О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
Град
ТЕТЕВЕН 25.09.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-четвърти състав в закрито съдебно заседание на двадесет и пети
септември
През
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАНКО МАРИНОВ
Като
разгледа докладваното ЧН дело №281 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.243 от НПК.
Обжалвано е постановление на Районна
прокуратура гр.Тетевен от дата 26.08.2019 година за прекратяване на наказателно
производство по досъдебно производство №179/2018 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен.
В жалбата си жалбодателят твърди, че
не е доволен от постановлението на прокуратурата за прекратяване на
наказателното производство. Твърди, че постановлението следва да бъде отменено
и делото върнато на прокуратурата за допълнително разследване. Твърди, че постановлението
е изготвено при непълнота на разследването и на практика има отказ от
правосъдие.
Моли да бъде отменено постановлението на прокуратурата
за прекратяване на досъдебното производство и делото да бъде върнато на същата
за продължаване на разследването.
Като съобрази постановлението
на Районна прокуратура гр.Тетевен за прекратяване на наказателното
производство, оплакванията изложени в жалбата и досъдебно производство №179/2018
година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен, съдът приема за установено следното:
Настоящата жалба е
подадена в срока по чл.243 от НПК, както и от лице, което попада в кръга на
визираните в чл.243 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустима.
Досъдебно
производство №179/2018 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен е образувано на
02.07.2018 година за престъпление по чл.129 ал.1 от НК. С постановление от
26.10.2018 година е привлечен като обвиняем А.С.А.от с.Глогово за престъпление
по чл.129 ал.1 от НК, като при проведения разпит същият е отказал да дава обяснения.
С постановление от
11.12.2018 година на Районна прокуратура гр.Тетевен наказателното производство
по цитираното досъдебно производство е било прекратено и с определение от
20.02.2019 година на Районен съд гр.Тетевен по ЧНД №25/2019 година постановлението
на прокуратурата е било отменено. Цитираното определение на съда е било
протестирано от прокуратурата и с определение от 12.04.2019 година на Окръжен
съд гр.Ловеч по ВЧНД №144/2019 година определението на Районен съд гр.Тетевен
по ЧНД №25/2019 година е било потвърдено.
След връщане на
делото на прокуратурата с постановление на наблюдаващия прокурор от 22.04.2019
година досъдебното производство е върнато на разследващия орган и с това
постановление са дадени указания да се извършат очни ставки между всички лица,
в чиито показания са налице противоречия, посочени в определението на съда и за
назначаване на допълнителна експертиза. След депозиране на заключението по
допълнителната експертиза с постановление прокуратурата е указала на
разследващите органи да бъде назначена по делото повторна съдебно-медицинска
експертиза, каквато е била назначена и е депозирано заключение на три вещи
лица. Освен това са проведени очни ставки между пострадалия-свидетел и настоящ
жалбодател и свидетелите Б.Х.М.и А Е Й ,
както и между пострадалия и обвиняемия А А .
След извършване на
посочените следствени действия прокуратурата е постановила настоящото обжалвано
постановление, с което отново е прекратено
наказателно
производство по досъдебно производство №179/2018 година по описа на РУП на МВР
гр.Тетевен.
В постановлението
за прекратяване прокуратурата е приела, че обвиняемият и пострадалият са съседи и роднини, че повече от година
отношенията между семействата им били влошени, проявяващи се в нередки
скарвания, пререкания и закани. Приела е че на дата 02.06.2018 година пострадалият
бил в двора си рано сутринта, за да полива насажденията си и около 06,30 часа
видял в дома си да се прибира обвиняемият, придружен от свид.Б М . Пострадалият заявява, че още щом го видял,
обвиняемият А.го напсувал и казал, че отива да ги вдига всичките-роднините си,
да го бият, а А.и М твърдели обратното,
че М. се обърнал към А.и
му казал да излезе на улицата, за да се разберат „по мъжки“.
Прокуратурата е приела, че анализът на гласните доказателства,
самостоятелно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, предвид
заявеното противоречие от страна на обвиняемия и пострадалия относно самия
повод за инцидента, сочи на по-висока степен на убедителност и от там
правдоподобност на заявеното от обвиняемия, за разлика от пострадалия, тъй като
самият пострадал твърди, че му станало известно от сина му още предния ден, че
обвиняемият казал на други момчета, че като види сина му ще му направи „турско
клане“, поради което сутринта пострадалият решил, че е наложително да заяви на
обвиняемия и на роднините му да не се занимават с него и близките му. Така че
след описаната реплика на пострадалия, А.влязъл в дома си, събудил майка
си-свид.А Й и и казал да стане, че М. се заяжда с него и
иска да се бият. Й сочи, че обвиняемият
имал сериозни здравословни проблеми-пластика на хранопровода, поради изгаряне с
киселина преди години, многократно предупреждавала пострадалия да внимава и не
влиза в конфликт със сина и, тъй като състоянието му е опасно и поради това
станала веднага, излязла навън и видяла пострадалия М. в техния двор с мотика в
ръка, което се потвърждавало и от обвиняемия и от свид. М , който макар и да
заявява, че за кратко влязъл в дома до тоалетна, след като чул скандал навън,
се върнал пред дома. Между Й и М.
веднага започнал спор защо пострадалият е в двора им, какво иска от сина й,
докога ще търси повод за конфликт и други, а М. заявява, че направил забележка,
че обвиняемият кара пиян и ще сгази някого, обстоятелство, което също не се
потвърждава от други доказателства по делото. При това скарване между
пострадалия и свид.Й , първият замахнал с мотиката, за да удари Й , при което
тя се предпазила с дясната си ръка и ударът попаднал върху задната повърхност
на дясната й предмишница, причинявайки хематом с размери 5 на 3 см., констатиран
с медицинско свидетелство и обсъден експертно от назначена съдебно-медицинска
експертиза. Според свид.М , пострадалият вдигнал мотиката за втори удар, като в
този момент намиращият се зад М обвиняем
се затичал срещу пострадалият и го блъснал с ръце в тялото. При това и двамата
паднали на земята, хващайки се за дрехите, търкаляйки се и опитвайки се да си
надделеят, което продължило кратко, Й издърпала сина си, помогнала му да се изправи
и се отдръпнали назад. Сам се изправил и пострадалият, като си тръгнал по
посока на дома си, държейки се за долната част на лицето, като и тримата-
обвиняемият, майка му и свид.М , забелязали, че има кръв по лицето си. Сочат,
че на местото, където двамата-пострадалият и обвиняемият, паднали и се
търкаляли имало множество камъни. Останалите роднини на обвиняемия излезли след
приключване на инцидента навън и не възприели нищо от описаното, както всички,
с изключение отново на пострадалия твърдят по делото. Свидетелката Й се обадила
на тел.112 и съобщила за инцидент със съседа си. Почти веднага след нея на тел.112
се обадил и М., като заявил, че е пострадал и съответно на место били изпратени
спешна помощ и полиция. Пред полицаите М. заявил, че е ударен е камък по лицето
от обвиняемия, като се е намирал в двора си, съответно другата страна разказала
описаното по-горе-за удара от М. по ръката на Й с мотика и отблъсването му от обвиняемия.
В показанията си пострадалият М. поддържа версията, че не е предизвиквал с
нищо обвиняемия или когото и да било, че обвиняемият събудил, само като го
видял на двора, всичките си роднини и почти всички излезли навън, на които той
заявил, ненапускайки собствения си двор, че иска само да го оставят него, майка
му и сина му, с които живее, на мира, но А.започнал да го замерва с камъни и
успял да го удари в областта на долната челюст в дясно, при което причинил
счупване.
Оценявайки гласните доказателства прокуратурата е приела, че по-убедителни,
последователни, логични и непротиворечиви са показанията на свидетелите Й , М и обвиняемият, дадени от него като свидетел,
от които не се бил отрекъл и след привличането му в качеството на обвиняем.
Останалите им роднини препотвърждават твърденията на първите трима, което се
отнася и за полицейските служители, посетили местопроизшествието и
свидетелствали по делото, относно заявеното на место. Прокуратурата приема, че
не само по делото, но изначално А , Й и
М твърдят, че М. е влязъл в словесен
конфликт с обвиняемия, предизвикал го по изложения повод - разпространени
твърдения за някакво, „клане“ на сина му. Обвиняемият не отговорил на това
предизвикателство за саморазправа на улицата, а се е прибрал в дома си, събудил
е майка си и я е помолил да се намеси. Непротиворечиво е установен фактът, че Й
е потърсила сметка на М. вербално, но не
е започнала физически конфликт с него. На база, както на твърденията на
посочените свидетели, така и на обективните данни за причинено на Й телесно увреждане на дясната ръка, може да се
направи обоснован извод, че пострадалият е нападнал Й , нанасяйки й удар с
мотика, нещо, което той изобщо не съобщава, напротив - твърденията му го изключват,
тъй като заявява, че е бил в собствения си двор през цялото време! На второ
место, пак с оглед гласните доказателства от обвиняемия, майка му и св. М ,
след първия удар с мотика по Й , нападението от пострадалия не е било
прекратено. И според тримата посочени, М. е замахнал и втория път от една страна, от друга няма никакви данни М. да е
захвърлил средството на нападението, да се е оттеглил или въобще по какъвто и
да е начин да е демонстрирал външно, че прекратява поведението си спрямо Й ,
преди намесата на обвиняемия.
Прокуратурата е приела, че инцидентът е предизвикан от пострадалия, като
първо, словесно е предизвикал обвиняемия, веднага щом го е видял, второ, отишъл
е в двора на обвиняемия с мотика, трето, след скарване с майка му, той е
предприел пръв нападение, агресия - нанасяйки удар с мотиката по посока на
главата и горната част на тялото, от който свид.Й е успяла да се предпази с вдигната ръка и
ударът е попаднал в ръката й, оставяйки обективни следи от причиненото телесно
увреждане.
Прокуратурата е приела също така на база на гласните доказателства, заявени
от А , М и Й , които непротиворечат на
обективните находки-телесното увреждане на Й и на самия пострадал, с оглед на заключенията
на назначените съдебно-медицински експертизи по делото и техния анализ, че това
нападение върху майката на обвиняемия се е случило пред очите му и именно в
процес на същото последният се е намесил, блъснал е пострадалия в тялото с две
ръце, двамата са паднали и са се сборичкали, търкаляйки се по земята. При
падането или търкалянето пострадалият е инкасирал удар в областта на долната си
челюст, най- вероятно в камък върху земната повърхност, след което е станал и
се е отдалечил, като върху него повече не е упражнено каквото и да е насилие от
никого-нито от обвиняемия, нито от близките му.
Прокуратурата е приела, че версията на пострадалия, че се е намирал в
собствения си двор, че е бил заплашен, без повод, от обвиняемия със
саморазправа от страна на роднините му, че по него обвиняемият е хвърлял
камъни, при което го ударил с един от тях в челюстта и така му е причинено
инкриминираното телесно увреждане, е изцяло неправдоподобна и не се приема за
доказана, напротив-оборва се от останалите доказателства. Това му твърдение
противоречи на всички други гласни доказателства. Изключва, следователно е в
противоречие, с факта на причинено увреждане на ръката на свид.Й от описания от
нея удар, което би било невъзможно, ако пострадалият се е намирал през цялото
време в собствения си имот. Не се подкрепя от заключенията на съдебно-медицинските
експертизи механизмът на причиняване на съставомерното телесно увреждане-удар с
твърд предмет в дясната половина на долната челюст, допуска същото да е
настъпило по описания от пострадалия начин-хвърляне на камък и попадане на
удара от същия в засегнатата област на долната челюст, но в равна степен е
възможен и другият, сочен от всички останали механизъм за причиняване на такова
телесно увреждане- удар на лицето на пострадалия върху твърд предмет, в какъвто
смисъл е повторната експертиза.
Прокуратурата е приела, че към момента на деянието, изразило се в тласък с
ръце в тялото на пострадалия е било налице непосредствено противоправно
нападение, по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, от страна на пострадалия, спрямо
майката на обвиняемия. Деянието е извършено, за да се отблъсне това нападение и
е прекратено - няма данни обвиняемият или негови близки да са нанасяли още или
други удари на пострадалия след падането му, веднага след постигане на тази
цел. Няма аргументи противодействието да е било несъответно на характера на
нападението, като следва да се вземат пред вид обстоятелствата за много по-
младата възраст на обвиняемия, фактът, че здравословното му състояние е тежко и
е криело риск за него, както и това, че обвиняемият е държал в ръце мотика, а
обвиняемият е бил с голи ръце, поради което с оглед разпоредбата на чл.12 ал.1
от НК, инкриминираното деяние, извършено от А А , за което е привлечен като обвиняем по
делото е извършено при условията на неизбежна отбрана, не е обществено опасно и
следователно не съставлява престъпление.
Предвид изложеното, съдът приема, че прокуратурата не е изпълнила изцяло
указанията на съда-Районен и Окръжен, като в тази
връзка следва да се посочи, че е проведена очна ставка между обвиняемия и
пострадалия, а самият обвиняем не е давал обяснения по повдигнатото му
обвинение, като в протокол за разпит на обвиняем от 26.10.2018 година е заявил,
че „няма да дава обяснения за сега по делото“. В този случай съдът приема, че
не могат да бъдат коментирани показанията на обвиняемия, дадени от него като
свидетел преди привличането му като обвиняемо лице, тъй като същият никъде не е
посочил в протокола му за разпит на обвиняем, че ги подържа, поради което приема,
че неправилно прокуратурата е направила извода, че „оценявайки гласните
доказателства по-убедителни, последователни, логични и непротиворечиви са
показанията на свидетелите Й , М и
обвиняемият, дадени от него като свидетел, от които не се бил отрекъл и след
привличането му в качеството на обвиняем“. Освен изложеното следва да се
отбележи, че в постановлението на прокуратурата отново е допуснато съществено
процесуално нарушение при оценка на доказателствата по делото и отново не са
били обсъдени противоречията в показанията на свидетеля Б М , дадени на дата 19.07.2018 година и тези
дадени в последствие на дата 12.11.2018 година. Отново не са били обсъдени и
противоречията в показанията на майката на пострадалия и подадения от нея
сигнал на тел.112, където не е посочила, че е била пострадала. Все в тази
връзка не са били обсъдени и коментирани от прокуратурата показанията на
свидетеля А Л -полицейски служител,
който веднага е пристигнал на мястото на инцидента и е провел разговор с
обвиняемия и неговата майка и нито той, нито неговата майка са заявили, че тя е
била ударена с мотика по ръката.
Съдът приема, че в
постановлението на прокуратурата не са обсъдени подробно и задълбочено
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Не са били обсъдени
гласните доказателства на разпитаните по делото свидетели, като не са
коментирани кои точно доказателства по делото са формирали изводите на
прокуратурата, кои доказателства прокуратурата е кредитирала и защо точно тях,
както и защо не е кредитирала останалите доказателства. Предвид изложеното,
съдът приема, че липсва мотивиране на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, което от своя страна е основание за отмяна на
обжалваното постановление.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата на В.М.М.
е основателна, а постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното
производство е незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено.
Водим от изложените съображения, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление за прекратяване на
наказателно производство от дата 26.08.2019 година на Районна прокуратура
гр.Тетевен по досъдебно производство №179/2018 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен,
водено за престъпление по чл.129 ал.1 от НК, като незаконосъобразно и връща
делото на Районна прокуратура гр.Тетевен.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-мо
дневен срок от съобщението пред Ловешкия окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: