Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град Шумен, 04.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова, като
разгледа докладваното АД № 277 по описа за 2019 година на Административен съд–
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда
на чл.145 ал.2 т.1 и сл. от АПК, въз основа на жалба с вх.№ ДА-01-1702 от
28.05.2019год. по описа на ШАдмС, депозирана от „С.9.“ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.М.С.против
мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да бъде разгледана преписка и
произнасянето на административния орган в посочените срокове от Наредба на ОбС
Варна за рекламната дейност на територията на община Варна по искане-декларация
за издаване на разрешение за поставяне на два броя рекламно-информационни
елемента върху обект частна собственост. Жалбоподателят, чрез процесуалният си
представител адв. П.Петрова от ШАК твърди, че обжалваният акт е
незаконосъобразен. Твърди, че дружеството е направило искане да му бъде
издадено разрешение за поставяне на рекламно-информационни елемента по
реда на Наредбата за рекламната дейност на община Варна, като е приложило към
искането всички изискуеми от наредбата документи, но в установените в нея
срокове кметът на общината не е издал исканото разрешение и не е постановил
мотивиран отказ. Било получено единствено писмо, с което се уведомява
дружеството, че в момента тече процедура по изменение на Наредбата и искането
ще бъда разгледано след утвърждаване на новата Наредба. Твърди, че незаконният
мълчалив отказ е бездействие на администрацията, което причинява на дружеството
имуществени вреди в големи размери. Моли да бъде отменен мълчаливият отказ и да
бъде върната преписката за произнасяне по искането за издаването на разрешение.
Ответната страна– Кмет на община
Варна, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събрания по
делото съвкупен доказателствен материал по приложени към жалбата писмени
доказателства и изисканата и приета административна преписка от Община Варна,
прие за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се мълчалив отказ, съгласно
чл.58 ал.1 АПК, на Кмет на община Варна
по подаденото от дружеството жалбоподател искане за издаване на разрешение по
Наредба за рекламната дейност на територията на Община Варна.
От събраните доказателства се
установява, че „С.9.“ЕООД-гр.Шумен е подало искане с рег.№ АУ031306ПР/27.03.19г.
до Кмета на Община Варна чрез Район Приморски, препратено на същата дата до
Община Варна, да бъде издадено разрешение за поставяне на 2 броя външни рекламно-информационни
елементи, като към него са приложени описаните документи: писмено съгласие на
собствениците, на чийто имот се иска да бъдат монтирани съоръженията- Евелина
Досева, ул.Цар Освободител №22 в гр.Варна; фотоснимка; Идеен конструктивен
проект с посочени размери и схема на
монтаж с възложител управителя на дружеството, изготвен от проектант
инж.Р.Русев, квитанция за платена такса за разглеждане на проекта. С писмо
рег.№ АУ031306ПР/29.03.19г. дружеството е уведомено от Кмет на район Приморски,
че тече процедура по изменение на Наредбата за рекламна дейност на територията
на община Варна и искането ще бъде разгледано на комисия по реклама едва след
утвърждаването на новата наредба от Общински съвет. Жалбоподателят бил уведомен
още, че собствениците на рекламни съоръжения, поставени без разрешение за
монтаж, подлежат на административно наказание. Към момента на приключване на
съдебното дирене, шест месеца след подаване на искането от заинтересованото от
административната процедура лице, не е издадено исканото разрешение или изричен
отказ, нито има данни искането да е било разгледано от съответната комисия.
От правна страна съдът установи
следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е мълчалив отказ.
Непроизнасянето на сезирания административен орган се приравнява на
административен акт, когато за последния съществува законово основание за
изпълнение на искането. Наличието на надлежно сезиране и компетентност за
разглеждането на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията,
уредена в чл.58
ал.1 от АПК,
че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване.
Мълчалив отказ е налице тогава, когато органът е сезиран и има задължение да се
произнесе по направеното искане, понеже само тогава се засягат правата на
заинтересованата от издаването му страна. Проявлението на установената законова
фикция се осъществява при наличие на елементите от визирания в правната норма
фактически състав, който изисква подадено до компетентния орган искане за
издаване на административен акт и непроизнасяне на органа в определения срок.
По аналогия с изричния административен акт, който следва да е издаден от
компетентен орган, за да произведе правни последици, приравненият на него
мълчалив отказ трябва да бъде свързан с непроизнасяне на овластения по закон
административен орган. В настоящия казус жалбата допустима, като подадена от
лице с правен интерес, в законоустановения срок, а разгледана по същество, същата
е основателна.
Съгласно чл.30 от Наредба за
рекламната дейност на територията на община Варна, съгласно ЗУТ, приета от ОбС
Варна с Решение №989-5/19//05.03.1997г., рекламно-информационни елементи могат
да се разполагат на територията на община Варна въз основа на одобрени
конструктивни проекти, разрешени от компетентните органи. Съгласно чл.31 от Наредбата
исканията за разполагане на РИЕ върху обекти на територията на община
Варна се отправят в писмен вид до кмета
на общината, който назначава комисия по рекламата, когато се отнася до външна
реклама, като настоящия казус. Съгласно чл.32 от същата наредба, исканията
трябва да са придружени от описаните в разпоредбата документи, които са
приложени и към искането на дружеството-жалбоподател. Съгласно чл.34, комисията
по реклама разглежда постъпилите искания, като предлага на кмета да одобри
определени рекламни позиции, да предложи мотивиран отказ, а когато е необходимо
комисията извършва оглед на място и след това взема решение или внася проекта
за РИЕ за разглеждане в ГАГК. Комисията може да поиска от заявителя да допълни
или коригира представената документация /чл.35/, като съгласно чл.36 срокът за
одобряване на проекта или постановяване на мотивиран отказ е 30 дни след
внасянето им комисията по реклама, респективно след заседание на ГАГК или РАГК.
В едномесечен срок от одобрението на искането за разполагане на РИЕ се издава
разрешение за монтаж./чл.37 от Наредбата/. Съгласно чл.58 ал.1 АПК,
непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. В случая
безспорно е налице мълчалив отказ по подаденото от жалбоподателя искане. При извършена
служебна справка на сайта на община Варна, съдът установи, че цитираната Наредба
е действащ подзаконов нормативен акт към настоящия момент.
При преценка на законосъобразността
на оспорения административен акт, на основание чл.168 от АПК, съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 АПК. Съдът е длъжен да извърши проверка издаден ли е същият от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на
закона. Съгласно чл.35 АПК, административният орган издава административния
акт, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако са
дадени такива, а според чл.59 ал.1 АПК
административният орган издава или отказва издаването на акта с мотивирано
решение, което следва да отговаря на изискванията на ал.2 на чл.59 АПК.
От събраните по делото
доказателства се установи, че по подаденото от жалбоподателя искане от административният
орган, до когото е адресирано, не е постановен акт в съответствие с
изискванията на закона. Разпоредбата на чл.59 АПК регламентира съдържанието на
акта, който се издава в писмена форма, както и че устни административни актове
и такива изразени чрез действие или бездействие, се издават само когато това е
предвидено в закона. Следователно, законосъобразното постановяване на
индивидуален административен акт в настоящия казус изисква изрично произнасяне
на компетентния административен орган, като това задължение е регламентирано и в
чл.36 т.1 от Наредба за рекламната дейност на територията на община Варна.
Приетият за разглеждане мълчалив
отказ по искане с рег.№ АУ031306ПР/27.03.19г. до Кмета на Община Варна не
позволява на съда да се произнесе по същество за неговата законосъобразност,
тъй като не може да замени конкретните мотиви на административния орган, поради
което преписката следва да се върне на компетентния административен орган за
решаване на въпроса. Компетентният орган следва да установи осъществени ли са
конкретни юридически факти, с чието настъпване правната норма свързва
определени последици и да се произнесе със съответен акт. Правнорелевантните
факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези,
посочени от органа като основание за издаването му. Съдът намира, че е
допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до
незаконосъбразност на оспорения мълчалив отказ, с оглед липсата на мотиви дали
искането на жалбоподателя е допустимо или не, основателно или не, налице ли са
предпоставките за издаване на административния акт, респ. необходимостта от
съответни съгласувания с други административни органи, като същите не могат да
бъдат заместени в хода на съдебното производство.
Предвид на това, съдът намира
мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по искането на
жалбоподателя за незаконосъобразен, поради което ще следва да бъде отменен. На
основание чл. 173 ал. 2 от АПК административната преписка ще следва да бъде
върната на административния орган, за произнасяне по искане с рег.№
АУ031306ПР/27.03.19г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно
направеното искане, за присъждане на направените по делото разноски, като ще
следва да се осъди Община Варна да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски в размер на 351,41лв., от които 50лева– държавна такса, 1,41лв.
банкова такса за внасянето ѝ и 300 лева за адвокатско възнаграждение,
като заплатена такса за удостоверение за актуално състояние не следва да се
присъжда в тежест на ответника, доколкото такова не е било необходимо да се
представя, понеже Търговският регистър е публичен и съдът извършва служебни
справки.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.172 ал.2 пр.2 от АПК, Административен съд – Шумен
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ мълчалив отказ
на Кмет на община Варна да бъде разгледана преписка по искане с рег.№
АУ031306ПР/27.03.19г. от „С.9.“ЕООД-гр.Шумен да бъде издадено разрешение за
поставяне на 2 броя външни рекламно-информационни елементи върху обект частна
собственост, намиращ се на адрес: ул.Цар Освободител №22 в гр.Варна.
ВРЪЩА
административната преписка на Кмет на община Варна за произнасяне по искане рег.№
АУ031306ПР/27.03.19г. подадено от „С.9.“ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, при спазване на задължителните указания на съда по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на „С.9.“ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.М.С.направените по
делото разноски в размер на 351,41лв.
/триста петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: