Р Е Ш Е Н И Е
№……………../06.06.2019г.
гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ГЛАДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Василев ч.гр.д. № 6783
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 436 и сл. ГПК,
във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК,
вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на ЗАД „А.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
срещу Постановление от 23.04.2019г постановено по изп.д. №20199240400375 по
описа на ЧСИ Г.К., рег. №924, с р-н на действие СГС, с което е отказано
намаляване на приетите по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното
делото до размер на 200 лева, както и в частта относно размера на таксата по
т.26 ТТРЗЧСИ, която също следва да бъде съответно намалена.
Жалбоподателят
счита, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е завишено и
несъобразено с фактическата и правна сложност на правния спор, както и с
извършените от процесуалния представител действия в изпълнителното
производство. Твърди, че възнаграждението следва да бъде определено в
минималния размер на сумата от 200,00 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г., а оттук да бъде съответно намалена и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят оспорва
жалбата. Твърди, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, с оглед на
фактическата и правна сложност на делото; че са реализирани изпълнителните
способи, които са поискани в молбата за образуване; че изпълнението на
вземането е извършено в резултата на извършените изпълнителни действия, а не доброволно
от длъжника.
На
основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил
мотиви, като поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като уговореното между
взискателя и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение е
установено в съответствие със закона.
Съдът като обсъди
доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 435,
ал. 2, т. 7, вр. чл. 436, ал. 1 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението в едноседмичен срок от деня на съобщението за извършване на
действието. С обжалваното постановление
съдебният изпълнител се е произнесъл по възражението на длъжника срещу
ПДИ, отказвайки да намали установената с последното сума за адвокатско
възнаграждение. Затова то е допустим предмет на обжалване.
Разгледана по
същество съдът намира жалбата за неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79 от ГПК, таксите и разноските в хода на изпълнителното
производство са за сметка на длъжника, освен когато изпълнението бъде
изоставено, делото се прекратява по реда на чл. 433 от ГПК поради плащане,
извършено преди неговото образувано, или са направени за изпълнителни способи,
които не са приложени, когато те са за сметка на взискателя. В случая не са
налице основания длъжникът да бъде освободен от отговорността си за разноски,
тъй като не се твърди осъществяване на нито едно от изключенията предвидени в
чл. 79, ал.1 ГПК.
Задължението не е
погасено доброволно преди или най-късно в срока за доброволно изпълнение, а
след наложения запор на банковата сметка на застрахователя. При това положение
на взискателя се дължи възнаграждение не за образуване на изпълнителното дело
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а за извършване на процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричните вземания съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба №
1/2004г. Минималния размер на възнаграждението определен по посочения в
Наредбата начин възлиза на сумата от 1533,73 лева (830+(3%х74581,49)=3067,47/2=1533,73)).
Претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на 1804,00
лева с ДДС. Следователно възнаграждението не е прекомерно с оглед на
фактическата и правна сложност на делото, тъй като е договорено в минимален
размер съгласно Наредбата.
Жалбата
е неоснователна и по отношение на пропорционалната такса, определена на
основание т. 26 ТТРЗЧСИ. Пропорционалната такса е дължима, тъй като плащането
на дълга е извършено в изпълнение на реализиран изпълнителен способ – наложения
запор върху банковата сметка на длъжника, а не доброволно от последния преди
или най-късно в срока за доброволно изпълнение.
С оглед изложеното
жалбата се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.
При тези мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***,
пл. „****** срещу постановление с изх. № 1024/13.02.2019 г. по изп. дело №
20199200400125 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920, с което е отказано намаляване
на приетите по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, представляващи
адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното делото до размер на
сумата от 200 лева, както и в частта, с която са определени обикновените и
пропорционалните такси за изпълнителното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.