Р Е Ш Е Н И Е
№ 178 29.12.2022 г. град
Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на двадесет и девети ноември две хиляди и двадесета и втора година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Стоянка Иванова,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 176 по описа за 2022 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/.
Образувано е по жалба на Д.В.Г., ЕГН-**********
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-3931/03.10.2022 год., издадена от Началник на Областен отдел /ОО/ в РД
“Автомобилна администрация“ /АА/-Търговище, с която на основание чл.107,ал.1
във връзка с чл.106а, ал.1,т.7, б „а“ и ал.2,т.6 от Закона за автомобилните
превози/ЗАвП/ е наложена принудителна административна мярка- временно отнемане
на Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ серия ВТ №054928 на Д.В.Г.,
ЕГН**********, издадено от регионалното звено на ИА „АА“на 05.06.2018г. въз
основа на Протокол №4/02.12.1997г. за срок от пет години.
В
жалбата като основания се навежда неправилно приложение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се твърдения, че на
посочения в Заповедта ден -02.10.2022г., оспорващият като водач на МПС е
пътувал във връзка с лично посещение на
неговата дъщеря и новороденото и дете. По същия повод в неговата кола са
пътували и неговия син - Д. и приятелка на дъщеря му-Д.. Излагат се доводи
обосноваващи, че на посочената дата оспорващият не е работил с автомобила, като
не е осъществявал с него таксиметров превоз на пътници. Моли се оспорената
Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият се
представлява от адвокат А. С. от АК-Търговище и изразява становище, че поддържа
жалбата на изложените в нея основания. Допълнително излага доводи, обосноваващи
недоказаност на материално-правните предпоставки за налагане на оспорената ПАМ,
в т.ч. и че превозът е „таксиметров“ по смисъла на ЗАвП. Навежда се, че процесната
ПАМ е наложена за срок от 5 г., което е в противоречие на нормата чл.106а,
ал.1,т.7, б „а“ от ЗАвП и на регламентирания в нея срок. Излага се становище и
за немотивираност на на акта. Моли се оспорената Заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по оспорването – Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” -
Търговище в съдебно заседание не се
явява и не изпраща представител.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
На 02.10.2022г. в гр.Търговище, на ул. „Опълченска“, срещу пункт
за годишни технически прегледи „ГТП-02“
ООД, в посока към кръстовище с ул.“Тунджа“
при проверка от контролни органи в
отдел „Контрол“ към РД ”Автомобилна администрация”-Русе, Д.В.Г. е спрян за
проверка като водач на лек автомобил - Дачия Логан от категория М1, с рег.№ ...
., собственост на „,…“ ООД гр.Търговище. При проверката се установило, че в
колата има още двама пътници и че водачът не е включил в режим на регистриране
на превоза монтирания в таксиметровия автомобил електронен таксиметров апарат с
фискална памет ЕТАФП № ЕС020184, с
фискална памет №46084819.
За констатираното при проверката на
водача Д.В.Г. бил съставен АУАН № 327255/02.10.2022г. за нарушение на чл.38, пр.1
от Наредба №34/1999 на МТ.
На 03.10.2022г. Началникът на Областен отдел „Автомобилна
администрация” - гр.Търговище е издал и
оспорената Заповед, с която на основание чл.106а, ал.1,т.7, б „а“ и
ал.2,т.6 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/ на Д.В.Г., ЕГН********** е наложена принудителна административна
мярка- временно отнемане на Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“
серия ВТ №054928 на Д.В.Г., издадено от регионалното звено на ИА „АА“ на
05.06.2018г. въз основа на Протокол №4/02.12.1997г. за срок от пет години.
В оспорената заповед като фактически
констатации на органа е изложено само „…На 02.10.2022г….. Д.В.Г. извършва таксиметров превоз на два броя пътници
с лек автомобил Дачия Логан от категория
М1, с рег.№ ... ..……като водачът не е включил в режим на регистриране на
превоза монтирания в таксиметровия автомобил електронен таксиметров апарат с
фискална памет ЕТАФП № ЕС020184, с фискална памет №46084819…“.
Заповедта
е връчена на Д.В.Г. на 03.10.2022г. и обжалвана от Г. *** на 05.10.2022г. в
вх.№1739.
Съгласно приложената по делото Заповед №
РД-01-553/23.11.2021г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“-София, т.7 от
същата, началниците на областните отдели „АА“ в РД“АА“ са оправомощени да
издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.106а от ЗАвП.
Не се спори по делото, че процесният лек автомобил- Дачия Логан от
категория М1, с рег.№ ... . е собственост на „…“ ООД гр.Търговище.
В представения по делото препис от АУАН не се съдържат данни за имената на пътниците,
както и данни за уговорка между водача на автомобила и пътниците за възмездност
на превоза.
От показанията на свидетелката Д. Д.по
делото се установява, че същата е приятелка на дъщерята на Г.. Установява се и
че на 02.10.2022г. Д. е пътувала в колата на Г. във връзка с планувано гостуване
на неговата дъщеря, по повод раждането на дете на последната. От показанията на
свидетеля Д. В. по делото се установява, че същият като син на Г. на
02.10.2022г също е пътувал в колата на
баща си, във връзка със същият повод -
гостуване на неговата сестра. И двамата свидетели са категорични в показанията
си, че между тях и Г. не е имало уговорка за заплащане на превоза до дома на
неговата дъщеря.
