Решение по дело №807/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 май 2019 г.
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20194430200807
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

15.05.2019 г.

гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТЪР КИРИЛОВ

 

При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 807 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.59 от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от адв. А.М. от САК, пълномощник на И.М.Х.,***-0938-007017/04.01.2019г. на Началник на сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя Х. на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.184, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. В депозираната до съда жалба чрез адв. М., се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като същото е незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган О.н.М.- П. редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. С изпращане на административно-наказателната преписка се прави искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на наложеното наказание.  

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 23.12.2018 г. около 14:50 часа, в гр. Плевен, кръстовище образувано от бул. „***“ и ул. „***“, като пешеходец пресичащ улица „***“,  на пешеходна пътека М8.1 не се съобразява с лек автомобил „Опел – Астра“ с рег. № ***с водач А.А.К.от гр. Плевен, който се движи по бул. „***“ и извършва маневра надясно по ул. „***“, като вижда пешеходеца от дясната страна спира да го пропусне, той не пресича, след което тя тръгва и подминавайки пешеходната пътека Х. тръгва и се удря в задната дясна част на автомобила /калник/. Допуска ПТП и ранен.  

За констатираното нарушение, свидетелят М.П.Н. съставил на жалбоподателя И.Х. АУАН бл. № 074135/23.12.2018 г. за нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на свидетеля Г.К.Г. – полицейски служители към ОДМВР-Плевен. Жалбоподателят Х. подписал акта без възражения.

Въз основа на АУАН административно-наказващият орган преценил, че деянието извършено от жалбоподателя, следва да бъдат административно санкционирано, като издал НП № 18-0938-007017/04.01.2019г., предмет на настоящата проверка, за нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП и му наложил административно наказание на основание чл.184, ал.3 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв., за това че на 23.12.2018 г. в 14:50 часа, в гр. Плевен, кръстовище образувано от бул. „***“ и ул. „***“, като пешеходец пресичащ улица „***“,  на пешеходна пътека М8.1 не се съобразява с лек автомобил „Опел – Астра“ с рег. № ***с водач А.А.К.от гр. Плевен, който се движи по бул. „***“ и извършва маневра надясно по ул. „***“, като вижда пешеходеца от дясната страна и спира да го пропусне, той не пресича, след което тя тръгва и подминавайки пешеходната пътека Х. тръгва и се удря в задната дясна част на автомобила /калник/. Допуска ПТП и ранен. 

В съдебното следствие като свидетели бяха разпитани – актосъставителя М.П.Н. и свидетеля Г.К.Г..

От показанията на свидетеля М.П.Н., се установява, че след получен сигнал от ОДЧ, за ударен пешеходец, където водачът на автомобила го е откарал в ЦСМП - Плевен. Полицейските служители посетили ЦСМП – Плевен, където разговаряли с водача на МПС, жалбоподателя и лицето, което е придружавало Х.. Водачът на лекия автомобил е спял, за да пропусне пешеходците на пешеходната пътека. От разговорът на свидетеля Н. с лицето придружаващо Х. е установил, че водачът на МПС е спрял, за да ги пропусне. Жалбоподателят Х. е казал, че не е видял изобщо колата и е тръгнал.

Видно от показанията на свидетеля Г.Г., че същият е бил в наряд с колегата си Н.. Получили сигнал от ОДЧ за възникнало ПТП на кръстовището от ул. „***“ с бул. „***“. След проведен разговор с водача на МПС и жалбоподателя, както и с лицето придружаващо жалбоподателя се установило, че водачът е спрял на пешеходната пътека, за да пропусне пешеходците, но жалбоподателят не е преминал. Водачът на МПС изчакал, но след като вижда, че никой предприема да премине през пешеходната пътека, потегля, преминава през цялата пътека и в този момент жалбоподателят тръгва. Лицето придружавало жалбоподателят потвърдило, че водачът е спрял преди пешеходната пътека, изчаквайки да преминат всички пешеходци, но жалбоподателят и съпругата му останали без да преминат през пешеходната пътека.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В хода на административно–наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

          Описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, свързани с него, е достатъчно изчерпателно и конкретно, като административно нарушение – по чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП. Налице е и фактическо и правно единствено между АУАН и НП, с оглед идентичното описание на фактите, неизпълненото задължение и  приложимата правна норма и в двата акта.

Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП –При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: т.1 - преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.

Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В производството жалбоподателят не е представил доказателства, които по безспорен начин да опровергават констатациите  в АУАН и в НП. Предвид на това съдът намира за безспорно установена и доказана фактическата обстановка, описана в  обстоятелствената част на АУАН и НП. Тази фактическа обстановка  се потвърждава от разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни, безпристрастни и логични, още повече, че последните са наясно с наказателната отговорност, която носят по реда на чл.290 от НК. Посочените свидетели описват по един и същ начин фактическата обстановка, като  излагат, че при съставяне на акта Х. не е имал възражения по направените констатации. Свидетелите М.П.Н. и Г.К.Г. не са заинтересовани от изхода на делото и техните твърдения не са изолирани от останалия, приобщен към делото доказателствен материал.

Административното наказание се определя за всеки един случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено  и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Наложеното на И.Х. административно наказание, подробно описано по-горе, с оглед разпоредбата на чл.184, ал.3 от  Закона за движение по пътищата е фиксирано в закона, не са налице основания за изменение на процесното НП.

         Предвид изложеното, съдът приема обжалваното НП за законосъобразно, като правилно и обосновано, на съответното правно основание е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Наложеното административно наказание, а именно: глоба в размер на 20лв. е правилно определено, свързано с приложимата за нарушението санкционна норма, като е съобразено и по вида си, както и по размер.

         Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

        

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0938-007017/04.01.2019г. на Началник на сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя И.М.Х. на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.184, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.

               

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: