Р Е Ш Е Н И Е
№10
Номер 23.01.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд 6
състав
На 09 01 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Д МАТЕЕВА
Секретар: Цв Малинова
Като
разгледа докладваното гр.д. № 07156 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
С исковата молба и след изменение на иска по чл.214
ГПК в с.з. на ПРС от 09.01.2020г., е предявен иск от
М. Е.Г. ЕГН ********** чрез адв.И.М. *** ,
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за
осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 530.42лв., представляваща дължимо
възнаграждение за изработен, но незаплатен извънреден труд 77 часа за периода
15.02.2018г. до 15.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения срок ответната страна е подала
отговор, с който:
- е оспорила пасивната си процесуална легитимация
да отговаря по така предявените искове
- при условията
на евентуалност възразява, че на ищеца
са изплатени всички дължими се суми за положения от него труд
- възразява, че е налице законова забрана за
парична компенсация на извънреден труд над 70 часа на тримесечие
-ответникът възразява, че по приложимата за
процесния период нормативна база няма изрична уредба, която да предвижда
възможност за преизчисляване на дължимото възнаграждение с коефициент.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Не се спори по делото, а и от приложените по същото доказателства е видно, че ищецът е държавен служител към ОДМВР- гр.Перник, считано от 06.12.2011г., като през процесния период е заемал длъжност “полицай ВПА в група ООР сектор Охранителна полиция към Първо РУП ” ОДМВР- гр.Перник.
Съгласно чл.142 ЗМВР служителите на МВР са три вида:
-държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР,
-други държавни служители, чиито статут е уреден със ЗДС и
-служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по КТ.
В процесния случай ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директора на ОДМВР- гр.Перник.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация:
ОДМВР- гр.Перник е пасивно легитимиран да отговаря по процесния иск доколкото същата дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за процесния период.
В този смисъл е и Решение №99/03.07.2019 по дело №1876/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. както и Решение №311/08.01.2019г. по г.д.№1144/2018г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение на ищеца за положен извънреден труд.
Съдът намира, че аргументи в подкрепа на това, че ответникът е работодателя, а не органа по назначаването могат да се извлекат и от ТР № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, независимо че същото касае трудово, а не служебно правоотношение.
По основателността:
Не се спори по делото, а и от приложените по същото доказателства е видно, че ищецът е държавен служител към ОДМВР- гр.Перник, считано от 06.12.2011г., като през процесния период е заемал длъжност “ полицай ВПА в група ООР сектор Охранителна полиция към Първо РУП ” ОДМВР- гр.Перник“
Видно от
заключението по съдебно-икономическата експертиза на в.л.Б П.-
ищецът е
работил в ОДМВР-гр. Перник съгласно месечен график за дежурство, утвърден от
началник на РУП- към ОДМВР- гр.Перник.
Работното
време се изчислява сумарно за тримесечен период.
При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6,00ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов
период.
Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира със:
- допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и
-с възнаграждения за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни -за служителите на ненормиран работен ден;
-възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа за тримесечен период, за служителите работещи на смени;
-извънредния труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно.
За положения труд от служителите, работещи на
смени се изготвят протоколи.
За процесния период 15.02.2016г.-
15.02.2019г. ищецът има общ брой
отработени часове 623 часа - между 22,00ч. и 6,00ч.
Превръщането на изработените нощни часове в дневни
чрез коефициента на превръщане е в размер на 712 часа дневни извънреден труд,
Като в
размер на 89 часа – не е заплатен на ищеца в размер на 686.17лв.
Установи се, че на ищеца обаче е заплатен такъв в
размер 155.75лв.
За разликата 89часа се дължи сумата 530.42лв.
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител към ОДМВР- гр.Перник.
Приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент
от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР - БТВ на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на
министъра на вътрешните работи.
За процесния период (15.02.2018г.- 15.02.2019г.) са действали :
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.,
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г. и действала до 02.08.2018г.) и
Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В горепосочените наредби, приложими към процесния случай, обаче липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато уредба е съдържала разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., и която е предвиждала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.
В следващите наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.
В противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ, както и тези работещи по служебно правоотношение по ЗДС.
Това тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.
Конституцията гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд.
Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл.86 ЗЗД на ищеца се дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС.
Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 25лв.
Освен това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата 150,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 300,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР- гр.Перник, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ул.”Самоков“ 1, да заплати на
М. Е.Г. ЕГН ********** чрез адв.И.М. ПАК
сумата 530.42лв., представляваща дължимо
възнаграждение за изработен, но незаплатен извънреден труд за периода
15.02.2018г. до 15.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ОДМВР- гр.Перник, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ул.”Самоков“ 1, да заплати на
М. Е.Г. ЕГН ********** чрез адв.И.М. ПАК
сумата 300,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Сумите, присъдени в полза на ищеца, да бъдат заплатени по следната банкова сметка *** – посочена в ИМ
ОСЪЖДА ОДМВР- гр.Перник да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата 25лв., представляваща дължимата се държавна такса и сумата 150лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд
в двуседмичен срок от датата на обявяване на решението- 23.01.2020г.
Районен съдия: