Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………. /18.06.2019 г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5609 по описа за
2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.С.“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. И.З. от АК – Сливен срещу Наказателно
постановление № 03 – 007759 от 31.05.2017 г., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева
(две хиляди и петстотин лева) за това, че на 24.01.2017 г. в гр. Варна,
местност „Долна Трака“, ул. „Първа“ № 2145, дружеството „Е.С.“ ООД в качеството
си на работодател не е изпълнил задължително предписание под т. 9 на контролен
орган, дадено с Протокол № ПР1700034/ 09.01.2017 г. на дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна, с което е вменено задължението да се актуализира Правилника
за вътрешния трудов ред, като в същият да се определи начален и краен час на
работните смени, които да съответстват на организацията на работа в обекта на
контрол, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и
организацията на работа в предприятието, съгласно чл. 139, ал. 1 от Кодекса на
труда във вр. с чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работно време, почивките и
отпуските (ДВ бр. 6/1984 г.) с краен срок на изпълнение 23.01.2017 г., тъй като
при извършена последваща проверка не се представиха документи, доказващи
изпълнението на даденото предписание – нарушение на разпоредбата на чл. 415,
ал. 1 от Кодекса на труда.
Дружеството – жалбоподател „Е.С.“
ООД изразява недоволството си от издаденото наказателно постановление,
навеждайки твърдения, че при постановяването му са допуснати съществени
нарушения на материалния закон, не е налице обективна и субективна
съставомерност на деянието, за което е ангажирана административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя, както и, че липсват доказателства в
подкрепа на нарушението. Поради
гореизложените съображения, моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 17.04.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 5609 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд, въззивното дружество „Е.С.“ ООД се
представлява от своя процесуален представител адв. И.З. от АК – Сливен, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария, че съставения от
св. М. АУАН не е бил надлежно връчен на дружеството – жалбоподател, което
представлява процесуално нарушение, което от своя страна представлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Освен това
адв. З. подчертава, че също така не е бил надлежно връчен на представител на
дружеството на Протокол № ПР1700034/ 09.01.2017 г., поради което и не може да
се изисква изпълнение на предписанията, при условие, че адресата им не е бил
запознат с тях.
В проведеното на 17.04.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 5609 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна се
представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Дарина Ошавкова,
която моли за потвърждаване на наказателното постановление, застъпвайки
позиция, че АУАН е надлежно връчен на основание чл. 416, ал. 3 от КТ, както и,
че Протоколът с издадените предписание е бил връчен по реда на чл. 26 от АПК
именно поради некоректното отношение на управителя на дружеството –
жалбоподател, който демонстративно бил напуснал работния кабинет на
актосъставителката св. М..
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
През месец декември 2016 г.
св. С.Й.М. – началник отдел АИПО в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна
извършила проверка по спазване на трудовото законодателство в офис, предоставящ
софтуерни услуги, находящ се в гр. Варна, местност „Долна Трака“, ул. „Първа“ №
2145, стопанисван от търговското дружество „Е.С.“ ООД.
Констатациите от проверката
обективирала в Протокол № ПР1700034/ 09.01.2017 г., като в т. 9 дала
задължително предписание да се актуализира правилника за вътрешния трудов ред,
като в същия да се определят начален и краен час на работните смени, които да
съответстват на организацията на работа в обекта на контрол, както и други
въпроси, свързани с разпределение на работното време и организацията на работа
в предприятието, съгласно чл. 139, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 4а,
ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Препис от Протокол №
ПР1700034/ 09.01.2017 г. бил изпратен чрез „Български пощи“ ЕАД на адреса –
седалище и адрес на управление ***), но обратната разписка била върната в
цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена.
Поради тази причина и на
основание чл. 61, ал. 3 от АПК, на 31.01.2017 г. св. М. изготвила съобщение,
което публикавала на стената за съобщения в сградата на дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, като приела, че Протокол № ПР1700034/ 09.01.2017 г. е бил
връчен на своя адресат – „Е.С.“ ООД.
На 08.03.2017 г. св. М.
отново посетила офиса, стопанисван от възивното дружество, находящ се в гр.
Варна, местност „Долна Трака“, ул. „Първа“ № 2145, като установила, че даденото
под. т. 9 предписание не било изпълнено към датата 23.01.2017 г., тъй като не й
били представени някакви документи, свързани и удостоверяващи изпълнението на
предписанието.
Приемайки, че със своето
поведение, в частност бездействие дружеството е нарушило разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от Кодекса на труда, на 18.04.2017 г. св. М. съставила акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за
нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения АУАН не било
депозирано, като на 31.05.2017 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“
гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената
част на АУАН издал наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал.
5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, наложил на дружеството –
жалбоподател „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу наказателното
постановление се явява процесуално допустима, доколкото липсват данни препис от
Наказателно постановление № 03 – 007759 от 31.05.2017 г., издадено от Директора
на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна да е бил връчван на дружеството –
жалбоподател „Е.С.“ ООД.
Разгледана
по същество, съдът я намира за основателна, поради следните причини:
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно производство съдът следва да провери
законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в
ЗАНН преклузивни срокове, но при допуснато нарушение на процесулните правила и
материалния закон.
Видно от приложените по
административно – наказателната преписка писмени доказателства, е била
предприета специалната процедура, предвидена в разпоредбата на чл. 416 ал. 3 от
Кодекса на труда, повеляваща, че актът
за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично
срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление,
на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез
поставяне на съобщение за съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в
интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 от Кодекса на
труда.
В конкретния случай според
съда липсват доказателства, че актосъставителката св. М. щателно е издирвала
представляващия дружеството „Е.С.“ ООД, за да му връчи съставения от нея АУАН
против дружеството. На първо място
такива писмени доказателства, удостоверяващи причината за невръчване на преписи
от АУАН липсват. Единствено върху пощенския плик е отбелязано, че пратката е
непотърсена, без обаче да са посочени имената на пощенския служител, който е
посетил адреса, без да са посочени данни на коя дата и към колко часа е бил
посещаван адреса, поради което и според съда в случая не може да се говори за
щателно издирване на дружеството – жалбоподател, за да му бъде връчен препис от
АУАН.
Още повече, че съдът ще
постави съвсем резонния въпрос защо при условие, че служителите и ръководството
на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна знаят местонахождението на
стопанисвания от „Е.С.“ ООД офис за предоставяне на софтуерни услуги (св. М. потвърди
пред съда, че е ходила лично два пъти до този офис), същата или някой друг
служител не е отишъл и не е връчил или поне да направи опит да връчи препис от
АУАН. Още повече, че в кориците на административно – наказателната преписка се
съдържа информация, че на дружеството са съставени няколко на брой АУАН, при
което и според съда е целесъобразно служител на дирекция „Инспекция по труда“
гр. Варна да отиде на място и да връчи АУАН. Не са правени никакви опити АУАН
да бъде връчен чрез предствители на община Варна.
Поради тези причини, съдът
намира, че е опорочена процедурата по връчване на съставения АУАН (доколкото
липсват доказателства, че дружеството е било търсено щателно на адреса си –
седалище и адрес на управление), което представлява самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление, тъй като съвсем пряко е рефлектирало
върху осъществяването правото на защита на санкционираното дружество.
Освен това съдът намира, че в
случая е бил нарушен и материалния закон, тъй като видно от съобщението, което
е било изготвено от св. М., на основание чл. 61, ал. 3 от АПК, съдържащо
съставения от нея Протокол № ПР1700034/ 09.01.2017 г., същото е било
публикувано на 31.01.2017 г. на таблото за съобщения в сградата на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, поради което и е обективно невъзможно
дружеството да изпълни дадените в него предписания в срок до 23.01.2017 г.
(която дата е приела актосъставителката за дата на извършване на нарушението).
По отношение свидетелските
показания на св. М., че Протокол № ПР1700034/ 09.01.2017 г. бил лично връчен на
управителя на „Е.С.“ ООД, съдът не може да ги кредитира, поради това, че липсва
подпис на г-н. Мартин Панайотов, удостоверяващ връчването на Протокол №
ПР1700034/ 09.01.2017 г. Още повече, че възниква логичния въпрос защо след като
св. М. е преценила, че е връчила Протокол № ПР1700034/ 09.01.2017 г. е
пристъпила към процедурата, залегнала в разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК.
В обобщение съдът намира, че
са допуснати нарушения, както на материалния закон, така и на процесуалните
правила, които не могат да бъдат санирани от настоящата съдебна инстанция,
поради което следва Наказателно постановление № 03 – 007759 от 31.05.2017 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, да бъде
отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 03 – 007759 от 31.05.2017 г., издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „Е.С.“ ООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева (две хиляди и петстотин
лева) за това, че на 24.01.2017 г. в гр. Варна, местност „Долна Трака“, ул.
„Първа“ № 2145, дружеството „Е.С.“ ООД в качеството си на работодател не е
изпълнил задължително предписание под т. 9 на контролен орган, дадено с
Протокол № ПР1700034/ 09.01.2017 г. на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, с което е вменено задължението да се актуализира Правилника за вътрешния
трудов ред, като в същият да се определи начален и краен час на работните
смени, които да съответстват на организацията на работа в обекта на контрол,
както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и
организацията на работа в предприятието, съгласно чл. 139, ал. 1 от Кодекса на
труда във вр. с чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работно време, почивките и
отпуските (ДВ бр. 6/1984 г.) с краен срок на изпълнение 23.01.2017 г., тъй като
при извършена последваща проверка не се представиха документи, доказващи
изпълнението на даденото предписание – нарушение на разпоредбата на чл. 415,
ал. 1 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: