Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.03.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести
февруари през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА
ИЛЧЕВА
секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 5076 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение от № 215281 от 15.09.2017 г., постановено по гр.д.
№ 26131/2016 г. на СРС, 58 състав, е признато за установено в производство по чл.422 ог ГПК, че „Б.М.Г.“ ЕАД, *** П.Х.“
АД, на основаниечл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 12413,50
лв.
- непогасен остатък от
вземане в размер от 35 % от стойността на предоставени хотелски услуги по
договор между страните от 25.08.2014г. и анекс към него от 27.10.2014г., за
които услуги са издадени следните фактури: фактура № **********/24.11.2014 г., фактура № **********/28.11.2014г., фактура № **********/10.12.2014 г., фактура №**********/30.12.2014г., фактура № **********/30.12.2014г., ведно със законна лихва за
периода от 18.12.2015г. /дата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение/ до окончателното плащане, и сумата от 1207,43 лева - обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 18.12.2014г. до
14.12.2015п, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 79244 по описа за 2015г. на СРС, 64 състав. С решението първоинстанционният съд
се е произнесъл и по разноски, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК е осъдил
ответното дружество „Б.М.Г.“ ЕАД, ***
П.Х.“ АД, 272,42лв. и 544,48лв. разноски съответноза
заповедното и за исковото производство.
Това
решение е обжалвано изцяло „Б.М.Г.“ ЕАД, с оплаквания за неговата неправилност като постановено в противоречие
на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Оспорва извода
на първоинстанционния съд за дължимост на главницата, като счита, че клаузата
за редуциране се отнася до обеми от стойност, а не до редуциране на единична
цена на услугата по излъчване на лого, тъй като подобна уговорка не
била правена, нито ответникът
е дал с действията си повод за подобно тълкуване, а и анекс от 27.10.2014 г.
нямало по делото. Възравява, че е доказано изпълнението на задълженията му към ищеца за реално заплащане на съответния процент,
уговорен в договора, на използваните услуги, предоставени от ищеца по договора. След
като не дължи сумата по главницата, намира, че е неоснователна и акцесорната претенция за
заплащане на лихва. По своевременно заявеното от него възражение за прихващане
намира, че същото необосновано не е уважено от първоинстанционния съд, въпреки
че по делото са събрани достатъчно доказателства, че е изпълнил насрещното си
задължение по договора да излъчва логото на „С.П.Х."
АД в в 27 издания на предаването „Гласът на България", при единична цена
за излъчване - 2 648,15 лв. без ДДС( формирана на база представена предварително
към ищцовото дружество оферта) или общо 71 500 лв. без ДДС. Намира, че като
е платил на ищеца общо 12 738,03 лв. , при насрещно фактурирани услуги от
ищеца на обща стойност 71 861,52 лв. с включен ДДС, е изпълнил изцяло задължението си към
ищеца по договора, то ищецът останал да му дължи сумата от 39 090,01 лв.) с ДДС, която сума до този момент не е заплатена
от ищеца, и за
периода 10.01.2015 г. до 24.08.2016 г. му се дължи и мораторна лихва в размер на 6 450 лв. върху нея. С
тези суми иска да се направи евентуално прихващане до исковата сума 13 620,93 лв.
Въззиваемата страна – ищец „С.П.Х.“ АД
оспорва жалбата с писмен отговор, като счита същата за просрочена, а по
същество-неоснователна. Относно Анекс от 27.10.2014 г. същият като
приложен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 79244/2015 г., на СРС, 64 състав, е част от доказателствата по
делото, а и съществуването му никога не било оспорвано от страна на „Б.М.Г.”
ЕАД. Намира, че съобразно догоора и анекса към него, първоинстанционният съд правилно
и законосъобразно е приел, че договорката между страните е била стойността на
рекламните услуги да е пропорционална на стойността на ползваните хотелски
услуги, както и че е уговорено възнаграждението на медията да се погасява
единствено чрез прихващане сьс стойността на предоставените от ищеца и завени
от „Б.М.Г.” ЕАД хотелски услуги. Оспорва възражениетона отвтеника, че
страните са уговаряли помежду си плащане
го на рекламните услуги да се извършва по единична цена на излъчване, тъй като
посочената в кореспонденцията цена на единично излъчване е определена при
уговорена максимална стойност на рекламните услуги по договора, а тя не била
достигната. По възражението за прихващане счита същото за неоснователно, тъй
като било ясно догорено между страните, че стойността на предоставените от
Медията услуги ще се оразмерява спрямо стойността на реално ползваните хотелски
услуги, и възнаграждението за предоставените реклмани услуги от Медията се погявали изцяло чрез прихващдане с вземането
на хотела за предоставените от него хотелски услуги. Тези уговорки сочели, че
„БТВ М.Г.” ЕАД без основание е начислило и претендира стойност на рекламните си
услуги, съответстваща на нереализирана реално договорена максимална стойност на
хотелските услуги, а и ищецът не е имал по договора задължение да заявява или
не излъчване на своето лого в рекламните надписи на предаването „Гласът на
България”.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Ищецът твърди,
че с ответната страна са сключили договор на 26.08.2014г. и анекс към него на 27.10.2014г., по силата
на които ищецът е поел задължение да предостави хотелски услуги –настаняване и
наем на зали, за участници в предаването „Гласът на България 3“ в периода 26.08.2014г. -
31.12.2014г., а ответникът е поел задължение да излъчи във финалните надписи на
предаването на цял екран снимка с лого на марката „Хотел Р.С.“. Уговорено било
65 % от стойността на предоставените хотелски услуги да се погасят от ответника
чрез прихващане със стойността на предоставената от него рекламна услуга, а
остатъкът от 35 % от възнаграждението за предоставените хотелски услуги да се
погасят от ответника чрез плащане. С договора са определили горен праг на
предоставяната от ищеца услуга на стойност 132 000 лв. с ДДС на база
прогнозни заявки от ответника за нощувки,
и съответно 65 % от тази сума, равна на 71 500 лв. без ДДС, като горен
праг на сумата, която може да се дължи на ответника и с която ще се прави
автоматично прихващане като погасителен способ, и който горен праг е равен на
65 % от първата сума 132 000лв., и само разликата от 35 % от първата сума
ще се заплаща реално от ответника, като така уговореното погасяване ще се прави
при всяка издавана от ищеца фактура за реално ползвани хотелски услуги в
посоченото съотношение. Твърди, че с анекса от 27.10.2014 г. са уговорили само,
че поради невъзможност ответника да заяви достатъчно нощувки за участниците, са
уговорили ищецът да редостави под наем зали в хотела, като не се променяли
другите уговорки относно прихващането, неговия размер и базата, на която се
определя, и начина и време на плащане. Ищецът твръди да е изпълнил задълженията си
по договора, като стойността на предоставените от него услуги-за нощувки и
наем на зали,
била в общ размер от 71861,52 лева с ДДС, от която сума съгласно уговореното ответникът
следвало да погаси чрез плащане сумата от 25151,53 лева, съответна на
35 % от първата сума . Последният платил сумата само частично - до размер на
сумата от 12738,03 лева, като остатъкът от 12 413,50 лв. останал неплатен, и за тази сума
предявява установителния иск по чл.415 от ГПК, също върху нея твърди, че му се
дължи и лихва за забава в размер на 1207,43 лв. от изтичане на 14 дни от
получаване от ответника на всяка от огрепосочените фактури, с начало 18.12.2014
г. за първите две, и 30.01.2015 г. за останалите три, до 14.12.2015 г.
С
отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът „БТВ М.Г.” ЕАД оспорва исковете.
Възразява, че е изпълнил задължението си да плати дължимото възнаграждение за
предоставените от ищеца услуги по договора. Оспорва твърдението, че според
уговореното стойността на предоставените от ответника рекламни услуги е 65 % от
стойността на предоставените от ищеца хотелски услуги. Възразява, че съгласно
предварително предоставена на ищеца оферта, стойността на всяко излъчване на рекламно лого в рамките
на телевизионното предаване е в размер на 2648,15 лева без ЗЗД, при което за извършените 27 излъчвания общата стойност на
предоставените от ответника рекламни услуги възлизала на 71500 лева без ДДС или
85800 лева без ДДС. Възнагражденията по взаимно предоставените услуги се
погасявали до 65 %, поради което на ответника се дължало плащане на остатъка от
възнаграждението в размер на 39090,01 лева. Направено е възражение за
прихващане със следните суми: 39090,01 лева - непогасен остатък от
възнаграждението за предоставените рекламни услуги и 6450 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 10.01.2015г.-24.08.2016г.
Съобразно твърденията на
страните, същите не спорят, а и се подкрепя от събраните по делото писмени
доказателства, че на 25.08.2014г. са сключили
договор, по който всяка една от страните се е задължила да предостави на
другата услуги във връзка с осъществяване на телевизионното предаване „Гласът
на България 3“ за периода 26.08.2014г. - 31.12.2014г. /т.1, раздел 1 от
договора/. Ищецът е поел задължение да осигури хотелско настаняване на
участниците в предаването по заявка на ответника, а ответникът е поел
задължение да излъчи снимка с лого на цял екран на марката на Хотел „Р.С.“ във
финалните надписи на всички издавания на предаването /раздел II, т. 1 и т.2 от
договора/.
Уговорени са максимални стойности на предоставените от
страните услуги по договора - за ищеца - 132000 лева с ДДС /за максимален брой
нощувки - 1200 бр./, а за ответника - 71500 лева без ДДС, като последната сума
представлява 65 % от общата стойност на предоставеното от ищеца настаняване
/т.1 и т.З раздел 11 от договора/.
Страните са се съгласили, че задълженията и вземанията
им до размера на сумата за предоставената от медията /ответника/ услуга се
погасяват чрез прихващане и тази сума представлява 65 % от стойността на реално
предоставеното от ответника настаняване - т. 1, раздел 111 от договора.
Страните не спорят, че взаимно са си предоставили
уговорените услуги - ответникът /медията/ е предоставил рекламни услуги на
ищеца под формата на излъчване на логото на хотел „Рамада“ в 27 издавания на
предаването, а ищецът е предоставил хотелски услуги на ответника съгласно
заявения от него обем. Не се спори, че хотелските услуги,
предоставени от ищеца, са на стойност 71 861,52 лв. с ДДС.
Събраният доказателствен материал сочи
още, че с писмен анекс между страните, сключен на 27.10.2014г. към договора
/доказателстветото копие от анекса е приложен в заповедното производство по
гр.д.№ 79244/2015 г. на СРС, 64 състав/ е отменена клаузата на т.4 от раздел
II от договора, която предвижда, че в случай че предоставените от медията
нощувки не достигнат очаквания брой съгласно т.1 от договора, предоставената от
медията услуга следва да се редуцира до 65 % от стойността на реално ползваното
настаняване - клаузата на т.5 от анекса. В тази клауза от анекса е предвидено
още, че предоставената от медията услуга ще представлява 65 % от реално
използваното настаняване и зали под наем, предоставени от медията на хотела.
Аргумент в подкрепа на извода, че стойността на предоставената от медията
рекламна услуга е в зависимост от стойността на предоставената хотелска услуга,
са и предвидените в договора условия за плащане - т.1, раздел IV от договора.
Предвидено е ищецът да предоставя на ответника фактура за извършеното
настаняване, като плащането по нея е уговорено по следния начин: „65 % бартер и
35 % ефективно плащане“.
Спорът между страните, който е пренесен и пред въззивния съд, е относно
изпълнение задълженията им по договора, респ. цената на насрещната услуга на „БТВ М.Г.” ЕАД .
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има
съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с
исковата молба претенции. В решението са изложени ясни и разбираеми мотиви
относно приетите са установени от съда факти и тяхното значение за спора.
Въззивната жалба е допустима, подадена в срока по чл.259 от ГПК, като е
прието и с определение № 12676/05.06.2018 г. по .гр.д.№ 6316/2018 г. на СГС, ТО, VІ състав, с което е отменено
разпореждането за издаване на изпълнителен лист за разноските по
първоинстанционното решение
При
произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно
чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
За да уважи предявените искове с основание чл.422 от ГПК, първоинстанционният
съд е приел, че ответникът не е доказал плащане в пълен размер и в уговорените
срокове на дължимия остатък от 35 % от общия размер на фактурираните от ищеца
хотелски услуги по договора. Решаващите изводи са основани на тълкуване волята на страните в
договора и анекса към него, че стойността на рекламните услуги е пропорционална на
стойността на ползваните хотелски услуги, че възнаграждението на ответника
/медията/ да се погасява само чрез прихващане със стойността на предоставените
от ищеца хотелски услуги в посоченото по - горе процентно съотношение. Относно
възражението на ответника за уговорена единична цена на рекламата в едно
предаване е приел, че то не намира опора в доказателствата по делото, тъй като в писмо, изпратено по
електронна поща от ответника на ищеца, е посочена единична цена за излъчване на
в размер на 2648,15 лева /сумата е без ДДС съгласно признание на ответника/ и
че се сочи, че са планирани 27 излъчвания на предаването, от което обаче не следва, че
страните са уговорили плащането на рекламните услуги да се извършва по единична
цена на излъчване - чл.266, ал.1, изр.2 ЗЗД. Посочената цена на единичното
излъчване е определена при уговорената максимална стойност на рекламните услуги
по договора - 85800 лева с ДДС /27 излъчвания х 2648,15 лева без ДДС или
3177,78 лева с ДДС за едно излъчване/. Така е приел, че стойността на предоставените
хотелски услуги е в размер на 71861,52 лева с ДДС, като 65 % от тази стойност е
погасена чрез прихващане с предоставените от ответника /медията/ рекламни
услуги по договора. Остатъкът - в размер на 35 % от стойността на хотелските
услуги в размер 25151,53 лева следва да се погаси чрез плащане, и при липсата
на спор, че
ответникът извънсъдебно е платил сумата от 12738,03 лева, е останал неплатен
остатък и той е в размер на претендираната сума, която се дължи на ищеца.
Първоинстанционният съд е направил пълен и обстоен анализ на относимите
събрани писмени доказателства, на базата на които е установил точно
релевантните за предмета на спора факти, след което е приложил точно
и материалния закон. Изложените в обжалваното решение констатации и правни изводи въззивният съд
споделя и на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги
повтаря изцяло.
В допълнение и по наведените
с въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното:
Правилно е преценена липсата на уговорка за
единична цена на снимка с лого на цял екран на марката на Хотел „Р.С.“ във
финалните надписи на всички издавания на предаването, като такава,
която да се прилага за всяко едно излъчване. Посочената цена
на предоставената от „БТВ М.Г.“услуга по договора в раззмер на 65 % от цената,
е определена на 71 500 лв. без ДДС като ориентир как да се определя
прихващането между страните, съобразно преддоговорните отношения, видно от
ел.писмо от 25.07.2014 г., и тази сума, както и сумата от 132 000 лв. с
ДДС, са определени като горни граници на стойността на насрещните услуги на
страните, именно с оглед определяне и на процента на прихващане, който остава
неизменен 65 %, като паричното му изражение се определя от обема на заявените
нощувки от страна на от „БТВ М.Г.“, а според анекса от 27.10.2014 г.- и от
наетите зали в добавка. В тази насока е
и уговорката по т.5 от анекса от 27.10.2014 г.-че предоставената от от медията
/„БТВ М.Г.“/ услуга ще е 65 % от реално използваното настаняване и зали под
наем, предоставени на Медията от Хотела. Ето защо тълкуването на волята на
страните както в договора, така и в анекса след него, така и в преддоговорните
отношения, води до извода, че определящо за паричния размер на прихващането е
само обема на заявените от Медията и реално ползвани хотелски услуги и наем,
предоставени му от ищеца, а не броя на насрещно предоставяната рекламна услуга.
Или ако ответникът беше заявил всички прогнозни услуги на стойност 132 000
лв., при прихващане в размер на 65 % щеше да се достигне сумата 71 500
лв., както е уговорката в договора, като горна граница. Но както страните
признават, Медията е заявила и реално ползвала услуги, предоставени от Хотела,
впо.малък размер- само 71861,52 лева с ДДС, като 65 % от тази стойност е погасена
чрез прихващане с предоставените от Медията рекламни услуги по договора, а от остатъка в размер на 35 % от
стойността на хотелските услуги в размер 25151,53 лева, и при липсата
на спор, че
ответникът извънсъдебно е платил сумата от 12738,03 лева, е останал неплатен
остатък и той е в размер на претендираната сума, която се дължи от Медията като ответник,
на Хотела, като ищец по делото.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в частта по иска за
главницата следва да се потвърди. Поради липсата на оплаквания във въззивната
жалба относно решението по иска за мораторна лихва, и предвид акцесорния
характер на вземането за лихва спрямо задължението за главница, и уговорен срок
за плащане в договора, признание от товетиска за получаване на фактурите, е
настъпил падежа преди подадаване на исковата молба, и следва да се приеме за правилно
и да се потвърди и решението в частта по уважения размер и период на иска по
чл.86 от ЗЗД. Следва да се потвърди и
решението в частта за раноските, определени според изхода на спора.
При
този изход н аспора въззивнитя съд не дължи произнасяне по направеното от
отнвтеника евентуално възражение за прихващане.
По разноските за въззивната
инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора,
претендираните от въззивника-ответник разноски за въззивната инстанция остават
за негова сметка. Въззиваемата страна-ищец не е ангажирала доказателства за
разноски за въззивната инстанция.
Воден от горните мотиви, СГС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от №
215281 от 15.09.2017 г., постановено по гр.д. № 26131/2016 г. на СРС, 58
състав,
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3,
т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.