Решение по дело №141/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 138

гр. Видин, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 Административно наказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 Дванадесети юни

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Борисов

Касационно АНД №

141

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Б.А.И. *** против решение № 59 /10.02.2023г. по АНД № 686/2022г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 791 / 06.06.2022г. на директор на НТУ към АПИ, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено решението. Претендират се разноски.

Ответникът счита жалбата за неоснователна.Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура .Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и  не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд и не следва да се преповтарят в настоящето изложение.

При така установената фактическа обстановка според съда актът и НП са изготвени от компетентни органи, съгласно чл.37,ал.1,б.“а“ от ЗАНН, вр. чл.167,ал.3б от ЗДвП и чл.47,ал.1,б.“а“, вр. ал.2 от ЗАНН, вр. чл.189е,ал.12 от ЗДвП.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до неверните юридически изводи, като с решението си е потвърдил НП.

Касационната инстанция не споделя доводите на въззивната такава, че НП е законосъобразно.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение.

От събраните по делото доказателства се установява, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и без да е безспорно доказано извършването на административното нарушение.

Административнонаказващият орган е приел, че касатора е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.179,ал.3а от ЗДвП. Според този текст водач, който управлява ППС от категорията по чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/ по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Съгласно чл.10б,ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а,ал.7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

С чл.10,ал.1 от ЗП се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси, а именно на база време и на база изминато разстояние за преминаване по платената пътна мрежа: т.1 такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а,ал.7; заплащането на винетната такса дава право на едно ППС да ползва за определен срок платената пътна мрежа и т.2 - такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б,ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Според чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Видно от описаното в НП е, че липсва посочване на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, по ясен, разбираем и обичаен начин. Като място на извършване на нарушението в НП е посочено „път I – 1, км 7 + 594“, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, а в доказателствата, приложени към преписката, които представляват т. нар. доклад по чл.167а,ал.3 от ЗДвП   се съдържат неясни  снимки, като по – точно на едната се вижда регистрационен номер. Безспорно начинът на изписване на мястото на извършване на нарушението индивидуализира еднозначно точка от земната повърхност, но установяването и за неспециалист несъмнено поражда значителни затруднения, тъй като това не е традиционно възприетия в ежедневната човешка дейност способ за определяне на конкретно място и по този начин не са достатъчно ясно индивидуализиращи мястото на извършване на нарушението, а водят до предположение. Безспорно тази информация е от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на нарушителя, така и за съда, с оглед извършване на проверка при евентуално оспорване дали става въпрос действително за път или участък от път, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа или не. Такова оспорване се съдържа в първоначалната жалба пред ВРС.

Действително според разпоредбата на чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3 – 3в, които заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Въпреки това обаче, според съда при издаване на наказателното постановление не съществува пречка, административния орган да обвърже съответните точки от пътя, с други обичайни белези, индивидуализиращи конкретното място по разбираем начин, като съответно не следва издаденото НП да почива на предположения. В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба, че е налице яснота относно мястото на извършване на нарушението.

Според настоящия съд описаното нарушение, вменено на лицето, се изразява в нарушаване на разпоредбата на чл.139,ал.7 от ЗДвП, съгласно която водачът на ППС от категорията по чл.10б,ал.3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Противно на това, според наказващия орган е бил нарушен чл.179,ал.3а от ЗДвП, доколкото това е санкционната норма, установяваща санкция именно за нарушение на чл.139,ал.7 от ЗДвП. Непосочването на правилната правна норма, която е нарушена представлява съществено процесуално нарушение на чл.42,ал.1,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, водят и до необоснованост на НП. Освен, че следва да бъдат описани обстоятелствата по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от нарушителя са предмет на доказване по делото. Следва да се има предвид, че НП не се ползва с доказателствена сила относно възприетите в него фактически положения, поради което и в тежест на издателя му е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

При това положение и с оглед горните съображения, Административният съд намира, че решението на РС  Видин е неправилно, а НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.                   С оглед изхода на делото и на основание чл.63,ал.3 от ЗАНН искането на касатора за присъждане на разноски, е своевременно направено, но е неоснователно.  Видно от делото е, че както пред ВРС, така и пред настоящата инстанция са представени договори за правна помощ, както и анекси към тях, от които се установява, че не Б.И., а трето лице – дружеството „К. – С.“ ЕООД, е заплатило договорените адвокатски възнаграждения, за което са приложени и копия от фактури и преводни нареждания. По делото липсват доказателства за плащане на сочените в списъка по чл.80 от ГПК вр. с чл.144 от АПК разноски от страна на касатора и за двете инстанции. При положение, че претендираните съдебни разноски, представляващи адвокатски възнаграждения и за двете инстанции, не са заплатени от касатора, те не подлежат на присъждане в негова полза / т.1 от ТР № 6 / 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6 / 2012г. ОСГТК/. По посочените съображения съдебни разноски, във връзка с уважената касационна жалба, не следва да му бъдат присъдени, тъй като липсват доказателства той, а не трето лице, в действителност да е извършил такива разноски. По отношение на искането за присъждане на транспортни разходи – неоснователно е, тъй като липсват в делото доказателства за извършени такива.

Воден от горното и на основание чл.63в  ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд  Видин

                                       Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 59 /10.02.2023г. по АНД № 686/2022г. по описа на Районен съд – Видин,  вместо което постановява :

ОТМЕНЯ  НП № 791 / 06.06.2022г. на директор на НТУ към АПИ, с което на Б.А.И. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:                                Членове: 1.

                                                                        2.