№ 10
г*Айтос, 28.01.2020
година
АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - наказателна колегия, ІІ състав, в открито
заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Джанкова
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора………., като
разгледа АН дело № 381 по описа на съда за 2 019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба
на М.С.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против Наказателно постановление № РД-НП-1/27.09.2019 г., издадено
от Областния управител на област Б., с което за нарушение на чл.181, ал.2 от
Изборния кодекс (ИК) и на основание чл. 495 от ИК на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 200,00
(двеста) лева. В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че с така постановеното
наказание се ограничава правото на жалбоподателя да изразява свободно своето
мнение, което е гарантирано от нормите на международното право, поради което и
визираната правна норма, противоречи на разпоредбите на международни конвенции-
ЕКЗПЧОС, РКЗНМ, ХОПЕС и д* Твърди се, че разпоредбата на чл. 181, ал.2 от Изборния кодекс ограничава едно от
основните човешки права - правото свободно да изразява мнението си на своя
майчин език. Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административно - наказателното производство. Жалбоподателят счита, че
е нарушена разпоредбата на чл. 6 ЗАНН, в* чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди, че от анализа
на издаденото НП не може да се определи с кое свое действие или бездействие е
нарушил законовата норма, т.е. счита, че липсва конкретизация на изпълнителното
деяние. Счита, че АНО е следвало да опише с кои конкретни действия е нарушена забраната
за агитация на чужд език. Твърди, че за да е налице нарушение на нормата на чл. 181, ал.2 ИК е следвало да произнесе
конкретни думи и фрази, които по съдържанието си да могат да се определят като
предизборна агитация, т.е да са свързани по смисъл именно с провеждането на
избори, съответно да са насочени към неограничен кръг от хора в тази връзка.
Навежда доводи, че по никакъв начин не може да се установи какви точно фрази са
произнесени от него, за да прецени АНО, че същите представляват предизборна
агитация. Сочи, че даденото описание е твърде общо, без никаква конкретика и би
следвало да има своите конкретни действия, които вече подведени под законовата
норма да позволят да се определи дали е налице или не нарушение на закона.
Твърди, че друга непълнота, която е налице е непосочването на какъв език е
извършена предизобрната агитация, тъй като не са били налице заключения на специалисти,
които да удостоверят по несъмнен начин, че смисъла и целта на речта на
съответното лице да служат като предизборна агитация. Сочи за самостоятелно
нарушение на процесуалните правила, допуснато при издаването на обжалваното НП с
непосочването на конкретното място и време на извършване на нарушението - чл.
42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗААН. Твърди, че единствената информация за
мястото, където се сочи, че е извършено нарушението е посочване на община *,
без да се конкретизира точния адрес- улица, номер, сграда. Навежда доводи и за
допуснати нарушения в процедурата при съставянето на АУАН. Твърди се, че при
определяне на наказанието АНО не е изложил мотиви, препятствайки контрола за
законосъобразност. С оглед изложеното моли съда да отмени издаденото НП.
В проведеното открито
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административно - наказващият орган -
Областен управител на област Б. изразява писмено становище по жалбата.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна юрисконсулт
Минкова моли съда да остави без уважение подадената жалба като навежда доводи,
че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, издадено
от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на всички
нормативни изисквания. Сочи, че не са налице изложените от жалбоподателя
съществени процесуални нарушения на административно - производствените правила
при съставянето на АУАН и НП. Твърди, че в обжалваното НП е посочено действието
/деянието/, чрез което жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 181, ал.2 ИК, а именно - че същият е
провел предизборна агитация на език, различен от българския, факт който е
възприет пряко и непосредствено от свидетелите присъствали при установяване на
нарушението. Сочи, че както в АУАН, така и в НП се съдържа описание на нарушението
- а именно провеждане на агитация на език различен от българския, като и в
двата акта е указано, че това действие е извършено от жалбоподателя по време на
предизборна кампания, посочено е и мястото на нарушението - община *. Излага и,
че в двата акта е посочено доказателството, което потвърждава извършеното
нарушение, а именно видеозапис, при прегледа на който свидетелите са установили
наличието на извършеното от закона нарушение. В обобщение моли съда да потвърди
издаденото НП.
Въз основа на служебно
извършената цялостна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, изложени в
жалбата, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 22.05.2019 г. председателят
на ЦИК С.С. съставила АУАН № 31-ЕП/2019г. на жалбоподателя за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 181, ал.2 от ИК, за това че на 20.05.2019
г. в община * ораторът М.С.К., в качеството му на кандидат за член на ЕП води
предизборна агитация на език, различен от българския. АУАН е издаден в отсъствие на нарушителя, макар
същият да е бил известен /при липса на доказателства да е призован или уведомен
за съставяна на акта/. Актът е връчен чрез упълномощено лице на 05.09.2019 г.
С нарочно писмо ЦИК е
изпратила по компетентност АУАН на Областния управител на област Б., като
същият с обжалваното НП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 лева
на основание чл. 495 ИК.
По делото са разпитани свидетелите по съставяне на
акта Б.И.А. и И.К.И., последният /както сочи/
в качеството и на докладчик по процесната преписка пред ЦИК.
От показанията им се
установява, че процедурата по издаване на обжалвания съдебен акт, така както е
протекла в ЦИК е следната: постъпил сигнал за предизборна агитация проведена на
език различен от българския, след чието разглеждане е взето решение за
установено нарушение на ИК и за съставяне на АУАН. Излагат, че производството,
което се развива пред ЦИК е специално спрямо общите правила на ЗАНН, т.к.
нарушението се установява с решение на ЦИК взето с мнозинство 2/3 от
присъстващите на заседанието членове - т.е. не акта установява нарушението, а
решението на ЦИК установява същото. Сочи се, че доказателствата, които се
разглеждат пред ЦИК са опосредени - нито член на комисията, нито цялата комисия
е пряк свидетел на извършеното нарушение. Излагат, че третата особеност на
производството са срокове по чл. 57, ал.1, т.26, които предвиждат 24-часов срок
за разглеждане на жалби и сигнали от момента на постъпването им, както и чл.
496, ал.1, предвиждащ, че след постъпване на жалба или сигнал комисията се
произнася с решение, а АУАН се съставя в тридневен срок от постъпване на
жалбата и сигнала. Св.И. излага в показанията си, че недвусмислено е било
установена предизборна агитация на чужд език, като в конкретния случай имало
празник на населеното място – *. Събитието наподобявало събор, но за разлика от
други сходни случаи нямало явни политически знаци, нито обозначени номера на
бюлетини, но председател на политическа партия – в случая М.К. представял лица,
които били кандидати за евродепутати, като видно от изгледан видео-клип това се
случвало пред публика, в предизборен
период. Излага, че не са назначавали преводач за установяване на точното съдържание на изявлението на жалбоподателя. Сочи, че поради
кратките срокове, които са предвидени в закона са съставили акта в отсъствието
на нарушителя. Свидетелства, че за да е осъществено нарушението по чл. 182 от Изборния кодекс следва да е налице
предизборна агитация на чужд език, което било установено от ЦИК като в
конкретния случай се говорило на интервали в рамките на горепосоченото събитие ту
български език, ту на различен от бълг. език.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени
доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са
безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от
съда за разглеждане.
Актът за установяване на
административното нарушение е съставен от компетентно длъжностно лице, в
предвидения в закона срок, съобразно изискванията на ИК. Издаденият акт е
редовно връчено на жалбоподателя. Съставеното въз основа на АУАН постановление е
издадено от компетентно длъжностно лице, в рамките на предвидения в закона
срок. При съставянето както на АУАН, така и при съставянето на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са нарушили правото на защита на
жалбоподателя и се изразяват в липса на точно описание на нарушението по чл. 181, ал.2 от ИК. Разпоредбата на чл. 181, ал.2 от ИК предвижда, че
предизборната кампания се води на български език. Изборният кодекс не е дал легално определение на понятието
„предизборна кампания“, но от разпоредбата на чл. 175 и сл. от ИК може да се определи, че това е период от
време, през който се провеждат избори. Легалната дефиниция за „предизборна
агитация“ е дадена в §1т.17 от ДР на ИК – „призив за подкрепа
или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при
участие в избори. Наименованието и символите на партия и коалиция, поставени
върху предмети, в които не се съдържа призив за подкрепа, не се смятат за
агитация по смисъла на кодекса.“. Поради изложеното следва да се приеме, че
„предизборна кампания“ е период от 30 дни преди изборния ден, в който
регистрираните за участие партии, коалиции или инициативни комитети отправят
своите агитационни послания в подкрепа на издигнатите от тях кандидати.
Следователно в частност и за предизборната агитация е налице забрана да се
използва език, различен от българския. Поради изложеното съдът приема, че за да
е налице нарушение на визираното в чл. 181, ал.2 от ИК изискване, следва на
предизборно мероприятие да е отправен конкретен призив за подкрепа или
неподкрепа на кандидат, партия или коалиция в периода на предизборна кампания
на език, различен от българския, т.е. не всяко използване на чужд език на
предизборно мероприятие е нарушение на цитираната норма. Жалбоподателят е
санкциониран, именно защото е провеждал агитация на език различен от
българския. В издаденото НП обаче липсват каквито и да е факти, които да водят
до извода, че употребяваните от жалбоподателя изрази действително представляват
предизборна агитация по смисъла на закона. Недопустимо е привличането към
административно - наказателна отговорност, основаваща се на предположения, при
липса на доказателства за действителното съдържание на изявленията конкретно на
наказаното лице. В настоящия случай е било възможно да се установи какви са
точните думи и изрази, които са използвани, същите да бъдат описани в АУАН и
НП, като по този начин извършеното нарушение да бъде индивидуализирано, а не да
почива на предположения за неговата обективна съставомерност.
Доколкото обаче думите и
изразите, които е използвал жалбоподателя
не са описани в АУАН и издаденото въз основа на него НП съдът приема, че
административно - наказателното производство е допуснато нарушение на правото
на защита на жалбоподателя, изразяващо се в невъзможност да разбере за кои
употребени от него думи и изрази е санкциониран. В допълнение следва да се
отбележи, че е основателно и възражението за непосочването на конкретното място
и дата на извършване на нарушението – в нарушение на чл. 42, т.3 и чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗААН. Твърди, че единствената информация относно момента на
подаване на сигнал – 20.05.2019г., а за мястото, където се сочи, че е извършено
нарушението е отразено „община ***“, без каквато и да било конкретизация с
посочване на адм.адрес - улица, номер, сграда, или поне на населеното място,
доколкото е ноторно известно, че на територията на съответната община има
няколко села.
Само за изчерпателност
на изложението настоящият състав на съда счита, че доводите на жалбоподателя,
че с обжалваното постановление се ограничават правата му по см. на цитираните
от него международни договори за неоснователни. КРБ е предоставила правомощието
на КС да се произнася за съответствието на законите с общопризнатите норми на
международното право и с международните договори, по които България. По
отношение съответствието на разпоредбите на РКЗНМ с КРБ, КС на РБ се е
произнесъл с решение, с което е приел, че не е налице противоречие между текстовете
на Конвенцията и КРБ, поради което възраженията в тази насока, изложени в
жалбата, са неоснователни, доколкото разпоредбата на чл. 181, ал.2 от ИК не противоречи на
РКЗНМ. Не е налице противоречие и на чл. 181, ал.2 от ИК с ЕКЗПЧОС, тъй като
произнасяне от КС в тази насока не е налице.
Останалите, наведени в
жалбата доводи за процедурни нарушения не следва да се обсъждат, тъй като не се
явяват от категорията на съществените.
В обобщение и с оглед на
изложеното съдът счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
нарушаване правото на защита на привлеченото към административно - наказателна
отговорност лице. Порокът, изразяващ се в липса на изясненост в цялост на
фактическата обстановка, липса на яснота относно мястото и датата, а и на
конкретното действие на нарушителя, тъй като са от категорията на съществените
не може да бъде отстранен в съдебна фаза, с оглед на което НП следва да бъде
отменено на процесуално основание без разглеждане по същество.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
РД-НП-1/27.09.2019 г., издадено от Областния управител на област Б., с което на
М.С.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за нарушение на чл.181, ал.2 от
Изборния кодекс (ИК) и на на основание чл. 495 от Изборния
кодекс на жалбоподателя
е наложено наказание глоба в размер
на 200,00 (двеста) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Б.кия административен съд в
14-дневен срок от съобщението на страните, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :