О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/…………………………….г.,
гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на осми юни 2022 година в
състав:
СЪДИЯ:
Мария Иванова – Даскалова
като разгледа адм. дело №1246 по
описа за 2022г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила с молба вх.№8634/01.06.2022г.
жалба на К.Г.К. *** срещу „Акт на длъжностно лице от дирекция „Местни данъци“
при Община Варна за установяване на задължения за ДНИ и ТБО за 2021г. и 2022г.
за ПИ 10135.2030.13 в местност „Кара Тепе“ по КККР на гр.Варна с партида
5305Н445053“.
В молбата К. твърди, че на 12.04.2022г. по пощата е подал жалбата
чрез директора на дирекция „Местни данъци“ в Община Варна до Административен
съд-Варна, с която оспорва акт на длъжностно лице на дирекцията за задълженията
за ДНИ и ТБО за 2021г. и 2022г. за процесния имот. От приложените системен бон
и известие за доставяне било видно, че жалбата му е получена в дирекцията на 14.04.2022г.
и до момента не е препратена в съда, поради което моли да бъде изискана служебно.
В приложената към молбата
жалба, подписана само от К. Г. К. се твърди, че ПИ 10135.2030.13 в местност
„Кара Тепе“ по КККР на гр.Варна бил земеделска земя, поради което той и
съсобственика му Ю. Т. К.-К. не следвало да заплащат за него данъци и такси. По
повод предстояща сделка по продажбата на имота, при подготовката на документите
разбрали, че от 2012г. не е земеделска земя и за него се начисляват задължения
за ДНИ и ТБО, които заплатили за периода 2016-2021г. При справка на 14.03.2022г.
К. разбрал, че дължи за имота ДНИ и ТБО.
Подал жалба с искане да се постанови акт, в който да се приеме, че не дължи
такива за ПИ 10135.2030.13 в местност „Кара Тепе“ по КККР на гр.Варна с партида
5305Н445053, тъй като е земеделска земя. По жалбата му била образувана преписка
№МД-Т22003184ВН/18.03.2022г., във връзка с която на 05.04.2022г. получил по
пощата уведомително писмо рег.№Т22003184ВН/01.04.2022г., с което директора на дирекция
“МД“ приел, че имота е в строителните граници на населеното място съгласно приетия
2012г. Общ устройствен план на гр.Варна, поради което подлежал на облагане с
Местни данъци и такси. Счита, че по случая няма образувано ревизионно производство
по чл.108 от ДОПК. Твърди, че не са искали издаване на акт за установяване на
задължението по чл.107, ал.3 от ДОПК. В заключение в жалбата подадена чрез
директора на дирекция „Местни данъци“ в Община Варна до Административен
съд-Варна е поискано да бъде отменен акта, с който е определено задължението на
Костадинови за заплащане за ПИ 10135.2030.13 на ДНИ
и ТБО за 2021г. и 2022г. и да се приеме, че за него не се дължат местни данъци
и такси, тъй като е земеделска земя. Направени са доказателствени искания и се
претендира присъждане на разноските по делото.
С жалбата е представено заверено за вярност с оригинала ксерокопие
на системен бон издаден от „Български пощи“ЕАД за изпращането на 12.04.2022г.
на жалбата до дирекция „МД“ в Община Варна и известие за доставянето й в
дирекцията на 13.04.2022г.
С оглед изложеното в молбата
и приложените към нея жалба, системен бон и известие за доставяне, при
съобразяване на приложимите правни разпоредби в ЗМДТ и ДОПК се налага извода,
че жалбата е недопустима.
Съгласно чл.4 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало
задължението, по реда на ДОПК. Към правилата на ДОПК препраща и чл.9б от ЗМДТ за
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси. Съгласно
чл.4, ал.3 от ЗМДТ, към които препраща чл.9б от ЗМДТ, в производствата по ал.1 служителите
на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите,
а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични
изпълнители, съответно според ал.5 в тези производства Кметът на общината
упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на Националната агенция за приходите.
Съгласно чл.107, ал.1 от ДОПК когато органът по приходите
установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на
подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в
срока, предвиден в съответния закон. В чл.107, ал.2 от ДОПК е разписано правото
на задълженото лице при поискване да получи справка за начина, по който е
изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието,
общия и неплатения размер.
Съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК по искане на задълженото лице
органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен
срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена
декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт
може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от
трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на
декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Актът може да
се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната
дирекция.
По аргумент от гореизложеното на обжалване подлежи издаденият Акт
за установяване на задължение по декларация по смисъла на чл.107, ал.3 от ДОПК
за задълженията за ДНИ и ТБО за недвижимия имот. Поради това постановяването на
такъв АУЗД, в който са установени задълженията на К. за местни данъци и такси
за ПИ 10135.2030.13 е предпоставка за допустимост на съдебната проверка за
правилност и законосъобразност на извода за наличието и размера на местни
данъци и такси за този имот. В жалбата и в молбата, с която е депозирана в съда
К. заявява, че за задълженията за ДНИ и ТБО за имота си е узнал от справка по
партидата му и не е искал и не му е издаван акт за установяване на задълженията,
нито те са му установени с ревизионен акт.
След като до настоящия момент не му е издаден АУЗД, нито РА за задължения
за данъци и такси във връзка с притежаването на имота, който трябва да му бъде
връчен, с възможност да го оспори по задължителния административен ред пред решаващия
орган и няма произнасяне от него с решение за потвърждаването му – изрично или
мълчаливо, не са налице изискуемите от закона задължителни предпоставки за
провеждане на съдебно производство за проверка на основателността на
оплакванията на К. за неправилност и незаконосъобразност на данните в партидата
на имота за дължими местни данъци и такси.
С оглед изложеното жалбата до съда на К. се явява преждевременно
подадена, преди той да е поискал и да му е издаден изричен акт за установяване
на задълженията, респ. ревизионен акт, за дължимите за имота ДНИ и ТБО за 2021г.
и 2022г. и преди да е изчерпан задължителния административен ред за оспорването
на конкретния АУЗД пред решаващия орган и той да се е произнесъл с решение за
потвърждаването му – изрично или мълчаливо. Едва след постановяване на такова
решение и връчването му на К., респ. след формиране на мълчаливо потвърждаване с
изтичане на 60-дневния срок по чл.155 ал.1 от ДОПК, собственика на имота на
който са установени задълженията за МДТ може да оспори АУЗД пред съда. Съгласно
чл.156, ал.1 във вр. чл.144 от ДОПК АУЗД може да бъде обжалван единствено в
частта, в която не е отменен в хода на административното му обжалване, а чл.
156, ал.2 във вр. с чл. 144 от ДОПК е разписано, че АУЗД не може да се обжалва
по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Следователно
законът предвижда възможност за обжалване пред съда на издаден АУЗД и то след
като е изчерпан предварително административния ред за оспорването му пред решаващия
орган. .
По аргумент от това жалбата се явява подадена преждевременно, преди
К. да е поискал и да му е издаден АУЗД, с който да са му установени дължими ДНИ
и ТБО за ПИ 10135.2030.13 в местност „Кара Тепе“ по КККР на гр.Варна, който да
е бил потвърден от решаващия орган. Поради това жалбата следва да бъде оставена
без разглеждане, тъй като не е подадена срещу административен акт, който
подлежи на оспорване пред съда, а образуваното по повод на нея съдебно производство
– да бъде прекратено на основание
чл.159, т.1 от АПК. Водим от това , Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ постъпилата с молба вх.№8634/01.06.2022г.
жалба на К.Г.К. *** срещу „Акт на длъжностно лице от дирекция „Местни данъци“
при Община Варна за установяване на задължения за ДНИ и ТБО за 2021г. и 2022г.
за ПИ 10135.2030.13 в местност „Кара Тепе“ по КККР на гр.Варна с партида
5305Н445053“, какъвто не е поискал и не му е издаден.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1246/2022г. по описа на
Административен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд - гр.София в 7-дневен срок от съобщаването му по реда на
глава ХІІІ от АПК.
СЪДИЯ: