Решение по дело №1410/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 736
Дата: 18 ноември 2019 г. (в сила от 18 ноември 2019 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20195640101410
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  736 / 18.11.2019 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1410 по описа за 2019 година, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл. 500 ал.1 т.3 пр.I от Кодекса за застраховането; от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. ”Г. М. Димитров” № 1, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К.и Б.Г.И.; против Ю.Х.А. с ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че на 13.03.2019 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до PC- Хасково против ответника за сумата от 1 314,31 лв. главница, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено по ликвидационна преписка по щета № 0801-001181/2018-01, както и законната лихва от депозиране на заявлението до окончателното изплащане и направените по делото разноски. Образувано било ч.гр.дело № 608/2019 г. на ХРС, по което искането му било уважено и била издадена заповед за изпълнение против длъжника, като указано на ищеца било, да предяви иск за вземането си. Ето защо, ищецът предявявал настоящия си иск, като иска да се признае за установено съществуването на вземането му по основание и размер против ответника в посочения размер, основано на правото на застрахователя на законна суброгация до размера на платеното на третото увредено лице за виновно причинени му от ответника имуществени вреди, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, на основание чл.500 ал.1 т.3 пр.I от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД. На 24.05.2018 г. в гр. Хасково по вина на ответника било реализирано ПТП, при което той е управлявал МПС "Фолксваген Голф" с peг. № ******, собствено на А.Й.С., и МПС „Мини Уан" с peг. № ******, собствено на М.Н.М.. За същото бил съставен констативен протокол за ПТП с № 1684355/28.05.2018 г. от компетентните за това държавни органи – СПП при ОДМВР – Хасково, при и по повод изпълнение на служебните им задължения, в който било отразено по надлежните форма и ред, че причините за ПТП са по вина на ответника, който е напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движението по пътищата. Това обстоятелство било отразено и в АУАН серия Д бл. № 0374096/28.05.2018 г., като и актът и протоколът за ПТП били подписани от ответника без възражения. Според чл.125, вр. чл.123 от ЗДвП, вр. Наредба № Iз-41/ 12.01.2009 г., посещението на органите на ПП-МВР на мястото на ПТП било задължително при причинени имуществени вреди и при липса на съгласие между участниците в ПТП относно механизма за ПТП. Задължението на ответника да изчака идването на органите на место било обвързано не само с административно- наказателната и наказателната му отговорност, но и с деликтната му за причинените вреди на трети лица, както и с тази по чл.500 ал.1 т.3 пр.I от КЗ. Според съдебната практика, протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръг на служебните му задължения, съставлявал официален документ и се ползвал не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително волеизявление. Ето защо, както механизмът на ПТП, така и вината на ответника били безспорно доказани. Управляваното от него МПС било застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ищеца със застрахователна полица № BG/30/ 118001447391, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие. При ответника била заведена щета № 0801-001181/2018-01 и след направена оценка, на собственика на увреденото имущество М.Н.М. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 314,31 лв., съгласно авизо за плащане от 03.07.2018 г. На основание чл.500 ал.1 т.3 пр.I от КЗ, за ищеца възникнало право на регрес против ответника за платеното обезщетение, вкл. лихви и разноски. Предвид изложеното, ищецът иска, да се уважи предявеният иск, като основателен и доказан, като му се присъдят направените по делото разноски, както и постановяване на неприсъствено решение. Това си искане ищецът поддържа в допълнително писмено становище, като сочи още, че след предявяване на иска, на 11.09.2019 г., ответникът извършил частично плащане в размер на 50 лв., което било извънсъдебно признание на иска. В открито съдебно заседание ищецът не изпраща свой процесуален представител.  

Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок; не се явява и не изпраща свой пълномощник в открито съдебно заседание.

Предвид изложеното процесуално поведение и становищата на страните в настоящия процес, съдът намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предвид следните съображения:

Ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото и единствено съдебно заседание по делото, нито изпрати свой пълномощник, не направи и искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. Същевременно, след предявяване на иска той е направил частично плащане по ищцовата претенция. В исковата си молба и в депозирано по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител, ищецът направи искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 ал.1 от ГПК. Ето защо, налице са положителните процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. Налице са и общите законово установени предпоставки за постановяване на такова решение по чл.239 ал.1 от ГПК, а именно -  на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, както и предвид извършеното частично плащане от ответника. Предвид изложеното, следва да се постанови неприсъствено решение, с което предявеният иск се уважи изцяло, без решението да се мотивира по същество.

               Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. ал. 8 от ГПК. Предвид изцяло уважения иск, ответникът дължи на ищеца всички направени от него деловодни разноски за двете производства, възлизащи на сумата от общо 177,60 лв., от които по 26,30 лв. за държавни такси за всяко от производствата, 25 лв. присъдено в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение и 100 лв. дължимо за настоящото производство такова възнаграждение. От тази обща дължима сума обаче следва да се приспадне платената от ответника в хода на настоящото производство сума в размер на 50 лв., по правилото на чл.76 ал.2 от ЗЗД, а разликата от 127,60 лв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.

  Мотивиран така и на основание чл.239 ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

           

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.Х.А. с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. ”Г. М. Димитров” № 1, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К.и Б.Г.И.; сумата от 1 314,31 лева, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено на 03.07.2018 г. от ищеца по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица № BG/30/118001447391 и по щета № 0801-001181/ 2018-01 на собственика на увреденото имущество, в резултат на ПТП от 24.05.2018 г. в гр. Хасково по вина на ответника, управлявал МПС "Фолксваген Голф" с peг. № ******, и МПС „Мини Уан" с peг. № ******, за което е съставен констативен протокол за ПТП с № 1684355/28.05.2018 г.; ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението 12.03.2019 г. до окончателното изплащане; за която сума е издадена заповед № 284 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК от 14.03.2019 г. по ч.гр.дело  № 608/2019 г. на ХРС.

 

          ОСЪЖДА Ю.Х.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД с ЕИК ********* деловодни разноски за заповедното и за настоящото производство от общо 127,60 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.

ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл.240 ал.1 от ГПК.

 

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М.Б.