Така приетата за установена фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по
следните съображения:
Жалбата е подадена
от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно
оспорване и при спазване на законния
14-дневен срок за обжалване.
По основателността
на жалбата съдът, след като извърши проверка
по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспорената Заповед
е издадена от материално компетентен орган при условията на делегация и
надлежно упълномощаване, но при съществено нарушение на процесуалните правила и
при неправилно приложение на материалния закон.
По отношение на
съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 106а ал. 1, т. 7 б. "а" от ЗАвтП, за прилагане на
процесната ПАМ е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:
извършване на превоз, който да носи признаците на „таксиметров“ по смисъла на ЗАвП и същият да е осъществен
без включен таксиметров апарат, в режим на регистриране на превоза.
Следователно първата
материална предпоставка, за приложението на принудителната административна
мярка по чл.106а, ал.1, т. 7 б.
"а"от ЗАвП е - с автомобила да е извършен „таксиметров превоз” на пътници.
По аргумент на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвП
един от законовите признаци, за да се квалифицира един превоз на пътници като
„таксиметров“ е същият да се извършва срещу
заплащане.
По отношение
наличието на тази предпоставка от страна на административния орган, носител на
доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал.1 от АПК, не бяха представени по
делото други доказателства освен съставения АУАН. Последният обаче освен, че не
съставен по ЗДвП, а по ЗАвП, но не съдържа
и данни, както за имената на пътниците, така и за съществуваща между тях и
водача уговорка за заплащане на превоза, в т.ч и относно вида и размера на
последната. Разпитаните по делото свидетели са категорични в показанията си, че
между тях и водача на автомобила Г. не е съществувала уговорка за заплащане на
процесния превоз, под каквато и да е
форма.
По делото не са
ангажирани други доказателства от страна на органа, от които да се установява,
че между водача на автомобила и пътуващите в него лица е съществувала уговорка
за заплащане на превоза.
При така
събраните доказателства настоящият съд намира, че по делото не се доказва наличието на първата предпоставка,
предопределяща изследването на другите, а именно извършването от страна на Д.В.Г. на
02.10.2022 г. на „таксиметров превоз“ на
пътници. Липсата на една от кумулативно предвидените в чл.106а, ал.1, т.7,
буква „а“ от ЗАвП материални предпоставки, води до неосъществен състав за
налагане на ПАМ и е достатъчно основание за отмяна на оспорения акт, поради
неправилно приложение на материалния закон.
Едновременно с гореизложеното, съдът
намира и следното:
При налагането на процесната ПАМ органът
не е посочил в диспозитива на Заповедта по ясен начин размера на срока на ПАМ.
В диспозитива като срок се сочи –пет години. Липсва обаче яснота дали това е
срокът на валидност на отнетото Удостоверение или това е срокът, за който се
налага ПАМ. В диспозитива на Заповедта
липсва волеизявление на органа, че ПАМ
се налага за срок от една година,
което е рамката на фиксирания в закона размер, съгласно чл.106а, ал.1, т.7,
буква „а“ от ЗАвП. Посочената неясното в диспозитива на Заповедта и липсата на
мотиви в акта относно размера на срока изцяло водят до издаване на оспорения
акт в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо до засягане на правото на защита на Г..
В оспорената Заповед се излага и само
извод на органа, че превоза на пътници е „таксиметров” без да са посочени
фактическите констатации на същия, въз основа на които, той извежда този извод
– кои са пътниците, чрез посочване на техните имена, данните за наличието на
уговорка за заплащане на превоза и съответно данни за конкретната сума. Неизписването на фактическите основания, въз основа на
които административният орган е направил своите изводи, също съставлява съществено процесуално
нарушение. По изложените съображения съдът намира оспорения акт за издаден и
при неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание, при неспазване
на чл.107, ал.1 от ЗАвП, във връзка с
чл.59, ал.2,т.4 от АПК.
С оглед на всичко гореизложено, съдът
намира Заповед № РД-14-3931/03.10.2022г. на Началник Областен отдел
„Автомобилна администрация” - гр.Търговище за незаконосъобразна и като такава
следва същата да бъде отменена.
При този резултат на съдебния спор,
съдът намира, че искането на оспорващия за присъждане на разноски следва да
бъде уважено съгласно чл.143, ал.1 от АПК. Следва на оспорващия Д.В.Г. да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 510 лева, съставляващи заплатена държавна
такса от 10 лева за водене на настоящото производство и 500 лева заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2,
пр.второ от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-14-3931/03.10.2022
год., издадена от Началник на Областен отдел /ОО/ в РД “Автомобилна
администрация“ /АА/-Търговище, с която на основание чл.107,ал.1 във връзка с
чл.106а, ал.1,т.7, б „а“ и ал.2,т.6 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/ на
Д.В.Г., ЕГН-********** *** е наложена принудителна административна мярка-
временно отнемане на Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ серия
ВТ №054928 на Д.В.Г., ЕГН**********, издадено от регионалното звено на ИА
„АА“на 05.06.2018г. въз основа на Протокол №4/02.12.1997г. за срок от пет
години.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“-София да заплати на Д.В.Г., ЕГН-********** *** разноски по
делото в размер на 510 /петстотин и десет/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд, в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: