Решение по дело №74/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 юни 2021 г. (в сила от 3 юни 2021 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20217190700074
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 82                                                  03.06.2021 год.                                          Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публично заседание  на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа  година, в  състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛА РОБЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                                              МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора  Ива Рангелова разгледа докладваното от съдията-докладчик Марин Маринов  КАН дело № 74  по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на  ТД на НАП – Варна, срещу Решение № 2 от 16.02.2021 год., постановено по АНД № 502/2020 год. по описа на Районен съд Разград. С него  е отменено НП № 524015-F554172 от 13.07.2020  г. на началника на Отдел „Оперативни дейности” – Варна при ЦУ на  НАП, с което на „МАКС ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ” ЕООД с ЕИК ********* са наложени четири имуществени санкции от по 700 лв. на  основание чл. 185, а. 2 от ЗДДС за четири нарушения на чл. 118, ал. 6 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са подробни доводи в подкрепа на твърдените касационни основания. Според жалбоподателя нарушението и неговия автор са безспорно установени. Наказаното дружество е следвало да организира дейността си така, че да не се допуска неподаването   на данни от ЕСФП. От съда се иска да отмени изцяло решението на районния съд и вместо него да постанови друго, с което да потвърди обжалваното НП.

Ответникът по касационната жалба – „МАКС ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ” ЕООД с ЕИК *********, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователно и излага подробни доводи за правилността на въззивното решение. Моли съда да потвърди решението на районния съд.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните   и доказателствата по делото,  и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК,  прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и  насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

Районният съд е приел от фактическа страна, че  на 14.06.2020 г.  органите на приходите извършили проверка  в търговски обект –  бензиностанция, находяща се в гр. Разград, ул. «Черна Западна промишлена зона» 24, стопанисвана от “Макс Инвест Трейдинг“ ЕООД. В обекта имало монтирано Фискално устройство тип 31 с вградена и функционираща дистанционна връзка с НАП модел "Ойл сис вер. 2,0-Д - KL", централно регистриращо устройство „Datecs FP-800" нивомерна система тип: "Colibri". Установено било, че в четири случая  за извършените доставки на горива в бензиностанцията нивомерната система на въведената в експлоатация в обекта ЕСФП не е отчитала постъпилите количества гориво, чрез изпращането им в ИС/информационната система/ на НАП.

На 26.09.2019 г.  и на 04.10.2019 год. са извършени доставки на дизелово гориво, при които  цялото количество гориво е постъпило в резервоар № 1. Същите количества са били въведени с АДД. При направена справка в Информационната система на НАП е установено, че в нивомерната система, в резервоар № 1 не е отразено доставеното количество. Количествата не са били  отразени и на дисплея на нивомерната система. В Становище от сервизната фирма обслужваща обекта -„Линком Къмпани" ЕООД е дадено обяснение, че това се дължи на променен протокол за комуникация между конзолата и ЕСФП.

 На 28.10.2019 г. е извършена доставка на Дизелово гориво, при която цялото количество гориво е постъпило в резервоар № 1. Същото количество е въведено с АДД. При направена справка в Информационната система на НАП е установено, че в нивомерната система, в резервоар № 1 не е отразено доставеното количество. Количеството не е отразено и на дисплея на нивомерната система. Не е предоставено Становище от сервизната фирма обслужваща обекта -„Линком Къмпани“ ЕООД за горепосоченото несъответствие. Не е предоставено обяснение и от дружеството стопанисващо обекта „Макс инвест трейдинг " ЕООД.

На 21.11.2019г. е извършена доставка на Дизелово гориво в резервоар № 1 при която цялото количество гориво  е постъпило в резервоар № 1. Същото количество е въведено с АДД. При направена справка в Информационната система на НАП е установено, че е отразено от нивомерната система количеството от -7596,30л., в резервоар № 1. Отразеното на дисплея на нивомерната система е 7596,30л. Налице е разлика между показанията на нивомерната система и АДД в размер на 600,30 л. в повече, отразено от нивомерната система. В Становище от сервизната фирма обслужваща обекта - „Линком Къмпани" ЕООД е дадено обяснение, че разликата се дължи прекъсване на електрозахранването в бензиностанцията, по време на разтоварването на горивото.

Органите на НАП приели, че за всеки отделен случай задълженото лице  е нарушило разпоредбата на чл.118, ал.6 от ЗДДС, за което съставили и АУАН № F554172 от 16.06.2020 г. въз  основа на който е издадено обжалваното НП. Районният съд е разпитал актосъставителя, който посочил, че всички доставки били отразени документално от дружеството. Нивомерната система следвало автоматично да подава информация до НАП, което в посочените случаи не станало. Разпитан е и управителят на  проверения обект, който посочил, че данните при доставката били въвеждани, но в дружеството нямало как да разберат дали данните са получени от НАП. За всеки ден се съставяли дневни финансови отчети, които отчитали всички доставки, продажби и количество гориво.     По делото е приложено копие от становище на „Линком Къмпани “ ЕООД , което  обслужвало  фискалното устройство през 2019 г., в което по същество се сочи, че доставеното гориво не е правилно отчетено от самата система  и съответно същата не е дала информация към сървъра на НАП. Сочи, че става въпрос за проблем в самата система. Съдът приел това обстоятелство за безспорно установено, тъй като липсват твърдения или данни в обратния смисъл нямало.

По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза , която установява, че в проверявания обект се водят отчетни регистри и на процесните дати  доставките на  горива са отчетени. Доставките на гориво се отчитат по документи и по нивомер. След приключване на доставката нивомера подава информация към електронната система с фискална памет и от принтера автоматично изкарва касов бон. Подаването на информация  към НАП и информацията в касовия бон не се контролира от работещите в обекта. Четирите процесни доставки са отчетени документално от работещите в обекта и тези наличности са отчетени при отпечатване на дневен отчет  и служебен бон.

При тези фактически обстоятелства районният съд е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Виззивната инстанция счела за безспорно, че за процесния период от нивомерната система на въведената в експлоатация в обекта ЕСФП не са постъпили към НАП данни или са постъпили грешни такива относно четирите процесни доставки. В случая обаче не било доказано, че санкционираното дружество е имало какъвто и да е контрол над тези обстоятелства. От данните по делото било видно, че са предприемани мерки чрез обслужващата фирма за отстраняване на тези проблеми. Безспорно било, че  нивомерната система в обекта е имала изградена връзка с НАП и дружеството явно е издавало дневни отчети, наличните количества гориво са отчитани, но по каква причина тази информация не е достигнала до НАП в четирите конкретни случая е въпрос на който не може да се даде отговор. Явно ставало дума за неправилно функциониране на системата, което не може да се вмени във вина на служител или орган на дружеството, доколкото това явно е извън контрола на служителите в дружеството. Не е налице неотразяване на приходи, което е прието и от наказващия орган при определяне на санкцията.  Според районния  съд принципът за безвиновна отговорност на дружеството, предполага виновно поведение на негов орган или служител, а в случая явно става дума за събитие извън контрола на служителите или органите на дружеството, т.е. изобщо липсва състав на административно нарушение. Независимо от неприложимостта на института „случайно деяние“ при юридическите лица, то те не носят отговорност за всевъзможни неконтролируеми събития. Принципът за безвиновна отговорност означава, че  при юридическите лица не се поставя въпрос за вина, но всяка административнонаказателна отговорност изисква наличие на неправомерна дейност.  В случая такава дейност не може да се обуслови и очевидно не може да се вменява наказателна отговорност за всякакви неконтролируеми събития.

Разградският административен съд счита, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал всички относими гласни и писмени доказателства. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви,  подробни и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Настоящата инстанция споделя мотивите и правните изводи на районния съд, и за да не ги повтаря,  препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изречение 2 от  АПК.

Допълнително следва да се посочи, че в  конкретния случай търговецът е наказан за това, че  не е  предавал по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, както го задължава чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Същевременно обаче не се установява безспорно, че това обстоятелство е било известно на търговеца, доколкото то не е било обективирано визуално по някакъв начин.

От друга страна, от събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в НП дати дружеството в качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива, е въвело в експлоатация фискално устройство, което има изградена дистанционна връзка с НАП. Доставките на гориво са отчетени по документи и по нивомер и са издавани служебни бонове  и дневни отчети. Назначеното вещо лице установява, че не са налице данни  за неотчетени продажби на горива. В обекта са монтирани необходимите отчетни  регистри в т.ч. ЕСФП за отчитане на продажбите с вградена  и функционираща дистанционна връзка с НАП, нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП за продажба на течни горива, централно регистриращо устройство,  компютър и принтер с фискална памет. Води се и книга на дневните финансови отчети. Тези обстоятелства представлява индиция, че от страна на дружеството стриктно са изпълнявани задълженията, произтичащи от данъчното законодателство  без да има индикации, че дистанционната връзка с НАП е прекъсната. АНО не е  представил доказателства, че неподаването на данните  в НАП се дължи на неправомерно действие или манипулиране на фискалното устройство от страна на оспорващото дружество.

Ето защо в случая не е налице  неизпълнение от страна на наказаното лице на задължения към държавата или общината при осъществяване на неговата дейност, както изисква чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, поради което не е налице и основание за налагане на имуществена санкция.

По изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

Водим от горното, Разградският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 от 16.02.2021 год., постановено по АНД № 502/2020 год. по описа на Районен съд Разград.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   /п/

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   1. /п/

                                                                                             

                                                                                                    2. /п/