Р
Е Ш Е
Н И Е №662
гр. Пловдив,04.12.2019година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр.
с., в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Диана Плачкова, като разгледа докладваното т.д.№740 по
описа за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В.И.В., ЕГН
**********, с адрес ***, против „Застрахователно дружество Евроинс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление-гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, с която е предявен иск с
правно основание чл.432,ал.1 от КЗ.
Изложени са в
исковата молба обстоятелства, че на 17.09.2017 г. при 121 км. на път *** /***-***/
настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лицето Д.М.Д., управлявайки
товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег. № РВ 0806 РР, застига и
удря двуколка, теглена от кон и управлявана от ищеца В., при което на последния
са причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на малеолите на голямата и малката пищялни
кости на левия долен крайник, счупване на голямото крило на лявата хълбочна
кост, открито изкълчване на лявото коляно, счупване на лявата лопатка, контузия
на белия дроб, счупване на израстъци на 6-ти и 7-ми шийни
прешлени, оток на мозъка, кръвонасядане на главата
вдясно, рани в областта на челото и дясната вежда, както и множество охлузвания
и контузии по крайниците и гръдния кош. По случая било образувано ДП №717/2017г.
по описа на РУП- гр. *** и прокурорска преписка № 2146/2017г. по описа на РП – ***.
Твърди се, че ПТП е настъпило по изключителна вина на водача Д.М.Д., който е
нарушил правилата за движение по пътищата-чл.5,ал.1; чл.16,ал.1; чл.20,ал.1; чл.20,ал.2 и чл.21,ал.1; чл.23,ал.1 от ЗДвП. Непосредствено
след произшествието ищецът В. бил приет в МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, където претърпял няколко операции под венозна
анестезия: на 21.09.2017 г. е извършено
закрито наместване на дислокация на коляно, което е фиксирано с игли, на дата
25.09.2017г. – е извършен дебридман на мястото на
откритата фрактура, тибия и фибула,
а на 17.10.2017г.- открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с плака и винтове, тибия
и фибула. На 22.11.2017г. ищецът отново постъпил в
болницата с диагноза „контузия на главата и сътресение на мозъка“, тъй като
паднал от леглото и бил неадекватен. На 24.04.2018г. В. е постъпил в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ в увредено общо състояние, подробно описано в исковата молба,
неспособен да осъществи вербален контакт. На 03.07.2018г. и 09.07.2018г. той отново е транспортиран до същото болнично
заведение за продължаване на започнатото лечение. Твърди се, че понастоящем ищецът,
не само че не се е възстановил от претърпяното ПТП, но състоянието му се
влошава – не може да става от леглото, постоянно лежи, неадекватен е, изпитва
силни болки ежедневно, със затруднено дишане е и чести епилептични припадъци,
без апетит, с проблемен и непълноценен сън, не може да говори, речта му е
нечленоразделна, с постоянно главоболие, повръщане и гадене, приема медикаменти
и има белези от претърпяното оперативно лечение. Едва на ** години В. има
пожизнени травматични увреждания, които му създават изключително големи битови
неудобства, зависим е от грижите, които полага за него семейството му, поради
което се чувства безполезен, има песимистична нагласа към света, видимо е
напрегнат, тревожен, депресиран, неспокоен, често раздразнителен и избухлив,
трудно се адаптира, станал е волево-емоционално неустойчив.
Твърди се, че за товарния автомобил „Рено Мастер“ с
рег. № РВ 0806 РР има сключена застраховка „ГО“ при ответното дружество, обективирана в полица № ***, валидна от 31.03.2017г. до
15.10.2017г. На 03.04.2018г. пред ответника била предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, допълнена с молби от 11.04.2018г. и
21.06.2018г. С уведомително писмо застрахователят съобщил на ищеца В., че е
определил обезщетение в размер на 30 000 лв., която сума изплатил на
24.07.2018г. Впоследствие, след молба за преразглеждане на щетата,
застрахователят определил допълнително обезщетение в размер на 4 500 лв.,
което обаче не било изплатено. Ищецът счита, че определените от ответника
обезщетения са крайно занижени по размер, което обосновава интереса му от
иницииране на настоящото съдебно производство. Ето защо, се иска от съда да
постанови решение, с което да осъди „Застрахователно дружество Евроинс“ АД да му заплати сумата от 300 000 лв., представляваща част от общо дължимите
400 000 лв.-застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата от деня на увреждането до окончателното изплащане на
обезщетението. В съдебно заседание, проведено на 31.10.2019г., е допуснато по
реда на чл.214,ал.1 от ГПК изменение
размера на предявения иск от 300 000лв. до пълен размер-550 000лв.
Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38,ал.2 от ЗА.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК постъпва
отговор от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД , с
който ответникът изразява становище за
допустимост на исковете, но ги оспорва изцяло по основание и размер. Признава
факта на съществуваща застраховка „ГО“ между водача Д. и ответното дружество за
товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № РВ 0806 РР. Оспорва описания в
исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, като на свой ред твърди, че
причините за настъпването му са неизяснени, а съставеният констативен протокол
не се ползва с материална доказателствена сила относно
механизма на настъпване на увредата, тъй като
длъжностното лице не е очевидец на инцидента. Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на
застрахования при него водач, както и твърдяната причинна връзка между
неимуществените вреди и процесното събитие. Твърди,
че нито една от травмите не представлява необратимо и пожизнено увреждане и
предполага пълно възстановяване предвид факта, че ищецът е **-годишен, млад
мъж, освен ако същият не е страдал от усложняващи състоянието му болести,
предшестващи процесното ПТП. Оспорва твърденията за
наличие на травми от психологически характер /депресия, асоциално поведение,
стрес, тревожност, раздразнителност, избухливост/.Ответникът прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия в размер на 90% , като в тази връзка твърди, че: управляваното от
него превозно средство с животинска тяга не е било оборудвано със светлоотразители отпред и отзад, а при движение през нощта-
със светещо тяло отзад вляво, излъчващо различима бяла светлина, както и че
ищецът не е носил светлоотразителна жилетка, поради
което не е могло да бъде своевременно възприет от водача на товарния автомобил,
приближаващ отзад; освен това по данни от досъдебното производство,
пострадалият е бил употребил значително количество алкохол и е с установени
1,02 промила в кръвта. Наред с гореизложеното, ответникът оспорва претендираното обезщетение по размер, като счита същото за
прекомерно завишено и некореспондиращо на трайната съдебна практика, лимитите
на застрахователните обезщетения, възрастта на пострадалия,
социално-икономическата конюнктура в страната и принципа за определяне на
обезщетението по справедливост. Твърди, че вече определеното и изплатено от
застрахователя обезщетение на ищеца е достатъчно да репарира причинените му
неимуществени вреди. По отношение на претенцията за лихва, предвид акцесорния й характер, в случай че съдът намери главния иск
за основателен, счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 429, ал. 3
от КЗ и такава да бъде присъдена не от деня на деликта,
а от датата на предявяване на претенция пред застрахователя.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът
подава допълнителна искова молба, с която изцяло оспорва всички твърденията,
изложени от ответника.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът представя
отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа възраженията си и
исканията, отразени в отговора на исковата молба. Твърди, че извънсъдебно
застрахователното дружество е платило на ищеца общо сумата от 34 500 лв. -с
платежни нареждания от м. юли и м. август 2018г.
Съображения по спора са развити и в депозирани писмени
бележки на адвокат И.М. -пълномощник на ищеца.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Видно от представения протокол за ПТП с пострадали
лица №70/2017г., издаден от органите на МВР, на 17.09.2017г. около 20,40ч., на
път *** км 121, ***-***, е настъпило пътнотранспортно
произшествие с участници- Д.М.Д., управлявал товарен автомобил „Рено Мастер“ с
рег. № РВ 0806 РР, В.И.В. , управлявал ППС с животинска тяга- двуколка, теглена
от кон, и М.М.А.-водач на лек автомобил „Рено 19” с рег.
№СТ 5432 СН, при което са пострадали двама от участниците- В. и А..
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, с
вещо лице д-р М.Б., от чието заключение, изготвено след запознаване с приетата
по делото медицинска документация и преглед на ищеца, се установява, че при
станалото на 17.09.2017г. пътно-транспортно произшествие на В. са били
причинени- открито изкълчване на лявото коляно, счупване на малеолите
на голямата и малка пищялни кости на лявата подбедрица, счупване на крило на лявата хълбочна кост, контузия
на главата, мозъчно сътресение, закрито счупване на ацетабулума,
последици от счупване на бедро, състояние след операция по повод счупване на
дъното на лявата тазобедрена става, старо изкълчване на лявата колянна става, изкълчване на капачката, последици от ЧМТ, счупване
на лявата лопатка, контузия на бял дроб, счупване на бодлести
израстъци на 6-ти и 7-ми шийни прешлени, оток на
мозъка, кръвонасядане на главата вдясно теменно, рана
в областта на челото и дясната вежда, множество охлузвания и контузии по
крайниците и гръдния кош, като черепно-мозъчната травма и контузията на белите
дробове са застрашавали живота на ищеца. Според заключението, черепно-мозъчната
травма се е изявила с коматозно състояние, в което
пострадалият е бил непосредствено след ПТП, и под формата на тежък оток на
мозъка, който е притискал мозъчните центрове. След инцидента ищецът е изпитвал
значителни до нетърпими по сила и интензитет болки и страдания, които
постепенно са затихвали. Доколкото обаче оздравителният процес все още не е
приключил, би следвало да се очаква и за в бъдеще ищецът да изпитва болки и
страдания. Отразено е в заключението, че вследствие на получените телесни
увреждания са останали белези по тялото и главата на пострадалия, предстои
извършване на операция с цел възстановяване на пълния обем на движенията в
лявата му колянна става.
Прието е в хода на делото заключение на комплексна съдебно-психилогична и психиатрична експертиза, изготвено
от вещите лица д-р М.П. и А.З.-***. От него се установява, че при ищеца В. е
налице пост-контузионен синдром, усложнен с
поведенчески и личностови особености, паметови смущения, дължащи се на обективизираните
вследствие на травмата органични мозъчни смущения. Получените увреждания в
резултат на ПТП и продължителното лечение предизвикват у него неудоволствени изживявания на ограниченост, принуда,
нарушен обичаен начин на живот. Церебрастенната
тревожност, емоционалната лабилност, пониженият фрустрационен
толеранс затрудняват комуникативността му и
справянето с обичайни и сложни житейски ситуации. Експертите сочат,че постконтузионният синдром е съотносим
към понесените травми от коментираното ПТП.
Според изслушаното в хода на производството заключение
на АТЕ, изготвено от вещото лице инж. С.М., което съдът кредитира, като
обективно и компетентно изготвено, най-вероятен от техническа гледна точка е
следният механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие:
Водачът Д.Д. е управлявал товарен автомобил „Рено
Мастер“ по дясната лента на платното за движение на пътя ***-*** в посока от
запад на изток. По това време ищецът е управлявал конска двуколка по платното
за движение на същия път, в същата посока, пред товарния автомобил. Водачът на товарния автомобил е забелязал двуколката
на разстояние около 56м и е предприел отклоняване на автомобила наляво със
задействане на спирачната система, но въпреки това е настъпил удар в предната
дясна част на автомобила и в задната лява част на двуколката. След удара
товарният автомобил е продължил да се движи косо наляво по платното и е
навлязъл в лявата лента, където по това време водачът М.А. е управлявала лек автомобил
„Рено 19“ в посока от изток на запад срещу товарния автомобил и така е настъпил
удар между двата автомобила. В заключението е отразено, че скоростта на
товарния автомобил „Рено Мастер“, непосредствено преди задействане на
спирачната му система, е била около 108 км/ч.
При анализираната пътна ситуация, от момента на началото на реакцията на
водача на товарния автомобил същият е нямал техническа възможност да установи
автомобила си преди мястото на удара чрез безопасно екстрено спиране, такава възможност
той би имал, ако се е движил със скорост 66 км/ч. Според заключението, основни
причини за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са, че конската
двуколка се е движила през нощта, без да е оборудвана отзад вляво със светещо
тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, без водачът да има светлоотразителна жилетка, поради което е била трудно
забележима на платното за движение. Ако се приеме, че конската двуколка е била
предвидимо препятствие на пътя, водачът на товарния автомобил се е движил с
технически несъобразена скорост в конкретната пътноклиматична
обстановка и разстоянието на конкретната видимост към двуколката. Определени са
от експерта мястото на удара между товарния автомобил и двуколката, зоната на
съприкосновение между тях, посочено е, че зоната на осветеност на фаровете пред
автомобила е около 70-80 м, а на дълги светлини -150м. Направен е извод, че в
случая скоростта на движение на товарния автомобил от 108 км/ч е била
технически несъобразена в конкретната пътна обстановка при движение на къси
светлини и разстоянието на осветеност на фаровете. Коментирано е още в
заключението какъв тип ППС е конската двуколка и какви са изискванията към него
при движение по междуградски път. Посочено е, че ППС без никакви светлоотразители се забелязва на къси светлини на
разстояние около 35 м, с червен светлоотразител
–около 67м, а при наличие на светлоотразителна
жилетка- на разстояние от около 140м, като последното е по-голямо от дължината
на опасната зона на товарния автомобил-125,28м. Изложено е, че алкохолното опиване
при ищеца има значение за нарушаване на различни нормални физиологични функции,
които имат отношение към безопасно управление на ППС през нощта и е възможно да
има причинна връзка с настъпилото ПТП.
По делото е приетото заключение на
съдебно-токсикологичната експертиза, с вещо лице проф. д-р Я.И., от което се
установява, че към момента на изтегляне на кръв за алкохолна проба В. е бил с
алкохолна концентрация -1,02 промила. Експертът сочи, че е вероятно алкохолната
концентрация да е била по-висока, тъй като при ищеца е провеждано лечение, чрез
вливане на физиологичен разтвор 1500 мл. При така установената концентрация на
алкохол е възможно, заедно с възбудните прояви от
страна на ЦНС, описани в заключението, да са налични и нарушения в зрителното
възприятие при нощен режим на придвижване, намаляване на мускулния тонус на
водача, влошаване на координацията и забавяне времето за реакция, намаляване
способността за преценка на скоростта и разстоянието, както и възможността да
се реагира правилно на неочаквано препятствие. В конкретния случай, рискът за
недооценка на пътната ситуация, променено възприятие и неадекватност на
реакциите е увеличена с 5 пъти при В., дори и същият да е имал форма на
толеранс към алкохола. Не е изключено ищецът да е преценил погрешно
разстоянието до приближаващото МПС, ако е излязъл на пътното платно внезапно.
За установяване на твърденията за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на процесното пътнотранспортно
произшествие по делото са събрани и гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите – И. В. А. и Р. К. А.-родители на пострадалия и И. А.
А.-негов чичо .
Свидетелят И. В. А. твърди, че на 17.09.2017г. синът
му пострадал при пътнотранспортното произшествие. След като научили за
инцидента, със съпругата му отишли да го видят в „Бърза помощ“-***, състоянието
му било много тежко, бил в кома. След като получил първа помощ, го настанили в
„реанимация“, където престоял около 10-15 дни, по-късно го преместили в отделението
по „ортопедия и травматология“. Направили му операция само на глезена и дори не
открили, че има счупване на тазо-бедрената става и на
колянна става. Ищецът бил в болничното заведение около
три месеца, не разпознавал близките си, не си спомнял, че са идвали да го
видят. След като го изписали от болницата започнал да посещава рехабилитатори и
психолози.Тъй като не можел да движи крака си, го завели на лекар в гр. ***,
след това в болница в ***, откъдето ги насочили към проф. Е. в ***. По време на
лечението в болницата му поставили пирони в таза, сменили тазобедрената и колянната стави. И понастоящем ищецът все още не може да
движи крака си и да го свива, но лечението продължава и предстои извършване на
нова операция. Свидетелят сочи, че синът му не се възстановил, не може да се
самообслужва, нуждае се от постоянно обгрижване. След
произшествието се появили проблеми в говора му, освен това той станал
агресивен, отнасял се грубо с близките си, не поддържал социални контакти, не
излизал извън дома си, жената, с който живеел на семейни начала, го напуснала.
Преди инцидента пострадалият работел в централния склад на „*****“, бил много
весел и разговорлив човек, имал много приятели.
Аналогични показания депозира и свидетелката Р.А..
Същата заявява,че при пътнотранспортното произшествие ищецът получил
наранявания по главата, крака и тялото, бил в кома. В болницата в *** престоял
около три месеца, след изписването му бил на легло, свидетелката се грижела за
тоалета и храненето му. След около четири-пет месеца ищецът започнал по малко
да се придвижва с проходилка. Свидетелката твърди, че
преди катастрофата синът й бил здрав, весел, излизал с приятели, а сега не може
да говори, понякога става агресивен. Баща му плаща всички сметки и издържа
децата му.
Свидетелят И.А. заявява, че на 17.09.2017г. ищецът претърпял
катастрофа, видял го след три месеца, след като го изписали от болницата. В. не
можел да говори, да се движи, да се самообслужва, не разпознавал близките си.
Понастоящем същият много се е изнервил, придвижва се с проходилка,
за него се грижат майка му и жената, с която живее на семейни начала. Преди ПТП
В. бил физически здрав, не е имал говорни проблеми, умствено бил добре, не е
пиел, не пушил, ходел на работа и си гледал децата.
Във връзка с изясняване механизма на ПТП и по повод
възражението за съпричиняване на вредоносните
последици от пострадалия, по делото са изслушани и показанията на свидетелите
на ответника- Д.М.Д. и М.М.А..
Свидетелят Д. сочи, че е *** в станалото през месец септември
2017г. пътнотранспортно произшествие, при което пострадал ищецът. В деня на
инцидента около 20,30ч. тръгнал от с. *** към *** в с. ***. След село *** се
разминал с коли и внезапно нещо изскочило пред него, набил спирачки, навил
волана, но автомобилът му поднесъл към другата лента, където се ударил в
насрещно движещ се лек автомобил. Всичко станало мигновено, нямал време за
реакция, опитал се да предотврати удара с лекия автомобил, но не успял. Излязъл
от колата си и отишъл да помогне на момичето, което пътувало в автомобила. След
това видял, че ищецът лежи на банкета, не бил в съзнание, а в канавката имало
двуколка с кон. Свидетелят твърди,че не знае откъде се е появила двуколката на
пътя, било тъмно, в първия момент не разбрал какво е това нещо, на двуколката не
е имало светлоотразители, ако е имало- е щял да ги
види.
Свидетелката М.А. заявява, че на 17.09.2017г. пътувала
от гр. *** към гр.***, в отсечката между селата *** и *** бус
внезапно навлязъл в платното, по което управлявала автомобила си, и последвал
удар. Не могла да разбере по каква причина бусът
навлязъл в лентата за насрещно движение, било тъмно, имало движение и в двете
посоки. Тя също получила травми при инцидента, изчакала да дойдат линейка и
полиция. Чула хората да говорят, че има кон в полето и друг човек, който лежи
на пътя, но не отишла да го види.
По делото не е формиран спор между страните, че товарният
автомобил „Рено Мастер“ с рег. № РВ 0806 РР е бил към датата на настъпване на
събитието със сключена застраховка „Гражданска отговорност” с полица № ***, с
период на покритие - 31.03.2017г. -
15.10.2017г.
Безспорно е, че на 03.04.2018г. ищецът е предявил пред
ЗД ”Евроинс”АД претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, като
му е изплатено такова в общ размер на 34 500лв.- на 24.07.2018г. е платена сума
от 30 000лв. , на 20.08.2018г.- 4 500лв.
При така установените обстоятелства и събрани
доказателства, от правна страна съдът намира следното:
Според чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото
застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл.
380 от КЗ.
Разпоредбата на чл.498,ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО” на автомобилистите и изтичането
на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител - чл.
496, ал. 1 КЗ.
По делото не е спорно, че е изпълнена процедурата по
чл.380 от КЗ, доколкото увреденото лице е насочило писмена претенция до
ответника, като не му е било изплатено исканото обезщетение.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
реда на чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо да се докаже наличието на всички
кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към
момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между
последния и застрахователя.
В случая е безспорно, че към датата на настъпилото
пътнотранспортно произшествие е било налице застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” за товарния автомобил „Рено Мастер“ .
Освен това от събраните по делото доказателства се
установи и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД-фактът на настъпване на
твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на
застрахования при ответника автомобил, настъпилите вследствие на произшествието
неимуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между ПТП и
вредоносния резултат.
Обстоятелството, че ищецът и водачът на застрахования
товарен автомобил са участници в процесното
пътнотранспортно произшествие е удостоверено с констативен протокол за ПТП, който
има характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК, и
в свидетелстващата си част същият обвързва съда с материална доказателствена сила.
От заключенията на СМЕ и комплексната
съдебно-психологична и психиатрична експертиза, които съдът възприема изцяло,
като обективни, професионално изготвени и неоспорени от страните, се установи, че
на ищеца са били причинени множество травма-тични
увреждания-открито изкълчване на лявото коляно, счупване на малеолите
на голямата и малка пищялни кости на лявата подбедрица, счупване на крило на лявата хълбочна кост,контузия
на главата, мозъчно сътресение, закрито счупване на ацетабулума,
последици от счупване на бедро, състояние след операция по повод счупване на
дъното на лявата тазобедрена става, старо изкълчване на лявата колянна става, изкълчване на капачката, последици от
черепно-мозъчна травма, счупване на лявата лопатка, контузия на бял дроб,
счупване на бодлести израстъци на 6-ти и 7-ми шийни прешлени, оток на мозъка, кръвонасядане
на главата вдясно теменно, рана в областта на челото и дясната вежда, охлузвания
и контузии по крайниците и гръдния кош, както и че при същия са налични
симптоми на постконтузионен синдром, усложнен с
поведенчески и личностови особености, паметови смущения. Въз основа на констатациите на
експертите и показа-нията на разпитаните свидетели на
ищеца, които, преценени по правилата на чл. 172 от ГПК, следва да се кредитират,
тъй като кореспондират помежду си, отразяват непосред-ствените
възприятия на свидетелите, а и намират опора в събрания доказателствен
материал, се налага извод за доказаност както на
свързаните с уврежданията, лечението и възстановителния период болки и
страдания с голям интензитет, значителни неудобства при обслужването, затруднения
при придвижването и негативни психически изживявания на пострадалия, така и
наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и ПТП.
С оглед изяснения в заключението на АТЕ механизъм на
пътното произшествие, следва да се приеме, че последното е настъпило поради виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника товарния
автомобил, който е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2,изр.1
от ЗДвП. Д. е управлявал автомобила със скорост от 108 км/ч, която е
била технически несъобразена с конкретната пътноклиматична
обстановка и при движение в нощни условия на къси
светлини, като максималната скорост, с която е следвало
да се движи, съобразно разстоянието на осветеност на фаровете, е 76 км/ч. Същият е трябвало да прояви повишено внимание и да
намали скоростта на движение, така че опасната му зона на спиране да е равна
или по-малка от осветения от фаровете участък, за да може да предотврати ПТП. Поведението на причинителя на вредата е
виновно. Според чл.45 ал.2 от ЗЗД,
вината се предполага до доказване на противното във всички случаи на
непозволено увреждане, като тази презумпция не
бе оборена в настоящото производство, чрез обратно доказване от ответника. Предвид описания в заключението механизъм на произшествието и при липсата на
доказателства водачът Д. да е нарушил умишлено правилата за движение се налага
извод,че формата на
вината е непредпазливост.
С оглед на така установените обстоятелства и доколкото
се доказа, че към датата на процесното пътнотранспортно произшествие е съществувало валидно застрахователно правоотношение по отношение на
увреждащия автомобил, то следва да се приеме, че са налице предпоставките, обуславящи отговорността на ответника, за обезщетяване на ищеца по реда на чл.432 ,ал.1 от КЗ за причинените му вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост
- чл.52 от ЗЗД и да отчете вида и характера на причинените увреждания,
понесените болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните
преживявания на пострадалия.
В случая се установи по безспорен начин, че на ищеца, който
е бил на ** години към датата на инцидента, са причинени констатираните
увреждания, описани в заключението на съдебномедицинската експертиза, които са
довели до влошаване на здравословното му състояние за един продължителен период
от време, били са съпроводени с болки и страдания с висок интензитет, с много труден
възстановителен период, лечението на пострадалия е проведено в болнични
заведения и в домашна обстановка, същият е претърпял множество оперативни
интервенции, оздравителният процес все още не е приключил, ищецът не е в
състояние да се придвижва самостоятелно. Наред с горното, следва да се съобрази
и че при последния е налице постконтузионен синдром,
който е изразен с церебрастенна лабилност, паметови смущения и с частична моторна афразия.
Освен това, от показанията на свидетелите И. В. А., Р. А. и И. А. А. стана
ясно, че получените от ищеца травми, вследствие на ПТП, са довели до
отрицателни за него последици в личностно и емоционално отношение, променен е бил
начинът му на живот, същият не може да се придвижва и да комуникира
безпроблемно, има неудобства при обслужването, в невъзможност е да извършва
ежедневни обичайни дейности. Имайки предвид така установените обстоятелства и конкретните
икономически условия в страната към правнорелевантния
момент -17.09. 2017г., чийто обективен белег са и лимитите на застраховане,
съдът намира, че за справедливото обезщетяване на всички претърпени вредни
последици от ищеца е необходима сума в размер на 300 000лв.
При определяне на дължимото обезщетение следва да се
обсъди и релевираното от ответника възражение по
чл.51, ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалия, което съдът намира за основателно.
Преценката относно приноса за настъпване на
вредоносния резултат следва да се изгражда въз основа на доказани по делото
конкретни действия или бездействия, с които увреденото лице обективно е
способствало за настъпване на този резултат или чрез които е създало условия за
настъпването му или го е улеснило.
В случая се установи от заключението на назначената автотехническа експертиза, че с действията си водачът на
товарния автомобил Д. е нарушил
правилата за движение по пътищата, конкретно разпоредбата на чл. 20, ал. 2,изр.1
от ЗДвП, вменяваща му задължение като водач на МПС да съобрази скоростта
си с пътните условия, така че да бъде в състояние да спре пред всяко възникнало
предвидимо препятствие. Наред с това обаче, въз основа на анализа на
конкретната пътна ситуация, следва да се приеме, че пострадалият също е допринесъл
за настъпване на пътнотранспортното произшествие и причинения вредоносен
резултат. Ищецът е нарушил разпоредбата на чл.71,ал.1 от ЗДвП, тъй като
управляваната от него двуколка не е била оборудвана със светлоотразители
и с поставено отзад светещо тяло, излъчващо добре различима светлина, а той не
е бил облечен със светлоотразителна жилетка,
съобразно изискването на чл.106, ал.2 от ЗДвП. В тази насока са депозираните от
свидетеля Д. показания, като съдът няма основание да не ги кредитира, доколкото
по делото не се събраха доказателства, които да ги опровергават. С посочените
нарушения пострадалият е създал непосредствена опасност за движението, като
това негово поведение е в причинно-следствена връзка с настъпване на
произшествието. Действително, установи се още, че ищецът е управлявал
двуколката след употреба на алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му
е 1,02 промила, но само по себе си това обстоятелство няма отношение към съпричиняването на вредите, тъй като не се доказва, че техническа
възможност за избягване на сблъсъка между товарния автомобил и двуколката е
съществувала, но ищецът не е реагирал адекватно, с цел да го предотврати,
именно поради въздействието на алкохола. Преценявайки обстоятелствата, при които
е станало произшествието, поведението на водача на МПС и на ищеца, съдът намира,
че степента на съпричиняване на вредоносния резултат
от последния е 50%. Следователно, отговорността на ответника следва да се
намали до 50% ,на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, при което определеното от съда
обезщетение за неимуществени вреди, дължимо от застрахователното дружество, на
основание чл.432,ал.1 КЗ, възлиза на 150 000лв. От последното обаче следва да
се приспадне сумата от 34 500лв., която ответникът вече е заплатил на ищеца по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност“, или предявеният иск се
явява основателен и ще се уважи за сумата от 115 500 лв., съставляваща
разликата над изплатеното обезщетение за неимуществени вреди до дължимото
такова, а до пълния предявен размер от 550 000лв. - ще се отхвърли , като
неоснователен.
По отношение на претенцията за лихви за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди:
Според разпоредбата на чл.429,ал.2 от КЗ, в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията
на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал.2,
т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.
По
делото липсва спор, че пострадалият е предявил на 03.04.2018г. пред ответното
дружество- застраховател на отговорния за вредите деликвент
застрахователна претенция за плащане на обезщетение, при което тази датата следва
да се приеме като дата на уведомяване по смисъла на чл.
429, ал. 3 КЗ, тъй като е най-ранната в случая. С оглед на това, дължимото
обезщетение за неимуществени вреди ще се присъди заедно със законната лихва,
считано от 03.04.2018г. до изплащането му, а за периода - от деня на
увреждането-17.09.2017г. до 03.04.2018г. искането за присъждане на законната
лихва върху главницата ще се отхвърли.
На основание чл.38,ал.2 от ЗА, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат И.С.М. адвокатско възнаграждение за
предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищеца при условията на чл.38,ал.2
вр. с чл.38, ал.1,т.2 от ЗА /договор за правна защита
и съдействие, приложен на л.466 от делото/. В случая, предвид защитавания
материален интерес -550 000лв. и съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото адвокатско
възнаграждение по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за една
инстанция е 12 530лв. Доколкото заявената претенция се уважава в размер на 115 500 лв., то с оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, дължимото
адвокатско възнаграждение, изчислено
съразмерно на уважената част на иска, възлиза в размер на 2631лв. //12530лв. х 115 500лв./: 550 000лв. /.
Ответникът има право на разноски и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на иска, на основание чл.78,
ал.3 и ал.8 от ГПК. Видно от представения списък по чл.80 ГПК и данните по
делото, същият е направил разноски в размер на 927,20лв. ,като от тях-175 лв.
–депозит за СМЕ, 467,20лв.-възнаграждение за вещо лице по допуснатата
съдебно-токсикологична експертиза, 225лв.- за АТЕ и 60 лв. –депозит за
призоваване на свидетели, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Вземайки предвид ,че делото е с материален интерес, че него са
проведени повече от три съдебни заседания, съдът намира, че следва да се
определи по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25
от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв.
Или от общия размер на разноските на ответника -1377,20 лв., на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът ще бъде осъден да заплати, съобразно отхвърлената
част на претенцията, сума в размер на 1088лв.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна
такса и разноски по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт ,по сметка на ОС-Пловдив, дължимата за производството държавна такса в
размер на 4620 лв., както и сумата от 181,27лв., представляваща изплатени от
бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатите СМЕ, автотехническа експертиза, комплексна СППЕ и
съдебно-токсикологична експертиза, изчислени съобразно уважената част на иска.
По изложените съображения ,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, да заплати на В.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
115 500 /сто и петнадесет хиляди и петстотин/лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
със застрахователна полица № ***, с период на покритие - 31.03.2017г.-15.10.2017г.,
за претърпени от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания вследствие на
травматични увреждания, причинени при пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 17.09.2017 г. при 121 км. на път *** /с. ***-с. ***/,причинено противоправно от Д.М.Д., при управление на товарен
автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег. № РВ 0806 РР, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение ,считано от 03.04.2018г. до
окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди
за разликата над 115 500лв. до пълния заявен размер от 550 000лв. , както и искането за присъждане на
лихва за забава върху сумата от 550 000лв. за периода от 17.09.2017г. до
03.04.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Евроинс“
АД, ЕИК121265113, със седалище- гр. София и адрес на управление -бул.
„Христофор Колумб“ № 43, да заплати на адвокат И.С.М., ЕГН **********, от***, с
№***, с адрес на кантората: ***, сума в размер на 2631 /две хиляди шестстотин
тридесет и един /лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна помощ на ищеца В.И.В., ЕГН **********, по т.д.№740/2018г.
ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление -гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ №43, сума в размер на 1088лв.- разноски по делото, изчислени съобразно
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата 4620 /четири хиляди шестстотин и
двадесет/лв. -дължимата за производството държавна такса , както и сумата от
181,27 /сто осемдесет и един лв. и двадесет и седем ст./лв., представляваща
изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатите СМЕ,
АТЕ, комплексна СППЕ и съдебно-токсикологична експертиза, изчислени съобразно
уважената част на иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: