Определение по дело №1520/2023 на Административен съд - Варна

Според обстоятелствената част на исковата молба ищецът е подал молба до РДНСК – Варна за извършването на проверка в съсобствения с брат му А. А. А. и сестра му Н. А. Р.поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна за изградено в имота незаконно строителство на едноетажна селскостопанска сграда от брат му А. А. А., за което той вследствие на подадена в район „Приморски“ нотариално заверена декларация рег. № 11368/18.11.2020 г. с невярно съдържание относно годината на построяване на сградата се е снабдил неправомерно с удостоверение за търпимост № 206/08.12.2020 г. Ищецът сочи, че с писмо изх. № РП-1058-00-486/02.06.2023 г. началникът на РДНСК – Варна го е уведомил, че проверката относно законността на строежа, който е от VІ категория по смисъла на чл. 137 ЗУТ, е от компетентността на кмета на район „Приморски“ пи община Варна, поради което преписката е препратена за произнасяне по компетентност. На 04.07.2023 г. ищецът е уведомен от кмета на район „Приморски“ с писмо рег. № УСКОР23001098ПРІ00ПР/28.06.2023 г., че служители от Дирекция „Обществен ред и контрол“ на район „Приморски“ са извършили проверка на процесния обект „Стопанска сграда в ПИ *** в СО „Добрева чешма“ като при проверката не е установено наличието на новоизвършено строителство, поради което районната администрация няма условия за предприемането на действия по чл. 223 ЗУТ. Ищецът счита, че наместо да извършат действителна проверка, при която да установят данни за времето на изграждане на строежа, служителите по чл. 223 ал. 2 ЗУТ са се предоверили единствено на декларацията на А. А. А., която е с невярно съдържание, като отделно от това не са обърнали внимание и на факта, че в жалбата на ищеца поначало не се твърди, че в имота се извършва към момента ново строителство, а че такова е извършено през 2020 г.

Въз основа на така изложените обстоятелства, недоволен от развоя на образуваната по жалбата му в район „Приморски“ административна преписка, ищецът е формулирал петитума на иска чл. 256 ал. 1 АПК.

Така предявеният иск е процесуално недопустим по следните съображения:

Защитата по глава ХV, раздел ІІ АПК, е насочена изцяло срещу неоснователно бездействие на административен орган да извърши определени фактически действия по задължение, произтичащо за него пряко от нормативен акт /чл. 256 ал. 1 АПК/ или по силата на закона, след като е сезиран за тях /чл. 256 ал. 2 АПК/.

Посредством осъдителния иск по чл. 256 ал. 1 АПК се упражнява по съдебен ред правото на едно лице да изисква принудително от административен орган да извърши конкретни фактически действия, за които е пряко задължен от нормативен акт, но въпреки това не ги е извършил доброволно.

По смисъла на закона не са обаче фактически действия нито разпорежданията на административния орган, нито издаваните от него заповеди в упражнение на нормативно предоставени му правомощия. Всички те представляват волеизявления, насочени към предизвикването на определени правни последици, било като пряк или като опосреден резултат.

Поради това е недопустим поради липсата на предмет предявен на основание чл. 256 ал. 1 или ал. 2 АПК иск за осъждането на административен орган за определено волеизявление.

Съгласно чл. 223 ал. 2 т. 1 ЗУТ, в производството по принудително премахване на незаконни строежи от ІV до VІ категория служителите за контрол по строителството в общинската /районната администрация констатират незаконни строежи и строежи с нарушения, като въз основа на съставения от тях констативен акт за незаконно строителство кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава съгласно чл. 225а ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ заповед за премахването им. В производството по премахване на незаконни строежи кметът на общината, респективно кметът на района, комуто кметът на общината е делегирал правомощията си по силата на изрично предоставената му от законодателя възможност, не извършва фактически действия, а изразените от него волеизявления са изцяло израз на дискреционната му власт по упражняване на контрол върху незаконните строежи.

Поради това, ако ищецът счита, че с фактическото си бездействие да съберат в упражнение на правомощията, респективно и на задълженията си по чл. 223 ал. 2 т. 1 ЗУТ, данни за действителната година на изграждане на процесния строеж, служителите за контрол по строителството са възпрепятствали възможността за неговото премахване по реда на чл. 225а ЗУТ, с което са причинили вреди в правната сфера на ищеца /имуществени или неимуществени/, редът за охрана на интересите му е този по глава Единадесета от АПК.

Иск по чл. 256 ал. 1 АПК, с който кметът на район „Приморски“ на община Варна да се задължи да издаде определено по съдържанието си разпореждане до служителите по чл. 223 ал. 2 ЗУТ, след което да издаде и заповед за премахването на строежа, на основание чл. 223 ал. 1 т. 8 ЗУТ, е изцяло недопустим поради липсата на предмет. Поради това производството по него следва да се прекрати.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1520/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, ХV състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Съдия: