№ 150
гр. гр.Велинград, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20225210101086 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК
Предявен е от В. И. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр. **************** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж. к. Малинова
долина, ул. „Рачо Петков Казанджията № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т.,
иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, с който се иска съдът да признае
за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи
сумата от 3906 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит LD0333200337 от 27.11.2003 г., сключен между „Обединена българска
банка“ АД и ищеца, ведно със законната лихва върху нея, както и сумата от
374 лв., представляваща такси и други разходи.
В исковата молба ищецът излага, че между него и „Обединена
българска банка“ АД на 27.11.2003 г. е сключен Договор за потребителски
кредит LD0333200337, по силата на който „Обединена българска банка“ АД
му е предоставила сума в размер на 7500 лв., за срок от 60 месеца. Твърди, че
крайният срок за издължаване съгласно договора е изтекъл на 27.11.2009 г..
Твърди, че между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД
е сключен договор за цесия. Поддържа, че от 27.11.2009 г., когато вземането е
станало изискуемо до настоящият момент е изтекъл срокът посочен в
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, от което следва, че вземанията на ответника
са погасени по давност.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, в който ответникът твърди,
че не са предприемани действия по събиране на вземането чрез способи на
1
принудително изпълнение, което води до липсата на правен интерес от страна
на ищеца от предявяването на настоящият иск, поради което съдът следва да
прекрати производството. Излага, че с предявяването на иска срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД ищецът декларира знание за прехвърляне на задължението
му към ответника. Прави искане разноските по делото да бъдат възложени в
тежест на ищеца. В условията на евентуалност възразява относно размера на
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, като
прекомерни с оглед на правната и фактическа сложност на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК за недължимост на суми в тежест на ответника е да докаже, че
претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е., че
същото не е погасено по давност, като са налице обстоятелства водещи до
спиране или прекъсването й.
С доклада по делото съдът с оглед изявленията на страните е обявил за
безспорно помежду им обстоятелствата, че ищецът е потребител по силата на
сключен с „Обединена българска банка“ АД Договор за потребителски кредит
LD0333200337 на 27.11.2003 г., по силата на който е получил в заем
процесната сума, между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД има сключен договор за цесия, по силата на който вземането към
ищеца е прехвърлено на ответника, цедираното вземане е станало изискуемо
на 15.01.2009 г.. Изложеното се установява и от приетите по делото писмени
доказателства- Договор за потребителски кредит LD0333200337 на 27.11.2003
г., Договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2011 г. и Приложение № 1
към него, Приложение № 1 към договора за цесия, договор за продажба и
прехвърляне на дългове от 29.02.2016 г. и приложение към него,
уведомително писмо до ищеца /л. 57 от делото/ и пълномощни.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи
от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение, и то
независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. В конкретния случай
не се твърди, нито доказва такива действия да са били предприемани по
отношение на ищеца, поради което тази разпоредба не е приложима. На
следващо място не се твърди, нито доказва ищецът да е признал вземането,
или да е бил предявен иск за събирането му, поради което неприложими са и
разпоредбите на чл. 116, б. „а” и „б“ ЗЗД. От друга страна не се твърди, нито
доказва вземането на ответника да е било установено със съдебно решение,
поради което разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД също не намира приложение.
Не се твърди, нито доказва да е било образувано заповедно производство за
събиране на вземането, респективно да е била издадена Заповед за
изпълнение, която да е влязла в сила, макар дори и да имаше такава същата не
би могла да прекъсне давността.
Видно от процесния договор за кредит ищецът е получил в заем сумата
2
от 7500 лв., като се е задължил да погаси изцяло задълженията си в 60
месечен срок и следователно предвид дата на сключване на договора за
кредит, то падежът на последната вноска по него следва да е настъпил на
15.01.2009 г..
При съобразяване изложеното и доколкото по делото не бяха
ангажирани доказателства, водещи до извод за спиране или прекъсването на
давността, то следва да се приеме, че с изтичането на срока по чл. 110 ЗЗД,
считано от 15.01.2009 г., а именно на 15.01.2014г. процесното вземане е
погасено по давност. Ето защо съдът приема, че искът е доказан изцяло по
основание и размер, поради което следва да бъде уважен. Доколкото с
погасяване на главното задължение се погасяват и акцесорните му, съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, то следва да се приеме, че е вземането за сумата
от 374 лв., представляваща такси и други разходи по процесния договор също
е погасено по давност.
По разноските
На основание чл. 78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в производството, съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК, в размер на сумата 1096 лева,
представляваща възнаграждение за един адвокат и държавна такса по делото.
Възражението на ответника с правно основание по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно предвид цената на исковете и разпоредбите на чл. 2, ал. 5 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124 ГПК,
предявен от В. И. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
**************** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж. к. Малинова
долина, ул. „Рачо Петков Казанджията № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т.,
че В. И. Д., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 3906 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит LD0333200337 от 27.11.2003 г., сключен между
„Обединена българска банка“ АД и ищеца, ведно със законната лихва върху
нея, както и сумата от 374 лв., представляваща такси и други разходи по
Договор за потребителски кредит LD0333200337 от 27.11.2003 г., поради
изтичането на установената от закона петгодишна давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София общ. Столична, район Витоша, ж. к. „Малинова
долина“, ул. „Райчо Петков- Казанджията“ №4-6, представляван от
управителите Р. М. Т. и Тихомир Вълчев, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА
3
ЗАПЛАТИ на В. И. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
**************** сумата от 1096 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4