№ 41
гр. Г.Т. 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на четиринадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен М. С.
при участието на секретаря Радостина Ил. С.а
като разгледа докладваното от Росен М. С. Административно наказателно
дело № 20223220200223 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе следното в предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е административно наказателно производство по жалба на
П. И. П. с ЕГН – **********, от село П., общ. Г.Т. обл. Д. ул. „Ч***, чрез адв.
А. А. от АК – Д., срещу Наказателно постановление № 22-0265-
000314/21.09.2022г. на Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д..
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1,
т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500/петстотин/ лева, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/месеца.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10
контролни точки.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, съставено в противоречие с материално правния и
процесуално правния закон, като се излагат подробни доводи.
Административно наказващият орган не се явява, не се представлява,
1
прилага бланкетно становище за неоснователност на жалбата.
Районен съд – Г.Т. , като разгледа жалбата и събраните писмени
доказателства, свидетелски показания обективирани в протокол от съдебно
заседание проведено на 14.11.2022г./протокол №249/, намира за установено
следното:
Административно наказателното производство е започнало с АУАН
серия GA АКТ №704551/22.08.2022г. съставен от компетентно длъжностно
лице, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.1 ЗДвП и приложената по делото
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 на Министъра на МВР относно
определянето на длъжностните лица от МВР да съставят актове за
установяване на административни нарушения, за издаване на наказателни
постановления и да осъществява контролна дейност по Закона за движение по
пътищата. Съгласно т.1.3.1 от заповедта, на полицейски органи от сектор
„Пътна полиция“ (СПП) в областните дирекции на Министерството на
вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по Закона за
движение по пътищата на територията на областта. Няма спор в настоящия
случай, че актосъставителят А. М. е именно младши инспектор в РУ – Г.Т.
при ОДМВР – Д.. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на двама
свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите
реквизити по чл.42 от ЗАНН като в графата за възражения нарушителят е
писал: „Имам възражения“ и е подал такова в законоустановения срок според
чл. 44, ал 1 от ЗАНН.
Съдът констатира, че АУАН и последвалото го НП и издадено при
неизяснена и противоречива фактическа обстановка. Описаната фактическа
обстановка изложеното се базира единствено на данни получени от лица,
които са заинтересовани и пристрастни.
От събраните по делото доказателства се установява, че от подаването
на сигнал на телефон 112, до пристигането на полицейския патрул са
изминали по свидетелски показания около 10 мин. При пристигане на
органите на реда автомобила на жалбоподателя П. И. П. с ЕГН – ********** е
бил в покой, а лицето посочено за нарушител се е намирал извън превозното
средство. Служителите на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д., отзовали се на
подадения сигнал не са възприели лично и непосредствено жалбоподателят
2
П. И. П. да е управлявал моторно превозно средство. Автомобилът бил спрян
в улица до дома на жалбоподателя, а самият той се намирал вътре в дома си,
където служителите на реда взели проба за алкохол от жалбоподателя.
От показанията на свидетелите Д. Ж. Н. и П. И. П. става ясно, че св. Я.
П.ова П.а е дъщеря на св. П. П. и има дете от св. Д. Н., като към момента на
подаване на сигнала на ЕЕН 112 и двамата са били в изключително лоши
отношения със св. Я. П.а. Двамата свидетели не одобрявали връзката й с
жалбоподателят П. П., с когото също са били в лоши отношения. Двамата са
тръгнали да търсят св. П.а. Спрели са автомобила на жалбоподателя на
разклона за с. Пленемир, като и двамата твърдят, че е управляван от
жалбоподателят, който бил сам и в него нямало други пътници. Усъмнили се,
че е управлявал автомобила след употреба на алкохол защото криволичел по
пътя. Двамата свидетели не са го виждали да употребява алкохол, при
разговора проведен с него не са установили мирис на алкохол.
От показанията на свидетелите Я. П.а, Ж.Ж. и В.Р. става ясно, че на
процесната дата и час заедно с жалбоподателя са се черпили в неговия дом.
Свършили им цигарите и св. П.а и жалбоподателя тръгнали да купуват
цигари, като П.а управлявала автомобила на жалбоподателят П.. Тримата
свидетели твърдят, че автомобила е управляван от св. Я. П.а. Показанията и
на тримата са логично подредени, взаимодопълващи се.
При така събраните доказателства, съдът намира за недоказано
обстоятелството, че жалбоподателят П. е управлявал личния си автомобил на
процесната дата и час след употреба на алкохол. За да стигне до това
заключение наказващият орган се доверява единствено на информацията
получена от Д. Ж. Н. и П. И. П.. Безспорно се установи, че никой от тях не е
виждал жалбоподателя в момент на употреба на алкохол. Безспорно се
установи, че и двамата свидетели изпитват силни неприязнени чувства по
отношение на жалбоподателя, което ги прави заинтересовани производството
да приключи в ущърб на ж-ля П.. Поради тази причина съдът не може да даде
вяра на тези свидетели и да приеме, че жалбоподателя е управлявал моторно
превозно средство след употреба на алкохол, като отхвърли показанията на
другите трима свидетели. Следва да се отбележи, че съдът е склонен да даде
вяра на показанията точно на тези трима свидетели.
За да потвърди процесното наказателно постановление, съдът следва да
3
констатира, че нарушението е безспорно доказано и е извършено от
нарушителя. В случая нарушението не се явява безспорно доказано, а едно
обвинение не може да се основава на предположения.
Предвид изложеното съдът намира за недоказано от обективна страна
извършване на нарушение наказуемо по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП от П. И. П. с
ЕГН – **********, поради което НП № 22-0265-000314/21.09.2022г. на
Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д. следва да бъде отменено.
От страните не са сторени искания за присъждане на разноски, поради
което такива не се дължат.
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0265-000314/21.09.2022г. на
Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д., с което на П. И. П. с ЕГН –
**********, от с. П., общ. Г.Т. обл. Д., ул. „Ч***, за извършено нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 500/петстотин/ лева, лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6/шест/месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
отнети общо 10 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
4