Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.04.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-г
въззивен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Орешарова гр. д. № 13221 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 530857 от 09.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 11972/2016 г., Софийският районен съд, I ГО, 39-ти състав, е осъдил Я.М.Г. да заплати на В.Г.Т. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на ищеца вследствие на непозволено увреждане на здравето,
извършено на 02.10.2013г. около 7:30 часа в гр. София, ул. „*******“ № *******,
изразяващи се понесени болки и страдания в резултат от избит първи горен ляв
зъб, довел до трайно затрудняване на речта и дъвченето, ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 02.10.2013г. до окончателното ѝ
погасяване, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума от 3 000
лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. С оглед изхода на спора, предвид
освобождаването на ищеца от заплащането на държавна такса, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 120 лв, представляваща държавна такса, дължима съразмерно на
уважената част от предявения иск.
С определение от 09.07.2019 г., постановено по гр.д.№11972/2016г.,
Софийският районен съд, I ГО, 39-ти състав в
производство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е оставил без разглеждане молба на ищеца – В.Г.Т. за изменение
на решението в частта за разноските.
Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен, е
постъпила въззивна жалба от ишеца В.Г.Т., в която са изложени доводи
за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като смята, че
съдът е определил размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди в
противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Присъдената сума според жалбоподателя
е в занижен размер с оглед степента и интензитета на причинените му в резултат
от нанесения му от ответника побой болки и страдания. На следващо място
жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид пълния
обхват на увреждания, нанесени му ответника, като посочва, че несъобразени от
съда са останали причинените му оток, кръвонасядане и охлузване на горната усна
вляво, кръвонасядане и охлузване на челото вдясно, охлузване на върха и гърба
на носа, разкъсно контузна рана по лигавицата и кожата в предверието на дясната
ноздра, оток на лявата слепоочна област, разклащане на пети и шести зъб горе
вляво, носенето на протезна конструкция, установяващи се от представените като
писмени доказателства по делото два броя съдебно-медицински удостоверения. Моли
обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителната част, като вместо него
бъде постановено друго, с което да му бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в пълния претендиран размер на сумата от 15 000 лв.
Претендира разноски. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Й.,
пълномощник на въззивника ищец поддържа въззивната жалба и частна жалба срещу
разноските, и оспорва въззивната жалба на ответника и претендира за разноски по
делото, съгласно списък по чл.80 ГПК и представя писмено становище.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия ответник по исковата молба Я.М.Г.
е постъпил отговор на въззивната жалба на В.Г.Т., в който се излагат подробни
съображения в подкрепа на решението на първоинстанционния съд в обжалваната
отхвърлителна част. Доводите на пострадалия, че определеният от съда размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, е определено в занижен
размер, при несъобразяване на законоустановеното изискване за справедливост по
чл. 52 ЗЗД, се оспорват като неоснователни и несъответстващи на наличния по
делото доказателствен материал. На следващо място се възразява срещу изложените
във въззивната жалба твърдения, че при определяне на размера на обезщетението
първоинстанционният съд е взел предвид само част от уврежданията, причинени на
пострадалия. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Срещу решението, в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от ответника Я.М.Г., в която същият посочва, че е неправилно. На първо място
жалбоподателят счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за
претендираните от ищеца неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. е
завишено и не съответства на критерия за справедливост, заложен в нормата на
чл. 52 ЗЗД. На следващо място като неправилен се оспорва изводът на
първоинстанционния съд, че по делото не се установява, че извършеното на
пострадалия плащане на сумата от 2 800 лв. не е било предназначено да
обезщети последния за настъпилите в резултат на непозволеното увреждане неимуществени
вреди, като жалбоподателят счита, че тази сума следва да бъде приспадната от
окончателния размер на обезщетението, определено от съда. Моли обжалваното
решение да бъде отменено в осъдителната част, като вместо него бъде постановено
друго, с което предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски по делото. В съдебно
заседание пред въззивния съд, адв.Й., пълномощник на въззивника поддържа
въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на ищеца, както и частната жалба
срещу определението за разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от В.Г.Т. е постъпил отговор на въззивната жалба на Я.М.Г., в
който се излагат подробни съображения в подкрепа на решението на първоинстанционния
съд в обжалваната осъдителна част. Възразява срещу доводите на ответника, че
присъденото обезщетение е определено в завишен размер и в противоречие с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като се твърди обратното, а именно, че определеното
от съда обезщетение е занижено с оглед характера и интензивността на
претърпените болки и страдания. Оспорват се твърденията на въззивния
жалбоподател, че заплатената в полза на ищеца сума в размер на 2 800 лв.
следва да бъде приспадната от размера на обезщетението, определен от съда, като
се поддържа възприетото от първоинстанционния съд, че от събраните по делото
доказателства не се установява основанието за извършеното плащане. Смята, че
въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение.
Срещу определение
от 09.07.2019 г., постановено по гр. д. № 11972/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 39-ти състав относно разноските по делото е постъпила частна жалба/ озаглавена молба/, с която се
иска обжалваното определение да бъде отменено, като на ищеца да бъдат присъдени извършените от него разноски
за адвокатско възнаграждение в производството пред първата инстанция.
Софийски
градски съд, след като съобрази доводите
и твърденията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните основания във въззивната жалба. В случая първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при преценка на
правилността на първоинстанционното решение съдебният състав намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявен от В.Г.Т. срещу Я.М.Г. иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лв. за неимуществени
вреди, причинени на ищеца вследствие на непозволено увреждане на здравето,
извършено на 02.10.2013 г. около 7:30 часа в гр. София, ул. „*******“ № *******,
изразяващи се понесени болки и страдания в резултат от избит първи горен ляв
зъб, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говора.
Основателността
на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД се обуславя от наличието на
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност за виновно лично
поведение, а именно извършването от ответника на описаното в исковата молба
виновно и противоправно деяние, довело до настъпване на вреди от претендирания
вид.
С влязло в
сила определение от 08.12.2015год.
на Софийски районен съд по н.о.х.д. № 7407/2015 г. е
одобрено споразумение по реда на чл. 382, ал. 7 НПК с което Я.М.Г. е признат за виновен в това, че
на 02.10.2013 г. около 7:30 часа в гр. София, ул. „*******“ № *******, ет. *******чрез
нанасяне на удари с юмруци в областта на главата на В.Г.Т. му е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в тежка степен на разклащане с измествана на
зъбната алвеола на първи, горен ляв зъб, което травматично увреждане реализира
медико-биологичната квалификация „избиване на зъб“, без който се затруднява
дъвченето във фазата на отхапването, като и говоренето – престъпление по чл.
129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НПК, за което е определено наказание „пробация“ с
наложени пробационни мерки, както следва – задължителна регистрация по настоящ
адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три
години и безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от три години. Одобреното
от съда споразумение за решаване на
делото съгласно чл. 383, ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила присъда, с
оглед на което на основание чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо
съдът приема за установено по делото, че на 02.10.2013 г. около 7:30 часа в гр.
София, ул. „*******“ № *******, ет. *******чрез нанасяне на удари с юмруци в
областта на главата на В.Г.Т. ответникът виновно му е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в тежка степен на разклащане с измествана на зъбната
алвеола на първи, горен ляв зъб, което травматично увреждане реализира
медико-биологичната квалификация „избиване на зъб“, без който се затруднява
дъвченето във фазата на отхапването, като и говоренето.
Във връзка с
възражението на ищеца, че първоинстанционният съд не е взел предвид пълния
обхват на уврежданията, нанесени му ответника, следва да бъде посочено, че на
обезщетяване в производството, образувано по настоящата искова молба, подлежат
единствено тези неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, понесени
от ищеца във връзка с настъпилите увреждания на неговото здраве, чийто обхват
се ограничава до посоченото от самия
ищец в обстоятелствената част на исковата молба, а именно до причинената в
резултат на неправомерното деяние тежка степен на разклащане с измествана на
зъбната алвеола на първи, горен ляв зъб, което травматично увреждане реализира
медико-биологичната квалификация „избиване на зъб“, без който се затруднява
дъвченето във фазата на отхапването, като и говоренето, чието настъпване се
потвърждава от представената по делото медицинска документация. Други освен
посочените увреждания на здравето на ищеца не следва да бъдат съобразявани,
след като за такива няма изложени твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба, като на обезщетяване по делото подлежат единствено причинените
му болки и страдания, настъпили в резултат на описаните в исковата молба и установени по
делото увреждания на здравето му. Ищецът в исковата молба не е посочил други травматични увреждания освен тези които са
разгледани от първоинстанционният съд, а именно, че ответникът чрез удари с
юмруци в областта на главата му е причинил
тежка степен на разклащане с изместване на зъбната
алвеола на първи, горен ляв зъб, което травматично увреждане реализира медико-биологичната
квалификация „избиване на зъб“, без който се затруднява дъвченето във фазата на
отхапването, като и говоренето и за установяването на които е образувано НОХД и
по което е постигнато споразумение, с което ответникът е признат за виновен.
Независимо от приложените от представителя на ищеца съдебномедицински
удостоверения, в които са посочени и други травматични увреждания на ищеца,
същите не са част от обстоятелствата изложени в исковата молба и за които
ищецът да е изложил в нея, че претендира за обезщетение за неимуществени вреди
и едва във въззивната жалба се излагат за първи път твърдения и за нанесени
оток, кръвонасядания по горна устна, челото, носа, слепоочната област,
разклащане и на 5-ти и 6-ти зъби горе в ляво, последните носители на протезна
конструкция. Съдебно медицинското
удостоверение от 03.10.2013год. в което е посочено наличие на такива други
увреждания е доказателство по делото, но не е част от исковата молба и не
замества необходимостта от излагането на
всички факти, обстоятелства и твърдения от ищеца за причинени от поведението на
ответника травматични увреждания и причинените от тях неимуществени вреди,
чието обезщетяване се иска с предявения иск.
От
представената по делото медицинска документация-две съдебни удостоверения,
които не са оспорени и при съобразяване на характера на уврежданията, за които
се претендират неимуществени вреди и съобразно приложеното споразумение по нохд,
на което се позовава ищеца, като тежка степен на разклащане с измествана на
зъбната алвеола на първи, горен ляв зъб, което травматично увреждане реализира
медико-биологичната квалификация „избиване на зъб“, без който се затруднява
дъвченето във фазата на отхапването, като и говоренето, по делото се установява,
че това увреждане на здравето е
причинило на ищеца интензивни болки, страдания и неудобство, като оздравителният
процес е протекъл за период от около два
месеца. Изхождайки от нормалното житейски възможно в този случай, след като няма твърдения, а и доказване ищецът
да продължава да търпи в повече от обичайните болки и страдания, настоящият
съдебен състав счита, че В.Т. е изпитвал болки и емоционални страдания в резултат на настъпилите
затруднения в речта и говора му, както и от предизвиканата естетическа промяна.
Доколкото
понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на
обезвреда, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост с
оглед на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Законодателят е дал възможност на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968год. на Пленума на ВС понятието
”справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесни увреждания са
характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата при които е
извършено, евентуално допълнителното влошаване на здравословното състояние на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания,
отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за
нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на
законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените
болки, страдания и неудобства.
Настоящият
състав на съда, като взе в предвид
причинените от удари с юмруци в областта на главата травматичните увреждания,
представляващи тежка степен на
разклащане, с изместване на зъбната алвеола на първи, горен ляв зъб, което
травматично увреждане реализира медико-биологичната квалификация „избиване на
зъб“, без който се затруднява дъвченето във фазата на отхапването, като и
говоренето, причинило болки и страдания на ищеца, който е преживял и психически
дискомфорт, с оглед и на неговата възраст към момента на увреждането, и това,
че увреждането освен, че е болезнено с
оглед мястото му, възпрепятства и нормалното хранене и говорене, при
проведеното доказване след като не са ангажирани други доказателства,
включително медицинска експертиза или свидетелски показания и без твърдения в
исковата молба за продължаващи болки и усложнения, каквито твърдения няма и във
въззивната жалба, а и не са доказани до приключване на делото, че продължава да
търпи, счита, че обезщетение от сумата от 4 000лв., съответства на
принципа на справедливост и ще репарира причинените неимуществени вреди на
ищеца. Съгласно
трайната съдебна практика, обективирана освен в ППВС№4/68год. и в решения на
ВКС/решение № №749/05.12.2008год. по т.дело №387/2008год. на ІІ ТО, решение
№124/11.11.2010год. по т.дело №708/2009год. на ІІ ТО, решение
№66/03.07.2012год. по т.дело №619/2011год. и решение №31/25.03.2014год. по
т.дело №1203/2013год. на ТО и др./, понятието „неимуществени вреди“ включва
всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт
за определен период от време. Като критерият за справедливост с оглед който се
определя обезщетението за неимуществени вреди, поради паричния израз на
обезщетението всякога е детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на
обществото в конкретната държава. До този размер предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния претендиран размер като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
При обсъждане
на доказателствата в съвкупност, настоящият съдебен състав счита, че определеното
от първоинстанционния съд обезщетение, възлизащо на сумата от 3 000 лв., е
в занижен размер, като същото не отговаря на характера и интензивността на
понесените от ищеца болки и страдания, за които се установява да са настъпили
по делото, но също така не се
установяват претърпени болки и страдания над обичайните такива в подобни случаи,
както и това, че ищецът продължава да търпи такива.
Като
неоснователно следва да бъде отхвърлено възражението на ответника, че част от
следващото се в полза на ищеца обезщетение за причинените му от ответника
неимуществени вреди е била погасена още на 08.12.2015 г., когато Софийски
районен съд е одобрил споразумението, с което е приключило наказателното
производство срещу ответника. Изводът на настоящата съдебна инстанция за
неоснователност на възражението за плащане, възприет и в решението на
първоинстанционния съд, се налага независмо от това, че от показанията на
разпитаните по делото свидетели се
установява, че ответникът е заплатил на
ищеца сума от 2 800лв. От събраните по делото доказателства обаче не се
установява основанието за извършване на посоченото плащането, като не би могло
да се предполага, че целта е била именно погасяването пълния или част от
размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на ищеца, а не такива
за имуществени вреди на ищеца, който е следвало непосредствено след увреждането
да проведе медицинско лечение на
увредения зъб.
Предвид
изложеното предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от
4 000 лв., ведно със законната лихва за периода от 02.10.2013 г. до
окончателното ѝ погасяване, като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 15 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
При частичното
съвпадане на крайните изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта, с която искът по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 3 000
лв. до сумата от 4 000 лв., като вместо това ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от още 1 000 лв. (общо 4 000 лв.),
ведно със законната лихва за периода от 02.10.2013 г. до окончателното ѝ
погасяване, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на
ищеца вследствие на непозволено увреждане на здравето, извършено на 02.10.2013
г. около 7:30 часа в гр. София, ул. „*******“ № *******, изразяващи се понесени
болки и страдания в резултат от избит първи горен ляв зъб, довел до трайно
затрудняване на речта и дъвченето. В останалата част решението, както в
осъдителната, така и в отхвърлителната част до пълния претендиран размер следва
да бъде потвърдено.
По частната
жалба на ищеца срещу определение от 09.07.2019 г. в частта за разноските, настоящия
състав на въззивния съд намира, че е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.
248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е неожалваемо – в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или измени решението в частта за разноските.
В случая по
делото се установява, че в срока за обжалване на решението ищецът В.Г.Т. е
отравил до първоинстанционния съд искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, обективирано в
подадената от него въззивната жалба, за допълване на решението в частта за
разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, като съразмерно на уважената част от
предявения иск му бъдат присъдени извършените от него разноски за адвокатско
възнаграждение. Изискването за представяне на списък по чл. 80 ГПК не намира
приложение в случая, доколкото се касае именно за допълване на решението в
частта за разноските. В случая първоинстанционният съд е пропуснал да разгледал
своевременно направеното от страната искане за присъжането на разноски, като в
съдебния акт по същество на спора не е налице произнасяне по разноските за
адвокатско възнаграждение, следващи се на ищеца. Ищецът е направил своевременно
искане за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, съдържащо
се в исковата молба. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 25.02.2016 г., имащ характера на разписка в съответната част, се
установява, че уговореното в него адвокатско възнаграждение в размер на
1 000 лв. е заплатено от ищеца. С оглед изхода на първоинстанционното
производство на ищеца е следвало да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв., като при съобразяване на изхода и на настоящото производство и частичното
уважаване на въззивната жалба на ищеца, съразмерно на уважената част от
предявения иск за първоинстанцинното производство на ищеца се следват разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 266,66 лв., поради което същите следва
да бъдат присъдени с настоящото решение.
Искането на
ищеца за присъждане на разноски в производството по настоящата частната жалба
по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно,
доколкото същото няма самостоятелен характер, като разноските, извършени в това
производство остават за сметка на страните.
При този изход на делото и предвид направените
искания и от двете страни за присъждане на разноски отговорността за разноските
следва да бъде разпределена между страните съразмерно с оглед на уважената,
респективно отхвърлената част от предявения иск. Предвид освободаването на
ищеца от внасяне на държавна таска, с оглед на уважената част от иска
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд
държавна такса от още 40 лв., наред с присъдените с първоинстанционното решение
120 лв. (общо 160 лв.), съответно с оглед уважената част от въззивната жалба на
ищеца ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 25 лв. Отново с оглед на уважената част от
предявения иск от общо направените за първоинстанционното производство разноски
от ищеца за адвокатско възнаграждение от 1 000 лв., както беше посочено,
следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 266,66 лв. С оглед изхода на
спора по въззивната жалба, подадена от ищеца, от общо направените от него за
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1 000 лв. следва да му бъдат присъдени 83,33 лв. Във връзка с последното
следва да бъде отбелязано, че между
процесуалните изявления на ответника във въззивното производство не се съдържа
съответно искане за намаляване на уговореното адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция поради прекомерност, а доколкото в случая неговият минималният
размер възлиза на сумата от 980 лв., такова възражение би се явило неоснователно.
Доколкото въззивната жалба на ответника е оставена без уважение изцяло на същия
не следва да бъдат присъждани разноски за въззивното производство, включително
и за адвокатско възнаграждение и след като няма доказателство да е заплатено
такова за въззивна инстанция.
Воден от
гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№530857 от 09.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 11972/2016 г. по описа на
Софийският районен съд, I ГО, 39-ти състав, в частта, с която предявеният от В.Г.Т. срещу Я.М.Г. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за сумата
над 3 000 лв. до сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на непозволено увреждане на
здравето, извършено на 02.10.2013г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Я.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.Г.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД сумата от още
1 000 лв. над присъденото обезщетение от 3 000 лв. /общо 4 000
лв./, ведно ведно със законната лихва от 02.10.2013г. до окончателното ѝ
погасяване, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на
ищеца вследствие на непозволено увреждане на здравето, извършено на 02.10.2013
г. около 7:30 часа в гр. София, ул. „*******“ № *******, изразяващо се в понесени болки и страдания в резултат от избит
първи горен ляв зъб, довел до трайно затрудняване на речта и дъвченето.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОТМЕНЯ определение
№ 161797 от 09.07.2019 г., постановено по гр. д. № 11972/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 39-ти състав и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Я.М.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на В.Г.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 266,66 лв. – разноски за производството
пред първата инстанция, и сумата от 83,33 лв. – разноски за производството пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Я.М.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от още 40 лв. (общо 160 лв.) – държавна
такса, с оглед на уважената част от иска, както и по сметка на Софийски градски
съд сумата от 25 лв. – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.