Р Е Ш Е Н И Е
Гр. ПАЗАРДЖИК, 31.07.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 02.07.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№680/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба против Д.К.А., ЕГН********** ***
ищецът "Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД, ЕИК202527341,
седалище и адрес на управление гр.София,
ул."П.Волов"№29, ет.3, представлявано от Тервел Кънчев, чрез юк.А. твърди, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК срещу Д.К.А. било образувано ч.гр.д.№2311/2018г. по описа на РС
Пазарджик. Поради постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение ищцовото дружество предявило настоящата претенция.
Твърди се, че на 01.07.2017г. между „Аксес
Файнанс”ООД и ответника бил сключен договор за кредит „Бяла карта” №510243, по силата на който на
ответника е предоставен кредит в размер на 800 лева. Кредиторът изпълнил всичките си
задължения по договора, а ответникът усвоил сумата от предоставения кредит.
На 11.11.2016г. между „Аксес Файнанс”ООД и "Агенция за
контрол на просрочени задължения"ЕООД бил сключен договор за цесия, а
съгласно приложение №1 от 14.03.2018г. процесното вземане също било прехвърлено
в полза на настоящия ищец.
Кредитополучателят дължал към момента на
предявяване на иска главница в размер на 794,80лв, договорна лихва в размер на 67,93лв., неустойка в размер на 158,96лв., разходи и такси по събиране на просроченото задължение в размер на 197,50лв. и мораторна лихва върху главницата в
размер на 46,55лв.
Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че съществува изискуемо вземане на "Агенция за контрол на просрочени
задължения"ЕООД в размер на на 794,80лв, договорна лихва в размер на 67,93лв за периода 07.07.2017г. - 06.10.2017г., неустойка в размер на 158,96лв., разходи и такси по събиране на просроченото
задължение в размер на 197,50лв. и мораторна
лихва върху главницата в размер на 46,55лв. за периода 07.10.2017г. - 31.05.2018г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендира
разноски в настоящото производство.
С определение от
08.03.2019г. производството по делото е прекратено частично както следва: за законната лихва в размер на
46,55лв, за разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 197,50лв, за
неустойка за изпълнение на договорно задължение в размер на 158,96лв, за
договорна лихва в размер на 67,93лв и за част от главницата в размер на
359,06лв. Производството е продължило по
претенцията за главница в размер на 435,74лв.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди, че исковете са неоснователни,
излага съображения. Отделно от това твърди, че дължимите суми изцяло са
погасени. Сочи доказателства.
С протоколно определение
на основание чл. 226, ал.2 вр. с чл.
222 от ГПК съдът е заличил като ищец "Агенция за контрол на просрочени
задължения"ЕООД и е конституирал „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Районният съд като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.415 ал.1 от ГПК е допустим - подаден от надлежен ищец в рамките на
преклузивния 1-месечен срок по чл.415 от ГПК.
Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Безспорно е, че между Аксес Файнанс”ООД
и Д.К.А. на 01.07.2017г. е сключен договор за кредит „Бяла карта” №510243, по
силата на който на ответника е предоставен и съответно усвоен кредит в размер
на 800 лева. На 11.11.2016г. между „Аксес Файнанс”ООД и "Агенция за
контрол на просрочени задължения"ЕООД е сключен договор за цесия, а
съгласно приложение №1 от 14.03.2018г. процесното вземане съответно е
прехвърлено в полза на "Агенция за контрол на просрочени
задължения"ЕООД - който факт обуславя и процесуалната легитимация за
предявяване на иска.
От представените
от ответника писмени доказателства - 6 бр. разписки се установява, че по
процесния договор ответникът е внесъл през периода 07.12.2018г. - 15.04.2019г.
сумата от 1342, с което е погасил изцяло всички задължения по договора. Към
момента на предявяване на иска ответникът е бил изплатил 830лв от посочената
сума. Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването му - в случая
изцяло изплащане на дължимите суми. В този смисъл искът се явява неоснователен
и следва да се отхвърли.
Доколкото
ответникът с подаване на възражение по чл.414 от ГПК е станал повод за
завеждане на настоящия иск, то следва да му се възложат сторените от ищеца
разноски. В случая съдът счита, че размерът следва да бъде определен на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, а именно 50лв. Следва да се възложи и платената
ДТ в размер на 24,68лв. Не се претендират разноски в заповедното производство.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД иск по чл.422 от ГПК против Д.К.А.,
ЕГН********** *** за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на на
794,80лв, договорна лихва в размер на 67,93лв за периода 07.07.2017г. -
06.10.2017г., неустойка в размер на 158,96лв., разходи и такси по събиране на
просроченото задължение в размер на 197,50лв. и мораторна лихва върху
главницата в размер на 46,55лв. за периода 07.10.2017г. - 31.05.2018г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2311/18г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Д.К.А. да заплати
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сторените разноски общо в размер на 74,68лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от датата на връчването му на страните с въззивна жалба пред Пазарджишкия
окръжен съд .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: