Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Стоян Колев
при секретаря ГАЛИНА
ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 2834
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 197, ал.2 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на В.С.И., ЕГН ********** лично и в качеството си на ЕТ „К. - В.И.“, ЕИК *********,
с адрес ***, п.к. 9339, община Ветрино, обл. Варна, против Решение №
249/18.11.2020 г. на директор на ТД НАП гр. Варна с което e потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С200003-022-0062619/16.09.2020 г. на публичен изпълнител при ТД НАП Варна по
изп.д. № *********/2020 г. по описа на същата дирекция.
Жалбоподателката твърди, че решението, с което
е потвърдено ПНОМ е незаконосъобразно, немотивирано, издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения и при неправилно приложение на разпоредбите на чл. 213, ал. 1 ДОПК.
Намира решението за немотивирано, тъй като в същото механично и без наличието
на каквито и да било съображения е признато за законосъобразно обжалваното ПНОМ,
без да се анализират събраните доказателства и без да изследва наличие или липса
на обезпечителна нужда. Налага оплаквания за нарушение на процесуалните правила, с твърдения за
липса на мотивирано искане от органа по приходите за предприемане на
извършените действия, обективирани с постановлението. Счита, че същото е постановено в противоречие с материалния закон, като не са били
съобразени разпоредбите на чл. 213, ал. 1, т. 4 ДОПК, пряко приложими към
настоящия казус, а именно, че земеделските земи предмет на възбраната- до една
четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от
длъжника или от член на неговото семейство, са изключени от насочване на
принудително изпълнение.
В съдебно заседание и по
съществото на спора чрез пълномощниците си си - адв. М. и адв. Д.,
поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът по жалбата - директорът на ТД на
НАП - Варна не се явява, не се представлява. В представено писмено становище
оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от
фактическа страна следното:
Издаден е Акт за публично
държавно вземане №03/312/02781/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция
издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който по реда на чл. 27 ЗПЗП е извършена
корекция по Договор № 03/312/02781 от 07.10.2012г., с който са определени
публични задължения на ЕТ „К. - В.И.“, ЕИК ********* към държавата в размер на 385086,83
лв.
Акт за публично държавно вземане №03/312/02781/3/01/04/01 за налагане на
финансова корекция издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е обжалван от търговеца, във връзка с което във Варненски
административен съд е образувано адм.д. № 3281/2019 г. по описа на съда.
Постановено е Решение № 1791/30.11.2020г., с което съдът отхвърля оспорването
по жалбата на ЕТ „К. В.И.“, представлявано от управителя В.С.И. срещу Акт за
публично държавно вземане №03/312/02781/3/01/04/01 за налагане на финансова
корекция издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Решението не е влязло в сила.
За вземанията установени с Акт за публично държавно вземане
№03/312/02781/3/01/04/01 на ИД на ДФЗ в ТД на НАП-Варна е образувано изпълнително
дело изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП-Варна.
Със съобщение за доброволно изпълнение изх. № 20000333-048-0080336/22.07.2020
г. публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна е поканил В.С.И. в качеството
ѝ на ЕТ „К. - В.И.“, ЕИК ********* да заплати доброволно установените с Акт
за публично държавно вземане №03/312/02781/3/01/04/01 на ИД на ДФЗ вземания в
размер на 385086,83 лв. – главница и 28241,96 лева – лихва.
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С200003-022-0062619/16.09.2020 г. издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна е наложена възбрана върху ½ ид. части от зем. земя - нива
с площ 30.511 дка в местност „КАЛДАРЪМ“, имот № ***** по плана за земеразделяне на гр. Петрич и ¼ ид. части от зем.земя *******по
КККЗ на гр. Петрич са собственост на В.С.И., ЕГН **********. Постановлението е издадено във
връзка с обезпечаване на установени и изискуеми публични вземания по
изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП-Варна в размер на 419319,51 лв., от които лихва 34232,68 лв. и главница 385086,83 лв., дължими от В.С.И. в качеството ѝ на ЕТ „К. - В.И.“, ЕИК *********.
С Решение № 249/18.11.2020 г. на директор на ТД НАП гр. Варна e потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С200003-022-0062619/16.09.2020 г. на публичен изпълнител при ТД НАП Варна по
изп.д. № *********/2020 г. по описа на същата дирекция. В мотивите на решението
е посочено, че наложените с Постановлението за налагане на обезпечителни мерки
изх. №0200003-022-0062619/16.09.2020г. възбрани не са от изброените в чл. 213,
ал. 2 ДОПК имущества върху които е недопустимо да бъде насочено принудително
изпълнение. Прието е, че същите са наложени по реда на чл. 198, ал. 1, т. 1 ДОПК, вр. чл. 205 ДОПК, като обезпечителната мярка е законосъобразна и издадена
с оглед правомощията на публичният изпълнител при спазване изискванията на чл. 196 ДОПК, като не е налице свръх обезпечение. Прието е също в мотивите на
оспореното решение, че съгласно чл. 266, ал. 3 ДОПК не подлежи на обжалване
определеният размер на публичното задължение, т.к. това е от компетентността на
Административен съд - Варна и доводите на жалбоподателят в тази насока са неприложими
в производството по административно обжалване на ПНОМ. В обобщение е прието, че
е налице мотивиран и правилен акт, изготвен от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Варна и са налице фактически и правни основания за издаването му.
Предвид описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата
е подадена в законоустановеният срок и от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.
По валидността на акта: Решението
е издадено от компетентен орган - директора на ТД на НАП-Варна, в съответната
форма и дължимо съдържание, съгл. чл. 59, ал. 2 АПК, чл. 197, ал. 1, вр. чл. 121, ал. 2 ДОПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, поради което не
страда от пороци водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материална
законосъобразност на акта: Спорът се свежда до наличието на основания и
обезпечителна нужда за издаването на процесното постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С200003-022-0062619/16.09.2020 г. на публичен
изпълнител при ТД НАП Варна по изп.д. № *********/2020 г, както и за правилното
прилагане на чл. 213 ДОПК.
В конкретния случай е наложена възбрана върху недвижими имоти собственост на В.С.И..
Съгласно чл. 195, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания,
като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се
затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено
или отсрочено. Съгласно чл. 198, ал. 1 от ДОПК обезпечението се извършва: 1. с
налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими
вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор
на стоките в оборот на длъжника, като съгласно ал. 2 публичният изпълнител може
да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането.
Съответно в нормите на чл. 200 - чл. 207 от ДОПК е предвиден реда за налагане
на запора и възбраната, както и тяхното действие.
Съгласно чл. 213, ал. 1 от ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с
изключение на: 1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото
семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за
упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет; 2.
единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за
длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се
продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо; 3. сумите по сметки
в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството; 4. земеделските земи
- до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко
от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за
обработването им инвентар; 5. трудовото възнаграждение, обезщетението по
трудово правоотношение, пенсията или стипендията - в размер до 250 лв. месечно.
В ал. 2 е предвидено, че не се допуска принудително изпълнение и върху: 1.
обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица; 2.
социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет; 3. сумите по
дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с
намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на
сто и други категории лица в неравностойно социално положение; 4. вземанията за
издръжка, определени от съда.
Видно от изложеното,
законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва тогава, когато ще е
невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел
предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.
Обезпечителното производство е строго регламентирано, като на публичния
изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от
законодателя обезпечителни мерки. В разпоредбите на чл. 213 ДОПК, е предвидено
имуществото върху което не се допуска принудително изпълнение, а от там и същото
не би могло да служи за обезпечение на установените и изискуеми публични
вземания. След като в ДОПК е предвиденото изрично върху кое имущество не би
могло да се насочи принудителното изпълнение, съответно не може да служи за
обезпечение, нормите на ГПК не намират приложение, тъй като съгласно § 2 от
ДОПК, само за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на АПК
и ГПК.
Обжалваното постановление е издадено при спазване на предвидената от закона писмена форма и съдържа
определените в чл. 196, ал. 1 ДОПК реквизити. Неоснователни са възраженията за
липса на мотиви за издаването на ПНОМ по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Обратно на поддържаното от жалбоподателя, в случая в ПНОМ са изложени
фактическите основания, мотивирали публичния изпълнител за издаването му. Те се
свеждат до значителни като общ размер публични задължения на едноличния
търговец (главница и лихва), налагащи предприемането на обезпечителни
мерки, за да се гарантира събирането им, както и съответното правно основание за
издаване на постановлението. В конкретния случай публичният изпълнител е
изложил фактите, които са му дали основание за налагане на обезпеченията, като
необходимостта от тях е мотивирана с размера на подлежащите на
принудително изпълнение задължения, вида и размера на притежаваното имущество и
с обстоятелството, че евентуално извършване на отчуждителни сделки от
задълженото лице би създало възможност събирането на публичните вземания да се
затрудни поради недостатъчно имущество, гарантиращо безпрепятственото им
погасяване. Определяща за налагането на обезпечителните мерки е обезпечителната
нужда, която от своя страна се определя от възможността длъжникът да изпълни
задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към
датата на изпълнението. Изпълнението на едно публично задължение е невъзможно
когато ревизираното лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно
средства, за да го изпълни, защото изначално няма имущество в съответните
размери или в последствие (поради намаляването му), няма такова. Изпълнението е
сериозно затруднено, ако макар стойността на годните за разпореждане активи на
длъжника да покрива размера на очакваните задължения, видът на първите или
правното им положение (напр. върху тях съществуват вече други вещни тежести) е такова, че не позволява
тяхното бързо и ефективно осребряване (т.е. те не са ликвидни). Преценката за затрудненото
събиране на задълженията на жалбоподателя в конкретния случай е направена на
база размерите на задълженията му, като е изследван въпроса за наличното
имущество, вкл. наличието на тежести върху това имущество. След извършването на
тази преценка въз основа на установените факти, с оглед необходимостта от
предприемане на неотложни действия с цел обезпечаване на предполагаемото вземане,
публичният изпълнител законосъобразно е пристъпил към постановяване на
процесните обезпечителни мерки, чрез налагане на възбрана с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето. Въпросните мерки
допринасят за гарантиране на публичното вземане, предвид характера и размера на
установените задължения и за да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска.
Съобразно изложеното съдът намира, че не се установява сочената от
жалбоподателя липса на мотиви на ПНОМ, която да обуславя неговата
незаконосъобразност.
От данните по делото не се
установява в производството по издаването на процесното ПНОМ да са допуснати съществени
нарушения на установените в чл. 201 от ДОПК процесуални правила.
Обжалваното постановление е и
материално законосъобразно. В постановлението са посочени данъчните оценки имотите, съгласно чл. 195, ал. 6 ДОПК основната хипотеза, чийто сбор е общо в размер 792,65 лв., и очевидно не
покрива размера на подлежащите на изпълнение публични задължения. Възбраната върху земеделските земи по никакъв начин не пречи на жалбоподателя да
ползва същите и да събира плодовете им (вкл. и гражданските такива), а единствената забрана е
относно разпореждането с тях. Същата има за цел да гарантира събирането на
вземанията при липса на доброволно изпълнение, като в случай че длъжникът
се разпореди със същите въпреки наложената възбрана, съгласно чл. 206 ДОПК това
няма да произведе действие спрямо взискателя, т.е. същото ще бъде
недействително спрямо него. Именно това е целта при налагането на
обезпечителните мерки като предвид особено големия размер на установените
публични задължения, неоснователно се явява наведеното в жалбата възражение за
липса на обезпечителна нужда. Не е налице и нарушение на принципа на
съразмерност при налагане на процесното обезпечение. Действително, от
представените от ответника 2 броя постановления за налагане на
обезпечителни мерки се установява, че е наложен запор върху банковите сметки на
жалбоподателя в две банки и възбрани върху негови недвижими имоти. Общата данъчна оценка на всички
възбранени недвижими имоти обаче е 792,65 лв. (от преписката не се
установява тези имоти да са съпружеска имуществена общност) и не покрива дори главниците
на подлежащите на изпълнение публични задължения, а от жалбоподателя не са
представени доказателства за налични средства по банковите му сметки. В крайна
сметка в административното производство и в съдебното такова от жалбоподателя
не са представени доказателства, които да обосноват различна от горната
преценка, вкл. и такива за друго негово имущество, годно да обезпечи задължения
в размер на 418784,62 лева.
На последно място
неоснователно е и възражението за нарушаване на разпоредбата на чл. 213 ДОПК,
тъй като от жалбоподателя нито се твърди, нито се представят доказателства, че
с процесното постановление е наложена възбрана върху земеделските земи, които са обработвани
пряко от длъжника или от член на неговото семейство, каквото е условието на чл.
213, ал. 1, т. 4 ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.
197, ал. 3 ДОПК, обезпечителната мярка може да бъде отменена, ако длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа. По делото липсват доказателства жалбоподателят да е
представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, поради което не е налице и посочената хипотеза на закона,
която да обуслови незаконосъобразността на наложената обезпечителна мярка и
съответно нейната отмяна.
Съобразно гореизложеното съдът
намира, че Решение № 249/18.11.2020 г. на директор на ТД НАП гр. Варна с което
e потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С200003-022-0062619/16.09.2020 г. на публичен изпълнител при ТД НАП Варна по
изп.д. № *********/2020 г. по описа на същата дирекция, са издадени при
правилно прилагане на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя
пороци. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото,
направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява основателно, поради което следва да му се присъдят такова в размер на
100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.И.,
ЕГН ********** лично и в качеството си
на ЕТ „К. - В.И.“, ЕИК *********, с адрес ***, п.к. 9339, община Ветрино, обл.
Варна, против Решение № 249/18.11.2020 г. на директор на ТД НАП гр. Варна с
което e потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С200003-022-0062619/16.09.2020 г. на публичен изпълнител при ТД НАП Варна по
изп.д. № *********/2020 г. по описа на същата дирекция.
ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН **********,*** да заплати в полза на ТД на
НАП-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, на осн. чл. 197, ал. 4 ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: