Решение по дело №467/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 125
Дата: 2 април 2025 г.
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20243100900467
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Варна, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20243100900467 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. №
23314 от 19.09.2024г. на „КРИС ОЙЛ ТРАНС“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Аксаково, обл. Варна, ул. Чайка 1,
представлявано от управителя Г.Я., чрез пълномощник адв. М. П. АК Варна, с
която срещу „БИЛДИНГ КОМЕРС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Провадия, ул. Цар Освободител 132, ет. 2, ап. 20, в
условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с
правно основание чл.79 от ЗЗД във вр.чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за
присъждане на следните суми :
за сумата от 66 572 лева, представляваща стойността на доставена
стока – дизелово гориво, съгласно неформален договор за продажба на стоки,
за което са издадени фактури, както следва :
1. Ф-ра № **********/05.04.2024г. на стойност 15 108.44 лева
2. Ф-ра № **********/08.05.2024г. на стойност 934.48 лева
3. Ф-ра № **********/17.05.2024г. на стойност 4 771.64 лева
4. Ф-ра № **********/20.05.2024г. на стойност 18 829.52 лева
5. Ф-ра № **********/28.05.2024г. на стойност 17 001.36 лева
6. Ф-ра № **********/29.05.2024г. на стойност 9 927.18 лева,
ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане и
за сумата от 2 767.14 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане, определено по размер на законната лихва, върху стойността на всяка
фактура, за периода, както следва
Сумата в размер на 846.69 лева, законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 15 108.44 лева по Фактура №
**********/05.04.2024г. за периода от 06.04.2024г. до 29.08.2024г.;
1
Сумата в размер на 40.54 лева, законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 934.48 лева по Фактура № **********/08.05.2024г.
за периода от 9.05.2024г. до 29.08.2024г.;
Сумата в размер на 190.62 лева, законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 4 771.64 лева по Фактура **********/17.05.2024г.
за периода от 18.05.2024г. до 29.08.2024г.;
Сумата в размер на 730.66 лева, законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 18 829.52 лева по Фактура **********/20.05.2024г.
за периода от 21.05.2024г. до 29.08.2024г.;
Сумата в размер на 607.63 лева, законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 17 001.36 лева по Фактура **********/28.05.2024г.
за периода от 29.05.2024г. до 29.08.2024г.;
Сумата в размер на 351 лева, законна лихва за забава, изчислена
върху сумата от 9 927.18 лева по Фактура **********/29.05.2024г. за периода
от 30.05.2024г. до 29.08.2024г.
Настоява се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба и уточнителна молба с вх. № 23314 от 19.09.2024г. се
твърди, че страните са в трайни неформални договорни отношения, при които
ищецът по предварителна уговорка с ответника осъществява доставка на
дизелово гориво в големи количества с цистерна с вместимост до 40 това до
бензиностанцията, ползвана от дружеството, и находяща се в с. Блъсково, общ.
Провадия, ул. Първа, Бензиностанция Тони. Сочи се, че фактурата се издава в
деня на предаване на стоката, като освен фактура за доставката се съставя и
товарителница. Сочи се, че купувачът бил няколкократно канен да плати
дължимата цена на доставките, но и към момента на завеждане на исковете
това не било сторено.
Посочена е Б.ата сметка на ищцовото дружество IBAN: ****** при
УниКредит Булбанк Варна.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в
който счита исковете за предявени при липса на правен интерес и
неоснователни.
Възразява се, че всички представени Декларации по чл. 14б към чл. 80г,
ал. 1 от ПП ЗАДС са неподписани от страна на управителя на ответното
дружеството, предвид на което същите не следва да бъдат приемани като
доказателство по делото.
Сочи се, че товарителници с №№ 00002528/19.04.2024 г.,
00002517/08.05.2024 г., 00002410/20.05.2024 г., 00002425/29.05.2024 г.,
00002301/08.05.2024 г., 00002489/28.05/2024 г. са подписани от лице, без да
има положени под подписа име и фамилия, указващи авторството, поради
което се оспорва получаването на посочените дати на доставките на
нефтопродукти с доставчик „Крис ойл транс“ ЕООД.
На следващо място се сочи, че в АДД с УК № 8578117/30.04.2024 г. е
описано, че превозвачът на горивото (Дизелово гориво с БИОКОМПОНЕНТ)
е „Крис ойл транс“ ЕООД, а превозното средство на доставката е *****, а в
Товарителница № 00002528/19.04.2024 г. е описано, че стоката е доставена с
автомобил с рег. № *****.
Сочи се, че В АДД с УК № 0000000008623320/17.05.2024 г. е описано, че
превозвачът на горивото (Дизелово гориво с БИОКОМПОНЕНТ) е „Крис ойл
2
транс“ ЕООД, а превозното средство на доставката е В9290НК, а в
Товарителница № 00002425/29.05.2024 г. е описано, че стоката е доставена с
автомобил с рег. № ****.
Счита се, че доставките по АДД с УК № 0000000008578117/30.04.2024 г.
и АДД с УК № 0000000008623320/17.05.2024 г. не могат да бъдат обвързани с
претендираните доставки, за които са съставени и подписани Товарителница
№ 00002528/19.04.2024 г. и Товарителница № 00002425/29.05.2024 г.
Не се оспорва, че между "Билдингс Комерс" ЕООД ЕИК ********* и
„Крис Ойл Транс“ ЕООД ЕИК ********* през времето са се изградили и
развили търговски взаимоотношения. Сочи се, че "Билдингс Комерс" ЕООД е
закупувало от „Крис Ойл Транс“ ЕООД нефтопродукти с точка на доставка
обекта на ответника, представляващ Бензиностанция в гр. Провадия.
През времето "Билдингс Комерс" ЕООД редовно е заплащало
задълженията си към „Крис Ойл Транс“.
С оглед претендираните задължения за плащане към „Крис Ойл Транс“
се твърди, че "Билдингс Комерс" ЕООД е изпълнило задълженията си и е
заплатило дължимото по фактура № **********/08.05.2024г. в размер на
934.48 лв.; фактура № **********/17.05.2024г. в размер на 4771.64 лв.;
фактура № **********/29.05.2024г. в размер на 9927.18 лв.; Фактура
№**********/05.04.2024г. в размер на 15 108.44 лв.; Фактура
№**********/28.05.2024 г., в размер на 17001.36 лв., в брой като плащането е
извършено на седалището на продавача, а именно: гр. „Аксаково“, ул. „Чайка“
№1. Настоява за отхвърляне на исковете.
С допълнителната искова молба, депозирана в срока по чл. 372, ал.1 от
ГПК, ищецът оспорва възраженията, въведени от ответника, като цитира чл.
80г от ППЗАДС, съгласно който, когато стоките се доставят на повече от едно
място, в акцизния данъчен документ в полето "точен адрес на мястото на
доставка " се попълват седалището и адресът на управление на получателя,
като в този случай за удостоверяване на местата на доставка лицето, посочено
като получател в акцизния данъчен документ, издава документ съгласно
приложение № 146, който се прилага към акцизния данъчен документ. Твърди
се, че това сочи, че издател на документа - Приложение №146 е получателят
по акцизния данъчен документ, е именно „КРИС ОЙЛ ТРАНС" ЕООД, който
получава стоката от ЛУКОЙЛ БУЛГАРИЯ ЕООД, превозва я и я доставя на
„БИЛДИНГС КОМЕРС" ЕООД, съответно не се изисква подпис на А.Я. -
управител на крайния получател.
Ищецът приема заявеното в отговора на искова молба, че е налице
плащане в брой на изрично посочени фактури за признание, че между
страните са налице договорни задължения по процесните фактури, по които
обаче - липсва плащане.
Противопоставя се на доказателственото искане за допускане на
свидетелски показания, с които да се установи погасяване на парично
задължение, установено в писмен акт, по арг. от чл. 164, ал.1, т.4 ГПК.
Задължението на ответника е установено във фактурите, които са
своевременно получени от него. По тях същият не е направил възражение за
недължимост и с оглед на това дружеството-ищец е декларирал ДДС пред
НАП със съответните данъчни декларации ежемесечно. Оспорва се
твърдението за плащане в брой, като се твърди, че във всяка една от фактурите
е посочено, че продавачът-ищец желае плащане „по сметка", като се сочи, че в
3
случай на плащане в брой, то продавачът издава касов бон, какъвто не е
представен от ответника. Позовава се и на забраната за плащания в брой на
суми повече от 10 000 лева, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ.
В срока по чл. 373, ал.1 от ГПК, ответникът твърди, че платени в брой
били сумите по : фактура № **********/08.05.2024г. в размер на 934.48 лв.;
фактура № **********/17.05.2024г. в размер на 4771.64 лв.; фактура №
**********/29.05.2024г. в размер на 9927.18 лв. Сочи, че в конкретния случай
извършеното плащане в брой не попада в нито една от хипотезите по т.3 от
ЗОПБ. Преповтарят се възраженията, въведи в отговора на исковата молба.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и
съображенията на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си, сочат на
възникнало между страните по делото облигационно правоотношение,
основано на неформален договор за покупко-продажба на стоки – гориво, като
предвид въведените твърдения за липса на изпълнение на задължението на
купувача за плащане на договорената цена следва да се приеме, че е заявен за
разглеждане иск за реално изпълнение на договорни задължения по смисъла
на чл. 79 ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД и вр.чл.327 от ТЗ и чл.86
от ЗЗД, с оглед претенциите за присъждане на уговорената между страните
цена и лихви за забава.
Всяка страна следва да установи твърденията си, от които черпи изгодни
правни последици, а именно : в тежест на ищеца е да установи, при условията
на пълно и главно доказване, че между него и ответника са налице трайни
търговски отношения в хода на които същият е доставил стока – гориво, за
което са съставени изискуемите от закона писмени документи, съответно, че е
изпълнил, когато според уговореното, или по естеството на задължението
следва да престира първи, или е готов да изпълни задълженията си по него;
периода на забавата, както и размера на главното вземане и този на лихвата за
забавено плащане.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти,
като докаже възраженията си в отговора, както и положителни факти, които
да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, като при
установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е
погасил търсените суми. Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, тежестта да докаже
положителния правопогасяващ факт на изпълнение на задължението да
заплати договорената цена се възлага върху ответника.
С оглед така разпределената доказателствена тежест, съдът приема
исковите претенции за основателни по следните съображения:
Не се спори в хода на делото, че страните по него са били в трайни
търговски отношения в периода м.04.2024г. – м.05.2024г. като ищцовото
дружеството е извършвало редовни доставки на гориво на едро по заявки на
ответника в обект, стопанисван от последния и представляващ
бензиностанция в с.Блъсково, общ. Провадия.
Като писмени доказателства по делото са приети – копие на процесните
фактури за продажба на гориво – дизелово гориво и бензин, като всяка
фактура е придружена с необходимите документи - Акцизен данъчен
документ с уникален контролен номер, Декларация за съответствие на
качеството на течните горива, Нареждане за експедиция, Документ за
4
удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка, Товарителница за
доставка на горивата до получател „Билдигс Комерс" ЕООД в с.Блъсково,
община Провадия.
По делото е назначена ССчЕ, чието заключение съдът кредитира изцяло
като дадено компетентно и безпристрастно, и при отчитане на докладваното
от вещото лице, че въпреки многократните му разговори с представител на
ответното дружество и обслужващо счетоводството му лице, не е получил
никакви счетоводни данни от страна на ответника, относими към процесните
доставки. За точни и обосновани отговори на поставените въпроси вещото
лице е ползвало предоставени от ТД на НАП справки в писмен вид и на
оптичен носител, съдържащи информация за дневник – продажби и дневник –
покупки, съотв. на доставчика и на купувача за периода от м. 04. до м.
06.2024г., както и счетоводни справки и детайлни хронологични справки,
представени му от ищцовото дружество.
Вещото лице докладва, че съгласно писмо изх.№54-03-435-
1/14.02.2025г. на ТД на НАП ответното „Билдинг Комерс" ЕООД е
регистрирано по ЗДДС на 29.04.2020 г. и към настоящия момент има активна
регистрация по ЗДДС. Експертът изнася, че от получената информация от ТД
на НАП гр.Варна, съгласно писмо изх.№54-03-435-1/14.02.2025 г. с
приложение дневници за покупки за периода от месец април 2024 г. до месец
януари 2025 г. на „Билдинг Комерс" ЕООД, е установил, че процесните
фактури са осчетоводени в счетоводството на дружеството, както и по че
същите то е ползвало данъчен кредит.
Съгласно заключението на вещото лице в счетоводството на ищцовото
дружество процесните фактури са осчетоводени като продажба стоки -
съгласно предоставената Детайлна хронологична справка по документи за
периода от 01.04.2024 г. до 31.05.2024 г. за сметка 411 - Клиенти, партида
„Билдингс Комерс“ ЕООД, като е взета счетоводната операция, която отговаря
на изискванията на ЗСч и НСС според счетоводната политика на дружеството,
а именно : Дебит сметка 411 – Клиенти Кредит сметка 702 - Продажба на
стоки Кредит сметка 4532 - ДДС продажби. Аналогична информация се
съдържа и в извадка от дневници за продажби на "Крис ойл транс“ ЕООД,
съгласно информацията, получена от ТД НА НАП СОФИЯ, съгласно писмо
изх.№54-03-435#2/13.03.2025г.
Вещото лице констатира, че от получената информация от „Крис Ойл
Транс" ЕООД - Детайлна хронологична справка по документи за периода от
01.04.2024 г. до 31.05.2024 г. за сметка 411 - Клиенти, партида „Билдингс
Комерс“ ЕООД, Дневник на клиент - по документи за контрагент 941
„Билдинг Комерс“ ЕООД за период от 01.04.2024г. до 31.05.2024г. и Справка
за неплатени документи /клиенти/ към дата 13.02.2025 г. за контрагент 941/
„Билдинг Комерс“ ЕООД осчетоводени, извършени от „Билдингс Комерс"
ЕООД, плащания по процесните фактури в размер на 16 168.32 лева по Б.
път, както следва :
фактураобщо поплащанедължим
№датафактурадатаначинсумаостатък
01001196145.4.202415 108,44 0,0015 108,44

6 168,32
8.5.20247 102,80934,48
010011972115.4.2024банка168,32
5
14.5.2024банка6 000,00
010011975917.5.202414 771,6423.5.2024банка10 000,004 771,64
010011976520.5.202418 829,52 0,0018 829,52
010011979428.5.202417 001,36 0,0017 001,36
010011979629.5.20249 927,18 0,009 927,18
общо :82 740,94 16 168,3266 572,62

Според посочените плащания към датата на изготвяне на заключението
задължението по процесните фактури, детайлно посочено в таблицата по-
горе, възлиза на остатъка от 66 572.62 лева.
Поради непредставяне на счетоводни документи от ответното дружество
експертизата не е могла да отговори на въпроса какви счетоводни записвания
са взети за осчетоводяване на извършени плащания за погасяване на
задължението по посочените фактури било, то частично или изцяло, съотв.
дата, размер, остатък за плащане.
Размерът на обезщетението за забава в плащането на сумите по
съответните доставки, изчислено по размер на законната лихва, считано от
датата следваща тази на данъчното събитие, когато е издадена всяка фактура
до 30.08.2024г., при отчитане на извършените частични плащания, възлиза
общо на сумата от 2 766.94 лева.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
водения от ищеца свидетел – С.Д.С., служител на дружеството на длъжност
„фактурист“. Същата изнася пред съда, че в изпълнение на задълженията си
по длъжностна характеристика съставя фактури за всички доставки, които
извършва „Крис Ойл Транс“, както и отговаря за своевременното погасяване
на задълженията по тях, като има достъп до Б.ите извлечения, съотв. води
отчет на извършените плащания, както и подава пред НАП през
информационната система за контрол на горивата съответните справки за
доставките на гориво, извършвани от дружеството. Сочи, че сумите по
доставките на едро се заплащат от купувачите единствено чрез Б. превод, тъй
като дружеството няма регистрирано фискално устройство, от което да издаде
касов бон за получена сума в брой. Само на бензиностанциите, които
дружеството стопанисва и където продава гориво на дребно, клиентите
заплащат същото чрез фискално устройство, съотв. им се издава касов бон за
покупката.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението по
ССчЕ, се установява, че процесните фактури съдържат всички необходими
реквизити и индивидуализиращи белези на твърдените правоотношения, в т.ч.
вид и оличество на доставените стоки; посочен е и начин на плащане – по
изписана във фактурата Б.а сметка. Фактурите не са разписани от страните по
доставката, но съгласно чл.7, ал.1 от ЗСч във вр.чл.6, ал.1, чл.114 от ЗДДС и
чл.78 от ППЗДДС печатът и подписът не се задължителни реквизити на
фактурата.
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като
доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки, неговото
изпълнение и наличието на основание за плащане на уговорената в договора
6
цена е даден с множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290
ГПК, като: Решение № 30/8.04.2011г. по т. д. № 416/2010 г., I т. о.;Решение №
118/5.07.2011г. по т. д. № 491/2010г.,II т. о.;Решение № 42/2010г. по т. д. №
593/2009г.,II т. о.;Решение № 211/30.01.2012г. по т. д. № 1120/2010г.,II т. о.;№
109 от 7.09.2011г. по т. д. № 465/2010г.,II т. о.;№ 92/7.09.2011г. по т. д. №
478/2010г.,II т. о.;Решение № 46/27.03.2009г. по т. д.№ 546/2008г.,II т.
о.;Решение № 71/22.06.2009г. по т. д.№ 11/2009г.; Решение № 62/25.06.2009г.
по т.д.№546/2008г.;Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г., II т.
о.;Решение № 252 от 3.01.2013г. на ВКС по т. д. № 1067/2011г.,II т.
о.,ТК;Решение № 20 от 25.03.2013г. на ВКС по т. д. № 206/2012г.,I т.
о.,ТК;Решение № 114 от 26.07.2013г. на ВКС по т. д. № 255/2012г.,I т.
о.,ТК;Решение № 103 от 11.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2334/2013г., II т.
о.,ТК;Решение № 71 от 8.09.2014г. на ВКС по т. д. № 1598/2013г.,IIт.о.,ТК и
др.
В цитираните решения еднозначно е обосновано становището, че
фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и
осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, а включването им
в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по
тях по смисъла на ЗДДС представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване.
Изрично в Решение № 42/2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС,II т. о. и в
Решение № 92/2011г. по т.д.№ 478/2010г. на ВКС,II т.о., е прието, че дори
издадената фактура да е останала неподписана за "получател" от купувача по
договор за търговска продажба, тя може да послужи като доказателство за
възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете
страни, както и е ползван данъчен кредит.
Или, в конкретиката на настоящия случай, съдът приема за безспорно
установено, че ответникът дължи и следва да заплати на ищеца
по процесните шест фактури дължимата и неплатена цена на продадените му
стоки, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на задължението.
В хода на съдебното дирене ответникът не доказа въведеното
възражение за заплащане на суми, дължими по оспорваните фактури, както и
не съдейства на вещото лице за установяване на счетоводните записвания по
процесните сделки, вкл. относно твърденията за извършване на плащане в
брой, за което в ответното дружество би следвало да се съдържат документи
(напр. РКО).
Обстоятелството, че оспорваните стоки са получени от ответната страна,
е категорично установено и от назначената по искане на ищцовата страна
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена след проверка освен на събраните
по делото писмени доказателства и на счетоводствата на двете страни – по
отношение счетоводните записвания при ответника чрез изисканата служебна
справка от ТД на НАП.
Предвид изложеното и при цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира,
че всички елементи от фактическия състав на претенцията са доказани по
несъмнен начин. Установява се възникването на твърдените в исковата молба
облигационни правоотношения, по които ищецът е предал на ответното
7
дружество договорените стоки, при което за последното е възникнало
задължението за плащане на съответните суми. Вземанията са изискуеми и
дължими.
Съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ, между търговци лихва се дължи, освен ако е
уговорено друго.
В случая, в процесните фактури е посочен срок за плащане – дата на
падеж, която съвпада с датата на съставяне на фактурата. След изтичане на
този срок, купувачът е в забава, като за неплатените фактури дължи на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано датата, следваща тази, на която е съставена фактурата до
29.08.2024г. - датата на подаване на исковата молба,
Определено по този начин, дължимото обезщетение за забава,
изчислено служебно (по арг. от чл.162 от ГПК), възлиза общо на сумата от
2 745.48 лева, както следва : сумата в размер на 840.92 лева, законна лихва за
забава, изчислена върху сумата от 15 108.44 лева по Фактура №
**********/05.04.2024г. за периода от 06.04.2024г. до 29.08.2024г.; Сумата в
размер на 40.20 лева, законна лихва за забава, изчислена върху сумата от
934.48 лева по Фактура № **********/08.05.2024г. за периода от 9.05.2024г. до
29.08.2024г.; Сумата в размер на 188.82 лева, законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 4 771.64 лева по Фактура **********/17.05.2024г.
за периода от 18.05.2024г. до 29.08.2024г.; Сумата в размер на 723.46 лева,
законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 18 829.52 лева по Фактура
**********/20.05.2024г. за периода от 21.05.2024г. до 29.08.2024г.; Сумата в
размер на 601.12 лева, законна лихва за забава, изчислена върху сумата от
17 001.36 лева по Фактура **********/28.05.2024г. за периода от 29.05.2024г.
до 29.08.2024г.; Сумата в размер на 350.96 лева, законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 9 927.18 лева по Фактура **********/29.05.2024г.
за периода от 30.05.2024г. до 29.08.2024г.
По изложените съображения акцесорният иск следва да бъде уважен за
сумата от 2 745.48 лева, като за горницата до предявения размер от 2 767.14
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът
дължи и следва да заплати на ищеца разноски, съгласно списък по чл. 80 и
разходни документи в размер на общата сума от 8587.26 лева
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БИЛДИНГ КОМЕРС“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Провадия, ул. Цар Освободител 132, ет. 2,
ап. 20, да заплати на „КРИС ОЙЛ ТРАНС“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Аксаково, обл. Варна, ул. Чайка 1,
представлявано от управителя Г.Я., на основание чл.79 от ЗЗД във вр.чл.327 от
ТЗ и чл.86 от ЗЗД следните суми :
сумата от 66 572 лева, представляваща стойността на доставена стока –
дизелово гориво, съгласно неформален договор за продажба на стоки, за което
са издадени фактури, както следва :
1. Ф-ра № **********/05.04.2024г. на стойност 15 108.44 лева
8
2. Ф-ра № **********/08.05.2024г. на стойност 934.48 лева
3. Ф-ра № **********/17.05.2024г. на стойност 4 771.64 лева
4. Ф-ра № **********/20.05.2024г. на стойност 18 829.52 лева
5. Ф-ра № **********/28.05.2024г. на стойност 17 001.36 лева
6. Ф-ра № **********/29.05.2024г. на стойност 9 927.18 лева,
ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба – 29.08.2024г. до окончателното плащане и
сумата от 2 745.48 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане, определено по размер на законната лихва, върху стойността на всяка
фактура, за периода, както следва
Сумата в размер на 846.69 лева, законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 15 108.44 лева по Фактура №
**********/05.04.2024г. за периода от 06.04.2024г. до 29.08.2024г.;
Сумата в размер на 40.54 лева, законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 934.48 лева по Фактура № **********/08.05.2024г.
за периода от 9.05.2024г. до 29.08.2024г.;
Сумата в размер на 190.62 лева, законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 4 771.64 лева по Фактура **********/17.05.2024г.
за периода от 18.05.2024г. до 29.08.2024г.;
Сумата в размер на 730.66 лева, законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 18 829.52 лева по Фактура **********/20.05.2024г.
за периода от 21.05.2024г. до 29.08.2024г.;
Сумата в размер на 607.63 лева, законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 17 001.36 лева по Фактура **********/28.05.2024г.
за периода от 29.05.2024г. до 29.08.2024г.;
Сумата в размер на 351 лева, законна лихва за забава, изчислена
върху сумата от 9 927.18 лева по Фактура **********/29.05.2024г. за периода
от 30.05.2024г. до 29.08.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдените 2 745.48 лева до претендирания размер от 2 767.14 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „БИЛДИНГ КОМЕРС“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Провадия, ул. Цар Освободител 132, ет. 2,
ап. 20, да заплати на „КРИС ОЙЛ ТРАНС“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Аксаково, обл. Варна, ул. Чайка 1,
представлявано от управителя Г.Я., сторените разноски в размер на 8 587.26
лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9