.2017г. Сега съставения акт на 27.08.2018г. и обжалваното наказателно постановление само определяли размера на извършените доставки, поради което производството започнало в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. В акта не ставало ясно дали нарушението било по чл.96, ал.1 от ЗДДС или по чл.180, ал.2 от ЗДДС. В акта и наказателното постановление липсвало описание на облагаемите доставки, а това съставлявало съществено процесуално нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който моли съдът да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Нарушението било доказано по безспорен начин, като нямало грешки от процесуално и материално естество, които да водят до отмяна на атакуваното постановление. Проверяващият орган извършил ревизията, установил нарушението, документирал го и издал съответните актове за извършени нарушения.   

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.03.2018г. била възложена ревизия на Е. Б. Х. с регистрация като ЕТ „Е. Б.-75“, ЕИК ***, с.Полковник Желязово. Декларираната пред НАП основна дейност от едноличния търговец била „търговия на дребно с телефонни апарати и други устройства за далекосъобщения“. Извършената ревизия приключила с Ревизионен доклад  № Р-16000918001254-092-001/25.06.2018г. и Ревизионен акт № Р-16000918001254-091-001/20.07.2018г., който не бил обжалван и влязъл в сила. При проследяване на облагаемия оборот се установило, че жалбоподателя ЕТ „Е. Б.-75“ за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. реализирал облагаем оборот в размер над 50 000 лева /57 375.66 лева/, формиран от продажби на стоки и услуги. С достигнатия облагаем оборот към 30.04.2016г. в размер на 57 375.66 лева той отговарял на изискванията за задължителна регистрация. Затова ЕТ „Е. Б.-75“ следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС най-късно до 16.05.2016г., тъй като 14.05.2016г. бил почивен ден, но не го направило. Жалбоподателят на основание чл.101, ал.1 от ЗДДС подал заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 093911701943228/05.12.2017г., т.е. със закъснение. С Акт за регистрация по ЗДДС № 090421702024100/18.12.2017г. бил регистриран по ЗДДС считано от 19.12.2017г. Оборотът, необходим за задължителна регистрация по ЗДДС се поддържал от лицето до 31.12.2017г. За периода 01.12.2016г.-31.12.2016г. продажбите са чрез наложен платеж чрез куриерската фирма „Еконт“ в размер на 11 820.07 лева. Тъй като извършените от ревизираното лице облагаеми доставки били в размер на 11 820.07 лева, на основание чл.102, ал.3 от ЗДДС то дължало 1 970.01 лева ДДС, определен по реда на чл.67, ал.3 от ЗДДС /11 820.07 лева х 20:120/.

Приложена била нормата на чл.67, ал.3 от ЗДДС, като е прието, че данъкът се смятал за включен в обявената цена и когато се предлагали стоки - предмет на доставка на дребно, в търговската мрежа, определен по формулата в чл.53, ал.2 от ППЗДДС. Ако жалбоподателя бил регистриран по ЗДДС, следвало да начисли ДДС за извършените от него през периода 01.12.2016г.-31.12.2016г. облагаеми доставки съобразно чл.86, ал.1 от ЗДДС, като: издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период - м.01.2017г., като справката-декларация и дневника за продажби той следвало да подаде в ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 16.01.2017г. /14.01. е почивен ден/ Нарушението било извършено на 17.01.2017г. и установено на 25.06.2018г. с издаването на Ревизионен доклад № Р-16000918001254-092-001/25.06.2018г. По този повод на 27.08.2018г. св.С.З. - гл.инспектор по приходите в НАП, в присъствие на св.Х.Б. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу ЕТ „Е. Б.-75“ с.Полковник Желязово по чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, след като бил надлежно поканен с покана получена на 17.08.2018г. На 04.09.2018г. АУАН бил връчен на жалбоподателя и той го подписал без възражения. На 07.01.2019г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на едноличния търговец за извършено нарушение по чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 970.01 лв. на основание чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС.  

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите С.З. и Х.Б., Акт за установяване на административно нарушение от 27.08.2018г., Ревизионен доклад № Р-16000918001254-092-001/25.06.2018г., Ревизионен акт № Р-16000918001254-091-001/20.07.2018г., както и другите приети по делото писмени доказателства. 

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС. Нормата на чл.180, ал.1 от ЗДДС предвижда, че, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. Според чл.180, ал.2 от ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък поради това, че не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. По силата на чл.86, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, следва да го начисли, като: 1.издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2.включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период; 3.посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. От събраните по делото доказателства се установи, че ЕТ „Е. Б.-75“ действително е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС.  Жалбоподателят е осъществил облагаеми доставки по ЗДДС, след като е реализирал облагаем оборот по ЗДДС през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. над 50 000 лева - 57 375.66 лева, формиран от продажба на стоки и услуги. С оглед достигнатия оборот и съобразно чл.96, ал.1 от ЗДДС той е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС най-късно до 16.05.2016г., но не го е направил. При това положение, доколкото за периода 01.12.2016г.-31.12.2016г. при дейността на едноличния търговец били извършени облагаеми доставки на стойност 11 820.07 лева, е следвало, но не е бил начислен ДДС в размер 1 970.01 лева. Начисляването е следвало да стане по реда на чл.86, ал.1 от ЗДДС, чрез: издаване на данъчен документ, в който се посочва данъка на отделен ред; включване размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочване на документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период - м.12.2016г. В конкретната хипотеза правилно е приложена разпоредбата на чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, като  наложеното наказание „имуществена санкция“ е в размера на неначисления данък, какъвто е и фиксирания от законодателя неначислен ДДС за процесния данъчен период.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Както АУАН, така и атакуваното постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. От изписването в акта е видно, че Х.Б. има качеството на свидетел присъствал при съставянето му. В тази връзка липсва каквато и да била неяснота за това какво е удостоверила свидетелката. Неоснователно е възражението, че административното производство започнало в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като били изтекли повече от три месеца от откриване на нарушителя. В случая АУАН е съставен на 27.08.2018г., като в същия изрично е посочено, че нарушението е установено с издаване на ревизионния доклад на 25.06.2018г. Видно от доказателствата по делото, именно на посочената дата /25.06.2018г./ актосъставителят е разполагал с данните, които са му позволили да направи извод за извършеното нарушение и неговия автор. Действително органите по приходите са разполагали с част от интересуващите ги документи и преди тази дата, но извод за допуснато нарушение за конкретен данъчен период по ЗДДС, а оттам и за неговия автор, т.е. за откриване на нарушителя, е било възможно да се направи едва след анализиране на резултатите от проверката, обективирана в ревизионния доклад от 25.06.2018г. Едва с приключването на ревизията, представляваща съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски /чл.110, ал.2 от ДОПК/, е било възможно да се направи категорична констатация за наличие на съставомерно деяние и съответно то да бъде квалифицирано. Ето защо оттогава е започнал да тече и тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Не е налице твърдяното нарушение на процедурата по съставяне на акта по чл.43 от ЗАНН. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но същото не представлява съществено процесуално нарушение, защото той е бил надлежно поканен за това действие. Впоследствие актът е предявен и връчен на жалбоподателя, при което той е имал възможност да упражни пълния си обем от права. На следващо място, описанието на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма от ЗДДС. Правилна е квалификацията по чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, тъй като изпълнителното деяние се съдържа в самата санкционна норма, а посочването на чл.86, ал.1 и чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС в правната квалификация е за пълнота и прецизност, доколкото там се съдържат реда за начисляване и начина на определяне на дължимия ДДС. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. В случая, както в АУАН, така и в наказателното постановление ясно е посочено, че данъчнозадълженото по ЗДДС лице ЕТ „Е. Б.-75“ с ЕИК *** не е начислило ДДС в размер на 1 970.01 лева по облагаеми доставки на обща стойност 11 820.07 лева, извършени за данъчен период 01.12.2016г.-31.12.2016г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. Именно това са съставомерните факти на процесното деяние и те са достатъчно прецизно изписани и от актосъставителя и от наказващия орган. Неотносим към самото изпълнително деяние е конкретния брой продажби /облагаеми доставки/ в рамките на процесния данъчен период, заради което и не е нужно те да се описват. Както вече се посочи, начина на описание на нарушението не оставя никакво съмнение за какво е санкциониран жалбоподателят. Няма как да не бъде споменато и обстоятелството, че същия е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, но не го е сторил, доколкото това негово бездействие също е част от състава на чл.180, ал.2 от ЗДДС. Действително срещу едноличния търговец има съставен и АУАН за нарушение по чл.96 от ЗДДС, но този акт не е предмет на настоящото административнонаказателно производство. В случая процесния акт и наказателно постановление са издадени за това, че жалбоподателя не е начислил ДДС по облагаеми доставки поради това, че не е подал заявление за регистрация в законовоопределения срок, макар да е бил длъжен. Освен това, съгласно чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В настоящата хипотеза с неподаването на заявление за регистрация в срок едноличния търговец едновременно е нарушил и чл.96 от ЗДДС, но това го е лишило от възможност да изпълни задължението си да начислява ДДС по извършените от него продажби, което пък вече се явява нарушение по обжалваното наказателно постановление. Законосъобразно санкцията е наложена на ЕТ „Е. Б.-75“, предвид редакцията на чл.180, ал.1 от ЗДДС, която предвижда да се наказват с глоба само физическите лица, които не са търговци, а случая не е такъв. Е. Б. Х. е вписан в търговския регистър като ЕТ „Е. Б.-75“, ЕИК ***, с.Полковник Желязово. Декларирана пред НАП основна дейност от едноличния търговец е „търговия на дребно с телефонни апарати и други устройства за далекосъобщения“. Такова е и естеството на облагаемите доставки, видно от ревизионния доклад, поради което правилно е възприето, че едноличния търговец е административнонаказателно отговорен. 

Предвид изложеното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

                                                    Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 394923-F398711/07.01.2019г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на ЕТ „Е. Б.-75“ с ЕИК ***, с.Полковник Желязово, за извършено нарушение по чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 970.01 лв. на основание чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.                      

 

                                                                 Районен съдия: