Решение по дело №9371/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              28.11.2017г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                            ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 9371 по описа за 2017г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 21.04.2017г., гр.д.76215/15г., СРС, 36 с-в осъжда Л.Г.С. да заплати на Р.К.М. и Д.М.М. сумата 8 262.38 евро – обезщетение за неоснователно ползване през периода 23.06.2015г. – 08.12.2015г. на недвижим имот в гр.София, бул. „*********, представляващ търговски обект – бирария, с площ 203 кв.м. и допълващо застрояване – полуподземно до кота 1.20 като разширение към търговския обект, състоящо се от преддверие и кухня, с площ 50.33 кв.м., заедно с 20 % ид.ч. от дворното място, ведно със законна лихва, считано от 09.12.2015г. и сумата 4 516.35 лв. – разноски, отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 8 359.89 евро и осъжда ищците да заплатят на ответницата сумата 9.10 лв. – разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответницата по иска Л.Г.С.. Намира субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД срещу наемателя за недопустим, т.к. ищците могат да предявят искове срещу техния съсобственик, отдал имота под наем. Искът е неоснователен, защото ответницата има сключен договор за наем за целия имот със съсобственика на 1/2 ид.ч. Затова не спестява разходи, които да водят до обедняването й. Не трябва да се кредитира единичната ССЕ като съставена от некомпетентно вещо лице със специалност финанси. Същото не определя пазарния наем въз основа на вписани договори за наем в Агенция по вписванията. Следва да се кредитира комплексната СИТЕ, която съобразява всички фактори в имота, влияещи върху размера на средния пазарен наем. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.

         Въззиваемите - ищците Р.К.М. и Д.М.М. оспорват жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са допуснати исканията за въззивницата за повторна ССЕ и преразпит на вещи лица в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Безспорно е и от доказателствата се установява, че върху процесния имот, ищците Р.К.М. и Д.М.М. притежават в режим на съпружеска имуществена общност права на собственост от общо 1/2 ид.ч., а другата 1/2 ид.ч. е притежание на трето за спора лице А.А.Н.. Единствено последният отдава под наем целия процесен имот за бирария на ответницата Л.Г.С. през исковия период 23.06.2015г. – 08.12.2015г.

След като насрещните страни по делото не са обвързани помежду си от правоотношение по договорен източник относно имота, не се изключва прилагане на института на общия и непрестационен тип неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД. Същият е субсидиарен и предполага липса на договорно правоотношение само между кредитор и длъжник. Субсидиарната форма на защита влиза в действие единствено при невъзможност за предявяване или при недопустимост на други искове за същите права между същите страни, с които обеднелият може да се защити, каквато е настоящата хипотеза. Ирелевантно за правния интерес от водене на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е доколко ищците разполагат с възможност за съдебна защита на правата си по повод имота спрямо трето лице, какъвто е техният съсобственик.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен такъв иск следва да се докажат елементите от фактическия състав, които са: обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на другото лице, липса на основание за обогатяване и отсъствие на друга правна възможност да се защитят интересите на обеднелия, произтичане на обедняването и обогатяването от един или няколко общи факти. В случая, спестените от ответницата без правно основание разходи в размер на 1/2 от средния пазарен наем за използвания от нея имот за търговска цел, съразмерни на съсобствената квота на ищците, с които не е в договорни отношения, съответства на нейното имуществено обогатяване за тяхна сметка. Обедняването на ищците е в същия размер и обхваща пропуснатата полза да увеличат материалното си състояние с получаване на наемна цена за имота като търговски обект. Искът за възстановяване на несправедливо нарушеното имуществено равновесие е доказан по своето основание.

         Искът е доказан и по размер. Единичната съдебно-счетоводна експертиза е съставена от компетентно и достатъчно квалифицирано вещо лице Росен Стоянов, със специалност „Финанси“. Експертът разполага с достатъчно необходимата професионална квалификация за оценителна експертиза, което изключва освобождаването му по реда на чл.201 ГПК.  Заключението е изготвено обосновано, след съобразяване на конкретно цитирани в него официално публикувани оферти за отдаване под наем на обекти със сходно предназначение на ресторанти, бирария, клуб и местоположение в идеалния център на гр.София. Не е необходимо, нито е поставено изрично изискване в задачата, вещото лице да работи въз основа на реални договори за наем, още по-малко вписани в Служба по вписванията към АВп. Отделно, в комплексната съдебно-икономическа и техническа експертиза, вещите лицаС.и М. (Н.) посочват, че не са им известни печатни издания или интернет сайтове с публикувани данни за конкретни реално сключени сделки за продажби или наем на недвижими имоти. Наред с всичко, въпросите към комплексната експертиза изискват основно отговори доколко определени фактори влияят върху формирането на средната пазарна наемна цена на имота, на които въпроси са дадени отговори. Към комплексната експертиза, обаче не е поставена изрична задача, след отговор на посочените въпроси, да определи отново размера на наема. Същевременно, от единичната експертиза и уточненията на вещото лицеС.в о.с.з. не се налага извод, същото да не съобразява горните фактори, поради което няма пречка да се кредитира неговото заключение относно размера на наема. Затова даже и да се приеме, че няма достатъчно данни за размера на обезщетението, съдът при условията на чл.162 ГПК, по своя преценка и като взема предвид констатациите в заключенията, го определя за сумата 8 262.38 евро.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която е уважен иска.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

         Пред настоящата инстанция въззиваемите реализират разноски за 1 642.87 лв. – платено по банков път възнаграждение за един адвокат, които се дължат. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, т.к. е уговорено в рамките на минимума по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. МРАВ и делото се отличава с известна фактическа сложност.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.04.2017г., гр.д.76215/15г., СРС, 36 с-в в частта, с която се осъжда Л.Г.С. да заплати на Р.К.М. и Д.М.М. сумата 8 262.38 евро – обезщетение за неоснователно ползване през периода 23.06.2015г. – 08.12.2015г. на недвижим имот в гр.София, бул. „*********, представляващ търговски обект – бирария, с площ 203 кв.м. и допълващо застрояване – полуподземно до кота 1.20 като разширение към търговския обект, състоящо се от преддверие и кухня, с площ 50.33 кв.м., заедно с 20 % ид.ч. от дворното място, ведно със законна лихва, считано от 09.12.2015г.

ОСЪЖДА Л.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Р.К.М., ЕГН ********** и Д.М.М., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, чрез адв. В.Ц. сумата 1 642.87 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.