Р
Е Ш Е Н И Е
№ 363/ 11.12.2020 г., град
Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, две хиляди и двадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора
при Окръжна прокуратура -Добрич, РАДОСЛАВ БУХЧЕВ, разгледа докладваното от
съдия Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 491 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и
канализация-Добрич“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Добрич,
бел.“Трети март“ № 59, представлявано от П.П.-прокурист, срещу Решение № 43,
постановено по нахд. № 192/2019 г. по описа на Районен съд-Каварна, с което е потвърдено
Наказателно постановление № **********-64/12.09.2019 г., издадено от ***-директор
на Регионална инспекция по околната среда и водите - Варна.
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради неправилно приложение на
материалния закон и поради допуснати нарушения на процесуалните правила. Касаторът
счита, че съдът е постановил съдебен акт, с който неправилно е възприел.
Възразява, че в НП не бил посочен начина на измерване на географските
координати, при съставянето на констативния протокол не присъствал представител
на „В и К - Добрич“ АД. В АУАН № 3281/27.08.2019 г. се цитирало Постановление
на ОП Добрич, според което т.нар.“канал“ започвал от временен бар и свършвал в
морето и тези съществени разминавания между констатациите на РИОСВ Варна и ОП
Добрич нарушавали правото на защита. Съществени разминавания имало в констатациите за дължина на трасето. Поради
така описаните пороци моли решението на районния съд и потвърденото с него НП
да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Ответникът, Регионална инспекция по околната среда и водите
– Варна, чрез юрисконсулт *** моли касационната жалба да се отхвърли като
неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно да
бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич счита
касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд за
законосъобразно.
Административен съд –Добрич, намира, че касационната жалба
е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
касационната жалба за неоснователна.
С оспореното пред Районен съд - Каварна Наказателно
постановление № **********-64/12.09.2019 г. директорът на РИОСВ-Варна е наложил
на „В и К Добрич“ АД имуществена санкция от 1000 лева на основание чл.128в от
Закона за биологичното разнообразие за извършено нарушение на чл.31, ал-.1 от
Закона за биологичното разнообразие във вр. с чл.2,ал.2 и ал.3 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване
на защитените зони.
За да потвърди като законосъобразно наказателното
постановление районният съд е приел за доказано, че санкционираното дружество е
прокопало канал с дължина от около 230-250 метра, преминаващ през няколко
поземлени имоти по КК на с.Крапец община Шабла, през пясъчни образувания,
частично покрити с тревна псамофитна растителност, в който са положени два вида
тръби с цел възстановяване водоподаването към бунгала/къмпинг, собственост на
„Найден Киров“ АД гр.Русе, без да проведе процедура по реда на чл.31 от Закона
за биологичното разнообразие.
В мотивите на решението е прието за установено също, че
територията, в която са положени тръбите попада в границите на две защитени
зони- защитена зона за опазване на дивите птици „Дуранкулашко езеро“ и защитена
зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна „Езеро
Дуранкулак“. От деловодната програма на РИОСВ се установявало, че за
инвестиционното предложение „Прокопаване на канал и полагане на тръби“ с
възложител „Водоснабдяване и канализация –Добрич“ АД нямало проведена процедура
по чл.31 от Закона за биологичното разнообразие.
Съдът е извършил служебно проверка за спазването на
административно-производствените правила, при която е установил, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Изложени са мотиви, че извършването на нарушението е доказано
от събраните по делото доказателства. Извършена е проверка и по отношение на
наложената административна санкция и е прието , че тя е определена правилно,
размерът й е съобразен с чл.27 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав на Административен съд
–Добрич намира, че решението е правилно,
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице посочените в
касационната жалба касационни основания за отмяна. Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е установил фактическата
обстановка по делото, като е приел, че тя съответства на описаната акта и
наказателното постановление.
Възражението в касационната жалба, че съдът не е констатирал
допуснати съществени процесуални нарушения относно установяване на извършването
на нарушението-с какво техническо средство са определени географските
координати на мястото, на което е прокопан каналът и т.н. е неоснователно.
Касаторът не оспорва, че „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД е извършило процесната дейност по полагане на тръби в защитената
територия, нито сочи доказателства, които да установяват нещо различно от
установеното с представените пред районния съд доказателства. Възраженията му
са необосновани. Не е налице необосновано даден
превес на едни доказателства спрямо други. Съдът е приложил закона въз основа
на единствените доказани по делото факти, установяващи реализиране на
инвестиционно намерение от касатора без преди това да е проведена процедурата
по чл.31 от ЗБР, съгласно който планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението
на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове,
програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително
отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за
съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона.
Въззивния съд се е позовал изцяло на писмените и гласните доказателства по делото,
които е обсъдил коректно в мотивите на
решението. Въз основа на доказателствата съдът е извел единствения логичен
извод, че нарушението е доказано, извършителят е установен и че законосъобразно
е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Затова настоящата инстанция счита, че направеният от
първоинстанционния съд анализ на доказателства е довел до правилно изясняване
на фактическата обстановка и прилагане на материалния закон
В заключение касационният състав приема, че решението на
районния съд е законосъобразно. Правилно съдът е потвърдил наказателното
постановление, което не страда от визираните в въззивната и в касационната
жалба пороци.
По горните съображения Административен съд - Добрич, в касационен
състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното решение следва да
бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на РИОСВ-Варна е направил
своевременно искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на РИОСВ-Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая за защита
по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото бе проведено в едно
съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, поради
което следва да се присъди възнаграждение за явяването на юрисконсулт в
минимума от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1, предл.1 от АПК във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43 от 24.07.2020 г. на Районен съд -Каварна,
постановено по нахд № 192/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Добрич“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.Добрич, бул.“Трети март“ № 59,
представлявано от изпълнителния директор *** да заплати на Регионална инспекция
по околната среда и водите – Варна сумата от 80 (осемдесет) лева – разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: