Р Е Ш Е Н И Е
№ 260329
гр. Кюстендил, 12.05.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми април
две хиляди двадесет и първа година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. №
1013/ 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:*********, адрес на
управление на дейността - гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда
6, със съдебен адрес:***0, е предявило против Д.С.Е.,***, иск да бъде признато
за установено по отношение на ответника наличието на вземането на ищеца по
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 200/2020 г. КРС за
сумата от 474,67 лв., от които: 197,50 лв., представляваща абонаментни такси и
използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********; 77,46 лв. – договорна неустойка по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и 199,71 лв. – разликата в цената на закупено
устройство LENOVO Moto
C 4G Gld, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и сторените разноски в заповедното и
настоящото производства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор чрез назначения му особен представител адв. С., който навежда
доводи за допустимост, но неоснователност на заявената претенция.
КРС, след
като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Видно от представените по делото писмени
доказателства, в т.ч. Договор за мобилни услуги от 26.03.2018г. за предпочетен
номер +359********* (същия в кориците по ч.гр.д. № 200/2020 г. на КРС, приложено
в цялост) е че страните се намирали в договорна обвързаност, считано от
посочената дата, по силата на която ответникът имал право да ползва услугите на
оператора за посочения номер при избран абонаментен план „Тотал 30,99 с
неограничени нац. мин и роуминг в зона ЕС“, в чийто предметен обхват е включено
и получаване от потребителя на мобилно устройство марка LENOVO Moto C 4G Gld.
Видно от представената по делото (ч.гр.д. 200/2020г. на КРС) Декларация – съгласие (л.
14 от същото) е, че ответникът декларира, че е получил екземпляр от Общите
условия на оператора, както и, че му е предоставена информацията по чл. 4, ал.1
от Закона за защита на потребителите. В тази връзка процесните общи условия са
представени на л. 15 до 18 от частното гражданско дело.
За дължимите от ответника суми за
процесния период са издадени и представени фактури, както следва: №**********
за отчетен период 26.03.2018г. – 19.04.2018г. с начислена обща сума за плащане
от 110,23 лв.; № ********** за отчетен период 20.04.2018г. – 19.05.2018г. и
начислена обща сума за плащане 176,85 лв.; № ********** за отчетен период
20.05.2018г. – 19.06.2018г. и начислена обща сума за плащане от 207,83 лв.; №
********** за отчетен период 20.07.2018г. – 19.08.2018г. и
начислена обща сума за плащане 474,67 лв.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
изготвена от в.л. д-р инж. Б. Х. установява, че за периода 26.03.2018г. до
19.05.2018г. операторът е предоставил далекосъобщителни услуги чрез обществена
далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа за предпочетен номер ++359*********,
както и че за същия номер и в същия период (26.03.2018г. – 19.05.2018г.) е
налице потребление на посочената мрежа.
От приложеното частно гр. дело № 200/2020 г. по описа
на РС Кюстендил, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, като издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал 5 ГПК.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.
Съобразявайки
установеното съдът счете, че исковете са допустими, а по същество частично основателни. Мотивите на съда са следните:
По допустимостта
на исковите претенции:
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното
по чл. 410 и сл. ГПК.
Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както
същото е заявено в заявлението и съответно в
издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното
установяване на вземане, идентично със
заявения в заповедното
производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за
допустимост, за наличието на която съдът
следи служебно. При разминаване в
произнасянето на съда по заповедното и
исковото производство,
би се стигнало до недопустимо разминаване в
претенциите /СПН би следвало да се
създаде относно всички съществени елементи на
правоотношенията./ В конкретния случай сочената по-горе идентичност между
страните и предмет е налице ( в заявлението по чл. 410 от ГПК общо
претендираната сума е разбита като са очертани образуващите я компоненти),
специалният установителен иск е предявен в законоустановения за това срок,
поради което съдът приема, че искът е допустим.
По основателността:
По отношение на сумата от 197,50
лв., представляваща абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен номер
++359********* за периода 26.03.2018г. – 19.06.2018г.:
Предявен е установителен иск, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено задължение на ответника за месечни абонаментни
такси и потребени далекосъобщителни услуги по процесния договор
Основателността
на предявените, при условията на обективно кумулативно съединяване, искове за
установяване задължението на ответника да заплати стойността на месечни
абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги се обуславя от
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от
съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума,
настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от страна на
задълженото лице.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти,
представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение
на конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно
възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на
който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение. Задълженото
лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на
договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този
смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.
За установяване на възникнало валидно правоотношение
между страните следва да бъдат представени доказателства за правопораждащия го факт,
страните и неговото съдържание. В случая, представения и подписан от страните
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +359********* установява
юридическия факт, породил облигационни правоотношения между страните, които са
срочни поради което и за претендирания период страните са се намирали в
договорна обвързаност.
За да е елемент от същото, задължението на ответника
да заплати стойността на потребени далекосъобщителни услуги, ищецът следва да
установи реалното им предоставяне за процесния период. Така, представените от ищеца по делото
фактури, макар и неоспорени от ответната страна, не
съставляват писмени доказателства за
посочените по-горе релевантни за иска обстоятелства, а именно предоставяне от ищеца на договорените електронни услуги
за исковия период, доколкото съставляват едностранно издадени от ищеца -
оператор частни свидетелстващи документи, които не
се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила за установените в тях факти, респ. не доказват получаването на услугата от
ответника, нито изправността на ищеца като страна по облигационните отношения.
Така, за да докаже сочените обстоятелства ищецът е инициирал назначаване на
съдебно- техническа експертиза, която безспорно установи, че за периода 26.03.2018 г. до 19.05.2018 г. операторът е предоставил далекосъобщителни
услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа за предпочетен
номер ++359*********, както и че за същия номер и в същия период (26.03.2018 г.
– 19.05.2018 г.) е налице потребление на посочената мрежа. Ето защо претенцията
за сочения период се явява основателна и доказана и като такава следва да бъде
уважена. Тук съдът прави следното уточнение: съобразно поставените от ищцовото
дружество въпроси вещото лице е установило предоставяне, съответно потребление
на услуги за периода 26.03.2018 г. – 19.05.2018 г.). Претендираната от ищеца сума от
197,50 лв. обаче се търси за по-голям период, а именно – 26.03.2018 г. – 19.06.2018 г. Тоест, за времето след 19.05.2018 г. не бе проведено доказване за реално предоставяне на ответника на
мобилната мрежа на оператора. Предвид това претенцията ще бъде уважена само за
установения от вещото лице период на потребление и предоставяне на услугите, а
именно – 26.03.2018 г – 19.05.2018 г. на стойност 176,85 лв. (спр. фактури №********** за отчетен
период 26.03.2018 г. – 19.04.2018 г. и № ********** за отчетен период
20.04.2018 г. – 19.05.2018 г. на л. 5 и 6 от делото). За горницата над 176,85 лв. до
претендирания размер от 197,50 лв. претенцията ще бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Като
законна последица от горното, върху уважения размер на претенцията следва да се
присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда – до окончателното й изплащане.
Досежно сумите от 77,46 лв. – договорна неустойка по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и 199,71 лв. –
разликата в цената на закупено устройство LENOVO Moto C 4G Gld, съдът намира следното:
В приложения
към делото договор за мобилни услуги се предвижда, че при прекратяване на договора през първоначалния срок за която и
да е СИМ карта/номер, посочен в него, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или
други документи, свързани с него, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване:
а. неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти; и б. в случаите, в които
е предоставено устройство – и разликата между
цената на
предоставеното устройство без абонамент,
съгласно последната актуална ценова листа на
оператора и заплатената от потребителя цена
за устройството в брой или общата
лизингова цена по договора за лизинг,
каквато съответства на оставащия срок на договора.
Така, по
отношение на сумата в размер на 77,46 лв., представляваща договорна неустойка,
формирана от стойността на тримесечни абонаментни такси, всяка от 25,82 лв.,
съдът намира следното: претендираната за твърдяното неизпълнение неустойка в размер на три месечни абонаментни такси
не е
необосновано високо обезщетение, а цели постигане на основните функции на неустойката – да стимулира страната да изпълни
задължението си (превантивна цел), да осигури точното изпълнение на договора
(обезпечителна цел) и да компенсира вредите, възникващи за кредитора от
неизпълнението на договора (обезщетителна функция). Тези основни функции на
неустойката в случая са постигнати, без да се превишават, поради което и
претенцията в тази си част ще бъде уважена.
Досежно
сумата в размер 199,71 лв., представляваща разликата между стандартната цена на
предоставеното устройство (съдът следва да отбележи, че се доказа реалното му
предоставяне чрез положения от ответната страна подпис в процесния договор,
който предвижда, че „С подписването на този договор са предоставени/закупени 1
брой/броя устройства“ – в случая индивидуализираното в договора такова – LENOVO Moto C 4G Gld) (без абонамент) съгласно ценова
листа действаща към момента на сключване на договора и заплатената от
потребителя при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора, съдът
счита същата за недължима, поради което и претенцията в тази си част следва да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендираната сума, макар да се твърди, че
не се търси като неустойка, безспорно има неустоечен характер и то втори такъв,
дължим кумулативно с първата неустойка, тъй като цели именно обезщетяване
вредите от неизпълнение на задълженията
по договора от страна на потребителя.
Това категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД и се явява
нищожна. Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и
едновременно дължими санкции, се надхвърля безспорно обезпечителната и
обезщетителна функция на неустойката и
същата се явява необосновано висока по смисъла на
чл. 143, т. 5 от ЗЗП, безспорно приложима в
случая. Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото
съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.
По разноските:
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В заповедното производство доказаните разноски
представляват внесена държавна такса в размер от 25.00 лева и адвокатско
възнаграждение (360.00 лева). Исковете са основателни общо за сумата от 254,31
лв,представляваща 53,58 %, поради което за двете производства се дължи такъв
процент от разходите, съответно 206,28
лв. за заповедното и 575,99 лв.
за исковото ( при заплатени в исковото 125 лв. държавна такса, 300 лв. адв.
възнаграждение и 300,00 лв. възнаграждение за особен представител; 350,00 лв.
за в.л.). Предвид частичното уважаването на искове, в ползва на ответника също
се следват разноски,но поради липса на данни за сторени такива, не следва да му
се присъждат.
В производството по делото ответникът е бил
представляван от назначен на разноски на ищеца особен представител, като в
о.с.з. съдът е разпоредил да му бъде изплатена внесената за това като депозит
сума.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК:*********, адрес на управление на дейността - гр. София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6 и Д.С.Е.,***, че в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК130460283, съществува вземане срещу
длъжника по заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 200/2020
г. КРС общо за сумата от 254,31 /двеста петдесет и четири лева и тридесет и
една стотинки/, от които: 176,85 лв., представляваща абонаментни такси и
използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за периода 26.03.2018г. – 19.05.2018г. и 77,46 лв. – договорна
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* И ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
уважения размер от 254,31 лв. до пълно претендирания такъв от 474,67 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.С.Е.,*** да заплати на
"Теленор България" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
"Младост" № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 206,28 лева
(двеста и шест лева и двадесет и осем стотинки) – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 200/2020 г. на КРС и сумата 575,99 /петстотин
седемдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки) - разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване С ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА ПРЕД
Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: