Решение по дело №3110/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 56
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 13 юли 2020 г.)
Съдия: Златко Димитров Мазников
Дело: 20195530203110
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер:                                        24.01.2020 г.                        гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                             Шести наказателен състав

На петнадесети януари                                        Година: 2020

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                       Председател: Златко Мазников

                                                          Съдебни заседатели:

 

Секретар: Светла И.

Прокурор:

 

Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников

а.н.дело № 3110 по описа за 2019 година

 

 

     и за да се произнесе, съобрази:

     Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 472190-F499629 от 23.10.2019 год. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП (Централно управление на Националната агенция по приходите).

     Жалбоподателят „ВАДИКО“ ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК ..., твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено.

     Въззиваемата страна ЦУ на НАП счита, че обжалваното НП е законосъобразно, и моли същото да бъде потвърдено.  

     Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

     С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение)F499629 от 12.07.2019 год., жалбоподателят е санкциониран в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ (министъра на финансите) за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС – Закон за данък върху добавената стойност (На лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.”) за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ („Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги“) във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС (Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта), изразяващо се в това, че на 04.07.2019 год. в стопанисвания от него обект – магазин за обувки „Коко“, находящ се в гр.Стара Загора, ул.„Любен Каравелов“ № 83, не е бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ (фискално устройство) или от кочан с бележки за извършената в 15.48 часа контролна покупка на  детски обувки на стойност 18,90 лв., заплатени в брой от проверяващата Е.П.С..

     Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от показанията на актосъставителката Е.П.С., свидетеля по акта Славей Бориславов Чапразов, участвал в извършването проверката, и св.Антония Тенева Владева – продвач-консултантът, работил в процесния магазин по време на проверката, приела плащането на извършената от актосъставителката контролна покупка на детски обувки, кореспондиращи помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. Действително от показанията на посочените свидетели, които са единствените, присъствали при извършване на процесната контролна покупка и/или последвалата я проверка, се установява, че св.Владева не е издала за контролната покупка фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, поради техническа неизправност на последното към онзи момент, която тя не е знаела как да отстрани, ако и впоследствие техническият проблем да е бил отстранен от актосъставителката по време на проверката, т.е. след извършване на контролната покупка, чрез няколкократно рестартиране на ФУ. В този случай обаче св.Владева е била длъжна за издаде за извършената контролна покупка касова бележка от кочан – чл.36 във връзка с чл.7, ал.2 от  Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, но тя не е издала такава, т.е. не е налице факт, изключващ съставомерността на конкретното деяние, за което е санкциониран жалбоподателя, като причината за това (според св.Владева – защото била притеснена и не се сетила) е без правно значение (административните нарушения са не само умишлените, но и непредпазливите деяния, осъществяващи състав на административно нарушение), още повече, че с обжалваното НП не е санкцинионирана св.Владева, а жалбоподателят, т.е. юридическо лице, чиято отговорност е обективна.

   При тези данни съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани по несъмнен и безспорен начин.

     В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и съществени (ограничаващи правото на защита) нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставяне на АУАН и/или издаване на НП, обуславящи отмяната на последното като незаконосъобразно, включително твърдените такива от жалбоподателя, в частност:

     административнонаказателното обвинение, видно от гореизложеното, е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере, за да организира адекватно защитата си;

     разминаването между часа на извършване на контролната покупка и часа на започване на проверката намира своето логическо и житейски оправдано обяснение в обсъденото вече обстоятелство, че проверката е започнала след като за извършеното плащане на контролната покупка не е бил издаден фискален бон, т.е. последната предшества легитимацията на проверяващите и започването на проверката (при това часът на извършване на нарушението не е елемент от реквизитите на АУАН и НП, какъвто е датата на извършването му съгласно чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – Закон за административните нарушения и наказания).

     Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното от него нарушение е довело до неотразяване на приходи, поради което ниската стойност на покупката, за която не е бил издаден фискален бон, т.е. на неотразените в резултат на нарушението приходи, фактът, че нарушението е било извършено от него за първи път, който изрично е отразен в НП, и твърдяната от жалбоподателя липса на задължения към държавния бюджет могат и следва да бъдат отчетени единствено като смекчаващи отговорността обстоятелства.

     Що се отнася до наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 700 лева, съдът намира, че същата е необосновано завишена при наличните според изложеното в предходния абзац смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на данни за отегчаващи такива, които да обуславят определянето на санкцията над минималния предвиден в закона размер за юридическите лица и едноличните търговци – 500 лева, поради което НП следва да бъде изменено, като размерът наложената на жалбоподателя имуществена санкция бъде намален от 700 лева до предвидения в закона минимум от 500 лева, съответно – на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъдена НАП да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения от него защитник.

     Водим от горните мотиви, съдът

         

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

     ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 472190-F499629 от 23.10.2019 год. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Националната агенция по приходите, като НАМАЛЯВА размера на наложеното с него на „ВАДИКО“ ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК ..., административно наказание „имуществена санкция“ от 700 (седемстотин) лева на 500 (петстотин) лева.

 

     ОСЪЖДА Националната агенция по приходите гр.София да заплати на „ВАДИКО“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул..., ЕИК ..., сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощен защитник.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: