Присъда по дело №935/2016 на Районен съд - Горна Оряховица

МОТИВИ към присъда по НОХД № 935/2016г. по описа на ГОРС

Районна прокуратура- Г.Оряховица е повдигнала обвинение срещу Р.Е.А. за това, че на 05.08.2016 г. с. Драганово, общ. Г. Оряховица, по ул. „Иван Асен I”  до № 8 управлявал МПС - лек автомобил „Опел Тигра" с per. № *****, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му за такова деяние по административен ред с НП № 16-0268-000340/30.03.2016 г. по описа на РУ МВР гр. Г. Оряховица, влязло в сила на 12.05.2016 г. -престъпление по чл.343в ал.2 от НК. В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа така повдигнатото обвинение.

Пред настоящата инстанция подсъдимият не се явява. Неговият защитник посочва подробни съображения за реабилитацията на А.. Счита, че е приложим института на чл.78а от НК. Моли същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства в съответствие с изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.03.16г. било издадено против подс.Р.А. наказателно постановление/НП/ № 16-0268-000340/30.03.2016 г. по описа на РУ МВР гр. Г. Оряховица, връчено на дееца на 04.05.16г. и влязло в сила на 12.05.2016 г./л.11 от ДП/. Подсъдимият бил санкциониран по реда на чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от за нарушение по чл.150 от -управлявал ППС, без да е правоспособен водач. В едногодишен срок от това санкциониране, на 05.08.2016 г.  в с. Драганово, общ. Г. Оряховица, по ул. „Иван Асен I”  до № 8 подс.А. управлявал МПС - лек автомобил „Опел Тигра" с per. № *****, без съответно свидетелство за управление на МПС. В този момент колата била забелязана от св.Й. и св.М.-полицейски служители/СЗ 05.12.16г.-л.20-21/. След последваща проверка се установило, че спрямо подсъдимия  има влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС при налична неправоспособност.

Свидетелите Й. и М. са категорични, че седящият зад волана Р.А. е управлявал автомобила. Същите са го наблюдавали и спрели. Превозното средство е било приведено в движение и съгласно Пост.№ 1/83г.Пленум ВС, подсъдимият го е управлявал. В понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Приетата фактическа обстановка аргументира съда да приеме, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в ал.2 от НК, поради което следва да се ангажира отговорността му. От обективна страна подс.А. е управлявал МПС  след наказването му по административен ред / с НП № 16-0268-000340/30.03.2016 г. по описа на РУ МВР гр. Г. Оряховица, влязло в сила на 12.05.2016 г./. От субективна страна подсъдимият е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл- същият е съзнавал, че управлява МПС, след като е наказван по административен ред за управление без съответно свидетелство. Причините за извършване на престъплението се коренят в ниската правна култура на подсъдимия и несъобразяване със съществуващия правен ред.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК обсъди обществената опасност на деянието и дееца, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, подбудите за извършване на престъпното деяние.При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с квалификацията на деянието-не се касае за тежко престъпление по см. на чл.93 т.7 НК и конкретната обществената опасност на деянието и дееца съдът прецени като невисока, предвид на факта, че подсъдимият е реабилитиран.

         От Бюлетина за съдимост на подсъдимия е видно, че със споразумение от 04.10.2006г. по НОХД № 704/2006г. на ГОРС/л.16/ и с присъда по НОХД № 1338/ 2006г. на ГОРС/л.15/ на А. е наложено наказание  пробация. Определено е едно общо наказание измежду двете, като съдебният акт е в сила от 01.08.2008г./л.14/. Общото наказание пробация е изтърпяно на 24.10.2008г., видно от приетата като доказателство справка с дата 08.12.2016г. на РП-Г.Оряховица/л.24 от делото/. От това следва, че съобразно правилата на чл.88а и чл.82 ал.1 от НК А. е реабилитиран, тъй като не е извършил в предвидения срок ново умишлено престъпление, наказеумо с лишаване от свобода. Аналогични съображения следва да бъдат изложени и по отношение на двете условни осъждания/тези по НОХД № 1139/04г. и НОХД № 211/2005г., двете на ГОРС-л.17,18/, като двете деяния са в отношение на реална съвкупност. Единият съдебен акт е в сила от 07.10.2005г., а другият- от 07.06.2005г. Деянията са осъществени на 01.04.2004г. и през м.01.2004г. Възниква въпрос относно това настъпила ли е реабилитация за А. относно първото по време негово осъждане- това по НОХД № 789/2004г. на РС-Петрич/л.18/. Наложеното наказание е глоба в размер на 250лв., а съдебният акт е в сила от 01.02.2005г. Доказателства за това, че глобата е заплатена не се представят. Твърди се изтекла давност. В тази насока е и приложената на л.19 справка, от която се установява, че за събиране на процесната глоба е било образувано изпълнително дело № 1450/2005г. с изпращани уведомителни писма до длъжника през 2008г. и 2009г. Посоченото било прекратено на осн.чл.171 ал.2 от ДПК/абс.10-год.давност/ с разпореждане от 19.08.2016г. От изложеното следва, че глобата не е събрана по принудителен ред, както и не е заплатена от А.. Това препятства възможността по отношение на същия да е настъпила реабилитация по следните съображения:

За заличаване на последиците от осъждането в настоящия случай би следвало да се обсъждат разпоредбите на чл.86 ал.1 т.3 от НК/ реабилитация по право, тъй като съдебна по реда на чл.87 НК не е инициирана/ или - разпоредбите на чл.88а, вр.чл.82 ал.1 от НК, в който случай е необходим двугодишен срок от изтърпяване на наказанието.

Реабилитацията има като своя задължителна предпоставка изтърпяване на наказанието. Дори и в  текста на чл.87 ал.3 изр.последно от НК изрично е предвидено, че при кумулативно наложено наказание глоба, тя трябва да е заплатена. Наказанието глоба следва да се счита изтърпяно със заплащането на посочената в съдебния акт парична сума, представляваща наложената глоба. След като липсват доказателства за заплащане на наложената глоба в процесния случай, тук следва да се отговори на въпроса допустима ли е реабилитацията когато наказанието е станало неизпълнимо поради изтичането на предвидената в чл.82 от НК давност за изпълнение /изпълнителска давност/? Тезата, че трябва да се върви в насока към изричното прогласяване на приложимостта на реабилитацията и в случай на неизпълнение на наказанието поради изтекла давност-чрез съответната законодателна намеса, безусловно може да се сподели. Не може обаче да се приеме, че липсата на правна уредба в тази насока може да се преодолее чрез прилагане на закона по аналогия. В конкретния случай не става дума за законова празнота, а за изрично изразена воля на законодателя, че осъдените лица, които не са изтърпели наложеното им наказание, не следва да бъдат реабилитирани-теза, която има исторически традиции в българското наказателно законодателство. Тази теза може да бъде преосмислена от законодателя, но към момента настоящата инстанция приема, че няма основание да се прилагат правилата на чл.86 и чл.88а от НК към осъдените, които не са изтърпели наказанието си и то поради изтекла изпълнителска давност/ в тази насока е и теоретичния преглед на материята, обективиран в научен труд на Р.Илкова-„Реабилитацията по българското наказателно право,изд.”Сиби” 2015г.-л.111, както и съдебната практика-пр.Р.№ 25-89-II/. В този смисъл са решение № 305 от 22.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 302/2009 г. , III н. о., НК, за възобновяване на НОХД № 4412/2008 г. на РС Варна, по което с присъда № 520/12.11.2008 г. и потвърдена с решение по ВНОХД № 1886/2008 г. на ВОС от 09.02.2009 г.; решение № 77 от 22.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 45/2013 г., III н. о., НК, където е посочено, че „разпоредбата на чл. 82, ал. 4 НК не се прилага по отношение на наказанието глоба, независимо от изминалия период от време, когато за събирането й е образувано изпълнително производство.”, както и присъда от 28.03.2013 г. на РС - Луковит по НОХД № 434/2012 г.; присъда № 139/7.12.2010 г. на ОС Пловдив по в.н.ч.х.д. № 2381/2010 г., където се приема, че не може да настъпи реабилитация, докато не се плати глобата изцяло. Има практика и на ВТОС в тази насока- Определение от 10.06.2014г. по ВЧНД № 202/24г., с което е потвърдено определение на ГОРС по ЧНД № 294/14г.

Тук следва да се отбележи и несъгласието на настоящия съдебен състав със заетата от защитата теза, че по този начин деецът търпи неблагоприятни последици поради „продължително бездействие” на определени държавни органи, натоварени със събиране на наложената глоба. Естеството на наказанието глоба е такова, че неговото изпълнение зависи изцяло от волята на наказания- и не се нуждае от съдействието на държавата. Той може във всеки един момент да плати след влизане в сила на съдебния акт за разлика от изпълнението на наказанието лишаване от свобода, което зависи от действията на органите по привеждане в изпълнение. Ако осъденият с наказание ЛОС не може сам да определи кога да постъпи в пенитенциарно заведение, не така стои въпросът със заплащане на паричната сума, съставляваща глоба. От този момент тече и срокът за реабилитация. Ако деецът желае този срок да започне да тече, което е изцяло в негов интерес, е свободен във всеки един момент да изпълни наложеното наказание като заплати санкцията.

Предвид заетата позиция от настоящия състав, ирелевантно е да се обсъжда дали  едва след преградената възможност за събиране на глобата/поради изтекла изпълнителска давност/ следва да се брои срокът от една година/чл.86 ал.1 т.3 НК/, респективно- срокът по чл.88а НК от 2 години. И в двата случая законодателят си служи с изрази, поставящи условие за заплащане на глобата- „изтърпяване на наказанието”, респ.”от изпълнение на наказанието”, което недвусмислено според точния смисъл на закона изисква тази глоба да е платена.  След като това условие в конкретния случай не е изпълнено, то не са заличени последиците от осъждането по НОХД № 789/04г. на ПРС, с което пък не е удовлетворено изискването на чл.78 ал.1, б.”б” от НК. Институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е неприложим по отношение на подс.А.. Санкцията му следва да се определи в пределите на относително определените по чл.343в ал.2 от НК.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Съдът прецени, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства по отношение на  разглежданото деяние. Като отегчаващо бе прието предишното осъждане на подсъдимия, лошите му характеристични данни от гледна точка несъблюдаването на правилата за движение и мотивите за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с квалификацията на деянието и пределите на предвиденото от закона наказание. Санкцията е определена от законодателя в относителните граници от една до 3 години лишаване от свобода за престъплението по чл.343в ал.2 от НК и кумулативно предвиденото наказание глоба в относителноопределения размер от 500 до 1200лв. Видно от справката за наложени наказания по ЗДвП на подс.А., същият е санкциониран повече от два пъти за управление без правоспособност и за други нарушения по ЗДвП/ справка л.10 от ДП/, но с тези наказания не е постигано превъзпитателно въздействие. Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително същият да изтърпи наказанието лишаване от свобода ефективно. Това е така, тъй като е изминал значителен период от време от датата на последното осъждане на дееца до датата на разглежданото деяние, в който период не са осъществявани от А. престъпления.  Размерът на наказанието ЛОС съдът определи към минималния с оглед предвиденото от закона наказание, а именно- една година и два месеца ЛОС/завишаването над минимума е минимално и е поради констатираните прояви по ЗДвП/, както и наказание глоба в минимален размер от 500лв., като в тази връзка съдът взе предвид и разпоредбата на чл.47 ал.1 от НК.

Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: